Каварна, където булдозерите не влязоха в махалата
Малкият крайморски град успява с интеграцията на ромите, като ги приема за равноправни граждани със специфични нужди
Каварна е пример за цялостен подход към интеграцията на ромската си махала - само преди 10 г. тя е изглеждала по много по-различен начин. Тогава ромският квартал е бил на прага на гетоизацията, но общината подема цялостна програма и инвестира във физическа, образователна и административна инфраструктура. Усилията на общината, и в частност на кмета Цонко Цонев, са само едната страна на монетата. Другата започва още през 1989 г. когато една голяма част от ромите в квартала, които са професионални строители, тръгват да търсят работа в чужбина. Първоначално го правят незаконно, но това се променя по време на предприсъединителния период на членството на България в ЕС, когато българските граждани имат право да работят по три месеца в държави-членки на съюза. Някои от тях стават строители и амбулантни търговци в Полша, където си "предават" работата - три месеца работи мъжът, след него отива жена му, брат му, братовчед… Спестяванията им се връщат в квартала, но това, което прави модела наистина устойчив, е инициативността на общината и политическата воля на кмета.
Политики, а не политиканстване
Цонко Цонев успява да убеди както общинския съвет, така и местната общност, че политиката на интеграция е жизненоважна за просперитета на общината като цяло. Общината изгражда инфраструктурата, включително улици с канализация и водоснабдяване, газификация, телефони, интернет. За да не се строи хаотично, са наети архитекти, които правят макети на няколко еднотипни жилища, а ромите-строители ги строят собственоръчно. Незаконно строителство не се позволява. Сметищата са изчистени от безработните роми по програмите за временна заетост. Земята е култивирана и раздадена на парцели, като голяма част от подалите заявление са ромски семейства. Създаден е общински здравен фонд, в който участват както етническите българи, така и ромите. Местната администрация се грижи когато гурбетчиите си дойдат, да платят със стара дата здравните осигуровки на всички в семейството, които не са осигурени. За тези, които нямат роднини в чужбина и нямат работа, кметът се грижи да получат препоръки и когато започне сезонната работа, те да бъдат първите, които са назначени.
Проф. Томова разказва, че средствата за тези социални програми идват от отговорно управляваните общински активи. По думите й, за разлика от други малки общини, където общинските земи са разпродадени на безценица, в Каварна те се продват на инвеститори в ветроенергийни паркове, които изграждат вятърни генератори. С тях се сключват договори, които носят на общината доходи, които пък финансират интеграционните политики.
Инвестиции в хората
Кметът не забравя, че без образователна стратегия всички усилия отиват на халос. Затова ключови инвестиции се правят в десегрегацията на детските градини и училищата, както и във включването на ромските деца и родителите им в образователните процеси. В училището са наети като чистачки, лелки и готвачки ромски жени. Така родителите са спокойни, че там имат свои хора, които пък помагат на учителките да се справят с децата, които не знаят български език. За да разберат родителите, че образованието е ценно и нужно, те биват ангажирани с учебния процес активно - участват в родителски срещи, идват на концерти и виждат успехите на децата си, което рязко намалява риска от ранно отпадане от училище. Общински омбудсман следи за нарушения на правния статут на всички в градчето - независимо от етническата и верска принадлежност.
Годините общинска подкрепа и благоустройството на квартала дават своя плод - там вече се отварят къщи за гости и малки хотели, а тази година ирландски инвеститор отваря фабрика за рапани, която дава възможност за целогодишна работа в махалата. Това може да бъде шанс кварталът постепенно да излезе от цикъла на зависимостта от европейските и общински фондове.
"Подобрете първо средата на живот на тези хора, накарайте ги да се почувстват граждани. А след това наблягайте на образованието и заетостта... Няма как да очаквате от едни хора, които нямат електричество, живеят в мизерия, газят в кал, да ходят на училище или да бъдат конкурентноспособни на пазара на труда", казва кметът Цонко Цонев на събрание на кметовете и представители на ромската общност. Разбира се, моделът на крайморския град не може да бъде копиран на сто процента навсякъде в страната поради различните особености на местата. Но отговорният подход към управлението на ромските квартали и приемането на всички хора за равни - може.
Според Ива Александрова, основните елемети за успеха на Каварна са следните:
- Цялостен подход към инвестициите, и то с публични средства в ключови за системата сектори;
- Развитие на общинския капацитет да кандидатства по европейски програми;
- Пропорционано разпределяне на общинския бюджет или, както казва кметът Цонко Цонев: "¼ от гражданите на Каварна са роми, следва ¼ от общинските средства да са насочени към тях.";
- Работа директно с ромската общност, техни общински представители, изнасяне на част от административните услуги в офис в квартала;
- Планиране на инвестициите в диалог с общността, като така се създава повече усещане за собственост у хората.