Каварна, където булдозерите не влязоха в махалата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Каварна, където булдозерите не влязоха в махалата

"Как усещаш промяната ли? Влизаш в квартала и не знаеш, че си минал от българската в ромската махала", казва Ива Александрова от ЦИД

Каварна, където булдозерите не влязоха в махалата

Малкият крайморски град успява с интеграцията на ромите, като ги приема за равноправни граждани със специфични нужди

Мартин Димитров
16853 прочитания

"Как усещаш промяната ли? Влизаш в квартала и не знаеш, че си минал от българската в ромската махала", казва Ива Александрова от ЦИД

© Мария Съботинова


В последния брой на седмичника ви разказахме за няколко успешни ромски интеграционни модели, които работят на различни места в страната. Казахме ви и защо е изключително важно те да се превърнат от изключения в правило, освен ако не сме склонни да рискуваме икономическото бъдеще и социалната стабилност на България. Безспорно водещият пример за интегрирана ромска общност у нас е този на община Каварна, за който споменахме в текста "Не можем без ромите". В следващия материал можете да прочетете в детайли как крайморският град се превръща не само в пример за страната, но и за Европа - през 2012 г. община Каварна е отличена с награда от Генералната дирекция "Заетост, социални въпроси и приобщаване" на Европейската комисия и института "Отворено общество" за цялостен подход в интеграцията на малцинствата. Историята на успеха ни беше разказана от Ива Александрова, социолог от Центъра за изследване на демокрацията, която изследва ефектите на публичните инвестиции върху домакинствата в ромския квартал, както и от проф. Илона Томова от Института за изследване на човека и населението в БАН.

Каварна е пример за цялостен подход към интеграцията на ромската си махала - само преди 10 г. тя е изглеждала по много по-различен начин. Тогава ромският квартал е бил на прага на гетоизацията, но общината подема цялостна програма и инвестира във физическа, образователна и административна инфраструктура. Усилията на общината, и в частност на кмета Цонко Цонев, са само едната страна на монетата. Другата започва още през 1989 г. когато една голяма част от ромите в квартала, които са професионални строители, тръгват да търсят работа в чужбина. Първоначално го правят незаконно, но това се променя по време на предприсъединителния период на членството на България в ЕС, когато българските граждани имат право да работят по три месеца в държави-членки на съюза. Някои от тях стават строители и амбулантни търговци в Полша, където си "предават" работата - три месеца работи мъжът, след него отива жена му, брат му, братовчед… Спестяванията им се връщат в квартала, но това, което прави модела наистина устойчив, е инициативността на общината и политическата воля на кмета.

"Подобрете първо средата на живот на тези хора, накарайте ги да се почувстват граждани. А след това наблягайте на образованието и заетостта", казва пред колегите си кметове Цонко Цонев
Фотограф: Юлия Лазарова

Политики, а не политиканстване

Цонко Цонев успява да убеди както общинския съвет, така и местната общност, че политиката на интеграция е жизненоважна за просперитета на общината като цяло. Общината изгражда инфраструктурата, включително улици с канализация и водоснабдяване, газификация, телефони, интернет. За да не се строи хаотично, са наети архитекти, които правят макети на няколко еднотипни жилища, а ромите-строители ги строят собственоръчно. Незаконно строителство не се позволява. Сметищата са изчистени от безработните роми по програмите за временна заетост. Земята е култивирана и раздадена на парцели, като голяма част от подалите заявление са ромски семейства. Създаден е общински здравен фонд, в който участват както етническите българи, така и ромите. Местната администрация се грижи когато гурбетчиите си дойдат, да платят със стара дата здравните осигуровки на всички в семейството, които не са осигурени. За тези, които нямат роднини в чужбина и нямат работа, кметът се грижи да получат препоръки и когато започне сезонната работа, те да бъдат първите, които са назначени.

Проф. Томова разказва, че средствата за тези социални програми идват от отговорно управляваните общински активи. По думите й, за разлика от други малки общини, където общинските земи са разпродадени на безценица, в Каварна те се продват на инвеститори в ветроенергийни паркове, които изграждат вятърни генератори. С тях се сключват договори, които носят на общината доходи, които пък финансират интеграционните политики.

Сделките със собствениците на ветропарковете около Каварна и средствата от еврофондове служат за финансирането на инфраструктурните и социалните програми в града край морето
Фотограф: Асен Тонев

Инвестиции в хората

Кметът не забравя, че без образователна стратегия всички усилия отиват на халос. Затова ключови инвестиции се правят в десегрегацията на детските градини и училищата, както и във включването на ромските деца и родителите им в образователните процеси. В училището са наети като чистачки, лелки и готвачки ромски жени. Така родителите са спокойни, че там имат свои хора, които пък помагат на учителките да се справят с децата, които не знаят български език. За да разберат родителите, че образованието е ценно и нужно, те биват ангажирани с учебния процес активно - участват в родителски срещи, идват на концерти и виждат успехите на децата си, което рязко намалява риска от ранно отпадане от училище. Общински омбудсман следи за нарушения на правния статут на всички в градчето - независимо от етническата и верска принадлежност. 

Годините общинска подкрепа и благоустройството на квартала дават своя плод - там вече се отварят къщи за гости и малки хотели, а тази година ирландски инвеститор отваря фабрика за рапани, която дава възможност за целогодишна работа в махалата. Това може да бъде шанс кварталът постепенно да излезе от цикъла на зависимостта от европейските и общински фондове. 

"Подобрете първо средата на живот на тези хора, накарайте ги да се почувстват граждани. А след това наблягайте на образованието и заетостта... Няма как да очаквате от едни хора, които нямат електричество, живеят в мизерия, газят в кал, да ходят на училище или да бъдат конкурентноспособни на пазара на труда", казва кметът Цонко Цонев на събрание на кметовете и представители на ромската общност. Разбира се, моделът на крайморския град не може да бъде копиран на сто процента навсякъде в страната поради различните особености на местата. Но отговорният подход към управлението на ромските квартали и приемането на всички хора за равни - може. 

 
Моделът "Каварна"

Според Ива Александрова, основните елемети за успеха на Каварна са следните:

- Цялостен подход към инвестициите, и то с публични средства в ключови за системата сектори;

- Развитие на общинския капацитет да кандидатства по европейски програми;

- Пропорционано разпределяне на общинския бюджет или, както казва кметът Цонко Цонев: "¼ от гражданите на Каварна са роми, следва ¼ от общинските средства да са насочени към тях.";

- Работа директно с ромската общност, техни общински представители, изнасяне на част от административните услуги в офис в квартала;

- Планиране на инвестициите в диалог с общността, като така се създава повече усещане за собственост у хората.
В последния брой на седмичника ви разказахме за няколко успешни ромски интеграционни модели, които работят на различни места в страната. Казахме ви и защо е изключително важно те да се превърнат от изключения в правило, освен ако не сме склонни да рискуваме икономическото бъдеще и социалната стабилност на България. Безспорно водещият пример за интегрирана ромска общност у нас е този на община Каварна, за който споменахме в текста "Не можем без ромите". В следващия материал можете да прочетете в детайли как крайморският град се превръща не само в пример за страната, но и за Европа - през 2012 г. община Каварна е отличена с награда от Генералната дирекция "Заетост, социални въпроси и приобщаване" на Европейската комисия и института "Отворено общество" за цялостен подход в интеграцията на малцинствата. Историята на успеха ни беше разказана от Ива Александрова, социолог от Центъра за изследване на демокрацията, която изследва ефектите на публичните инвестиции върху домакинствата в ромския квартал, както и от проф. Илона Томова от Института за изследване на човека и населението в БАН.

Каварна е пример за цялостен подход към интеграцията на ромската си махала - само преди 10 г. тя е изглеждала по много по-различен начин. Тогава ромският квартал е бил на прага на гетоизацията, но общината подема цялостна програма и инвестира във физическа, образователна и административна инфраструктура. Усилията на общината, и в частност на кмета Цонко Цонев, са само едната страна на монетата. Другата започва още през 1989 г. когато една голяма част от ромите в квартала, които са професионални строители, тръгват да търсят работа в чужбина. Първоначално го правят незаконно, но това се променя по време на предприсъединителния период на членството на България в ЕС, когато българските граждани имат право да работят по три месеца в държави-членки на съюза. Някои от тях стават строители и амбулантни търговци в Полша, където си "предават" работата - три месеца работи мъжът, след него отива жена му, брат му, братовчед… Спестяванията им се връщат в квартала, но това, което прави модела наистина устойчив, е инициативността на общината и политическата воля на кмета.

"Подобрете първо средата на живот на тези хора, накарайте ги да се почувстват граждани. А след това наблягайте на образованието и заетостта", казва пред колегите си кметове Цонко Цонев
Фотограф: Юлия Лазарова

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    oldschool avatar :-P
    oldschool

    явно всички журналисти са ходили на рокфеста тази година и ни заливат с новини за Каварна.

    то не беше момиченце от ромски произход от Каварна дето станало първо по английски на някакво състезание, то не бяха новите вятърни мелници, то не е интеграцията на ромите. много тенденциозно, господа журналисти, ама последно време и без това леко се излагате.

  • 2
    lmj56384563 avatar :-|
    lmj56384563

    @ коментар 1 'олдскул' - всеки може да интегрира балерини от скандинавския полуостров или десетокласници от Баден-Вюртемберг.

    Да превърнеш обаче ромско гето в чист, спретнат квартал е карлимарвковски подвиг. Който е работил с такива хора, знае, че има огромни проблеми от двете страни.

    Уважения на всички замесени в това дело.



  • 3
    oldschool avatar :-|
    oldschool

    До коментар [#2] от "lmj56384563":

    прав си, но това което имах предвид по-скоро е, че изведнъж се заговори за Каварна покрай рокфеста, което е тенденциозно. цяло година надали някой щеше и да чуе нещо свързано с това градче. просто много ми се наби в очите последните дни, понеже явно всички са ходили на рок и бира на черноморието и покрай това ако може и някакви други новини да закачат.

  • 4
    jpd35392479 avatar :-|
    Мартин Димитров

    Уважеми oldschool, за жалост все още не съм имал възможността да ида "на рок и бира на черноморието" тази година, а новината "закачихме" докато с колегите ни подготвяхме темата на броя. Мога да Ви уверя обаче, че при първа възможност това лято бих отишъл на рок, бира и репортаж в ромския квартал на Каварна - едното не е задължително да пречи на другото :)

  • 5
    qhj47316807 avatar :-|
    qhj47316807

    Браво на общината и на кмета ето така се решават сериозно проблеми. Дано държавата оцени този пример и го направи национален приоритет,защото това е начина . Явно е че нещата не вървят със събаряне на къщи и говорене а само се задълбочава проблема и е въпрос на време да се стигне до необратимото.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    yez18383939 avatar :-|
    Pronto

    Имам чистел, че олдскул чак сега чува за рокфеста в Каварна, след като доста се изтърка. Че преди няколко години редовно Каварна и кметът й бяха в медиите като все го водят като един от най-успешните. Радвам се, че и с циганската махала се е справил.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 7
    yez18383939 avatar :-|
    Pronto

    Имам чистел, че олдскул чак сега чува за рокфеста в Каварна, след като доста се изтърка. Че преди няколко години редовно Каварна и кметът й бяха в медиите като все го водят като един от най-успешните. Радвам се, че и с циганската махала се е справил.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 8
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Явно каварненци са намерили кмет, който милее за общината и има идея какво трябва да постигне. Дано този ентусиазъм и грижа да се пренесат в останалите части на държавата и да не четем повече как кметове злоупотребяват с общински пари, за да си купуват лимузини за по над 100 000 лева, докато общините им тънат в мизерия и хаос.

  • 9
    tww09306483 avatar :-|
    Petleshev

    Хе-хе-е-е-е... Малко са поукрасили нещата покрай Каварна и циганската махала, ама карай! Пооправиха го циганския квартал, само дето в Каварна никой не ще да чуе за хамелеона Цонко повече, даже няма и да се кандидатира за кмет! На предните избори с голяма мъка на балотажа успя да се задържи!
    И защо не са сложили снимки от мястото, че да придобият читателите по-вярна представа! Това на снимката не е циганската махала, ами улицата от светофара в ляво, по която се спускаш към морето.

  • 10
    oldschool avatar :-|
    oldschool

    До коментар [#4] от "Мартин Димитров":

    интересно, г-н Димитров, явно непосредствено около феста всички журналисти са подготвяли материали за Каварна.

    намирам го за леко подозрително, но нямам друг избор освен да ви повярвам.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK