Средищна държава
Изтъкнатият синолог Дейвид Шамбоу за настоящето и бъдещето на китайската външна политика и мястото на страната в световните дела
д-р Димитър Бечев
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
За книгата
Ревюто на "Китай тръгва глобално" на Дейвид Шамбоу е на политолога и изследовател в London School of Economics д-р Димитър Бечев. Книгата е на издателство Oxford University Press и може да бъде закупена от Amazon.co.uk на цена 43.5 лв. (за изданието с твърди корици) и 31.5 лв. (за киндъл версията).Много, ако не и повечето от вас, вероятно преглеждат тези редове на екрана на лаптоп или мобилен телефон. И както може да се досетите, следите на въпросното устройство водят право към Китай. Същото се отнася и до много от предметите, които ползвате всеки ден. Някои от вас вече дори разпознават двата йероглифа 中国 (Жонгуо) – Средищна държава. Покрай икономическия си възход Китай се превърна и във важна част от политическото ни житие-битие. За пример - през 2009 г. вицепремиерът Си Дзинпин дойде чак до Ловеч да открие завод, където към днешна дата се сглобяват автомобили с марката Great Wall. Заемайки поста генерален секретар на Китайската комунистическа партия (ККП) през ноември 2012 г., другарят Си е понастоящем вторият по влияние човек в световната политика след американския президент Барак Обама. Миналия декември пък премиерът Ли Къцян, другата ключова фигура по върховете на властта в Пекин, събра накуп в Белград почти всички лидери от "новите" страни в ЕС и Западните Балкани. Поводът беше станалият вече традиционен политически форум Китай - Източна Европа, където всички в региона се надпреварват за инвестиции и проекти.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
7 коментара
"Средищната държава" е всъщност парафраза на the Middle Kingdom от "Пръстена. В смисъла на китайската концепция става въпрос за "Централната Държава", за центъра на света. Порядъкът в този център е подчинен на Конфуцианските принципи за иерархията и ролята на старшите по възраст, позиция и т.н.).
Ако погледнем какво направиха китайците от 1980 насам достойни са за уважение, особено като ги сравним с други т.н. "велики държави". Прагматизмът им е изумителен, както и етничната им диаспора по света поддържаща "страната-майка". Реално днес САЩ не може без Китай, Русия става по същество суровинен източник, силни позиции навсякъде по света без биене на барабан.
Въпрос на време може би. Интересно още колко.
Повече от 100 години тихоокеанският регион е най-важен дългосрочен приоритет за САЩ. Участието им в Европа по време Първата световна война е по-скоро забежка за отчитане на участие. Но още по него време строят всичките си линкори със ширина под 33 метра за да могат да бъдат прехвърляни от единия океан в другия през Панамския канал.
И през 30-те години усилията им са концентрирани предимно в Пасифика като естествена последица от отслабване на британското влияние там. А след началото на Втората световна избухват жестоки спорове доколко е важно участието им в европейския театър и мощната подкрепа за бойните действия е главно плод на усилията на Маршал, който в крайна сметка е бил повече политик, отколкото генерал. То се вижда и по развитието на стратегията. След края на европейската кампания САЩ преминават в отбрана на завзетото, докато войните в Далечния изток продължават още 30 години.
Същото важи и за икономическите заплахи. Докато Европа беше съсредоточена главно върху себе си, американската автомобилна индустрия беше направо покорена от японския износ. А после източното влияние се прехвърли и върху потребителската електроника.
Така че през 2011 не се е измествал фокусът на американската външна политика. Клинтън и Обама просто припомниха, че САЩ си остават тихоокеанска държава.
Вярно е, че Китай отстъпва технологично пред САЩ.
Също така е добре представена липсата на амбиции за световно лидерство.
Но най-важният извод е, че Китай успява да запази неутралитета си спрямо геополитическото противопоставяне Изток-Запад. Това е най-сериозната заплаха за САЩ в момента и за напред.
Китай скоро ще го настигне проклятието на Конфуций да се живее в интересни времена.
Последните 30 години доста хора станаха богати, работещи на принципа "Произвеждай в Китай, продавай на запад".
Само че в този Запад хората започнаха да си губят работните места и съответно парите намаляха. Е, имаше и гурута, предричащи, че като прехвърлиш мръсната ежедневна работа на китайците, за теб ще остане време и сили да се занимаваш с високоинтелектуална работа, да измисляш, да изобретяваш. Само дето чичо Ханс, дето е работил цял живот на поточната линия във Фолксваген, никога не му е достигал такъв капацитет. И така - работните места ще започнат да се връщат, така че Китай ще започне да се изправя пред същите проблеми, пред които сега е изправена Европа и САЩ. И Китай ще трябва да започне сам да си генерира търсене. Другото, което не харесвам, е, че Китай почти не се включват в международни инциативи - заради някакви инциденти разбрах, че имали контингент в Сомалия. Не чух за изпратени здравни работници заради Еболата или нещо такова. Или поне дарение. Хайде за ИДИЛ няма да коментирам, защото там заради чичко Буш се ос*а целия Близък изток и САЩ да си сърбат каквото са дробили.
Отделно за да продължават да произвеждат, си ос*аха тотално природата, но тази природа е на всички нас. Тези дни прочетох, че заради замърсяването на въздуха по крайбрежието, което минава тихия океан, въздухът в Сан Франциско е 1/3 по-мръсен от това което би могло да бъде!
Западния свят свикна с Китай по-скоро с удобството и охолния живот, който му предлага произведението в Китай. Ама айде да не се заблуждаваме ... западния свят не се е родил с това и няма да умре, ако Китай почне да дава задна. Просто ще има пренастройване малко на вече и без това придобилото свърхвисоти консуматорство и ще се върнем към малко забравени ценности.
Чак ми се ще да се случи.
А не е ли по-правилно заглавието на книгата да се превежда " Китай става глобален" ?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.