Не тежест, а ресурс

Чуждият бизнес в България е активен във включването на ромите в пазара на труда

Оранжерията в пазарджишкото село Козарско, която произвежда зеленчуци за Billa, осигурява заетост на около 70 души от местното население
Оранжерията в пазарджишкото село Козарско, която произвежда зеленчуци за Billa, осигурява заетост на около 70 души от местното население    ©  ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ
Оранжерията в пазарджишкото село Козарско, която произвежда зеленчуци за Billa, осигурява заетост на около 70 души от местното население
Оранжерията в пазарджишкото село Козарско, която произвежда зеленчуци за Billa, осигурява заетост на около 70 души от местното население    ©  ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Две трети от ромските момичета в България на възраст между 15 и 24 години са в толкова дълбока изолация, че нито ходят на училище, нито работят, нито са в някаква друга форма на квалификация. А ромските младежи като цяло представляват 36% от младежите в страната, които не се занимават с нищо (т.нар. наречени NEET's). Те са и четири пъти по-застрашени от българите да изпаднат в тази ситуация. Това показва скорошно изследване на UNICEF, което изчислява, че България губи по около 684  млн. лв. годишно само от неучастието на ромските младежи на пазара на труда.

Тази мрачна статистика е една от причините на ромите да не се гледа като на възможност за икономиката ни, а като на социална тежест. Според доклад на Световната банка за активирането на икономическия потенциал на подобни уязвими групи бариерите пред ромите на пазара на труда не се изчерпват само до липсата на образования и умения, но и в несигурността им да излязат от гетото, в неразбирането на системата за социално подпомагане, в липсата на контакти извън общността и т.н.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал