С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 17 яну 2020, 11:46, 8626 прочитания

И адвокати за всички!

Американският адвокат Фред Рууни, наречен "Бащата на правните инкубатори", и неговият принос в обучението на юристи за социални каузи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В една статия на Forbes американският адвокат Фред Рууни е наречен "ангел", излъчващ благородство и успокоение. През 2013 г. American Bar Association (Американската адвокатска асоциация) го обявява за "бащата на правните инкубатори". Стипендиантът на Fulbright Фред Рууни е създател на модела на правните инкубатори в САЩ през 2007 г., където до момента са открити 70 правни инкубатора. Пред 2013 г. един правен инкубатор е открит в Доминиканската република с фокус насилието над жените, после – и един в Пакистан, насочен към икономическата и социална несправедливост.

Най-общо идеята за правния инкубатор се състои в създаването на едно общо професионално пространство, където в рамките обикновено на година и половина млади юристи със социална ангажираност биват обучавани от ментори на практически умения при упражняване на адвокатската професия, включително и на нейните бизнес измерения. Целта е да им се помогне да създадат икономически ефективна и устойчива адвокатска практика, като така те получават стимул да осъществяват дейност в полза на обществото.

Самият Рууни обяснява причината за успеха на инкубаторите така: по цял свят правното образование е изцяло теоретично и му липсват практически знания, а в същото време огромната част от хората, включително и в САЩ, не могат да си позволят правна помощ, защото адвокатските услуги са скъпи.

През декември в София стартира официално първият Правен инкубатор в Източна Европа, а началото му бе дадено от Рууни, който ще участва като съветник в него. Целта е той да осигурява правна помощ на роми, хора с ниски доходи и малки фирми.

Програмата ще подкрепя общо 13 души, а 12 от тях са с ромски произход - настоящи или наскоро завършили студенти по право и адвокати, които показват ясна ангажираност към социалната справедливост. Година и половина те ще работят с петима ментори – адвокатите Александър Кашъмов, Диляна Гитева, Миглена Михайлова и Андрей Терзийски, както и съдия Евгени Георгиев от Софийския градски съд. Инициативата не е еднократна, ако се съди по очакването студентите, които участват в него, да го популяризират сред колегите си.

Правният инкубатор в България е финансиран от Фондация "Тръст за социална алтернатива" и ще се управлява от сдружение с нестопанска цел "Инициатива за равни възможности". Подборът на обучаваните е извършен от селекционна комисия от двете организации, а в критериите е залегнало и изискване за положително отношение към идеята за социална справедливост и работа с малцинствата.

Как стигнахте до идеята за създаването на правен инкубатор?

Чували сте израза "liberty and justice for all", децата в САЩ всяка сутрин го повтарят в училище. Но аз си мисля, че не трябва да учим децата си на неща, които не са верни, защото в случая не става въпрос за свобода и справедливост за всички, а само за този, който може да си плати.


Аз постъпих в юридическия факултет на City University of New York’s (CUNY) през 1983 г. още в първата година от неговото откриване, преди това бях социален работник. Особеното на този факултет е, че той бе създаден, за да обучава юристи в служба на хората. По това време в Ню Йорк започна да се осъзнава като съществен проблем, че там има милиони хора с лимитирани доходи, които отчаяно се нуждаят от адвокат, но не могат да си го позволят. През 80-те и 90-те години на миналия век около 80 % от хората в Ню Йорк, както и въобще в САЩ, нямаха достъп до адвокат по финансови причини.

Сигурно за повечето хора звучи изненадващо да чуят, че в най-могъщата икономика в света малцина имат достъп до правосъдие, защото само те могат да си позволят адвокат. Богатите могат да наемат адвокат, за най-бедните има програми за правна помощ, но проблемът стои при хората със средни до ниски доходи. Именно по тази причина CUNY започна да обучава хора, които да създадат практика, насочена към тези хора.

Как се обучават адвокати да обслужват хора с ниски доходи?



В Ню Йорк има много правни факултети в различните университети, но те обучават юристи за нуждите на корпоративното право. В същото време, хората от средната класа имат потребителски спорове, семейноправни въпроси, проблеми с фалити и др., с които високоплатените адвокати нямат интерес да се заемат. Средните тарифи на тези адвокати - между 250 и 450 долара на час, са непосилни за хора от тази категория.

Като социален работник съм работил с имигранти - те пък имат проблеми с жилищните условия, дискриминация, наемане на работа и др., които са сложни за тях, но също нямат към кого да се обърнат.

Идеята на CUNY бе да се създадат адвокати и устойчиви адвокатски практики, които да предоставят правна помощ на такива хора, към които корпоративните адвокати нямат интерес, като за целта се привлекат млади хора със социална ангажираност и да им се даде необходимото образование.

Как се прави подборът на такива студенти и къде е гаранцията, че след завършването си те ще поемат дела на хора със средни доходи? След като започнат практика и видят възможностите за друга кариера и големи пари?

Случва се и това. Все пак, хората, които избират да учат право в CUNY, вече са показали някакъв вид социална ангажираност – работили са в обществени организации, в общински и други структури, ангажирани с проблемите на социалната справедливост. Ако тяхното желание е да правят пари, то за целта има много други правни факултети. Но ако наистина искат да научат как да използват правото в обществен интерес, то юридическият факултет в CUNY и досега продължава да бъде номер едно в САЩ в тази област. Статистиката сочи, че огромната част от хората, които завършват право там, продължават да работят в обществен интерес.

След като се дипломирах, започнах работа в бюрото за правна помощ, което е ориентирано към хора с ниски доходи. Иронията е, че моите доходи като адвокат в бюрото за правна помощ бяха толкова ниски, че всъщност семейството ми, според финансовите стандарти на щата Ню Йорк, се класираше точно в тази група от хора, които имат право да получат безплатна правна помощ. Не си представях това, когато учех право. Исках да помагам на бедните, но не и да отглеждам децата си в бедност. Моите близки ми предложиха да ми намерят работа с корпоративно право в правна фирма, но аз отказах, защото не бях завършил, за да работя с корпорации, а да помагам на хората в нужда.

Така ми остана другата възможност – да стартирам своя адвокатска практика. Само че в САЩ, както и навсякъде по света, правното образование не е ориентирано към практиката. Не ви учат как да практикувате право, а как да завършите право. Нищо общо няма с образованието по медицина например, което е много практически ориентирано.

С колегата, с когото започнах адвокатската си практика, едновременно осъзнахме, че, първо, не сме научени как да практикуваме право, и второ – че трябва да се научим как да създадем ефективна и устойчива, икономически жизнеспособна адвокатска практика. Трябваше да се борим няколко години. Тогава осъзнах, че искам да направя нещо, за да не се налага на новозавършващите студенти по право да преминават по същия труден път.

Малко по малко практиката ни се разрасна, станахме трима, после - четирима, но никога не изневерихме на идеята да работим с хората със средни до ниски доходи, като получаваме по-малко пари, но служим на повече хора. За да можем да правим това, трябва да организираме икономически по-добре този процес. Възприехме разбирането, че, за да можем да правим добро на хората, трябва ние да можем да живеем добре.

Как някой може да бъде мотивиран да направи такъв избор – да се печели по-малко с повече работа? При това – в американското общество, за което се говори, че успехът и победата се поставят над всичко.

За някои това може да не изглежда толкова практично, но за нас е много по-важна справедливостта. Голямата американска мечта – да имаш къща, кола, почивки – ние бихме могли да имаме това и без да караме нашите клиенти да ипотекират отново живота си. Много е тъжно да видиш човек, който например не може да си позволи адвокат, за да постави майка си под попечителство, защото повечето адвокати ще поискат 3000 долара за тази услуга. Ние разбрахме, че можем да я оценим наполовина или даже още по-ниско и пак да имаме добри доходи и нормален живот. Защото това ще мотивира хората в общността да ни препоръчват един на друг, когато някой попита за добър адвокат, а това означава много клиенти и добри доходи.

В крайна сметка, 13 години след като се дипломирах, четири американски университета, сред които и CUNY, се събраха и разработиха стратегия за търсене на финансиране за проект, чрез който да се помогне на млади хора, завършващи право и изкушени от социалната справедливост, да организират своя устойчива практика. Деканите на тези четири университета от различни щати бяха осъзнали, че без професионално развитие и без бизнес умения това просто е невъзможно и някои дори напускат правната професия. А това е загуба за обществото.

Когато чух за тази програма, аз прекъснах собствената си адвокатска практика и бях нает по този проект, за да създам в Ню Йорк мрежа от хора, завършили право, които са в моята позиция от преди 13 години. В момента, в който се установихме, хората заприиждаха – първо 10, после 25, 50, 1000... Бяха толкова много! Млади и не толкова млади, някои току-що завършили, други – на 40 години, на 50 дори, но начинаещи адвокати. И ние им помагахме да развият уменията и практиката си.

Когато си студент, ти работиш, за да завършиш. Когато си адвокат, трябва да работиш, за да печелиш пари и тогава е голямо предизвикателство да ходиш да се обучаваш, преодолявайки трафика в Ню Йорк. Това беше първият път в историята на американското образование по право, когато университетите започнаха да разбират отговорността да се продължава обучението на завършилите.

Ние станахме пионери на следдипломното юридическо образование, но аз през цялото време си мечтаех да мога да събера тези хора под един покрив, където да ги обучаваме в едно общо пространство, вместо по отделни практики.

Накрая получих грант от щата Ню Йорк и вече можехме да осъществим мечтата да създадем професионален център. Не знаех как точно ще го направя, нямаше модел и тогава чух за бизнес инкубаторите. Не бях чувал за това значение на думата инкубатор. Посетих няколко бизнес инкубатора в Ню Йорк – за графични дизайнери, дори за пекари, където те в продължение на 18 месеца се обучават под един покрив на практически и бизнес умения. И после се опитах да пригодя този модел към адвокатската професия.

Как?

В САЩ първото условие е кандидатите да са лицензирани адвокати, т.е. да са преминали адвокатския си изпит. Така е малко по-лесно отколкото в другите страни, където в тези инкубатори се приемат и студенти. Имаме обучители, ментори, понякога получаваме и специфични средства, за да фокусираме усилия по някакъв определен проблем, например имиграция, жилищни условия (в това отношение ситуацията в Ню Йорк е критична) и др.

Моята визия беше за малък проект с девет души, не съм мислил за нещо голямо в началото. Но New York Times разбра за този проект и направи репортаж, а след това и СNN през 2007г. го оцени като новина с голям положителен заряд. През 2009 г. настъпи кризата, една от последиците бе, че правните факултети в САЩ започнаха да произвеждат хиляди юристи без работа. Започнах да получавам обаждания от Калифорния, Чикаго, Маями, Лос Анджелис, и всички искаха да дойдем и при тях с тази програма. От този момент моят живот се промени и така се появиха първите инкубатори, чийто брой и досега продължава да расте.

Първоначално бяха създавани при университетите, после и адвокатските асоциации започнаха да правят инкубатори за младите адвокати. В началото имах доста затруднения с адвокатската общност, защото някои приеха това за несправедливо преимущество. Казах на лидерите на адвокатската асоциация – хората, на които ние служим, са хора, които вашите членове не искат дори да видят в чакалнята си. Те никога не биха приели да представляват хора с ограничени доходи, но просто не харесват факта, че други адвокати биват обучавани как да създадат практиката си и да правят пари, като представляват такива хора.

Изненадващо, съдиите се оказаха най-добрите ни съюзници, тъй като те се разправят с милиони хора, които се явяват в съда без адвокат. И те заявиха на адвокатската асоциация – или вие вършете тази работа, или оставете други да я вършат. И скоро след това адвокатската асоциация отстъпи.

Мисля, че и в България съдиите също искат гражданите да се явяват в съда с добра адвокатска помощ.

По-целия свят е така. Понякога адвокатските колегии са най-голямата пречка пред повишаването на достъпа до правосъдие, защото създават правила, които на практика насърчават монопола върху правните услуги. В някои страни например е забранено на адвокатите да предоставят услуги про боно (безплатно) или на по-ниска цена. Например в Албания, където бях наскоро, адвокатите са задължени да плащат данък дори и върху услугите про боно.
Българският модел
Участниците в първото издание на българския Правен инкубатор - обучаеми, техните петима ментори и ръководителите на проекта при официалното откриване през декември в София

Участниците в първото издание на българския Правен инкубатор - обучаеми, техните петима ментори и ръководителите на проекта при официалното откриване през декември в София


Доколкото фокусът на българския проект за адвокатски инкубатор е насочен към ромските общности, обучението ще се концентрира в областта на правата на човека, жилищните права и други с голямо въздействие върху семействата, защита на бежанци, работещи, потребители и други уязвими лица. Успехът ще зависи от ефективността на предприетите стъпки за създаване на подходящ за българските условия модел и изискванията на българската адвокатура, като вече се търси и съдействието на съответните български институции, които регулират практиката в правото.

Една от целите на обучението е създаване на учебна среда, която ще осигури професионално пространство и образователни програми за създаване на адвокатска практика и адвокатска кантора. С помощта на ментори ще се търси професионално развитие на юристи и студенти по право, които след това ще формират самостоятелни или малки фирмени практики, които предоставят правни услуги на лица със средни до ниски доходи.

След Доминикана и Пакистан, а България е третата държава извън САЩ, където този модел се прилага. Защо в България?

Да, така е, България е третата държава, като се изключи една много малка програма в Кордоба, Испания. Мисля, все пак, че важният въпрос не е "защо в България?", а "как в България?".

Работих с "Отворено общество" и научих за техните програми, насочени към ромските общности. Не бях чувал термина "ром" до преди няколко години, не знаех за съществуването на това малцинство. Нито знаех, че в Европа те живеят с десетилетна изостаналост спрямо другите общности.

От друга страна, моят опит показва, че в САЩ инкубаторите са много ефективен път за испанските и афроамериканските адвокати да започнат практика. Хората с ограничени доходи и от маргинализирани общности нямат връзка с адвокати в рамките на общността, нямат роднина, който да им помогне да си намерят работа и др. Търсим млади хора от имигрантски семейства, първа генерация, завършили университет, на които помагаме да изградят бизнеса си.

Една от моите колеги от "Отворено общество", която работи с проблемите на ромските общности в Европа, прояви интерес към правните инкубатори и ме покани да дойда в София през декември 2017г. Тук срещнах млади роми, които са първите в семейството, които са завършили университет, при това родителите на някои от тях въобще нямат никакво образование. Срещнах млади хора от десетхилядни общности, които са единствени с университетско образование там. Оттогава три пъти съм идвал в България, сегашното ми идване е за четвърти път. Посетих Факултета и Филиповци в София, но и Лом и Сливен.

Тези млади хора живеят при трудни условия, но ме впечатли техния дълбок ангажимент да съдействат за развитието на общността си и за укрепването на българското общество. Колкото хората се чувстват част от обществото, толкова обществото е по-силно. Виждам и много млади етнически българи, които са загрижени за липсата на справедливост и работят рамо до рамо с младите роми. Осъзнавам колко е важно за обществото тези млади хора да не напускат страната и чувствам като привилегия да служа за тази голяма цел в полза на българското общество.
Даниела Михайлова, ръководител Правни програми в сдружение "Инициатива за равни възможности"
Юристите от ромски произход да се интегрират в професията си наравно с останалите

През последните години колегите с ромски произход, които завършват право, като че са осъдени да започват работа в различни граждански организации, фокусирани върху права на малцинствата. А това не бива да бъде така. Трябва да се създадат възможности за юристите от ромски произход да се интегрират в професията си наравно с останалите. Освен всичко друго ще им създадем и възможност да получат и фокусирано обучение как успешно да вземат адвокатския изпит, което никак не е лесно.

Достъпът до правна помощ на ромското население е важен за всички, защото когато проблеми като насилие, дискриминация, отказ до достъп до обществени услуги, престъпления от омраза, остават нерешени, това задълбочава проблемите в цялото общество. Има много малък брой адвокати, които могат да се справят с подобни проблеми и да работят с хората с ниски доходи.

Интервюто взе Мирела Веселинова

Капитал #2

Текстът е част от брой 2 на седмичния Капитал (17 - 23 януари). В броя ще прочетете още:

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика 1 Чешкият акционер в Le Monde не гарантира независима журналистика

Доверието между ръководство и редактори във френския вестник все повече намалява

22 сеп 2019, 2677 прочитания

Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание Ралица Матеева: На учениците трябва да се даде шанс сами да произвеждат съдържание

Учителката от СОУ "Ангел Кънчев" в Русе Ралица Матеева пред "Капитал"

13 сеп 2019, 3862 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 13638 прочитания

28 фев 2020, 4455 прочитания

28 фев 2020, 2692 прочитания

28 фев 2020, 2293 прочитания

28 фев 2020, 1780 прочитания

Всички новини
Бюлетин

Бюлетин "Легал Компас"

Седмичен обзор на новините от правния свят и съдебната система

 
Още от Капитал
Еднопосочен билет към енергийната борса

Новото поетапно освобождаване на пазара повдига много въпроси и дава малко отговори

Барселонска треска

Какво стана ясно за разследването на испанските власти, което се занимава и с Бойко Борисов, и докъде може да стигне то

Китайските уроци от коронавируса

Заразените намаляват заради твърдата намеса на държавата

Къде изчезна вносът

Данните от статистиката за 2019 г. се оказаха непълни, но вместо НСИ да реагира навреме, остави поле за политически спекулации

20 въпроса: Капка Тодорова

От журналистите, които успяват да си изковат име независимо от или въпреки медията, в която работят

Важни ли са дипломите днес

Връзката между образованието и бизнеса – it’s complicated

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10