Трите стълба на демокрацията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Трите стълба на демокрацията

Farrar, Straus and Giroux

Трите стълба на демокрацията

"Политическият ред и политическият упадък" на Франсис Фукуяма разглежда как някои общества успяват да изградят стабилни институции, а други - не

11756 прочитания

Farrar, Straus and Giroux

© Farrar, Straus and Giroux


За

книгата

Ревюто на "Политическият ред и политическият упадък: От индустриалната революция до глобализацията на демокрацията" на Франсис Фукуяма е на политолога и изследовател в London School of Economics Димитър Бечев. Книгата е на Farrar Straus Giroux и може да бъде закупена от сайта на издателството на цена от 54 лв. (за изданието с твърди корици) или 26 лв. за електронната версия.

Франсис Фукуяма e несъмнено един от най-често цитираните политолози на нашето време. За съжаление представата за него е по-скоро повърхностна и схематична и малко или много се изчерпва с тезата за края на историята. Замислете се само колко пъти сте се натъквали в публицистиката на изречения от типа "въпреки Фукуяма историята не свърши и след 1989 г. светът тъне в хаос, раздиран от кръвопролитни конфликти". Обикновено веднага следва и препратка към Самуел Хънтингтън (1927 - 2008) и сблъсъка на цивилизациите. Истината е, че интелектуално двамата автори съвсем не са на различни полюси. Пряко доказателство за това е "Политическият ред и политическият упадък" - наскоро излязлата втора част от двутомника, който най-вероятно ще остане като най-сериозния принос на Фукуяма към обществените науки. Докато първата част - "Източниците на политическия ред" (2012 г.), се занимава с развитието на човешките общества до френската революция, новият том разглежда еволюцията в по-ново време на три ключови политически институции: модерната държава, върховенството на правото и отчетното управление (или с други думи, демократичната система).

Книгата е до голяма степен вдъхновена от изследователския дневен ред, зададен от Хънтингтън в класическата му разработка "Политическият ред в променящите се общества" (1968), и е плод на огромен труд, синтезиращ по енциклопедичен начин изследвания в дисциплини като история, социология, икономика. Централният въпрос е как дадени общества успяват да изградят стабилни, демократични и легитимни инстититуции, които в голяма степен служат на широки публични интереси, а други не.

Прекрасно разбирате, че тази проблематика, позната на българския читател и от нашумялата книга на Робинсън и Аджемоглу "Защо нациите се провалят?", не е отвлечена и от интерес единствено за академичните среди. Теми като слабата и овладяна отвътре държава, корупцията и клиентелизмът (Фукуяма чертае интересно разграничение между двете явления), ниското обществено доверие са до болка познати от нашето житие-битие.

Както и Хънтингтън през 60-те, Фукуяма подчертава в книгата автономията на политико-институционалната сфера. Сами по себе си развитието на икономиката, напредъкът на технологиите, модернизацията на обществените отношения в дълъг времеви план не водят автоматично до положителни преобразувания. Именно институциите дават тласък, катализират, блокират или способстват за еволюцията на политическия ред. В този смисъл Фукуяма дължи много на институционалната школа в икономическата мисъл и автори като Нобеловия лауреат Дъглас Норт, безспорен доайен на институционализма в обществените науки като цяло.

В над 500 страници книгата дава безброй детайлни примери за влиянието на инстутиционалните фактори: икономическият успех на страни като Китай или Сингапур, който не е довел до демократични промени поради наличието на ефективна държава – не само като репресивен апарат, а по-скоро като социално-икономически мениджър. Обръщайки се към XIX век, Фукуяма чертае интересна типология за различните сценарии на развитие. Така например през XIX век Германия сравнително бързо изгражда силна държава благодарение на професионализма и независимостта на бюрокрацията, като при това принципите на върховенство на правото изместват традиционни механизми за разпределение на политическите блага като родството и патронаж. Същата силна държава е пречка за демократизацията, която настъпва едва след загубата в Първата световна война. Обратно, Великобритания и САЩ още в началото на XIX век успяват да изградят демократичен режим, но той забавя прехода към модерна държава докъм средата на столетието и, в американския случай, в периода 1890 - 1921 г. (т.нар. "Прогресивна ера"). Гърция и Италия са дадени като пример как държавното строителство, съпроводено с масово включване в политическия процес, ограничава ефективността на бюрократичния апарат, пречи на икономическото развитие, води до утвърждаване на клиентелизма и до хронично ниски нива на доверие в политическите институции (България от 1878 г. чак до наши дни попада директно в тази категория). Разбира се, в книгата ще откриете и много размишления как този процес се развива в Третия свят след края на колониализма.

С риск да опростя мащабния и амбициозен том на Фукуяма, основният извод, който той прави, е следният: трите стълба на либералната демокрация (държава, върховенство на правото, отчетност) са колкото взаимно обвързани, толкова и в принципен конфликт по между си. Стремежът към повече отчетност може да подкопае допълнително доверието в държавата, където тя поначало е недостатъчно модернизирана и способна да отстоява публичния интерес (виж дискусията за популизма). В хипертрофирана форма принципът на върховенството отваря широко врати за пряка намеса на съдилищата в процеса на вземане на чисто политически решения. Резултатът е институционален блокаж, а в далечен план и подкопаване на представителната демокрация, изборите и гражданското участие. Фукуяма вижда именно по този начин днешните проблемите на САЩ, които за него са пример за институционална деградация.

Съвременна Америка прави Фукуяма скептик, що се отнася до политическото развитие изобщо: триумфът на либералната демокрация не само не е неминуем, но винаги е налице и опасността за регрес. За него причината се корени дълбоко в човешката природа – първичната ни форма на социалност е да отдаваме предпочитание на роднини и приятели (темата е разгърната още в първия том, разискващ развитието на обществата до френската революция). Безпристрастната държава, законността, гражданските добродетели са изключението; злоупотребата с власт, семействеността, клиентелизмът – нормата в политическия живот.

Тази скептична нагласа е дълбоката причина Фукуяма да е нещо като самотна фигура в мисловния живот на САЩ днес. Отхвърлянето на идеята за неизбежния възход на демокрацията го разграничава още веднъж от десницата, след като дълги години бе сред най-важните имена в неоконсервативното движение през 90-те (разочарованието му настъпи още с избора на Джордж Буш и е отразено в America at the Crossroads: Democracy, Power, and the Neoconservative Legacy, издадена през 2006 г.). За левицата обаче той е преди всичко мислител, ако не и интелектуален баща, на (нео)либералния консенсус след края на студената война. Дори и сам по себе си този биографичен факт е достатъчна причина да четем Фукуяма с нужното внимание, дори и да не сме съгласни с него.

За

книгата

Ревюто на "Политическият ред и политическият упадък: От индустриалната революция до глобализацията на демокрацията" на Франсис Фукуяма е на политолога и изследовател в London School of Economics Димитър Бечев. Книгата е на Farrar Straus Giroux и може да бъде закупена от сайта на издателството на цена от 54 лв. (за изданието с твърди корици) или 26 лв. за електронната версия.

Франсис Фукуяма e несъмнено един от най-често цитираните политолози на нашето време. За съжаление представата за него е по-скоро повърхностна и схематична и малко или много се изчерпва с тезата за края на историята. Замислете се само колко пъти сте се натъквали в публицистиката на изречения от типа "въпреки Фукуяма историята не свърши и след 1989 г. светът тъне в хаос, раздиран от кръвопролитни конфликти". Обикновено веднага следва и препратка към Самуел Хънтингтън (1927 - 2008) и сблъсъка на цивилизациите. Истината е, че интелектуално двамата автори съвсем не са на различни полюси. Пряко доказателство за това е "Политическият ред и политическият упадък" - наскоро излязлата втора част от двутомника, който най-вероятно ще остане като най-сериозния принос на Фукуяма към обществените науки. Докато първата част - "Източниците на политическия ред" (2012 г.), се занимава с развитието на човешките общества до френската революция, новият том разглежда еволюцията в по-ново време на три ключови политически институции: модерната държава, върховенството на правото и отчетното управление (или с други думи, демократичната система).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    За успех са необходими няколко неща
    1.Мотивирани- напр. в Америка са отивали преди всичко мотивирани да работят, да печелят хора.
    2.Мотивирани- да учат
    3.Мотивирани да творят.
    И т.н.
    Само дето ,мотивираният за работа, учене, творчество, губят от др. неща.
    Често им липсва щастие, освен ако парите не са им щастието. За това според статистиката, най- щастливите не са в помнеща се страна .
    Най- хубавото нещо на Капитал изъм а е,че "Всичко се върти". Най- богатите фамилии днес не са най- богатите утре. И обратно.

  • 2
    _tsiki_ avatar :-|
    _tsiki_ (otvratitelen nov sait)

    С риск, че ми остават 200 страници и може би не е редно да коментирам, но мисля не е напълно прав за осакатяващото влияние на икономическото лоби в старите демокрации извън краткосрочен план поради следните факти: лидерите на новото време (ала технократите от силициевата долина) са в опозиция на проблемното статукво, което Фукуяма визира. Демократичният процес и техните виждания изразени в лансирането на по-различно виждане за позицията на САЩ в света ще реши част от предизвикателствата към днешна дата макар за сметка на силовата политика и остава да видим до колко екипът на Обама ще се справи с позиционирането в един такъв ред без да загуби тежест, за сметка на легитимност. Сериозно предизвикателство остава лилипутин и крепостниците, понеже макар и средносрочно обречени, те успяват да се възползват от съвременните технологии на комуникация за да консумират краткосрочни дивиденти чрез пропаганда и нанасят щети на по-първосигналните сред електората на ЕС.
    Между другото комбиниран с world order на Кисинджър трудът на Фукуяма дава добра представа за предизвикателствата пред които сме изправени днес и е добре всеки интересуващ се от тематиката да ги прегледа.

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Може би сте обърнали внимание на предговора на Фукуяма, в който той посочва двата източника на това издание: предговорът към книгата на неговия учител, Самуел Нънтингтън Политическият Ред в Променящите се Общества" - Political Order in Changing Societies (1968) и собствената му, публикувана през 2004 "Държавно Строителство: Управление и Световния Ред през 21-вия век (State-Building: Governance and World Order in the 21st Century.” ).
    Интелектуалният талант на Францис Фукуяма е безспорен. Той е апологет на 19-я век и основно на Хегел, а също на Вебер, Дъркхайм и Маркс. Не напразно тезата му за края на историята (1989) е повлияна от преводача на Хегел, Александър Койве, който пише че иторията свършва след битката при Йена (1806). Реално, тази теза е продължена и в това издание, и не без основание. Крииката му на неоконите е дълбоко вкоренена във демократичните институции които той защищава като социална необходимост свързана с развитието на личността (човекът кикога не е съществувал извън обществото , казва той). Ерудирана, агресивно интелектуално книга на един философ който не иска да компроментира позициите си.

  • 4
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    "Демокрацията е най- хубавото нещо, ако аз съм Демократизатор ът !" oyh53308658 - да се знае, че имам патент .

  • 5
    bgl avatar :-|
    bgl

    "трите стълба на либералната демокрация (държава, върховенство на правото, отчетност)"
    Всичко това произтича от един основен стълб и това са будните и активни хора, които трябва да се противопоставят със всички средства срещу политическата наглост ...

  • 6
    klimentm avatar :-|
    klimentm

    Ясният стил и широтата на изложените идеи правят Фукояма един от любимите ми автори .Ще прочета книгата на всяка цена.

  • 7
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    [#5] от "bgl": не останаха " будните и активни хора, " .
    Останахме 6 милиона мишлета /по песента/ , който гледаме да прекараме другия, да не си плащаме задълженията, макар, че имаме пари за ресторанти ,ГСМ и какво ли не.

  • 8
    kamkost avatar :-|
    kamkost

    ИК "Изток-Запад" вече публикува в превод на български „Защо нациите се провалят” през 2013 г. и „Произход на политическия ред” през 2015 г., а в момента се превежда "Политическият ред и политическият упадък".

  • 9
    kamkost avatar :-|

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Съдията

Съдията

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK