Дългият път до училището
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дългият път до училището

Анка Кирилова води сина си на предучилищна и е сигурна, че той трябва да учи в града

Дългият път до училището

Примерът на Кюстендил показва колко важно е ромските деца да учат извън гетото

Люба Йорданова
8848 прочитания

Анка Кирилова води сина си на предучилищна и е сигурна, че той трябва да учи в града

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Малко след 7 сутринта на площада в ромския квартал "Изток" в Кюстендил спират няколко автобуса. От всички страни към тях започват да прииждат деца - някои водени от родителите си, други - дошли сами от вкъщи. Разпределят се по автобусите, а отговорници следят по списък дали всички са там. След малко потеглят - към училищата в центъра на града, където ромските деца учат заедно с българските.

Проектът започва преди повече от пет години като инициатива на неправителствени организации, а целта му е да изкара ромските ученици от сегрегираното училище в квартала и да ги включи в масовите - там, където могат да се смесят с връстниците си от друг етнически произход, да видят различни модели на поведение и да получат качествено образование. Превозът е ключов фактор, защото в Кюстендил градски транспорт няма, а ромският квартал се намира на няколко километра от центъра на града, обграден от едната страна със стена, която местните наричат "берлинската". Официалното обяснение е, че е шумоизолираща, но хората от квартала вярват, че преди 15 г. е била построена, за да скрива къщите им.

Впоследствие община Кюстендил става активен участник в образователния проект и вече е поела по-голямата част от финансирането му - около 150 хил. евро на година. Останалата идва от Ромския образователен фонд - около 90 хил. евро за 3.5 г., а местен партньор в общността е Центърът за регионално развитие "Рома". През последната учебна година близо 400 ромски деца между 1 и 8 клас пътуват всяка сутрин към града, а през свободното време учат допълнително български език и математика, както и в различни клубове по интереси, в офиса на неправителствената организация в квартала. Техни ментори са седем души от общността, които като помощници на учителите водят учениците на училище, следят за отсъстващи и ако има такива, разговарят с родителите за причините. Преди началото на учебната година пък работят на терен в квартала и обясняват ползите от това децата да учат в масови училища. Макар в началото родителите да са притеснени, че децата им ще пътуват всеки ден, все повече семейства сами вече се насочват към училищата в града. А резултатите на националните изпити показват, че когато ромските ученици учат заедно с българските, успехът им е значително по-висок.

Фиктивното образование

"Училищата в кварталите не са училища, а средища, където се събират деца. Там не се провежда учебен процес", категоричен е Огнян Исаев, журналист и част от екипа на "Ромски образователен фонд". Един от огромните проблеми на образователната система е, че няма обективна картина за качеството на обучението във всяко едно училище и съответно мерки за повишаването му. А заради това, че финансирането зависи от броя ученици, на много места оценки се пишат фиктивно и децата се водят на училище, без понякога въобще да са присъствали в час. Според изчисленията на Исаев в България има около 70 сегрегирани ромски училища, в които се водят, че учат, около 70 хил. деца. Ако въобще ходят на училище, то е епизодично, нямат учебници и повечето деца отпадат най-късно след осми клас. "Дори да завършат, ще се окаже, че имаме 70 хил. неграмотни хора със средно образование на пазара на труда, които няма да могат да допринасят за държавата", обобщава тревожния извод журналистът.

По данни на НСИ през учебната 2013/2014 г. близо 18 хиляди ученици са напуснали общообразователните училища, от тях над 12 хиляди са били в основните класове между първи и осми. Най-голяма част от тях са се отказали по семейни причини, други заради заминаване в чужбина. Пречка са и таксите в детските градини и разходите за учебни материали, които за някои семейства са непосилни. Мерките, които взема държавата по този въпрос, са основно бюрократични - глоби и формални писма до родителите. Истинските причини за изключването на голяма част от ромските деца (които са преобладаващият дял сред отпадащите) от училищния живот са други и много повече педагогически. А решенията им минават през активна връзка с родителите и местната общност, разнообразни методи на преподаване и координация между всички институции.

Как може да се учи заедно

"Нямаме отпаднали деца от проекта, с изключение на тези, които са заминали за чужбина", разказва Сашо Кръстев от Център за регионално развитие "Рома", който координира проекта в квартал "Изток". По неговите впечатления масовите училища в Кюстендил са отворени към ромските деца и не делят учениците. Неправителствените организации са си поставили за цел във всяко масово училище в региона всяка година да постъпват поне 4-5 деца от ромски произход в 1 клас. Така, от една страна, не се получава струпване на много на брой ромски ученици на едно място, от друга - няма училище, в което да ги няма въобще, за да не се получи вторична сегрегация - тогава, когато родители на българчета ги отписват от училища, в които учат роми.

Анка Кирилова е една от майките, които водят децата си на предучилищни занимания в офиса на център "Рома". На сина й му остава още време до първи клас, но тя вече знае много добре, че иска той да учи в града. "Ще е по-стимулиран, когато се смеси с български деца, ще види как живеят и общуват", споделя Анка, която има средно образование, в момента е безработна, а съпругът й работи в чужбина. Иска синът й "да не търси каквато и да е работа" и е решена да даде всичко от себе си, за да получи той добро образование.

Сашо Кръстев признава, че след основното образование връзката се къса. Само около двайсетина младежи от над 10-хилядния квартал завършват средно образование, като една от основните причини са финансовите затруднения. Дори и да е приет в някоя от по-добрите гимназии в града, начините ученикът да стигне до там са да върви пеша (езиковата гимназия например е на 3 километра), да вземе такси, чиято тарифа до ромския квартал е с 50 ст. отгоре, или пък да чака да се съберат четирима души за една кола към града. Пред завършващите също няма много алтернативи - безработицата сред хората в квартала е около 25-30%, а не са редки и случаите, в които на хората се отказва работа заради етническия им произход. Наскоро например висшист от квартала е кандидатствал за учител, но не получил мястото заради това, че е ром. Така основните финансови потоци идват от работещите в чужбина членове на семействата. "Най-щастливият за нас месец е юни-юли - сега се берат черешите", усмихва се Сашо Кръстев.

"Проблемът е, че сме в отделен квартал, че не живеем между българите", казва Юлия Илиева, която от девет години работи като помощник на учителя в едно от масовите училища в Кюстендил. И продължава: "Няма какво да видят нашите деца, в квартала няма дори игрища." Юлия има средно образование, работила е като социален работник и в Българския червен кръст. Казва, че в Кюстендил българи и роми общуват добре и си помагат и не разбира защо медиите представят само най-ниската класа роми и негативните примери. "Нашите деца вече имат други нагласи - искат да учат", категорична е Юлия и добавя, че в тяхната общност много малък процент от родителите си спират децата от образованието. Тя не е попадала на лошо отношение към ромските деца в масовото училище. Някои от учителите дори купуват на учениците от по-бедни семейства дрехи и обувки, с които да дойдат на училище. А това е от огромно значение - улиците на квартал "Изток" не са асфалтирани и всяко излизане на лошо време означава нов чифт обувки. А както казва Огнян Исаев, "децата, за да са в училище, първо трябва да могат да стигнат до него".

Макар проектът в Кюстендил да има още много какво да постигне - в ромския квартал живеят близо 1300 деца между 1 и 8 клас, като около половината от тях са записани в сегрегираното училище, той показва, че, за да получат ромските деца качествено образование, не са нужни чудеса от храброст. Това се доказва и от много други проекти на неправителствени организации, които работят по места с конкретни училища. Центърът за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" например от години прилага успешно своя модел за интеркултурно образование в стотици училища из страната. Идеята им е, че чрез включване в програмата на часове по ромски фолклор, овластяване на учениците да носят отговорност и да взимат решения, работа с родителите и обучения на учителите, които работят в мултикултурна среда, отпадането на децата може значително да намалее.

Ако пак се върнем на добрия пример на Каварна, там училищата назначават ромски жени в административния персонал. Родителите са спокойни, че при децата им има хора от общността, а учителите пък получават помощ за деца, които не говорят български. Училищни медиатори има и в община Дупница, благодарение на сдружение "Амала-приятели". В началото те водят децата от махалата на училище, стоят няколко часа там с тях, гледат да няма конфликти в междучасията, помагат на ресурсния учител в допълнителните занимания. "Инициатива за равни възможности" пък помага на родители на деца от 3 г. до 6 г. в големите ромски квартали в София да направят профили на децата си в системата за кандидатстване в детска градина. Проф. Илона Томова от Центъра за изследване на населението към БАН 
споделя още една успешна практика - община Тунджа печели проект по 
оперативните програми за ранно и предучилищно образование и осигурява за 
няколко години почти безплатни детски ясли и градини, за да може да обхване 
най-бедните семейства. Резултатът е, че децата се справят много по-добре 
в училище след това, много по-склонни са да се записват да учат дори в 
Ямбол, не само в местното училище. Ранното включване на децата в новата  среда променя и навиците на цялото семейство. "Родителите 
разказват, че преди не са можели да ги измият, сега се връщат от детска 
градина и преди да легнат, сами искат да си измият лицата и зъбите", 
дава пример проф. Томова.

Добрите модели по места трябва да се мултиплицират, а държавата да зададе рамката и инструментите за местните власти, смята Огнян Исаев и е убеден, че проблемът не е в липсата на пари. "Има средства, но трябва ясна визия с измерима цел", казва той и дава пример - до 2020 г. необхванати в детска градина деца да бъдат включени. Исаев е категоричен, че Законът за предучилищното и училищното образование трябва ясно да попречи на сформирането на сегрегирани училища. И тези, които имат слаби резултати на националните изпити, да подлежат на процес на десегрегация и да имат нулев прием, докато не достигнат близки до средните за страната оценки. Така пътят на ромските деца до училището най-накрая може да стане по-кратък.

През последната учебна година близо 400 ромски деца между 1 и 8 клас пътуват всяка сутрин към града, а през свободното време учат допълнително български език и математика, както и в различни клубове по интереси, в офиса на неправителствената организация в квартала.
Фотограф: Цветелина Белутова
Седем души от общността са помощници на учителите - водят учениците на училище, следят за отсъстващи и ако има такива, разговарят с родителите за причините.
Фотограф: Цветелина Белутова
Превозът е ключов фактор, защото в Кюстендил градски транспорт няма, а ромският квартал се намира на няколко километра от центъра на града.
Фотограф: Цветелина Белутова
Само около двайсетина младежи от над 10-хилядния квартал завършват средно образование, като една от основните причини са финансовите затруднения.
Фотограф: Цветелина Белутова
Пред завършващите също няма много алтернативи - безработицата сред хората в квартала е около 25-30%, а не са редки и случаите, в които на хората се отказва работа заради етническия им произход.
Фотограф: Цветелина Белутова
Улиците на квартал "Изток" не са асфалтирани и всяко излизане на лошо време означава нов чифт обувки.
Фотограф: Цветелина Белутова
Преглед на оригинала

Малко след 7 сутринта на площада в ромския квартал "Изток" в Кюстендил спират няколко автобуса. От всички страни към тях започват да прииждат деца - някои водени от родителите си, други - дошли сами от вкъщи. Разпределят се по автобусите, а отговорници следят по списък дали всички са там. След малко потеглят - към училищата в центъра на града, където ромските деца учат заедно с българските.

Проектът започва преди повече от пет години като инициатива на неправителствени организации, а целта му е да изкара ромските ученици от сегрегираното училище в квартала и да ги включи в масовите - там, където могат да се смесят с връстниците си от друг етнически произход, да видят различни модели на поведение и да получат качествено образование. Превозът е ключов фактор, защото в Кюстендил градски транспорт няма, а ромският квартал се намира на няколко километра от центъра на града, обграден от едната страна със стена, която местните наричат "берлинската". Официалното обяснение е, че е шумоизолираща, но хората от квартала вярват, че преди 15 г. е била построена, за да скрива къщите им.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK