Каварна, където булдозерите не влязоха в махалата

Малкият крайморски град успява с интеграцията на ромите, като ги приема за равноправни граждани със специфични нужди

"Как усещаш промяната ли? Влизаш в квартала и не знаеш, че си минал от българската в ромската махала", казва Ива Александрова от ЦИД
"Как усещаш промяната ли? Влизаш в квартала и не знаеш, че си минал от българската в ромската махала", казва Ива Александрова от ЦИД
"Как усещаш промяната ли? Влизаш в квартала и не знаеш, че си минал от българската в ромската махала", казва Ива Александрова от ЦИД    ©  Мария Съботинова
"Как усещаш промяната ли? Влизаш в квартала и не знаеш, че си минал от българската в ромската махала", казва Ива Александрова от ЦИД    ©  Мария Съботинова
В последния брой на седмичника ви разказахме за няколко успешни ромски интеграционни модели, които работят на различни места в страната. Казахме ви и защо е изключително важно те да се превърнат от изключения в правило, освен ако не сме склонни да рискуваме икономическото бъдеще и социалната стабилност на България. Безспорно водещият пример за интегрирана ромска общност у нас е този на община Каварна, за който споменахме в текста "Не можем без ромите". В следващия материал можете да прочетете в детайли как крайморският град се превръща не само в пример за страната, но и за Европа - през 2012 г. община Каварна е отличена с награда от Генералната дирекция "Заетост, социални въпроси и приобщаване" на Европейската комисия и института "Отворено общество" за цялостен подход в интеграцията на малцинствата. Историята на успеха ни беше разказана от Ива Александрова, социолог от Центъра за изследване на демокрацията, която изследва ефектите на публичните инвестиции върху домакинствата в ромския квартал, както и от проф. Илона Томова от Института за изследване на човека и населението в БАН.

Каварна е пример за цялостен подход към интеграцията на ромската си махала - само преди 10 г. тя е изглеждала по много по-различен начин. Тогава ромският квартал е бил на прага на гетоизацията, но общината подема цялостна програма и инвестира във физическа, образователна и административна инфраструктура. Усилията на общината, и в частност на кмета Цонко Цонев, са само едната страна на монетата. Другата започва още през 1989 г. когато една голяма част от ромите в квартала, които са професионални строители, тръгват да търсят работа в чужбина. Първоначално го правят незаконно, но това се променя по време на предприсъединителния период на членството на България в ЕС, когато българските граждани имат право да работят по три месеца в държави-членки на съюза. Някои от тях стават строители и амбулантни търговци в Полша, където си "предават" работата - три месеца работи мъжът, след него отива жена му, брат му, братовчед… Спестяванията им се връщат в квартала, но това, което прави модела наистина устойчив, е инициативността на общината и политическата воля на кмета.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове