Какъв е смисълът от държавата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какъв е смисълът от държавата

Какъв е смисълът от държавата

Публичните политики трябва да черпят вдъхновение от методите на пазара, твърди харвадският професор Кас Сънстийн

12200 прочитания

© Капитал


За книгата

Ревюто на "По-просто: бъдещето на управлението" на Кас Сънстийн е на политолога и изследовател в London School of Economics д-р Димитър Бечев. Книгата е на издателство Simon and Schuster и може да бъде закупена от Amazon.co.uk на цена 30 лв. (за изданието с твърди корици) и 16 лв. (за киндъл версията).

Сред морето от отговори на въпроса какъв е смисълът от държавата винаги се е откроявала идеята, че в крайна сметка тя има за цел да ни пази от нас самите. И ако за бащите на модерната политическа мисъл най-голямата опасност, вкоренена в себичната човешка природа, е призракът на войната на всички срещу всички, то днес често задачата на публичната власт е да предпази всеки от нас от неговите собствени инстинкти, а не толкова от чуждата агресия. От предупрежденията на Министерството на здравеопазването върху цигарените кутии, често придружени с доста шокиращи снимки, до изискването таксиметровите шофьори да обявяват тарифите си на явно място, държавните регулативни органи целят да ни попречат да вземем решение, което според тях е в наш ущърб.

Как да помирим вездесъщата роля на държавата детегледачка (nanny state) с началата на свободата на личния избор, които уж са в основата на съвременните демокрации? Кас Сънстийн е уверен, че е намерил точния отговор. В книгата си "По-просто: бъдещето на управлението" харвадският професор по право доразвива идеи, залегнали в бестселъра му "Побутване" (Nudge, бълг. издание 2014, "Изток-Запад"), написан заедно с икономиста от Чикагския университет Ричард Талер. Междувременно Сънстийн, приятел и колега на Барак Обама (пак от Чикагския университет) още от началото на 90-те, е изкарал и мандат като шеф на Службата за информация и регулаторни дейности (Office of Information and Regulatory Affairs) към Белия дом. Нейна задача е да дава оценка за въздействието на проектозакони и подзаконови актове. Назначаването му през 2009 г. дори става повод популярният тв коментатор на "Фокс нюз" Глен Бек да го нарече "най-опасния човек във Вашингтон".

Подобно обвинение от страна на консервативните критици на настоящата американска администрация е, меко казано, неоправдано. И то не само поради факта, изтъкнат и от Сънстийн, че при Обама са приети по-малък брой регултивни документи в сравнение с управлението на неговия предшественик републиканец Джордж Буш–младши. А най-вече заради това, че според "По-просто: бъдещето на управлението", за да бъдат по-ефективни, публичните политики трябва да черпят вдъхновение от методите на действие на участниците в пазарната надпревара.

Разковничето на проблема относно баланса между регулация и свободен избор се крие в понятието "архитектура на избора". Какво значи то? Нека погледнем пазара. Влизайки в който и да е било супермаркет, знаете, че някои продукти са изложени на по-видимо място от други. Вероятността да изберете точно тях е по-голяма, освен ако, разбира се, нямате определено предпочитание към нещо различно. По същия начин вие се абонирате за някое издание, да речем вестник "Капитал", но след изтичането на договорения срок абонаментът продължава по подразбиране за още един период. Освен ако не заявите изрично, че се отказвате – поради безинтересните рецензии на книги например.

Сънстийн смята, че подобни "побутвания" са най-надеждният управленски инструмент, и дава множество примери за това. Така например Глава 4 разглежда практиките за "умно разкриване на информация" (smart disclosure) – предоставянето от държавата на данни в разбираем вид, които улесняват персоналния избор. Хубав пример е решението на Бил Клинтън да отвори напълно достъпа до GPS данни (дотогава ограничен заради военно-отбранителни съображения) и благотворният ефект върху автомобилния трафик. Или портала data.gov, предоставящ достъп до правителствени бази данни, който е изграден в съгласие с Директивата за отворено правителство, издадена от Обама през декември 2009 г.

Друг любим метод са правилата "по подразбиране". Казано на юридически език, Сънстийн е привърженик на диспозитивното, а не на императивното начало и твърдо фиксираните задължения. Правилата под опция default имат максимално широко приложение. Те могат да възпрат или ограничат вашата банка да ви отпуска нежелан кредит с висока лихва, понеже сте надхвърлили лимита по дебитната си карта. Или да задължат училището да храни вашето дете здравословно. Но при всички случаи имате и възможност да изберете нещо различно, отскубвайки се по този начин от грижовната прегръдка (или мъртвата хватка) на публичния регулатор. Разбира се, за да има смисъл от избора, вариантите не може да са безброй много, а също така трябва да е напълно ясно и прозрачно какво ги различава един от друг и съответно какъв е балансът на ползите и разходите за избиращия.

Подобни "либертарианско-патерналистични" идеи целят опростяването на правилата и в крайна сметка по-високата ефективност на държавната интервенция в обслужването на публичния интерес (например борбата със затлъстяването на ранна възраст, намаляването броя на жертви по магистралите, ограничаването на разходите за лечение на болести вследствие на тютюнопушене, съхранението на енергия, снижаването на вредните емисии в атмосферата и т.н.). Но както отбелязват критици на книгата на Сънстийн отдясно, възниква въпросът защо бихме имали доверие на регулаторите, които също както и "потребителите" на правила са податливи на "лош избор" и могат лесно да станат заложници на вредните си навици. Той стои с особена сила в България, където, както добре знаем, регулаторните органи са в много случаи подвластни на лобистки интереси, а публичните политики отразяват всичко друго, но не и обществените потребности. Безкрайната сага с "отвореното правителство" у нас също напомня, че опитът на САЩ, уви, е засега доста далеч.

Написана на съвсем достъпен език и обагрена с много примери от всекидневието, книгата на Сънстийн е ценна и с опита да пренесе основните находки в поведенческата икономика в света на правото и публичната политика. Повлияни от изследвания в областта на когнитивната психология, учени като Амос Тверски и Даниел Канеман (Нобелов лауреат за 2002 г.) - а също така и съавторът на Сънстийн Ричард Талер – се стараят да дообогатят или дори оборят доминантните теории за рационалния избор. С други думи, тя определено трябва да се прочете както от тези, които следят политическия дебат в САЩ след финансовия срив 2008 г., така и от изкушените от по-абстрактни теми в полето на икономическата теория и философията.

За книгата

Ревюто на "По-просто: бъдещето на управлението" на Кас Сънстийн е на политолога и изследовател в London School of Economics д-р Димитър Бечев. Книгата е на издателство Simon and Schuster и може да бъде закупена от Amazon.co.uk на цена 30 лв. (за изданието с твърди корици) и 16 лв. (за киндъл версията).

Сред морето от отговори на въпроса какъв е смисълът от държавата винаги се е откроявала идеята, че в крайна сметка тя има за цел да ни пази от нас самите. И ако за бащите на модерната политическа мисъл най-голямата опасност, вкоренена в себичната човешка природа, е призракът на войната на всички срещу всички, то днес често задачата на публичната власт е да предпази всеки от нас от неговите собствени инстинкти, а не толкова от чуждата агресия. От предупрежденията на Министерството на здравеопазването върху цигарените кутии, често придружени с доста шокиращи снимки, до изискването таксиметровите шофьори да обявяват тарифите си на явно място, държавните регулативни органи целят да ни попречат да вземем решение, което според тях е в наш ущърб.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    emilm13 avatar :-P
    emilm13

    Боже, боже! То бива тотална простотия и не разбиране понятието "държава", ама това бие всичко! Смисълът на държавата е реализация на предназначението на Националния дух. Това дето го пише тук е като във вица: "Как работи двигателят с вътрешно горене? - Може ли с мой думи? - Може! – Б-р-р-р..."

  • 2
    birdman avatar :-|
    birdman

    От къде може да се закупи тази книга в България ? На страницата на изток-запад я няма ? Моля за помощ .


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Съдията

Съдията

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK