С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 1 юли 2015, 10:03, 15741 прочитания

Каварна, където булдозерите не влязоха в махалата

Малкият крайморски град успява с интеграцията на ромите, като ги приема за равноправни граждани със специфични нужди

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В последния брой на седмичника ви разказахме за няколко успешни ромски интеграционни модели, които работят на различни места в страната. Казахме ви и защо е изключително важно те да се превърнат от изключения в правило, освен ако не сме склонни да рискуваме икономическото бъдеще и социалната стабилност на България. Безспорно водещият пример за интегрирана ромска общност у нас е този на община Каварна, за който споменахме в текста "Не можем без ромите". В следващия материал можете да прочетете в детайли как крайморският град се превръща не само в пример за страната, но и за Европа - през 2012 г. община Каварна е отличена с награда от Генералната дирекция "Заетост, социални въпроси и приобщаване" на Европейската комисия и института "Отворено общество" за цялостен подход в интеграцията на малцинствата. Историята на успеха ни беше разказана от Ива Александрова, социолог от Центъра за изследване на демокрацията, която изследва ефектите на публичните инвестиции върху домакинствата в ромския квартал, както и от проф. Илона Томова от Института за изследване на човека и населението в БАН.

Каварна е пример за цялостен подход към интеграцията на ромската си махала - само преди 10 г. тя е изглеждала по много по-различен начин. Тогава ромският квартал е бил на прага на гетоизацията, но общината подема цялостна програма и инвестира във физическа, образователна и административна инфраструктура. Усилията на общината, и в частност на кмета Цонко Цонев, са само едната страна на монетата. Другата започва още през 1989 г. когато една голяма част от ромите в квартала, които са професионални строители, тръгват да търсят работа в чужбина. Първоначално го правят незаконно, но това се променя по време на предприсъединителния период на членството на България в ЕС, когато българските граждани имат право да работят по три месеца в държави-членки на съюза. Някои от тях стават строители и амбулантни търговци в Полша, където си "предават" работата - три месеца работи мъжът, след него отива жена му, брат му, братовчед… Спестяванията им се връщат в квартала, но това, което прави модела наистина устойчив, е инициативността на общината и политическата воля на кмета.

"Подобрете първо средата на живот на тези хора, накарайте ги да се почувстват граждани. А след това наблягайте на образованието и заетостта", казва пред колегите си кметове Цонко Цонев

Фотограф: Юлия Лазарова
Политики, а не политиканстване


Цонко Цонев успява да убеди както общинския съвет, така и местната общност, че политиката на интеграция е жизненоважна за просперитета на общината като цяло. 
Общината изгражда инфраструктурата, включително улици с канализация и водоснабдяване, газификация, телефони, интернет. За да не се строи хаотично, са наети архитекти, които правят макети на няколко еднотипни жилища, а ромите-строители ги строят собственоръчно. Незаконно строителство не се позволява. Сметищата са изчистени от безработните роми по програмите за временна заетост. Земята е култивирана и раздадена на парцели, като голяма част от подалите заявление са ромски семейства. Създаден е общински здравен фонд, в който участват както етническите българи, така и ромите. Местната администрация се грижи когато гурбетчиите си дойдат, да платят със стара дата здравните осигуровки на всички в семейството, които не са осигурени. За тези, които нямат роднини в чужбина и нямат работа, кметът се грижи да получат препоръки и когато започне сезонната работа, те да бъдат първите, които са назначени.

Проф. Томова разказва, че средствата за тези социални програми идват от отговорно управляваните общински активи. По думите й, за разлика от други малки общини, където общинските земи са разпродадени на безценица, в Каварна те се продват на инвеститори в ветроенергийни паркове, които изграждат вятърни генератори. С тях се сключват договори, които носят на общината доходи, които пък финансират интеграционните политики.

Сделките със собствениците на ветропарковете около Каварна и средствата от еврофондове служат за финансирането на инфраструктурните и социалните програми в града край морето

Фотограф: Асен Тонев
Инвестиции в хората



Кметът не забравя, че без образователна стратегия всички усилия отиват на халос. Затова ключови инвестиции се правят в десегрегацията на детските градини и училищата, както и във включването на ромските деца и родителите им в образователните процеси. В училището са наети като чистачки, лелки и готвачки ромски жени. Така родителите са спокойни, че там имат свои хора, които пък помагат на учителките да се справят с децата, които не знаят български език. За да разберат родителите, че образованието е ценно и нужно, те биват ангажирани с учебния процес активно - участват в родителски срещи, идват на концерти и виждат успехите на децата си, което рязко намалява риска от ранно отпадане от училище. Общински омбудсман следи за нарушения на правния статут на всички в градчето - независимо от етническата и верска принадлежност. 


Годините общинска подкрепа и благоустройството на квартала дават своя плод - там вече се отварят къщи за гости и малки хотели, а тази година ирландски инвеститор отваря фабрика за рапани, която дава възможност за целогодишна работа в махалата. Това може да бъде шанс кварталът постепенно да излезе от цикъла на зависимостта от европейските и общински фондове. 

"Подобрете първо средата на живот на тези хора, накарайте ги да се почувстват граждани. А след това наблягайте на образованието и заетостта... Няма как да очаквате от едни хора, които нямат електричество, живеят в мизерия, газят в кал, да ходят на училище или да бъдат конкурентноспособни на пазара на труда", казва кметът Цонко Цонев на събрание на кметовете и представители на ромската общност. Разбира се, моделът на крайморския град не може да бъде копиран на сто процента навсякъде в страната поради различните особености на местата. Но отговорният подход към управлението на ромските квартали и приемането на всички хора за равни - може. 
 
Моделът "Каварна"

Според Ива Александрова, основните елемети за успеха на Каварна са следните:
- Цялостен подход към инвестициите, и то с публични средства в ключови за системата сектори;
- Развитие на общинския капацитет да кандидатства по европейски програми;
- Пропорционано разпределяне на общинския бюджет или, както казва кметът Цонко Цонев: "¼ от гражданите на Каварна са роми, следва ¼ от общинските средства да са насочени към тях.";
- Работа директно с ромската общност, техни общински представители, изнасяне на част от административните услуги в офис в квартала;
- Планиране на инвестициите в диалог с общността, като така се създава повече усещане за собственост у хората.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

26 март 2019
Sofia Event Center

capital.bg/smartcities

SMART CITIES AND MOBILITY FORUM


Запазете своето място сега


На 26 март форумът ще събере експерти от бизнеса и общините от Великобритания, Финландия, Германия, Чехия, Холандия, Австрия, които ще говорят за бъдещето на:


  • управлението на умните градове
  • зелената, електрическа, автономна мобилност
  • интелигентните комунални услуги
  • умните, устойчиви сгради и домове

Краен срок за регистрация до 24 март

Прочетете и това

СЕМ излезе със закъсняла позиция за "гражданските арести" 2 СЕМ излезе със закъсняла позиция за "гражданските арести"

Законът задължава телевизиите да не показват съдържание, което оневинява жестокост и да следят за спазване правата на децата

20 апр 2016, 21563 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Всичко за правата ни" Затваряне
Прокуратурата внесе в съда делото за проповядване на религиозна омраза и война

Подсъдими са общо 14 души, които са притежавали знамена и лепенки на "Ислямска държава" и са правили типичен жест с показалеца

Голямата катастрофа на Boeing

Двата паднали самолета Boeing 737 Мах нанесоха сериозен репутационен и финансов удар върху компанията

Заплахата от крайнодесен терор

В целия свят сме изправени пред надигащата се идеология на омразата, насочена срещу малцинствата, прославяща насилието и процъфтяваща в социалните медии

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и седмицата

20 въпроса: Маргарита Доровска

"Изкуството е потребност и достъпът до него е гражданско право"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 23.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Fitch подобри рейтинга на България, КЗК скоростно разреши на Домусчиев да купи "Нова тв"

Емисия

DAILY @7AM // 25.03.2019 Прочетете