С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 мар 2015, 17:21, 14517 прочитания

Бавният британски бунт

Политолозите Форд и Гудуин изследват еволюцията на партията на Найджъл Фараж в навечерието на парламентарните избори във Великобритания

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

За книгата
Ревюто на "Бунтът на десницата" на Робърт Форд и Матю Гудуин е на политолога и създател на Sophia Analytica Ltd Владимир Шопов. Книгата е на издателство Routledge и може да бъде закупена от Amazon.co.uk на цена от 38 лв. (за изданието с меки корици) или 33 лв. за киндъл версията.
На прага на предизборната кампания UKIP се радва на подкрепата на 15% от британците.
Често политическите аутсайдери представят себе си като самотни воини срещу системата, обречени да носят отговорността за драматичната битка срещу статуквото. Медиите допълнително помагат да се утвърди този поп образ. И самотни, едва ли не донкихотовски типажи населиха общественото въображение, а често и това на коментарната публичност. В него хора като британеца Найджъл Фараж изглеждат като успешни политически предприемачи, които успяват да намерят "мъртвата точка" на недоволство и вкус към лековатото в съответната политическа култура и да се възползват. Политическите науки, разбира се, дават по-различен поглед към подобни явления, но очаквано той често не стига до по-широката аудитория и остава нечут. Книгата на британските политолози Робърт Форд и Матю Гудуин "Бунтът на десницата. Обяснения на подкрепата за радикалната десница във Великобритания" предлага именно подобна различна интерпретация на успеха на Партията на независимостта (UKIP) и има шанс да размести доста от коментарните клишета.

Монографията на двамата политолози е най-изчерпателното и качествено изследване на еволюцията на тази партия и с основание се превръща в настолна книга за всички, които се интересуват от британската политическа система. Тя впечатлява с изследователския си обхват и съчетава най-различни социологически и политологични методи, които включват стотици интервюта, анализ на документи, на множество изследвания на нагласи, история и преглед на десетки кампании на партията. Историческият разказ за възникването на партията е подробен и пълен с любопитни детайли.


Формацията всъщност стъпва върху антифедералистката лига, която няколко години води кампания срещу Договора от Маастрихт и събира около себе си множество, предимно академични евроскептици. Самата нова партия е създадена през 1993 г. от университетския преподавател Ален Скeд, който години наред ръководи магистърската програма по европейски изследвания в Лондонското училище по икономика. По негови признания именно общуването с брюкселските бюрократи го убеждава окончателно в "лудостта" на целия проект и напускането на ЕС се превръща в основната политическа цел на новата структура.

Дълги години обаче партията функционира като група за натиск по тази единствена тема и не счита за необходимо да върви към изграждане на по-широка идейна и политическа основа. Фиксацията върху напускането на ЕС носи относителен успех единствено на избори за Европейски парламент и през 1999 г. тя успява да вкара първите си депутати с почти 7% подкрепа. На следващите евровотове през 2004 г. и 2009 г. тя скача на около 16%, но парламентарните избори през всичките тези години са фиаско с подкрепа от около 2%. Така тази монотематичност прави партията подходящ инструмент за протестен вот, но не и по-влиятелен играч.

Друг сериозен проблем, на който авторите обръщат подробно внимание, са безкрайните лидерски битки и постоянната несигурност около UKIP. Макар с едва 20-годишна история, формацията е имала осем председатели и едва при втория мандат на Фараж постига нужното спокойствие и посока. Липсата на политическо развитие на партията се дължи и на други фактори, които едва през последните години започват да се променят. Изборните им кампании нямат необходимия географски фокус, което пък не позволява генерирането на концентрирана подкрепа в целеви райони и доближаването до големите партии става изключително трудно. Партията дълго време не познава достатъчно добре социалните групи, сред които е популярна, и разчита на това да е просто втори дом за разочаровани консерватори.



Лидерската двойка Найджъл Фараж и Пол Натъл постепенно започва да променя всичко това след 2010 г. и Форд и Гудуин детайлно описват тази промяна. Много по-внимателно е анализирана социалната основа на партията и групите избиратели, които я подкрепят. Най-общо тя има доверие сред "изоставените" и новите губещи от глобализацията и деиндустриализацията на Великобритания. Двамата политолози откриват гласове за Фараж сред по-възрастните хора, бивши и настоящи "сини якички", както и тези с по-ниско образование и квалификация. Тяхното заключение е еднозначно: "Бунтът на UKIP е феномен на работническата класа" и тя не е просто "втори дом за недоволни тори, а първи дом за недоволните работещи с всякаква политическа история".

Самата партия прави подобни оценки и постепенно идентифицира три групи региони, в които фокусира вниманието си през последните години: Югозападна и Югоизточна Англия, както и централните западни райони. Променена е и философията на кампаниите - центърът се измества към добре таргетирани местни кампании за сметка на националните, които имат по-общи тези и са обърнати към цялото общество. Партията разширява и обхвата от теми и политики в своята платформа и обвързва недоверието към ЕС с недоволството от ефектите на глобализацията, имиграцията и разклащането на културния модел на Великобритания.

Изследването на Форд и Гудуин отдава дължимото и на множество по-контекстуални фактори отвъд политическата стратегия, които правят Фараж все по-важен играч. Превръщането на политическата конкуренция между тори и лейбъристи в битка за средната класа постепенно изолира големи части от другите социални прослойки. Първоначалната пасивност преминава в отчуждение, което сега позволява на UKIP да печели подкрепа с антисистемна реторика. Влизането на либералите в коалиционно управление през 2010 г. ги лишава от протестния вот, на който винаги са разчитали. Постепенно той се прелива към Партията на независимостта. Пропорционалната система за изборите за Европейски парламент пък позволява на партията да материализира максимално дори относително ниските нива на подкрепа. Вълната от корупционни скандали с политици през последните години идва точно когато недоволството няма своя очевиден политически дом.

Макар на прага на предизборната кампания за парламентарния вот през май UKIP да се радва на подкрепата на 15% от британците, двамата политолози ясно очертават предизвикателствата пред нея. Тя силно разделя обществото и това ограничава възможностите за разширяване на социалната й база. Партията е непопулярна сред по-младите и образованите, както и в големите градове, където са повечето избиратели. Независимо от усилията за култивиране на географски концентриран вот Фараж надали ще успее да вкара повече от един-двама депутати. Евентуалното провеждане на референдум за излизане от ЕС пък ще разклати нейната идентичност.

Книгата на Форд и Гудуин почти картографски ни представя бавното, зреещо недоволство на едно от последните западни общества, в които губещите от глобализацията намират своя политически глас независимо колко убедителен звучи той за останалите. И ако на 8 май британците се събудят с още по-фрагментиран парламент и трудни възможни коалиции, много от отговорите за случващото се ще могат да открият в това изследване.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съдията 1 Съдията

Книга за покойния председател на Върховния и на Конституционния съд Румен Янков събра всичките му актове в КС

29 сеп 2017, 7840 прочитания

Завръщането на писателя 5 Завръщането на писателя

Главният редактор на "Сиела" Захари Карабашлиев издава втория си роман "Хавра"

26 авг 2017, 20979 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Книги" Затваряне
Какъв е смисълът от държавата

Публичните политики трябва да черпят вдъхновение от методите на пазара, твърди харвадският професор Кас Сънстийн

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Новият безплатен брокер

Търговията с акции без комисиона става по-достъпна благодарение на млади подривни компании

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" 19 идва на мястото на затворилото врати Percolate

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА