С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
50 26 юни 2015, 17:03, 23196 прочитания

Не можем без ромите

България е обречена на неуспех и мизерия, ако не включи ромите. Но тъкмо сега обществената и политическата воля за това са най-слаби

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Как да включим ромите и какво ще стане, ако не го направим

Дългият път до училището

Примерът на Кюстендил показва колко важно е ромските деца да учат извън гетото

Не тежест, а ресурс

Чуждият бизнес в България е активен във включването на ромите в пазара на труда

Как се култивира гето

Дупница дава пример как един град може да пресече гетоизацията, без да оставя семейства на улицата

За ромите прагматично

Популистките политики към ромите изядоха времето и парите



Ако всеки път удряте "mute" с досада, когато на екрана изгрее "циганска тема", то е защото никой не говори за Каварна. Малкият крайморски град (сещате се, този с рок фестивала през лятото), също както повечето български градове, има една четвърт ромско население. Но няма "цигански проблем". Как се усеща разликата ли? "Ами, влизаш в квартала и не знаеш, че си минал от българската в ромската махала", казва Ива Александрова от Центъра за изследване на демокрацията, която вече няколко години работи на терен там.

Каварна, забележете, е единствената община в България, която има успешен модел за приобщаване на ромите. Кметът й Цонко Цонев дори беше награден от Европейската комисия за това. И не, не че е извършил чудеса от храброст. Започнал е с проста сметка - ако ромите са една четвърт от населението на Каварна, то една четвърт от общинския бюджет ще отива за подобряване на техния живот. Съответно - те също са гласоподаватели, които си струва да бъдат спечелени с инвестиции в средата, в която живеят, не с кебапчета. Някак успява да убеди общинския съвет, но и населението, че развитието на цялата община минава през това и ромите да са добре. Те също получават възможност да купуват общинска земя, да узаконят домовете си, а европейските средства се насочват в благоустройството на квартала - улици, канализация, водопроводи. Общината помага на работещите в чужбина, които издържат семействата си в България, да уредят статута си и да пребивават легално. Прави обучението в ясли и детски градини безплатно за всички в града. Така децата, за които българският език не е майчин, се справят много по-лесно в училище после и не отпадат. Наема роми в образованието, здравеопазването, местната администрация и ги овластява да се грижат за общността си. И в крайна сметка създава среда, в която правилата се спазват и уважават.


Защо разказваме за Каварна? Първо, защото разбива клишето, че провалът на ромската интеграция се дължи на нежеланието и невъзможността на циганите да се интегрират. След това, защото показва, че колкото и дълбоки да са изолацията и изоставането им, това е обратим процес. При правилно насочени публични средства и политики резултатите са видими само за десет години. И не на последно място и противно на общото разбиране, защото най-голям интерес от това ромите да живеят добре, има тъкмо мнозинството. 

Според Световната банка и Института за пазарна икономика през 2030 г. 40% от хората в трудоспособна възраст ще са с ромски произход. Ако те не могат да четат и пишат, нямат умения и квалификация, не работят или са лошо платени, то откъде ще идват пенсиите на бъдещите пенсионери? Няма никакъв демографски и икономически смисъл да се преструваме, че можем без ромите. Без тях застаряващото българско общество е обречено на неуспех, бедност и мизерия. И не можем да си позволим да протакаме или блокираме подобряването на тяхното положение, защото губим пари, време и бъдеще.

Проблемът с ромите не е на ромите



"След 20 години проблемите, които имаме днес, само ще се влошат - вече няма да се стремим да достигаме средния стандарт на живот в ЕС", потвърждава и Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика. "Пенсионната ни система, която се базира на солидарния модел, при който работещите се грижат за хората извън работна възраст, ще се срине. Ще се увеличи драматично нивото на бедността при хората в работоспособна възраст", продължава той.

"Ние сме старо, болно общество с малко деца", добавя и проф. Илона Томова от Института за изследване на човека и населението в БАН. "За една трета от тях българският език не е майчин и ако не сме солидарно общество, ставаме все по-застрашени от липса на услуги. Защото те трябва да ни осигуряват пенсиите, образователната и здравната система, грижата за старите хора, възможностите за отдих." 

Всичко това прави България все по-малко привлекателна дестинация за инвестиции. Работодателите в цели сектори се задъхват да намерят хора, защото търсещите работа не отговарят на базови изисквания. Чуждестранни инвеститори в силни икономически райони като Пловдив са взели обучението на кадрите в свои ръце и оказват сериозен натиск на местните власти за реформа на образователната система. Защото пътят напред е само да включим сегашните безработни и бедни в пазара на труда и да направим образованието отново еднакво достъпно за всички.

Не можем без ромите

Преглед на оригинала

Автор: Вихър Ласков

Дългите години бездействие, имитация на дейност и цинично отношение вече са направили задачата достатъчно трудна, а изолацията на ромите - трайна и дълбока. Според последното преброяване едва 1/5 от тях са заети, като над половината са ангажирани във временни и случайни дейности. Като се има предвид, че ромите са първите, които отпадат от пазара на 
труда през 90-те с масовото закриване на заводи и реституиране на 
селскостопански земи, това означава, че за последните 25 години значителна  част от ромската общност е изгубила признаваната и ценена от обществото икономическа роля, която предишните поколения роми са имали, описва мащаба на проблема проф. Томова.

Това само по себе си ги прави особено уязвими на дискриминация и 
гетоизация. Ако през 80-те години около 48% от ромите живеят в 
сегрегирани квартали, в края на 90-те този дял вече надвишава 80%. 
Институциите отдавна са се изтеглили от тях, закривайки здравни 
центрове, детски градини, социални служби, читалища, градски транспорт и 
т.н. Махалите се застрояват безконтролно, а правилата в тях се определят 
от лихвари, които експлоатират общността, и без това попаднала в капана на масовата бедност. "Най-тежката последица 
от гетоизацията", отбелязва проф. Томова, е, "че в гетото ценностите и
 нормите на макрообществото трудно се предават на младите поколения. Гетото започва да води свой живот. Дори ако 
хората идейно признават масовите правила и ценности, те не са в 
състояние да подчинят живота си на тях и да постигнат целите си, защото колкото си по-изолиран, толкова по-малък е шансът ти да намериш работа, колкото повече се стеснява социалният ти и културен капитал, толкова по-трудно е да осигуриш качествено образование и връзки, за да може децата ти да намерят работа."

Орязването на публичните разходи за образование и здравеопазване през 
90-те изхвърли голяма част от ромските деца от системата, защото родителите им 
вече не могат да си я позволят. Само преди няколко години делът на 
ромските деца, които посещават детска градина, беше 5%. А предучилищната 
система е ключова за децата, които не говорят български вкъщи, за да ги 
задържи в училище. Пътят им после минава през сегрегирани училища, в 
които качеството на образованието е толкова ниско, че произвежда 
неграмотност. Вместо да се закрият, тези училища поглъщат държавни 
субсидии, водейки списъци с мъртви души, отдавна отпаднали от системата. 
Така по оценка на проф. Томова вече са израснали две поколения роми (а 
сега започва трето), над половината от които са функционално неграмотни или с ограничен достъп до образование.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

СЕМ излезе със закъсняла позиция за "гражданските арести" 2 СЕМ излезе със закъсняла позиция за "гражданските арести"

Законът задължава телевизиите да не показват съдържание, което оневинява жестокост и да следят за спазване правата на децата

20 апр 2016, 21708 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Всичко за правата ни" Затваряне
Не тежест, а ресурс

Чуждият бизнес в България е активен във включването на ромите в пазара на труда

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10