Уроците от финансовата криза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Уроците от финансовата криза

Уроците от финансовата криза

Мартин Улф от Financial Times за предизвикателствата пред еврозоната и възстановяването на глобалната икономика

26405 прочитания

© amazon.co.uk


За книгата

Ревюто на "Промените и шоковете: какво научихме и какво остава да научим от финансовата криза" на Мартин Улф е на политолога и изследовател в London School of Economics д-р Димитър Бечев. Книгата е на издателство Allen Lane и може да бъде закупена от Amazon.co.uk на цена 42.5 лв. (за изданието с твърди корици) и 24 лв. (за киндъл версията).

Financial Times със сигурност не е издание по вкуса на критично настроените спрямо глобализацията, финансовите пазари и банките, чийто брой расте все повече и повече. Но представата за авторитетния всекидневник като трибуна на разюздания капитализъм е, меко казано, неоправдана. Редовните читатели знаят, че анализите там в много случаи са пропити от духа на Джон Мейнард Кейнс. Сред най-красноречивите примери са колонките на Мартин Улф, главен икономически коментатор на FT.

Новата му книга, посветена на световната финансова криза, предизвикателствата пред еврозоната и пред възстановяването на глобалната икономика, е задължително четиво за онези, които смятат, че резкият завой към фискална консолидация и бюджетни рестрикции след 2010 г. от двете страни на Атлантика не е решение, а проблем. В този смисъл той влиза в спор с изявени икономисти като Кенет Рогоф и Кармен Райнхарт от "Харвард" (виж Growth in a Time of Debt, National Bureau of Economic Research, 2010), които правят директна връзка между нивата на задлъжнялост и дългосрочния стопански ръст. Улф е на сходни позиции с други светила като Лорънс Съмърс, Рагурам Раджан (бивш главен икономист на МВФ, понастоящем гуверньор на централната банка на Индия), Пол Кругман и затова "Промените и шоковете: какво научихме и какво остава да научим от финансовата криза" е ценна дори като обобщение на дебатите за състоянието на глобалната икономика.

Според Улф

Кризата далеч не е приключила

въпреки че най-острата фаза е зад гърба ни. След колапса на "Лиман брадърс" (12 септември 2008 г.) намесата на правителствата предотвратява тотален срив на световния банков сектор и катаклизъм по подобие на Голямата депресия от 30-те години на ХХ век. Вместо това повечето от развитите икономики изживяват болезнена рецесия, безработица и нисък ръст. Към днешна дата, напомня ни Улф, световният БВП (в реални стойности) е около 10% над нивата от 2007 г., но еврозоната като цяло и Великобритания са все още под чертата. За разлика от САЩ (+7.2%), Германия (+3%) и Япония и Франция (на старите равнища). Единствено в Германия процентът на заети е по-висок от 2007 г. Не е изключено през настоящата година еврозоната да регистрира отново спад на съвкупния си БВП.

Кои са причините за кризата и последвалата рецесия? Улф, чиято предишна книга е озаглавена "Защо глобализацията работи" (Yale University Press, 2005), признава, че като много свои колеги не е предвижвал сътресение от подобен мащаб. Основен виновник за него са нестабилните по своята природа финансови пазари. Цитирайки разработките на американския икономист Хаймън Мински (1919 - 1996), той обрисува раздуването на фирмените активи и цените на недвижимата собственост в САЩ като следствие от процикличната нагласа сред инвеститорите. Подчертава и засилената роля на т.нар. сенчесто банкиране (shadow banking), т.е. небанкови институции като инвестиционни фондове, финансови посредници, застрахователи и други – в ипотечното кредитиране. Вместо да спомогнат за разпределение и по-ефективно управление на риска, те са направили финансовата система по-крехка и податлива на шокове.

За Улф обаче патологиите на финансовия сектор са следствие, а не първопричина. Те се коренят в дълбоките преобразувания в глобалната икономика и натрупаните дисбаланси. На първо място става дума за огромните капиталови излишъци в Китай и другите развиващи се икономики в Азия, които водят към "пресищане със спестявания" (savings glut) – фраза, употребена още през 2005 г. от тогавашния шеф на Федералния резерв Бен Бернанке. След азиатската финансова криза от 1997 г. много развиващи се икономики трупат резерви като застрахователна полица срещу бъдещи сривове в условията на свободно движение на капитал (ограниченията, наложени непосредствено след срива, отпадат постепенно) и плаващи валутни курсове. Също така поради (доскоро) високите цени "пресищане" се наблюдава и в страните - износителки на петрол, например Русия, която също преживява сериозен финансов срив през 1998 г. В европейски контекст за Улф проблемът е Германия, която също е с големи излишъци заради ефекта от приемането на еврото и гъвкавата си политика в сферата на трудовия пазар.

Обратната страна на медала

са дефицитите по текущата сметка в други части на глобалната икономика: САЩ, Великобритания, Южна Европа, а също така и в Централна и Източна Европа. До кризата те са финансирани благодарение на приток на капитал от страните с излишък (Китай, сърцевината на еврозоната). Проблемът е, че средствата не се влагат в производство, а в строителството и потреблението и по този начин раздуват стойността на активите до неудържими нива (история, позната и в България). Финансовата криза води до болезнен адаптационен шок, съпроводен с рецесия и безработица. В Южна Европа ефектът му не може да бъде туширан посредством обезценяване на местни парични единици заради наличието на еврото. Неадекватната уредба на общата валута – липсата както на фискални, така и на монетарни инструменти на европейско ниво – прави справянето с кризата по-бавно и мъчително.

Улф смята, че мерките за възстановяване са полвинчати или направо неадекватни. Той не приема използването на монетарни инструменти като т.нар. количествено разхлабване (quantitative easing) – изкупуването на държавни ценни книжа (ДЦК) или облигации, издавани от финансови институции, от страна на централните банки в САЩ, Великобритания и Япония, като алтернатива на фискалната намеса. Особено когато реалните лихвени проценти клонят към нулата. Книгата защитава и виждането, че страните с излишък също трябва да поемат част от тежестта. Улф призовава Германия да направи завой към експанзивна фискална политика, за да компенсира дефлационния натиск в резултат на политиката на икономии в периферията на еврозоната. Също така критикува Европейската централна банка (ЕЦБ) за ниската инфлационна цел от 2%, която преследва. Според него в дългосрочен план е нужна федерализация на еврозоната – през реално действащ банков съюз с общ гаранционен фонд за депозитите, както и европейски механизъм за рефинансиране на банки в нужда (на едно място в книгата той припомня афоризма на Мервин Кинг, доскорошен управител на Bank of England, който гласи, че "банките са международни приживе, но в смъртта си са национални институции").

Очевидно е, че чисто политически тази рецепта трудно може да бъде приложена. Банковият съюз се ражда с големи мъки, а единният оздравителен фонд към него, договорен през декември 2014 г., тепърва ще трябва да се изгради и да докаже себе си. Изгледите за изборен успех на СИРИЗА в Гърция не вещаят добро за доверието между кредитори и длъжници в еврозоната. Както припомня Кенет Рогоф в рецензията си на книгата на Улф, дори Германия да поеме към фискална експанзия, ефектът ще е много по-осезаем в страните от Централна и Източна Европа, които са по-тясно интегрирани с немската икономика, отколкото на юг. Изследвания на МВФ показват, че фискалният стимул би имал по-сериозен ефект, ако е приложен координирано от Германия, Франция и Италия. Разбира се, най-ефективно би било, ако той се въведе директно в периферията на еврозоната – или като инвестиции в инфраструктура, или като преструктуриране или дори опрощаване на част от дълга. И не на последно място - фискалните мерки са допълнение, а не алтернатива, на структурните реформи, целящи повишаване на конкурентоспособността на южноевропейските икономики.

Единственият лъч надежда

отново е ЕЦБ. На 22 януари се очаква нейният управителен съвет да реши дали най-после да не започне изкупуване на ДЦК на страни членки. Марио Драги пое декларативно такъв ангажимент още през юли 2012 г., с което успокои пазарите, но реалната заплахата от дефлация и оттам повишаване на дълговото бреме към днешна дата налага нуждата от активна намеса, каквато досега не е имало. Само да припомним: през ноември м.г. инфлацията в еврозоната е на нива от 0.3% (годишна база), а лихвените проценти по германските ДЦК са вече с отрицателни стойности.

Улф дава и рецепта за оздравяване на финансовия сектор. Според него трябва да се ограничи възможността на търговските банки да "създават пари" – чрез въвеждане на задължението 100% от стойността на депозитите да се поддържат като резерви в централната банка. Подобна идея за разделяне на кредитирането (финансирано главно от притежателите на акции) от съхранението на спестявания е лансирана за пръв път още през 1933 г. от група икономисти от Чикагския университет начело с Ирвинг Фишър, а наскоро беше представена наново от Яромир Бенеш и Майкъл Къмхоф от МВФ (The Chicago Plan Revisited, 2012). Такава радикална стъпка, както отбеляза и списание Economist, обаче е отново практически трудна, а политически почти невъзможна. Дори и банките да бъдат преструктирани, други институции ще запълнят създалия се вакуум, възпроизвеждайки старите проблеми – прекомерно кредитиране, разчитащо на средства, взети назаем (финансов ливъридж), и създаващо риск за нестабилност и дори системен срив.

Под въпрос е дали мерките във финансовата сфера са адекватен лек. В крайна сметка диагнозата, която поставя "Промените и шоковете" – отново в унисон с идеите на Кейнс, е, че сме изправени пред криза на агрегатното търсене във водещите икономики. За Улф, както и за други застъпници на този възглед, като например Лорънс Съмърс, симптомите на болестта са били налице дори преди 2007-2008 г. Един от ключовите фактори за това са демографските тенденции (по-висока продължителност на живота, застаряване на населението). Aко това е вярно, то книгата носи скептично послание. Слабият растеж в развития свят е норма, а не изключение, породено от финансовата криза. Лоша новина и за страна като България, която (уж) е в режим на догонване.

За книгата

Ревюто на "Промените и шоковете: какво научихме и какво остава да научим от финансовата криза" на Мартин Улф е на политолога и изследовател в London School of Economics д-р Димитър Бечев. Книгата е на издателство Allen Lane и може да бъде закупена от Amazon.co.uk на цена 42.5 лв. (за изданието с твърди корици) и 24 лв. (за киндъл версията).

Financial Times със сигурност не е издание по вкуса на критично настроените спрямо глобализацията, финансовите пазари и банките, чийто брой расте все повече и повече. Но представата за авторитетния всекидневник като трибуна на разюздания капитализъм е, меко казано, неоправдана. Редовните читатели знаят, че анализите там в много случаи са пропити от духа на Джон Мейнард Кейнс. Сред най-красноречивите примери са колонките на Мартин Улф, главен икономически коментатор на FT.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Те хубаво ще изкупуват ДЦК на страни членки, но има огромна разлика м/у Германия и Гърция, въпреки че и двете са членки.

  • 2
    stf avatar :-|
    Стефанов

    "Според него трябва да се ограничи възможността на търговските банки да "създават пари" – чрез въвеждане на задължението 100% от стойността на депозитите да се поддържат като резерви в централната банка"

    Така написано това е пълно безумие!
    Вероятно имате жестока грешка в превода!!

  • 3
    miroslavb avatar :-|
    miroslavb

    Някои хора естествено се привличат от крайните позиции. Днеска сме против частната собственост. Утре искаме връщане на златния стандарт.

    И този Улф ми се струва краен, без да претендирам че разбирам много по темата.

  • 4
    farragutwest avatar :-|
    Farragut West

    До коментар [#2] от "Стефанов":
    Напълно съм съгласен.

    Иначе една от смислените статии в Дневник, макар и да не съм съвсем съгласен с Мартин Уолф по отношение на харченето на чужди пари.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Съдията

Съдията

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK