Епидемията бедност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Епидемията бедност

Епидемията бедност

Уилкинсън и Пикет показват връзката между неравенствата в доходите и най-разпространените здравно-социални проблеми

25800 прочитания

За книгата

Ревюто на "Патология на неравенството" на Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет е на психиатъра и преподавател в Нов български университет д-р Румен Петров. Книгата се издава в България от "Изток-Запад" и може да бъде закупена от сайта на издателството на цена 25 лв.

Във време, в което (отново) се чудим защо някои хора прегръщат тоталитарни светогледи, двама английски епидемиолози систематизират много световни изследвания за връзките между неравенствата в доходите и някои от най-разпространените здравни и социални проблеми. Не става въпрос за всички общества, а основно за тези на напредналите капиталистически демокрации. Не става въпрос и за всички здравно-социални проблеми, а за такива като психичното здраве и употребата на медикаменти, физическото здраве и продължителността на живота, затлъстяването, резултатите от образованието, ражданията в твърде млада възраст, насилието между хората, броя на затворниците и склонността на правораздавателните системи да наказват и да причиняват болка (по Нилс Кристи).

Може би е близко до ума, че икономическият прогрес на обществата, нарастването на средния доход "на калпак" от населението, води до увеличаване на средната продължителност на живота. Малко от нас знаят обаче, че графиката на тази зависимост е стръмна до определена граница, след която нарастването на доходите оказва съвсем малко влияние върху средната продължителност на живота. Подобряването на здравето оттатък тази граница вече не е свързано със средния жизнен стандарт. Например средната продължителност на живота на Замбия (под 40 г.) и Пакистан (над 65 г.) се различава драматично, въпреки че имат приблизително еднакъв (много нисък) среден доход, а средната продължителност на живота в Чили и Ирландия не се различават въпреки драматичната (трикратна) разлика в средния им доход.

По подобен начин стои въпросът и с щастието. Не знам дали знаем, че сме най-нещастната нация - в група със себеподобни в лицето на Русия, Молдова, Украйна и Румъния с приблизително сходен среден доход на глава от населението, т.е. бедни. Особено интересно е колко по-щастливи от нас, със сходен и дори по-нисък среден доход, са страни като Танзания, Индонезия, Виетнам и Салвадор. По сходен начин еднакво щастливи са както относително бедното Мексико, така и относително богатата Дания и много богатите САЩ. Казано по научен начин, икономическият растеж изчерпва възможностите си за повишаване на качеството на живота от едно ниво натам.

В "Патология на неравенството" Уилкинсън и Пикет насочват своето и нашето внимание не толкова върху сравненията между обществата, но и върху вътрешните неравенства в самите общества. Убедително показват, че социалните неравенства вътре в относително богатите общества са различни и че тези неравенства са статистически свързани с общото количество страдание, изразено в нива на престъпност, затлъстяване, некомпетентно майчинство, психични болести, слаба образованост и с проявите на насилие между хората. Особено интересно в сравнителните изследвания на Уилкинсън и Пикет е, че те избират да сравняват само богати капиталистически държави – със сходни демократични ценности и зачитане на частната собственост и лична инициатива. Така например Япония, която е в средата на класацията по среден доход измежду богатите общества, има драматично по-висока средна продължителност на живота от доста по-богатите Норвегия и САЩ. От друга страна, относително бедната Гърция има същата средна продължителност на живота като тази на доста по-богатата Великобритания.

Ако сте очаквали да откриете, че социалните неравенства повишават социалното доверие сред хората – и бедни, и богати - излъгали сте се. На единия полюс са Швеция, Норвегия, Дания и Финландия. На другия са САЩ, Португалия и Сингапур. Неравенството в обществата повишава нивата на несигурност и съпътстващите я неуверено високо самочувствие (нарцисизъм), тревожност, депресия и свързаните с тях алкохолизъм, наркомании и престъпност. Социалното неравенство влошава психичното здраве на нациите. Особено това на жените (мъжете са на преден план обаче, когато стане въпрос за престъпност). Разликите между Япония и САЩ например са трикратни. Така стои въпросът и с други здравно-психологическо-социални проблеми като затлъстяването, образованието, ранното майчинство и бащинство. Много от образователните реформатори у нас ще се поучат от текста, в който става ясно до каква степен способността ни за учене и научаване е повлияна от онова, което вярваме, че другите мислят за нас. Аз например се впечатлих от информацията, че в страни с висока степен на неравенство децата имат по-големи амбиции и идеи за успех. Струва си да помислим за това във времето на свръхспециализираните специални ("елитни") училища, които привличат интереса и парите на родителите у нас.             

Още по-зависими от неравенствата са насилието и престъпността. Насилието в детска възраст, т.е. излизането на конфликта между децата извън контрол, се случва статистически по-често в среда с високо социално неравенство, а този "индекс на детските конфликти" е сигурен предвестник на насилие в зряла възраст, упражнено от същите тези деца. Разбира се, "броят на свързаните с насилие престъпления е по-нисък в сплотените квартали, където съседите имат по-тесни връзки един с друг и желание да действат в името на общия интерес".

Криминолози откриват различна склонност на обществата да наказват по-често и за по-дълго със затвор. Впечатлява обаче фактът, че тази склонност нараства успоредно с растежа на социалното неравенство (т.е. обществено недоверие и несигурност). Стига се до ситуация, при която през 2004 г. в щата Калифорния "360 души излежават доживотна присъда за дребни кражби от магазини". Като цяло с нарастването на социалните неравенства в развитите общества расте и броят на затворниците – съдебната система на щата Луизиана например лишава от свобода шест (!) пъти по-често, отколкото тази на Минесота. Освен това бедните влизат в затвора многократно по-често от богатите. Важният въпрос в крайна сметка е "ефективен ли е затворът". Отговорът е... не, разбира се. Затворническият психиатър Джеймс Джилигън е цитиран да твърди, че "углавното съдопроизводство и наказателната система се намират в огромна грешка, а именно вярването, че наказанието ще възпре, предпази или потисне насилието, когато на практика то е най-мощният му стимулант, който сме открили". Какво ще кажете за това: "растящият страх от престъпление и загубата на доверие в съдебната система от страна на населението [...] настройва хората в полза на по-строго правораздаване"? Звучи познато у нас днес.

Изненадах се от откритието, че хората в страните с по-голямо неравенство работят повече - до три месеца годишно, както и от това, че страните с по-високо равенство рециклират по-голяма част от отпадъците си. Изобщо консуматорството и социалното неравенство вървят заедно и разрушават заедно.

За вече наострените "неолиберални" уши ще кажа, че Уилкинсън и Пикет не приравняват равенството с еднаквостта. Заедността, съобщността и сигурността се отравят както от тоталитарната еднаквост и насилие, така и от консуматорската асоциалност и отчуждение. Носителят на Нобелова награда за икономика през 2008 г.  Пол Кругман твърди, че не съвременните икономически и пазарни сили, а промените в политическата власт от 80-те години насам движат увеличаването на неравенството. Такава е корпоративната власт например.

В България имаме сляпо петно за бедността. Избягваме да я погледнем в лицето. Данни се събират, но освен за слаби политики, които граничат или прескачат в популизма, както и за носталгични и дълбоко нечестни реминисценции, те не се ползват. Избягваме честния (не само тук) подход по отношение на бедността, защото в нейно име бяха извършени големи насилия преди "9-и", на "9-и" и след това, а по време на тоталитаризма забранихме всякакво оплакване по повод тези насилия, а бедността беше превърната в морален аргумент за дълбоко несправедливото общество, основано на фалшиво равенство, налагано с държавно насилие. Равенство не се възцари, помним, дори напротив. Но пък неравенството стана забранена дума. Бедността също беше забранена. След "10-и" бедността и неравенството не бяха реабилитирани като социални проблеми. Втурнахме се към свободата и капитализмът допълнително задълбочи социалното недоверие и разслоение, отгледани по времето преди и след "9-и". Подценихме, ако изобщо оценихме, уязвимостта си към социално неравенство, социална несправедливост и социално отчуждение. Но това са наши, домашни асоциации...

За книгата

Ревюто на "Патология на неравенството" на Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет е на психиатъра и преподавател в Нов български университет д-р Румен Петров. Книгата се издава в България от "Изток-Запад" и може да бъде закупена от сайта на издателството на цена 25 лв.

Във време, в което (отново) се чудим защо някои хора прегръщат тоталитарни светогледи, двама английски епидемиолози систематизират много световни изследвания за връзките между неравенствата в доходите и някои от най-разпространените здравни и социални проблеми. Не става въпрос за всички общества, а основно за тези на напредналите капиталистически демокрации. Не става въпрос и за всички здравно-социални проблеми, а за такива като психичното здраве и употребата на медикаменти, физическото здраве и продължителността на живота, затлъстяването, резултатите от образованието, ражданията в твърде млада възраст, насилието между хората, броя на затворниците и склонността на правораздавателните системи да наказват и да причиняват болка (по Нилс Кристи).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

34 коментара
  • 1
    chicago514 avatar :-|
    chicago514

    Страшна болест и не се вижда някакво читаво лекарство в близко бъдеще.

  • 2
    jonson avatar :-|
    jonson

    Дума е купила Капитал?

  • 3
    medesc avatar :-|
    Medesc

    Поздрави и благодарности за статията!

  • 4
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП

    Ама разбира се. За всичко са виновни богатите. А затвора е грешка, оставете бедните да грабят на воля, защото са потиснати от неравенството. И давайте повече помощи. И нека няма неравенство, всички ще лежат и държавата ще им дава, за да няма неравенство. От къде ще взема държавата си е нейна работа, Трябва да има равенство и справедливост.

    Абе 20 век на нищо ли не ви научи, та все същите глупости въртите???

  • 5
    pavel_p avatar :-|
    pavel_p

    ''нарастването на средния доход "на калпак" от населението, води до увеличаване на средната продължителност на живота.'' - Как тогава ще обясните броя на столетниците в Абхазия.Там средната продължитлност на живота е 120г. максималната продължителност преди 20г. е била 160г........... В Абхазия живеят изключително бедно....., без съвременните придобивки на циливизацията... Май-нещо ви куца теоритята. Май колкото по развита и богата е една държава, толкова болни са хорта.:) :) :)

  • 6
    pavel_p avatar :-|
    pavel_p

    Учените считат, че за нарастване продължителността на живота е необходимо да се намали значително енергийната стойност на хранителния порцион, но при запазване на неговата пълноценност Доказано е, че намалението на енергийната стойност на порциона може също така да задържи възрастовото намаляване на имунната реактивност и да намали риска от развитието на заболявания, свързани със стареенето, като например сърдечно-съдовите, рака,
    катарактата, бъбречните заболявания и възпалението на ставите (артрити).

  • 7
    pavel_p avatar :-|
    pavel_p

    Интересен пример за влиянието на състава на храната върху
    продължителността на живота се явява начина на хранене на дълголетниците, състава на храната на които се характеризира с преобладаващи млечно-растителни
    съставки и с ниско съдържание на сол, захар, масло, месо и риба [4]. Национална особеност в храненето на абхазците и азербайджанците е това, че те предпочитат зърно-бобовите храни (пшеничен хляб, царевица, фасул), млечно-киселите продукти, острите подправки, различни растителни сосове, зеленчуци, плодове и
    ягодови (малини, къпини, боровинки, ягоди).

  • 8
    gesand avatar :-|
    gesand

    Явно изводът е, че не е важно реалното равенство, а усещането за равенство. И така отново се връщаме до извода, че най-важна е съдебната система, защото ако го няма чувството за равенство пред закона, всичко останало няма смисъл.

  • 9
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Единственото което са показали е, че равенството предимно не влияе на нито един от показателите. Сигурен съм, че един регресионен анализ на резултатите ще бъде непоносим удар по тяхната теория. Единици са милионерите, които произхождат от богати семейства. Неравенството е много мощен стимулант. Бедността е симптом на народопсихологията, която често е напълно уникална за отделните държави. Равенството също е симптом - нещо, което може да пречи и да помага, отново в зависимост от народопсихологията.

  • 10
    alex.p.ivanov avatar :-|
    alex.p.ivanov

    До коментар [#4] от "Костозомби":

    Къде в статията се казва това, което си написал? Крайностите не се решават с други крайности.

    Равенството не е обратната крайност на неравенството. Равенството не е свободия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK