С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 юни 2015, 17:19, 8627 прочитания

Дългият път до училището

Примерът на Кюстендил показва колко важно е ромските деца да учат извън гетото

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Как да включим ромите и какво ще стане, ако не го направим

Не тежест, а ресурс

Чуждият бизнес в България е активен във включването на ромите в пазара на труда

За ромите прагматично

Популистките политики към ромите изядоха времето и парите

Как се култивира гето

Дупница дава пример как един град може да пресече гетоизацията, без да оставя семейства на улицата

Не можем без ромите

България е обречена на неуспех и мизерия, ако не включи ромите. Но тъкмо сега обществената и политическата воля за това са най-слаби



Малко след 7 сутринта на площада в ромския квартал "Изток" в Кюстендил спират няколко автобуса. От всички страни към тях започват да прииждат деца - някои водени от родителите си, други - дошли сами от вкъщи. Разпределят се по автобусите, а отговорници следят по списък дали всички са там. След малко потеглят - към училищата в центъра на града, където ромските деца учат заедно с българските.

Проектът започва преди повече от пет години като инициатива на неправителствени организации, а целта му е да изкара ромските ученици от сегрегираното училище в квартала и да ги включи в масовите - там, където могат да се смесят с връстниците си от друг етнически произход, да видят различни модели на поведение и да получат качествено образование. Превозът е ключов фактор, защото в Кюстендил градски транспорт няма, а ромският квартал се намира на няколко километра от центъра на града, обграден от едната страна със стена, която местните наричат "берлинската". Официалното обяснение е, че е шумоизолираща, но хората от квартала вярват, че преди 15 г. е била построена, за да скрива къщите им.


Впоследствие община Кюстендил става активен участник в образователния проект и вече е поела по-голямата част от финансирането му - около 150 хил. евро на година. Останалата идва от Ромския образователен фонд - около 90 хил. евро за 3.5 г., а местен партньор в общността е Центърът за регионално развитие "Рома". През последната учебна година близо 400 ромски деца между 1 и 8 клас пътуват всяка сутрин към града, а през свободното време учат допълнително български език и математика, както и в различни клубове по интереси, в офиса на неправителствената организация в квартала. Техни ментори са седем души от общността, които като помощници на учителите водят учениците на училище, следят за отсъстващи и ако има такива, разговарят с родителите за причините. Преди началото на учебната година пък работят на терен в квартала и обясняват ползите от това децата да учат в масови училища. Макар в началото родителите да са притеснени, че децата им ще пътуват всеки ден, все повече семейства сами вече се насочват към училищата в града. А резултатите на националните изпити показват, че когато ромските ученици учат заедно с българските, успехът им е значително по-висок.

Фиктивното образование

"Училищата в кварталите не са училища, а средища, където се събират деца. Там не се провежда учебен процес", категоричен е Огнян Исаев, журналист и част от екипа на "Ромски образователен фонд". Един от огромните проблеми на образователната система е, че няма обективна картина за качеството на обучението във всяко едно училище и съответно мерки за повишаването му. А заради това, че финансирането зависи от броя ученици, на много места оценки се пишат фиктивно и децата се водят на училище, без понякога въобще да са присъствали в час. Според изчисленията на Исаев в България има около 70 сегрегирани ромски училища, в които се водят, че учат, около 70 хил. деца. Ако въобще ходят на училище, то е епизодично, нямат учебници и повечето деца отпадат най-късно след осми клас. "Дори да завършат, ще се окаже, че имаме 70 хил. неграмотни хора със средно образование на пазара на труда, които няма да могат да допринасят за държавата", обобщава тревожния извод журналистът.
 
По данни на НСИ през учебната 2013/2014 г. близо 18 хиляди ученици са напуснали общообразователните училища, от тях над 12 хиляди са били в основните класове между първи и осми. Най-голяма част от тях са се отказали по семейни причини, други заради заминаване в чужбина. Пречка са и таксите в детските градини и разходите за учебни материали, които за някои семейства са непосилни. Мерките, които взема държавата по този въпрос, са основно бюрократични - глоби и формални писма до родителите. Истинските причини за изключването на голяма част от ромските деца (които са преобладаващият дял сред отпадащите) от училищния живот са други и много повече педагогически. А решенията им минават през активна връзка с родителите и местната общност, разнообразни методи на преподаване и координация между всички институции.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

СЕМ излезе със закъсняла позиция за "гражданските арести" 2 СЕМ излезе със закъсняла позиция за "гражданските арести"

Законът задължава телевизиите да не показват съдържание, което оневинява жестокост и да следят за спазване правата на децата

20 апр 2016, 21744 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Всичко за правата ни" Затваряне
В Гърмен събориха пет ромски къщи

С бутането не се решават проблеми, каза социалният министър Ивайло Калфин

Още от Капитал
Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10