Трите стълба на демокрацията
"Политическият ред и политическият упадък" на Франсис Фукуяма разглежда как някои общества успяват да изградят стабилни институции, а други - не
Димитър Бечев
Вечерни новини
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
За книгата
Ревюто на "Политическият ред и политическият упадък: От индустриалната революция до глобализацията на демокрацията" на Франсис Фукуяма е на политолога и изследовател в London School of Economics Димитър Бечев. Книгата е на Farrar Straus Giroux и може да бъде закупена от сайта на издателството на цена от 54 лв. (за изданието с твърди корици) или 26 лв. за електронната версия.Франсис Фукуяма e несъмнено един от най-често цитираните политолози на нашето време. За съжаление представата за него е по-скоро повърхностна и схематична и малко или много се изчерпва с тезата за края на историята. Замислете се само колко пъти сте се натъквали в публицистиката на изречения от типа "въпреки Фукуяма историята не свърши и след 1989 г. светът тъне в хаос, раздиран от кръвопролитни конфликти". Обикновено веднага следва и препратка към Самуел Хънтингтън (1927 - 2008) и сблъсъка на цивилизациите. Истината е, че интелектуално двамата автори съвсем не са на различни полюси. Пряко доказателство за това е "Политическият ред и политическият упадък" - наскоро излязлата втора част от двутомника, който най-вероятно ще остане като най-сериозния принос на Фукуяма към обществените науки. Докато първата част - "Източниците на политическия ред" (2012 г.), се занимава с развитието на човешките общества до френската революция, новият том разглежда еволюцията в по-ново време на три ключови политически институции: модерната държава, върховенството на правото и отчетното управление (или с други думи, демократичната система).
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
9 коментара
За успех са необходими няколко неща
1.Мотивирани- напр. в Америка са отивали преди всичко мотивирани да работят, да печелят хора.
2.Мотивирани- да учат
3.Мотивирани да творят.
И т.н.
Само дето ,мотивираният за работа, учене, творчество, губят от др. неща.
Често им липсва щастие, освен ако парите не са им щастието. За това според статистиката, най- щастливите не са в помнеща се страна .
Най- хубавото нещо на Капитал изъм а е,че "Всичко се върти". Най- богатите фамилии днес не са най- богатите утре. И обратно.
С риск, че ми остават 200 страници и може би не е редно да коментирам, но мисля не е напълно прав за осакатяващото влияние на икономическото лоби в старите демокрации извън краткосрочен план поради следните факти: лидерите на новото време (ала технократите от силициевата долина) са в опозиция на проблемното статукво, което Фукуяма визира. Демократичният процес и техните виждания изразени в лансирането на по-различно виждане за позицията на САЩ в света ще реши част от предизвикателствата към днешна дата макар за сметка на силовата политика и остава да видим до колко екипът на Обама ще се справи с позиционирането в един такъв ред без да загуби тежест, за сметка на легитимност. Сериозно предизвикателство остава лилипутин и крепостниците, понеже макар и средносрочно обречени, те успяват да се възползват от съвременните технологии на комуникация за да консумират краткосрочни дивиденти чрез пропаганда и нанасят щети на по-първосигналните сред електората на ЕС.
Между другото комбиниран с world order на Кисинджър трудът на Фукуяма дава добра представа за предизвикателствата пред които сме изправени днес и е добре всеки интересуващ се от тематиката да ги прегледа.
Може би сте обърнали внимание на предговора на Фукуяма, в който той посочва двата източника на това издание: предговорът към книгата на неговия учител, Самуел Нънтингтън Политическият Ред в Променящите се Общества" - Political Order in Changing Societies (1968) и собствената му, публикувана през 2004 "Държавно Строителство: Управление и Световния Ред през 21-вия век (State-Building: Governance and World Order in the 21st Century.” ).
Интелектуалният талант на Францис Фукуяма е безспорен. Той е апологет на 19-я век и основно на Хегел, а също на Вебер, Дъркхайм и Маркс. Не напразно тезата му за края на историята (1989) е повлияна от преводача на Хегел, Александър Койве, който пише че иторията свършва след битката при Йена (1806). Реално, тази теза е продължена и в това издание, и не без основание. Крииката му на неоконите е дълбоко вкоренена във демократичните институции които той защищава като социална необходимост свързана с развитието на личността (човекът кикога не е съществувал извън обществото , казва той). Ерудирана, агресивно интелектуално книга на един философ който не иска да компроментира позициите си.
"Демокрацията е най- хубавото нещо, ако аз съм Демократизатор ът !" oyh53308658 - да се знае, че имам патент .
"трите стълба на либералната демокрация (държава, върховенство на правото, отчетност)"
Всичко това произтича от един основен стълб и това са будните и активни хора, които трябва да се противопоставят със всички средства срещу политическата наглост ...
Ясният стил и широтата на изложените идеи правят Фукояма един от любимите ми автори .Ще прочета книгата на всяка цена.
[#5] от "bgl": не останаха " будните и активни хора, " .
Останахме 6 милиона мишлета /по песента/ , който гледаме да прекараме другия, да не си плащаме задълженията, макар, че имаме пари за ресторанти ,ГСМ и какво ли не.
ИК "Изток-Запад" вече публикува в превод на български „Защо нациите се провалят” през 2013 г. и „Произход на политическия ред” през 2015 г., а в момента се превежда "Политическият ред и политическият упадък".
http://iztok-zapad.eu/books/book/1852/%D0%BF%D0%BE
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход