Не тежест, а ресурс
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Не тежест, а ресурс

Оранжерията в пазарджишкото село Козарско, която произвежда зеленчуци за Billa, осигурява заетост на около 70 души от местното население

Не тежест, а ресурс

Чуждият бизнес в България е активен във включването на ромите в пазара на труда

Мартин Димитров
7873 прочитания

Оранжерията в пазарджишкото село Козарско, която произвежда зеленчуци за Billa, осигурява заетост на около 70 души от местното население

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Две трети от ромските момичета в България на възраст между 15 и 24 години са в толкова дълбока изолация, че нито ходят на училище, нито работят, нито са в някаква друга форма на квалификация. А ромските младежи като цяло представляват 36% от младежите в страната, които не се занимават с нищо (т.нар. наречени NEET's). Те са и четири пъти по-застрашени от българите да изпаднат в тази ситуация. Това показва скорошно изследване на UNICEF, което изчислява, че България губи по около 684  млн. лв. годишно само от неучастието на ромските младежи на пазара на труда.

Тази мрачна статистика е една от причините на ромите да не се гледа като на възможност за икономиката ни, а като на социална тежест. Според доклад на Световната банка за активирането на икономическия потенциал на подобни уязвими групи бариерите пред ромите на пазара на труда не се изчерпват само до липсата на образования и умения, но и в несигурността им да излязат от гетото, в неразбирането на системата за социално подпомагане, в липсата на контакти извън общността и т.н.

Засега най-активните усилия за промяната на това не са на държавата, а на бизнеса. Чуждестранните предприемачи и търговски камари в България са готови да участват с инвестиции в свързването на образованието с реалната икономика. Една част от тях вече са създали собствени екосистеми за обучения, в които подготвят новите поколения работници - задача, в която българските професионални училища се провалиха през последните 20 години.

Така например немската шивашка фирма "Пирин-текс" предлага тригодишен курс на обучение в своя цех за професионално обучение. След като положат успешно изпит по теория и практика учениците получават сертификат и са наемани на пробен период във фабриката. Николай Узунов, ръководител "Проекти" в "Пирин-текс" казва, че в момента при тях работят около 300 души от ромски произход, или 10% от служителите им, които се адаптират не по-зле от останалите. "Когато получават сравнително добро заплащане, преминат успешно през обучението и придобият важните работни навици, те нямат проблем с трудовата дисциплина", коментира той. И добавя, че част от обучаващите се по програмата за дуално обучение са именно роми, които са подготвяни за бригадири.

В началото на тази година Германско-българската индустриално-търговска камара основа клъстера "Дуално професионално обучение", който цели да разпространи тъкмо такива практики. Подобни клъстери действат и в Пловдивската икономическа зона, където бизнесът обединява усилия с училища и университети, за да подготвя по-качествени кадри. Отделно големи компании там като "Уилям Хюз" и "АББ България" нямат притеснения да обучават и наемат роми от малките общини и имат голяма заслуга за тяхното успешно включване в обществения живот.

Не така стоят нещата в много български фирми обаче. Юлия Любенова, председател на ромското сдружение "Амала-приятели" в Дупница, например разказва, че те са изпълнявали редица проекти за обучения и квалификации на уязвими групи с партньори - фирми от региона, които обаче им осигуряват заетост само докато тече проектът. Тоест, докато държавата поема социалните осигуровки на работника. "Някои фирми наемат роми през бюрото по труда, правят им обучения, дават им удостоверения, но след това не им осигуряват заетост за повече от три месеца. Почти няма работодател, който да държи работника си след приключването на ангажимента по договора", описва тя. С много упоритост екипът на "Амала-приятели" успява да убеди три фирми в града да задържат поне 30 от обучените общо 70 души по програма за квалификация на строители, дърводелци и озеленители. Първоначалното недоверие заради нагласата "от ромите нищо не става" е трудно преодолимо, казва Юлия Любенова.

Две трети от ромските момичета в България на възраст между 15 и 24 години са в толкова дълбока изолация, че нито ходят на училище, нито работят, нито са в някаква друга форма на квалификация. А ромските младежи като цяло представляват 36% от младежите в страната, които не се занимават с нищо (т.нар. наречени NEET's). Те са и четири пъти по-застрашени от българите да изпаднат в тази ситуация. Това показва скорошно изследване на UNICEF, което изчислява, че България губи по около 684  млн. лв. годишно само от неучастието на ромските младежи на пазара на труда.

Тази мрачна статистика е една от причините на ромите да не се гледа като на възможност за икономиката ни, а като на социална тежест. Според доклад на Световната банка за активирането на икономическия потенциал на подобни уязвими групи бариерите пред ромите на пазара на труда не се изчерпват само до липсата на образования и умения, но и в несигурността им да излязат от гетото, в неразбирането на системата за социално подпомагане, в липсата на контакти извън общността и т.н.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    cmetschkaroff avatar :-|
    CMetschkaroff

    Ако като "ръководител" ;-) на фирма не си в състояние да впрегнеш (новговор: мотивираш) сътрудниците си, не ТРЯБВА да водиш дружина! Дай им цел, покажи пътя, настоявай правилата да се спазват от всички (роми, мастики, шлянгарици, българи и др.п.) - успехът ти е гарантиран. След като немците са проумели, че не произходът е важен, а трудовата заинтересованост (вж. категорията "Гастарбайтер"), що ние да сме по-католици от папата... ?! Можем и ТРЯБВА да вземем от германците и медО, и жилото! Колко му е?... ;-)

  • 2
    leo_k avatar :-|
    Лео

    Как две трети от ромските момичета от 15 до 24 не са във форма на "квалификация"? Нали гледат деца? Това за тях е сериозна квалификация и получават добри приходи. Въпросът е как да ги накараме да работят, след като няма големи фирми, които имат възможност да инвестират в хората и в които да се търсят ниско и средноквалифицирани работници. Не е невъзможно, при добро желание може да се окаже, че ромските деца са по-мотивирани да работят от българските...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.