Не можем без ромите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не можем без ромите

Една трета са децата, за които българският език не е майчин. И те бяха най-потърпевши от орязването на публичните разходи за образование

Не можем без ромите

България е обречена на неуспех и мизерия, ако не включи ромите. Но тъкмо сега обществената и политическата воля за това са най-слаби

Зорница Стоилова
24127 прочитания

Една трета са децата, за които българският език не е майчин. И те бяха най-потърпевши от орязването на публичните разходи за образование

© Цветелина Белутова


Ако всеки път удряте "mute" с досада, когато на екрана изгрее "циганска тема", то е защото никой не говори за Каварна. Малкият крайморски град (сещате се, този с рок фестивала през лятото), също както повечето български градове, има една четвърт ромско население. Но няма "цигански проблем". Как се усеща разликата ли? "Ами, влизаш в квартала и не знаеш, че си минал от българската в ромската махала", казва Ива Александрова от Центъра за изследване на демокрацията, която вече няколко години работи на терен там.

Каварна, забележете, е единствената община в България, която има успешен модел за приобщаване на ромите. Кметът й Цонко Цонев дори беше награден от Европейската комисия за това. И не, не че е извършил чудеса от храброст. Започнал е с проста сметка - ако ромите са една четвърт от населението на Каварна, то една четвърт от общинския бюджет ще отива за подобряване на техния живот. Съответно - те също са гласоподаватели, които си струва да бъдат спечелени с инвестиции в средата, в която живеят, не с кебапчета. Някак успява да убеди общинския съвет, но и населението, че развитието на цялата община минава през това и ромите да са добре. Те също получават възможност да купуват общинска земя, да узаконят домовете си, а европейските средства се насочват в благоустройството на квартала - улици, канализация, водопроводи. Общината помага на работещите в чужбина, които издържат семействата си в България, да уредят статута си и да пребивават легално. Прави обучението в ясли и детски градини безплатно за всички в града. Така децата, за които българският език не е майчин, се справят много по-лесно в училище после и не отпадат. Наема роми в образованието, здравеопазването, местната администрация и ги овластява да се грижат за общността си. И в крайна сметка създава среда, в която правилата се спазват и уважават.

Защо разказваме за Каварна? Първо, защото разбива клишето, че провалът на ромската интеграция се дължи на нежеланието и невъзможността на циганите да се интегрират. След това, защото показва, че колкото и дълбоки да са изолацията и изоставането им, това е обратим процес. При правилно насочени публични средства и политики резултатите са видими само за десет години. И не на последно място и противно на общото разбиране, защото най-голям интерес от това ромите да живеят добре, има тъкмо мнозинството. 

Според Световната банка и Института за пазарна икономика през 2030 г. 40% от хората в трудоспособна възраст ще са с ромски произход. Ако те не могат да четат и пишат, нямат умения и квалификация, не работят или са лошо платени, то откъде ще идват пенсиите на бъдещите пенсионери? Няма никакъв демографски и икономически смисъл да се преструваме, че можем без ромите. Без тях застаряващото българско общество е обречено на неуспех, бедност и мизерия. И не можем да си позволим да протакаме или блокираме подобряването на тяхното положение, защото губим пари, време и бъдеще.

Проблемът с ромите не е на ромите

"След 20 години проблемите, които имаме днес, само ще се влошат - вече няма да се стремим да достигаме средния стандарт на живот в ЕС", потвърждава и Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика. "Пенсионната ни система, която се базира на солидарния модел, при който работещите се грижат за хората извън работна възраст, ще се срине. Ще се увеличи драматично нивото на бедността при хората в работоспособна възраст", продължава той.

"Ние сме старо, болно общество с малко деца", добавя и проф. Илона Томова от Института за изследване на човека и населението в БАН. "За една трета от тях българският език не е майчин и ако не сме солидарно общество, ставаме все по-застрашени от липса на услуги. Защото те трябва да ни осигуряват пенсиите, образователната и здравната система, грижата за старите хора, възможностите за отдих." 

Всичко това прави България все по-малко привлекателна дестинация за инвестиции. Работодателите в цели сектори се задъхват да намерят хора, защото търсещите работа не отговарят на базови изисквания. Чуждестранни инвеститори в силни икономически райони като Пловдив са взели обучението на кадрите в свои ръце и оказват сериозен натиск на местните власти за реформа на образователната система. Защото пътят напред е само да включим сегашните безработни и бедни в пазара на труда и да направим образованието отново еднакво достъпно за всички.

Автор: Вихър Ласков

Дългите години бездействие, имитация на дейност и цинично отношение вече са направили задачата достатъчно трудна, а изолацията на ромите - трайна и дълбока. Според последното преброяване едва 1/5 от тях са заети, като над половината са ангажирани във временни и случайни дейности. Като се има предвид, че ромите са първите, които отпадат от пазара на 
труда през 90-те с масовото закриване на заводи и реституиране на 
селскостопански земи, това означава, че за последните 25 години значителна  част от ромската общност е изгубила признаваната и ценена от обществото икономическа роля, която предишните поколения роми са имали, описва мащаба на проблема проф. Томова.

Това само по себе си ги прави особено уязвими на дискриминация и 
гетоизация. Ако през 80-те години около 48% от ромите живеят в 
сегрегирани квартали, в края на 90-те този дял вече надвишава 80%. 
Институциите отдавна са се изтеглили от тях, закривайки здравни 
центрове, детски градини, социални служби, читалища, градски транспорт и 
т.н. Махалите се застрояват безконтролно, а правилата в тях се определят 
от лихвари, които експлоатират общността, и без това попаднала в капана на масовата бедност. "Най-тежката последица 
от гетоизацията", отбелязва проф. Томова, е, "че в гетото ценностите и
 нормите на макрообществото трудно се предават на младите поколения. Гетото започва да води свой живот. Дори ако 
хората идейно признават масовите правила и ценности, те не са в 
състояние да подчинят живота си на тях и да постигнат целите си, защото колкото си по-изолиран, толкова по-малък е шансът ти да намериш работа, колкото повече се стеснява социалният ти и културен капитал, толкова по-трудно е да осигуриш качествено образование и връзки, за да може децата ти да намерят работа."

Орязването на публичните разходи за образование и здравеопазване през 
90-те изхвърли голяма част от ромските деца от системата, защото родителите им 
вече не могат да си я позволят. Само преди няколко години делът на 
ромските деца, които посещават детска градина, беше 5%. А предучилищната 
система е ключова за децата, които не говорят български вкъщи, за да ги 
задържи в училище. Пътят им после минава през сегрегирани училища, в 
които качеството на образованието е толкова ниско, че произвежда 
неграмотност. Вместо да се закрият, тези училища поглъщат държавни 
субсидии, водейки списъци с мъртви души, отдавна отпаднали от системата. 
Така по оценка на проф. Томова вече са израснали две поколения роми (а 
сега започва трето), над половината от които са функционално неграмотни или с ограничен достъп до образование.

Можем, но не искаме

До тази драматична картина се стигна заради системно нежелание да се реши проблемът, политическо късогледство и популизъм, граничещ с глупост. Ако съдим по качеството на дебата около последните невралгични точки - Гърмен и Орландовци - няма никаква воля това да се промени. Като решения за отпушване на общественото напрежение обикновено се размахват евтини мерки тип "ще разрушим гетото и ще изгоним циганите". Политическите партии създадоха и свикнаха с цинизма, че ангажирането с проблемите на ромите не им носи гласове. По-лесно е да ги купят. А също и че в общество като българското, в което социалните неравенства са огромни и се задълбочават, антициганското говорене е най-краткият път към парламента. Днес освен "Атака" там има още поне две формации, които политиканстват върху темата. С масовата подкрепа на медиите само за последните десет години речта на омразата се превърна в норма, във всекидневен език. "Той вече не се възприема като нещо недопустимо и опасно, а като говорене на истината", казва проф. Илона Томова. За да стигнем тази седмица до това главният прокурор Сотир Цацаров да защити полицайка, правила расистки коментари в социалните мрежи, и то по време на служба, вместо да й повдигне обвинение за разпалване на омраза. Когато и институциите обявят дискриминационния език за приемлив, значи сме прекрачили много опасна граница.

Не просто обществото става по-расистко и нетърпимо към другите, а вече няма никаква обществена подкрепа за политиките, които могат да ни изведат от този порочен кръг, както го нарича Петър Ганев от Института за пазарна икономика. "По принцип има консенсус, че ромите трябва да се интегрират в пазара на труда, а бедността трябва да се изкорени, но когато започнем да насочваме по-добре парите към най-бедните, които обикновено са роми, хората застават "на въпреки" и отказват да се наливат пари в "черната дупка", дава пример той.

Така често се стига дотам общественото мнение да блокира смислени инициативи и дейности, които могат да помогнат за включването на ромите. Като например протестът на родители от средната класа срещу задължителното предучилищно образование от 4-годишна възраст - мярка, насочено тъкмо към децата, които не говорят български език вкъщи. Или масовото изтегляне на български деца от училища, в които започнат да се записват ромски ученици, за които единственият шанс да догонят връстниците си е, като учат заедно с тях. Или спирането на европейски проект за строеж на социални жилища от общинския съвет в Бургас, от който можеха да се възползват не само роми, но и българи със социални проблеми.

Всички тези примери показват, че вече не е нужна само работа с малцинството, за да се справим с изолацията на ромите. А трябва да се инвестира много и в убеждаване на мнозинството. Видимо от политиките за интеграция и тяхната ефективност държавата се е отказала от това усилие. Сега с цялата работа по включване на ромите са се заели неправителствени организации с пари от Европейския съюз и други чужди донори. На тях са оставени базови неща като грижата за майчино и детско здраве, битката с отпадането на децата от училище или подобряването на жилищните условия на ромите. Петър Ганев казва, че проверката на подобни програми показва, че въпреки че сумите са малки, много по-лесно е да се проследи къде е вложен всеки лев и какъв е резултатът от него в сравнение с хаоса и прахосничество на държавните програми за интеграция и увеличаване на трудовия капацитет. Лошото е, че за толкова години институциите не измислиха смислен начин да се проследяват и парите, и ефектите от проектите си и затвърдиха представата за интеграцията като потъване на милиарди в гетата без видим резултат.

В текстовете от темата на броя (виж карето) ще ви разкажем за умно вложените пари. За смислените модели за подобряване на образованието, жилищните условия и икономическото положение на ромите, които действат в различни малки и по-големи градове в страната. Те разказват простичка история: че когато общини, бизнес, граждани и граждански организации не са се отказали от усилието да живеем заедно, "цигански проблем" просто няма.

Ако всеки път удряте "mute" с досада, когато на екрана изгрее "циганска тема", то е защото никой не говори за Каварна. Малкият крайморски град (сещате се, този с рок фестивала през лятото), също както повечето български градове, има една четвърт ромско население. Но няма "цигански проблем". Как се усеща разликата ли? "Ами, влизаш в квартала и не знаеш, че си минал от българската в ромската махала", казва Ива Александрова от Центъра за изследване на демокрацията, която вече няколко години работи на терен там.

Каварна, забележете, е единствената община в България, която има успешен модел за приобщаване на ромите. Кметът й Цонко Цонев дори беше награден от Европейската комисия за това. И не, не че е извършил чудеса от храброст. Започнал е с проста сметка - ако ромите са една четвърт от населението на Каварна, то една четвърт от общинския бюджет ще отива за подобряване на техния живот. Съответно - те също са гласоподаватели, които си струва да бъдат спечелени с инвестиции в средата, в която живеят, не с кебапчета. Някак успява да убеди общинския съвет, но и населението, че развитието на цялата община минава през това и ромите да са добре. Те също получават възможност да купуват общинска земя, да узаконят домовете си, а европейските средства се насочват в благоустройството на квартала - улици, канализация, водопроводи. Общината помага на работещите в чужбина, които издържат семействата си в България, да уредят статута си и да пребивават легално. Прави обучението в ясли и детски градини безплатно за всички в града. Така децата, за които българският език не е майчин, се справят много по-лесно в училище после и не отпадат. Наема роми в образованието, здравеопазването, местната администрация и ги овластява да се грижат за общността си. И в крайна сметка създава среда, в която правилата се спазват и уважават.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

50 коментара
  • 1
    snaip17 avatar :-|
    Latchezar Petrov Kostov

    Колко ли редове ще се изпишат, за да се каже едно просто нещо: Много силни кръгове имат интерес да има много огромни кръгове неграмотни хора! За съжаление, те още не са осъзнали, че трябва да има пропорция между умните и не дотам умните, в противен случай остават само вторите и настъпва катастрофа. В момента бясно летим към нея!

  • 3
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    И друг път съм си давал мнението по темата и накратко то е следното:
    Ако днес не започнем и не правим нищо за интегрирането на циганите, това ще ни се върне тъпкано. Няма как от само себе си да се реши проблема, всички призиви едва ли не някак циганите да бъдат премахнати, изгонени или в краен случай едва ли не набутани в някакви гета, където да не ги виждаме и да не ни дразнят са абсолютно нереалистични и си бият на чист популизъм и привличане на гласоподаватели са малко акъл в главите.
    И колкото по-дълго си затваряме очите, толкова повече ще се увелиава броя на неграмотните и още по трудни за интегриране маси, при това, ако сме честни, това далеч не са само циганите, макар че те преобладават.
    Затова е чудесно, че се пише за модела Каварна и аз не виждам, какво пречи да се прилага този модел навсякъде, като за друго има-няма, за това ще има и сериозна помощ от Европа.
    Значи от какво зависи това, от доста прости неща - политическа воля и реални действия, а дотогава само ще си блеем по форумите.

  • 4
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    До коментар [#1] от "snaip17":


    [quote#1:"snaip17"] Много силни кръгове имат интерес да има много огромни кръгове неграмотни хора![/quote]

    Напълно подкрепям, но странното за мен е, че хем са силни, хем са късогледи, защото в дългосрочен план, ако и когато стане зле за всички, в резултат на такава политика, ще се окаже, че няма да има и "силни" кръгове.

  • 5
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    1000 години интеграция - 1000 години провал. 1% цигани - колоритно. 5% цигани - става опасно, превръща се в бреме. 15% цигани - бремето става непосилно. 30% цигани - гейм овър.

  • 6
    nikolayv avatar :-|
    Nikolay

    На България най-много й пречат българите, туй отдавна съм го казал :D

    Кога ще му дойде акъла, на простия, задръстен с митологеми и предразсъдъци българин, когато види "-" (минус), да му турга вертикална чертичка, та да стане плюс? Вместо да го плюе, че е "-".

    Имаш цигани - възползвай се от тях. Ясно е, че няма кой да ни работи, щото нас ни мързи. И ако не си променим мисленето, просто ще се изпотрепем в мизерията някъде към 2035 г. Вместо да положим усилия заедно да си подобрим поне малко живота.

    А на другаря,
    До коментар [#2] от "johnniewalker":

    Дано не стигнеш до там децата ти да трябва да те гледат, че рискуваш да останеш разочарован. Някой ден палачинката може да се обърне и да видиш повече добро от някой мангал, нежели от собствените си деца. Със здраве :)

  • 7
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    До коментар [#6] от "Nikolay":
    Когато ми кажеш,че си осиновил и отгледал две ромски деца, тогава ще приема думите ти сериозно. Тогава ще приема, че не си един от тези "мързеливи и задръстени с митологеми българи", а истински европеец - либерал, носител на ценностите на хуманизма.

  • 8
    cmetschkaroff avatar :-|
    CMetschkaroff

    На България най-големият й проблем са българите! Циганите са второстепенен и съпътстващ!

  • 9
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Циганите трябва да се извадят от гетого. Това е психологията на тълпата, инстинкта на племето, липсата на индивидуалност и подчинението на водача, от когото зависи оцеляването. Пред волята на барото не важат обществените норми, закони, морални правила.

    И на мен ми е трудно да помисля, че дъщеря ми ще учи в смесен клас и вечер ще я проверяваме за въшки, но ако искаме да обърнем тренда на деградацията на циганския етнос, трябва да направим жертви.

    Между другото аз познавам Вълчо, пребитият преди няколко дни циганин на спирка в Дружба. Работи от години като мотокарист в Полиграфическия комбинат. Невероятно кротък и съвестен човек.
    В сряда двама цигани откраднаха колелото на брат ми под носа му.

    Какво е общото между двете?

  • 10
    gullwing avatar :-|
    gullwing

    Ние искаме от циганите абсолютно същото, което европейците искат от самите нас – да работим повече, да крадем по-малко, да живеем по-чисто. Циганите реагират на тези искания по абсолютно същият начин, по който реагираме и ние. Една част разбира предимствата на по-цивилизованият живот и се опитва да живее по неговите правила. Другата съзнателно и упорито се противопоставя на промените. Третата, най-многобройната, просто върви по течението.

    Причината за такава реакция и сред цигани, и сред българи е една и съща – това е националната култура на двата народа, най-вече обществената им култура. С други думи – отношението едни към други, отношенията към и във обществото.

    Българският народ не е нито народ-идиот, нито народ-престъпник. Той е народ-дете. С детски разбирания и детско можене. Това, че не сме на нивото на другите се дължи не на това, че сме природно неспособни, а на това че сме стъпили на пътя на развитието си много по-късно от другите. Предстои ни да се научим на много неща, както и да се разделим с много заблуди. Най-важното което трябва да усвоим не са някакви технически или организационни умения, а нравствените, морални правила за функциониране на съвременното общество. Най-важното за нас не е образование, а възпитание.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK