Путиновата клептокрация - кой притежава Русия?
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Путиновата клептокрация - кой притежава Русия?

Путиновата клептокрация - кой притежава Русия?

Американската изследователка проф. Карън Дауиша изследва възхода на "обръчите" около руския президент

20127 прочитания

© Капитал


Има книги, които стават известни още преди да видели светлина.  Такъв е случаят с "Путиновата клептокрация", чийто автор проф. Карен Дауиша е име в областта на транзитологията и академичните изследвания на постсъветското пространство. Тя си спечели още по-голяма слава, когато миналия март Cambridge University Press отказа да публикува нейния ръкопис поради притеснения от евентуални дела за клевета. Международният редактор на The Economist Едуард Лукас (автор на "Новата студена война", изд. "Прозорец", 2008 г.) даде гласност на кореспонденцията между Дауиша и престижното академично издателство, а също така съдейства книгата да мине под печат в Simon and Schuster.

Изборът на комерсиална издателска къща в съчетание с момента на издаване - точно, когато Западът наложи санкции на редица бизнесмени и висши чиновници, близки до Кремъл (в т.ч. и Генадий Тимченко, чийто "Стройтрансгаз" трябваше да строи българския участък на "Южен поток"), са гаранция за успех.  Дауиша го заслужава.  Книгата й документира подробно, систематично и безжалостно възхода на политико-олигархичната мрежа около Путин от кметството на Петербург до върховете на властта.  Корупционни афери бушуват още от мътните времена в началото на 90-те, когато сивият оперативен работник в резидентурата на КГБ в Дрезден заема поста на зам.-кмет на втория руски град с ресор "външни връзки". Например скандал във връзка с внос на месо от Германия 1991-1992 г., когато потъват 11.5 млн. долара, или инсталирането в Питер на "Дрезднер банк" с ръководител някогашният колега на Владимир Владимирович Матиас Варниг – в по-ново време шеф на "Северен поток". 

Тези и ред други казуси са отдавна познати на руската публика, разследващи журналисти са ги осветлили, стигали са дори и до прокурор.

Приносът на Дауиша е, че ги прави достояние на световната аудитория. Това ни най-малко не прави книгата лесна за четене, тъй като читателят може бързо да се изгуби в безкрайния лабиринт от имена, заплетени връзки, зависимости и скандали.  Тя определено не е за начинаещи и е добре да се чете, след като човек е прегледал други заглавия, като например "Човекът без лице: невероятният възход на Владимир Путин" на Маша Гесен (Гранта, 2013), която има по-увлекателен стил.

Целта на "Путиновата клептокрация" е да развенчае легендата за държавника, спасил с твърда ръка Русия от упадъка и повсеместната корупция. Разчитайки изцяло на свободно достъпни източници като статии в руските медии и грамите от "Уикилийкс" (включително от Джон Байърли, който бе посланик на САЩ и в София), книгата показва приемствеността между периода след възцаряването на Путин и 90-те (а дори и предишното десетилетие, когато, както знаем, съветските служби изнасят значителни финансови средства на запад, които по-късно се връщат обратно под формата на частен капитал). Прословутият "вертикал на властта" е преди всичко средство за лично обогатяване на новия елит с корени в КГБ и приятелския обръч на Владимир Владимирович от годините в Питер. Корупцията не само, че не е изкоренена, а, напротив, тя е култивирана и преобразувана в инструмент на управлението. Лоялността към Кремъл се заплаща с привилегирован достъп до държавните ресурси.

Магнатите от времето на Елцин като Борис Березовски или Владимир Гусински са заменени от приближени на Путин, циркулиращи между Кремъл и големите публични компании, като Игор Сечин, някога зам.-шеф на президентската администрация, а днес начело на "Роснефт",  Алексей Милер ("Газпром"), братята Ротенберг, Владимир Якунин (някога съсед на Путин по дача в небезизвестния кооператив "Озеро", понастоящем ръководител на руските железници) и т.н.

Един от въпросите, които Дауиша не засяга в пълнота, е защо обсебването на държавата от Путиновия клан не делегитимира управлението, както се случва по време на Елцин. Това донякъде е разбираемо, понеже задачата не е да се обрисува цялостна картина на Русия от 2000 г. насам, а единствено да се проследят генезисът и развитието на групата силовици бизнесмени. Последната глава на книгата, посветена на завръщането на Путин в Кремъл през 2012 г. и перспективите пред "клептократичния авторитаризъм", дава и отговора на въпроса за обществената подкрепа. В първите два мандата режимът се радва на популярност заради покачващите се жизнени стандарти, съживяването на градската средна класа, свободата в личната сфера, подхранвани от високите цени на нефта и другите суровини в благоприятната конюнктура в световната икономика. Но сривът през 2008 г. има особено тежко отражение върху Русия. Недоволството в ключови слоеве расте и придобива политическо изражение, както показаха многохилядните демонстрации в Москва и Петербург през зимата на 2011-2012 г.  Дауиша подчертава и провала на властта да модернизира руската икономика и общество – тема добре развита и в бестселъра на Бен Джуда Fragile Empire: How Russia Fell In and Out of Love with Putin (Yale University Press, 2013).  При това разломът между бедни и богати е нараснал през последните 15 години. По думите на Дауиша "35% от общото богатство в страната се притежава от 110 милиардера. Русия се е превърнала в стана, където супербогатите получават най-голяма защита от държавата. Това не би било възможно без личната намеса на Путин". 

Какво е бъдещето за Путин и неговите приятели и бизнес партньори? Дауиша е скептик и предрича, че Кремъл ще прибягва все по-често към принуда и репресия, за да се крепи на власт, изчерпал възможностите да си купува обществена подкрепа.  Според нея властта няма как да бъде предадена по мирен и легитимен път. В книгата е цитиран Глеб Павловски, някогашен пиар на Кремъл, по чиито думи Путин веднъж подхвърлил "Един ден, като се дръпнем настрани, ще ни унищожите, ще ни изправите до стената. А ние не искаме да бъдем изправени до стената". Подобни предсказания може да изглеждат преувеличени, но войната в Източна Украйна и убийството на фигура като Борис Немцов са ясен знак, че политическото насилие се превръща в норма в руския обществен живот.

Един от най-интересните аспекти на авторитарно-клептократичното управление, видим и в анализа на Дауиша, е, че то процъфтява благодарение на отварянето на Русия към света. Както добре знаем и у нас, корупционните мрежи оперират трансгранично, а свободното движение на капитали подпомага както приватизирането на публичните средства от приближените на властта, така и купуването на външнополитическо влияние. Тепърва ще видим дали изолацията на Москва заради войната в Украйна и западните санкции ще консолидират влиянието на Кремъл или, напротив, ще доведат до неговата бавна и мъчителна ерозия.

Има книги, които стават известни още преди да видели светлина.  Такъв е случаят с "Путиновата клептокрация", чийто автор проф. Карен Дауиша е име в областта на транзитологията и академичните изследвания на постсъветското пространство. Тя си спечели още по-голяма слава, когато миналия март Cambridge University Press отказа да публикува нейния ръкопис поради притеснения от евентуални дела за клевета. Международният редактор на The Economist Едуард Лукас (автор на "Новата студена война", изд. "Прозорец", 2008 г.) даде гласност на кореспонденцията между Дауиша и престижното академично издателство, а също така съдейства книгата да мине под печат в Simon and Schuster.

Изборът на комерсиална издателска къща в съчетание с момента на издаване - точно, когато Западът наложи санкции на редица бизнесмени и висши чиновници, близки до Кремъл (в т.ч. и Генадий Тимченко, чийто "Стройтрансгаз" трябваше да строи българския участък на "Южен поток"), са гаранция за успех.  Дауиша го заслужава.  Книгата й документира подробно, систематично и безжалостно възхода на политико-олигархичната мрежа около Путин от кметството на Петербург до върховете на властта.  Корупционни афери бушуват още от мътните времена в началото на 90-те, когато сивият оперативен работник в резидентурата на КГБ в Дрезден заема поста на зам.-кмет на втория руски град с ресор "външни връзки". Например скандал във връзка с внос на месо от Германия 1991-1992 г., когато потъват 11.5 млн. долара, или инсталирането в Питер на "Дрезднер банк" с ръководител някогашният колега на Владимир Владимирович Матиас Варниг – в по-ново време шеф на "Северен поток". 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    robr avatar :-|
    lynyrdS

    Честно казано е странно такъв като Путин да стане милиардер...
    .. но руското стадо е голямо .. ей така диктаторските режими изкарват на повърхността мършата...
    .. после защо убивали хора и горели книги..

  • 2
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Ако Путин наистина е милиардер , заслужава го.
    Управник от такъв ранг не бива да бъде беден .
    Никой няма да поеме кръста за сините ви очи.
    Ако Путин не е милиардер и не управлява страната или някой като него , милиардите отиват в Глобализаторите.
    Хубаво нещо е Глобализацията , но аз да съм Глобал изатор ът .

  • 3
    demos20002000 avatar :-|
    demos20002000

    С КГБ начело е лесно да бъдеш " държавник ". Какво са парите пред властта? Путин ако поиска ще стане най - богатия човек на света. В общи линии и там като тука, мекерета, само мащабите са други :-)

  • 4
    vladimirsim avatar :-|
    vladimirsim

    Нормалният свят вече има и за вбъдеще ще има все по-големи проблеми с Русия, нещата вече са на живот и смърт. Единият няма да оцелее, да видим кой!

  • 5
    zamen avatar :-|
    Чарли Мишкин

    Путин е ясен на разумната чат от населението в русия и България, но остават една голяма част от хора които го "боготворят" - т.н. мурзилки.

  • 6
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Интересно , [#3] "demos20002000": , Обама и сие с кого начело.
    Щатските президенти , бедни ли свършват мандата си .
    Както и да е.
    " Да жвее Капитал изъм ът !"
    А като ще е Капитал изъм , да е Капитал изъм.
    Т.е. всеки ще прави онова ,което може и колкото може и както може.
    Няма разни Тотал итар ици да ни определят кога ,какво ,колко ,как ...

  • 7
    pinoccio avatar :-?
    pinoccio

    Хората им обясняват с факти за комунистическите крадци и убийци в Русия, мурзилките си знаят САЩ, та САЩ...
    Интересно от САЩ ли емигрират хиляди към светлия живот в Русия или обратното?
    А Путя е жалък недорасляк с КГБ неспособност да вижда дори пред носа си.

  • 8
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    А кой управлява САЩ? Президентът? Или тяхната клептокрация - Оръжейните Компании, Нефтените компании.... А да и всички фирми гравитиращи около националната сигурност..?

    Дали ще му казва човек клептокрация или национално отговорен капитал... всичко е просто PR и Черен PR.

    Разликата между САЩ и Русия е в това - в САЩ - президентът е кукла на конци.. управляван от национално-отговорния капитал/клептокрацията/ - а в Русия - президентът управлява, като подсигурява управлението си с национално-отговорния капитал/клептокрацията/.

    Значи САЩ не са съгласни, президентите на държавите да са по-силни от капитала/клептокрацията/.. и затова е цялата война.

  • 9
    kosuma avatar :-|
    Nikola Georgiev

    До коментар [#2] от "oyh53308658":


    До коментар [#8] от "mickmick":

    не знам какво зимате , ама трябва да е доста силно

  • 10
    sabetnik avatar :-P
    sabetnik

    Тази статия като è ли има нещо общо с една предишна: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/03/07/2485958_v_informacionna_voina_li_sme/
    Кой води информационна война - странно, но лично аз имам други усещания - поне от родните СМИ, в т.ч. и уважавания Капитал.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Съдията

Съдията

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK