Средищна държава
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Средищна държава

Средищна държава

Изтъкнатият синолог Дейвид Шамбоу за настоящето и бъдещето на китайската външна политика и мястото на страната в световните дела

19712 прочитания

За книгата

Ревюто на "Китай тръгва глобално" на Дейвид Шамбоу е на политолога и изследовател в London School of Economics д-р Димитър Бечев. Книгата е на издателство Oxford University Press и може да бъде закупена от Amazon.co.uk на цена 43.5 лв. (за изданието с твърди корици) и 31.5 лв. (за киндъл версията).

Много, ако не и повечето от вас, вероятно преглеждат тези редове на екрана на лаптоп или мобилен телефон. И както може да се досетите, следите на въпросното устройство водят право към Китай. Същото се отнася и до много от предметите, които ползвате всеки ден. Някои от вас вече дори разпознават двата йероглифа 中国 (Жонгуо) – Средищна държава. Покрай икономическия си възход Китай се превърна и във важна част от политическото ни житие-битие. За пример - през 2009 г. вицепремиерът Си Дзинпин дойде чак до Ловеч да открие завод, където към днешна дата се сглобяват автомобили с марката Great Wall. Заемайки поста генерален секретар на Китайската комунистическа партия (ККП) през ноември 2012 г., другарят Си е понастоящем вторият по влияние човек в световната политика след американския президент Барак Обама. Миналия декември пък премиерът Ли Къцян, другата ключова фигура по върховете на властта в Пекин, събра накуп в Белград почти всички лидери от "новите" страни в ЕС и Западните Балкани. Поводът беше станалият вече традиционен политически форум Китай - Източна Европа, където всички в региона се надпреварват за инвестиции и проекти.

Китай е първостепенен играч на глобалната арена. Това е вече факт, който бие на очи дори в Африка, Латинска Америка или Близкия изток, чиито суровини подхранват китайската икономика. Китай е втори по значимост търговски партньор както за ЕС, така и за САЩ. Европа е на челно място за Китай. Търговските и инвестиционните връзки са отражение на мощния ръст на китайската икономика – през 2010 г. тя изпревари по БВП тази на Япония и зае второ място в света, а до 2030 г. се очаква да изпревари САЩ (разбира се, по-важният показател е БВП на глава от населението).

Поне от 90-те години на миналия век се е изписало и изговорило много по темата дали Китай ще съумее да трансформира стопанската си мощ в политическа. Този разговор набра нова сила с глобалната финансова криза от 2008 г. На пазара излязоха книги като "За Китай" на архитекта на затоплянето на отношенията между Пекин и Вашингтон през 70-те години на 20-и век Хенри Кисинджър (българско издание, "Труд", 2012 г.), по-скоро обърната назад във времето, или като "Когато Китай владее света" на Мартин Жак (Penguin, 2009 г., 2. издание, 2012 г.).

Дебатът в каква посока ще поеме Китай - към по-тясно интегриране в международните институции и все по-голям принос или към директен сблъсък със САЩ, кипи с особена сила зад океана. Още през октомври 2011 г. тогавашният държавен секретар – и вероятен бъдещ кандидат за президент на демократите – Хилъри Клинтън заговори за Азиатско-тихоокеанския регион като най-важен дългосрочен приоритет за Америка. Военноморското противопоставяне между Пекин и Токио за суверенитета на островите Сенкаку (Диаю на китайски) в Източнокитайско море загатва защо. Друг аспект пък са преговорите за Транстихоокеанско търговско партньорство на Вашингтон и неговите съюзници в региона (покрай ТТИП тук не им обръщаме заслуженото внимание).

"Китай тръгва глобално" на Дейвид Шамбоу е по признанието на мнозина един от най-важните приноси към този така важен разговор за настоящето и бъдещето на китайската външна политика и мястото на страната в световните дела. На въпросите идва ли краят на "мирния възход", лозунг от времето на Дън Сяопин, и най-вече дали Китай се е превърнал в суперсила, или поне има амбициите за това, книгата отговоря с многозначителното "само отчасти". Има защо да вярваме на тази оценка – авторът е изтъкнат синолог, прекарал десетилетия в работа по темата, а също така директор на програмата за Китай към университета "Джордж Вашингтон" в американската столица. Книгата без преувеличение е енциклопедична по своя характер – очертава в дълбочина китайската политика в различни региони на света, както и по тематични области (дипломация, икономически отношения, сигурност, присъствие в многостранни институции). Друг неин плюс е, че е стъпила и буквално "смляла" за читателя зашеметителен набор от източници – както на китайски, така и на английски. При това авторът ни дава добра представа за разгорещените дебати и спорове в експертните среди в самия Китай, за механизмите за вземане на външнополитически решения в партийно-държавния апарат, за резонанса на отношенията с останалия свят вътре в обществото.

Според Шамбоу Китай е "частична сила" (partial power) не само защото все още чувства, че няма необходимите ресурси да бъде лидер на глобалната сцена, а понеже е зает предимно със себе си. Обсегът на политическите приоритети на Пекин е доста тесен - Тайван, налагане на суверенни права върху водите на Източно и Южнокитайско море и подобни теми с регионално значение. Заедно с това комунистическият елит разглежда сигурността през призмата на вътрешни, а не външни заплахи: сепаратизма в региони като Синджан и Тибет. Въпреки модернизацията на въоръжените си сили и разширяващия се кръг от икономически интереси – например в Близкия изток покрай петрола – Пекин не е готов да покаже мускули далеч от границите си. Евакуацията на китайски граждани от Либия през 2011 г. или операциите срещу сомалийски пирати имат спорадичен характер. Както стана ясно покрай кризата в Украйна, Китай е по-скоро незабележим в Съвета на сигурност на ООН, освен ако не става дума за въпроси от пряко значение.

Да си велика сила означава да си способен да носиш големи отговорности спрямо глобалния свят. Но дори по проблеми от всеобщо значение като промяната на климата, където думата на Китай тежи извънредно много, подобни тези си пробиват трудно път сред управляващите в Пекин, според книгата на Шамбоу. Тяхното виждане, което не е лишено от основания, е, че страната е направила и прави достатъчно за глобалните въпроси, като например борбата със заразните болести, поради факта, че в нея живее четвърт от населението на света. Усилията за модернизация и вдигане на жизнения стандарт вътре в Китай, където проблемите на слабото развитие и регионалните разлики продължават да са на дневен ред, са сами по себе си огромна стъпка за цялото глобално общество. Шамбоу подчертава, че на призивите на Запада за "споделяне на отговорността" китайските елити и голяма част от експертната общност гледа предпазливо и подозрително – като подмолно средство за връзване на ръцете и налагане на външни условия и норми. Огромна роля играят травмите от историята - паметта за т.нар. век на унижение и доминация от страна на Запада и Япония (а до 1905 г. и царска Русия). Както в много посткомунистически общества, и в Китай на политиката се гледа с цинично око като на "игра с нулев резултат", в която си или печеливш, или губещ. По подобие на кажи-речи всички държави в глобалния юг (Китай продължава да говори за себе си като за "развиваща се страна" в унисон с маоистките постулати) и националният суверенитет е върховна ценност, а делегирането на власт на международни органи и институции – трудно приемливо.

Проблем за Китай е не само мотивацията, а и средствата, които има на свое разположение. Шамбоу се съгласява с изследователи като проф. Джоузеф Най от Харвард, че основен недостатък в китайската външна политика е липсата на "мека сила". Въпреки икономическия си успех не е способен да се конкурира със САЩ като модел за подражание. Китайската култура, медии, образование, общество не генерират същия притегателен ефект, китайският език тепърва има да извоюва позиции – въпреки мрежата от 400 института "Конфуций", финасирани от властите в Пекин (в т.ч. действащият в рамките на СУ "Св. Климент Охридски").

В традиционната китайска мисъл "Средищната държава" е в центъра на йерархична система от политически общности, крайъгълен камък на нормативен порядък с разклонения далеч отвъд нейните предели. Днес "отпечатъкът" на Китай върху глобализиращия се свят е видим от Валпарайсо до Ловеч, но това не значи непременно влияние. Дейвид Шамбоу е безспорно един от най-добрите водачи в дебрите на този парадокс.

За книгата

Ревюто на "Китай тръгва глобално" на Дейвид Шамбоу е на политолога и изследовател в London School of Economics д-р Димитър Бечев. Книгата е на издателство Oxford University Press и може да бъде закупена от Amazon.co.uk на цена 43.5 лв. (за изданието с твърди корици) и 31.5 лв. (за киндъл версията).

Много, ако не и повечето от вас, вероятно преглеждат тези редове на екрана на лаптоп или мобилен телефон. И както може да се досетите, следите на въпросното устройство водят право към Китай. Същото се отнася и до много от предметите, които ползвате всеки ден. Някои от вас вече дори разпознават двата йероглифа 中国 (Жонгуо) – Средищна държава. Покрай икономическия си възход Китай се превърна и във важна част от политическото ни житие-битие. За пример - през 2009 г. вицепремиерът Си Дзинпин дойде чак до Ловеч да открие завод, където към днешна дата се сглобяват автомобили с марката Great Wall. Заемайки поста генерален секретар на Китайската комунистическа партия (ККП) през ноември 2012 г., другарят Си е понастоящем вторият по влияние човек в световната политика след американския президент Барак Обама. Миналия декември пък премиерът Ли Къцян, другата ключова фигура по върховете на властта в Пекин, събра накуп в Белград почти всички лидери от "новите" страни в ЕС и Западните Балкани. Поводът беше станалият вече традиционен политически форум Китай - Източна Европа, където всички в региона се надпреварват за инвестиции и проекти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    "Средищната държава" е всъщност парафраза на the Middle Kingdom от "Пръстена. В смисъла на китайската концепция става въпрос за "Централната Държава", за центъра на света. Порядъкът в този център е подчинен на Конфуцианските принципи за иерархията и ролята на старшите по възраст, позиция и т.н.).
    Ако погледнем какво направиха китайците от 1980 насам достойни са за уважение, особено като ги сравним с други т.н. "велики държави". Прагматизмът им е изумителен, както и етничната им диаспора по света поддържаща "страната-майка". Реално днес САЩ не може без Китай, Русия става по същество суровинен източник, силни позиции навсякъде по света без биене на барабан.

  • 2
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Въпрос на време може би. Интересно още колко.

  • 3
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Повече от 100 години тихоокеанският регион е най-важен дългосрочен приоритет за САЩ. Участието им в Европа по време Първата световна война е по-скоро забежка за отчитане на участие. Но още по него време строят всичките си линкори със ширина под 33 метра за да могат да бъдат прехвърляни от единия океан в другия през Панамския канал.
    И през 30-те години усилията им са концентрирани предимно в Пасифика като естествена последица от отслабване на британското влияние там. А след началото на Втората световна избухват жестоки спорове доколко е важно участието им в европейския театър и мощната подкрепа за бойните действия е главно плод на усилията на Маршал, който в крайна сметка е бил повече политик, отколкото генерал. То се вижда и по развитието на стратегията. След края на европейската кампания САЩ преминават в отбрана на завзетото, докато войните в Далечния изток продължават още 30 години.
    Същото важи и за икономическите заплахи. Докато Европа беше съсредоточена главно върху себе си, американската автомобилна индустрия беше направо покорена от японския износ. А после източното влияние се прехвърли и върху потребителската електроника.

    Така че през 2011 не се е измествал фокусът на американската външна политика. Клинтън и Обама просто припомниха, че САЩ си остават тихоокеанска държава.

  • 4
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Вярно е, че Китай отстъпва технологично пред САЩ.
    Също така е добре представена липсата на амбиции за световно лидерство.

    Но най-важният извод е, че Китай успява да запази неутралитета си спрямо геополитическото противопоставяне Изток-Запад. Това е най-сериозната заплаха за САЩ в момента и за напред.

  • 5
    rainbou1 avatar :-?
    rainbou1

    Китай скоро ще го настигне проклятието на Конфуций да се живее в интересни времена.

    Последните 30 години доста хора станаха богати, работещи на принципа "Произвеждай в Китай, продавай на запад".
    Само че в този Запад хората започнаха да си губят работните места и съответно парите намаляха. Е, имаше и гурута, предричащи, че като прехвърлиш мръсната ежедневна работа на китайците, за теб ще остане време и сили да се занимаваш с високоинтелектуална работа, да измисляш, да изобретяваш. Само дето чичо Ханс, дето е работил цял живот на поточната линия във Фолксваген, никога не му е достигал такъв капацитет. И така - работните места ще започнат да се връщат, така че Китай ще започне да се изправя пред същите проблеми, пред които сега е изправена Европа и САЩ. И Китай ще трябва да започне сам да си генерира търсене. Другото, което не харесвам, е, че Китай почти не се включват в международни инциативи - заради някакви инциденти разбрах, че имали контингент в Сомалия. Не чух за изпратени здравни работници заради Еболата или нещо такова. Или поне дарение. Хайде за ИДИЛ няма да коментирам, защото там заради чичко Буш се ос*а целия Близък изток и САЩ да си сърбат каквото са дробили.

    Отделно за да продължават да произвеждат, си ос*аха тотално природата, но тази природа е на всички нас. Тези дни прочетох, че заради замърсяването на въздуха по крайбрежието, което минава тихия океан, въздухът в Сан Франциско е 1/3 по-мръсен от това което би могло да бъде!

  • 6
    v_l avatar :-|
    v_l

    Западния свят свикна с Китай по-скоро с удобството и охолния живот, който му предлага произведението в Китай. Ама айде да не се заблуждаваме ... западния свят не се е родил с това и няма да умре, ако Китай почне да дава задна. Просто ще има пренастройване малко на вече и без това придобилото свърхвисоти консуматорство и ще се върнем към малко забравени ценности.
    Чак ми се ще да се случи.

  • 7
    dagama avatar :-?
    da_gama

    А не е ли по-правилно заглавието на книгата да се превежда " Китай става глобален" ?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Съдията

Съдията

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK