С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
4 16 яну 2015, 12:25, 25406 прочитания

Уроците от финансовата криза

Мартин Улф от Financial Times за предизвикателствата пред еврозоната и възстановяването на глобалната икономика

д-р Димитър Бечев | London School of Economics
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



За книгата

Ревюто на "Промените и шоковете: какво научихме и какво остава да научим от финансовата криза" на Мартин Улф е на политолога и изследовател в London School of Economics д-р Димитър Бечев. Книгата е на издателство Allen Lane и може да бъде закупена от Amazon.co.uk на цена 42.5 лв. (за изданието с твърди корици) и 24 лв. (за киндъл версията).
Financial Times със сигурност не е издание по вкуса на критично настроените спрямо глобализацията, финансовите пазари и банките, чийто брой расте все повече и повече. Но представата за авторитетния всекидневник като трибуна на разюздания капитализъм е, меко казано, неоправдана. Редовните читатели знаят, че анализите там в много случаи са пропити от духа на Джон Мейнард Кейнс. Сред най-красноречивите примери са колонките на Мартин Улф, главен икономически коментатор на FT.

Новата му книга, посветена на световната финансова криза, предизвикателствата пред еврозоната и пред възстановяването на глобалната икономика, е задължително четиво за онези, които смятат, че резкият завой към фискална консолидация и бюджетни рестрикции след 2010 г. от двете страни на Атлантика не е решение, а проблем. В този смисъл той влиза в спор с изявени икономисти като Кенет Рогоф и Кармен Райнхарт от "Харвард" (виж Growth in a Time of Debt, National Bureau of Economic Research, 2010), които правят директна връзка между нивата на задлъжнялост и дългосрочния стопански ръст. Улф е на сходни позиции с други светила като Лорънс Съмърс, Рагурам Раджан (бивш главен икономист на МВФ, понастоящем гуверньор на централната банка на Индия), Пол Кругман и затова "Промените и шоковете: какво научихме и какво остава да научим от финансовата криза" е ценна дори като обобщение на дебатите за състоянието на глобалната икономика.


Според Улф

Кризата далеч не е приключила

въпреки че най-острата фаза е зад гърба ни. След колапса на "Лиман брадърс" (12 септември 2008 г.) намесата на правителствата предотвратява тотален срив на световния банков сектор и катаклизъм по подобие на Голямата депресия от 30-те години на ХХ век. Вместо това повечето от развитите икономики изживяват болезнена рецесия, безработица и нисък ръст. Към днешна дата, напомня ни Улф, световният БВП (в реални стойности) е около 10% над нивата от 2007 г., но еврозоната като цяло и Великобритания са все още под чертата. За разлика от САЩ (+7.2%), Германия (+3%) и Япония и Франция (на старите равнища). Единствено в Германия процентът на заети е по-висок от 2007 г. Не е изключено през настоящата година еврозоната да регистрира отново спад на съвкупния си БВП.



Кои са причините за кризата и последвалата рецесия? Улф, чиято предишна книга е озаглавена "Защо глобализацията работи" (Yale University Press, 2005), признава, че като много свои колеги не е предвижвал сътресение от подобен мащаб. Основен виновник за него са нестабилните по своята природа финансови пазари. Цитирайки разработките на американския икономист Хаймън Мински (1919 - 1996), той обрисува раздуването на фирмените активи и цените на недвижимата собственост в САЩ като следствие от процикличната нагласа сред инвеститорите. Подчертава и засилената роля на т.нар. сенчесто банкиране (shadow banking), т.е. небанкови институции като инвестиционни фондове, финансови посредници, застрахователи и други – в ипотечното кредитиране. Вместо да спомогнат за разпределение и по-ефективно управление на риска, те са направили финансовата система по-крехка и податлива на шокове.

За Улф обаче патологиите на финансовия сектор са следствие, а не първопричина. Те се коренят в дълбоките преобразувания в глобалната икономика и натрупаните дисбаланси. На първо място става дума за огромните капиталови излишъци в Китай и другите развиващи се икономики в Азия, които водят към "пресищане със спестявания" (savings glut) – фраза, употребена още през 2005 г. от тогавашния шеф на Федералния резерв Бен Бернанке. След азиатската финансова криза от 1997 г. много развиващи се икономики трупат резерви като застрахователна полица срещу бъдещи сривове в условията на свободно движение на капитал (ограниченията, наложени непосредствено след срива, отпадат постепенно) и плаващи валутни курсове. Също така поради (доскоро) високите цени "пресищане" се наблюдава и в страните - износителки на петрол, например Русия, която също преживява сериозен финансов срив през 1998 г. В европейски контекст за Улф проблемът е Германия, която също е с големи излишъци заради ефекта от приемането на еврото и гъвкавата си политика в сферата на трудовия пазар.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съдията 1 Съдията

Книга за покойния председател на Върховния и на Конституционния съд Румен Янков събра всичките му актове в КС

29 сеп 2017, 7843 прочитания

Завръщането на писателя 5 Завръщането на писателя

Главният редактор на "Сиела" Захари Карабашлиев издава втория си роман "Хавра"

26 авг 2017, 21036 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Средищна държава

Изтъкнатият синолог Дейвид Шамбоу за настоящето и бъдещето на китайската външна политика и мястото на страната в световните дела

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда