Каварна, където булдозерите не влязоха в махалата
Малкият крайморски град успява с интеграцията на ромите, като ги приема за равноправни граждани със специфични нужди
Вечерни новини
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Каварна е пример за цялостен подход към интеграцията на ромската си махала - само преди 10 г. тя е изглеждала по много по-различен начин. Тогава ромският квартал е бил на прага на гетоизацията, но общината подема цялостна програма и инвестира във физическа, образователна и административна инфраструктура. Усилията на общината, и в частност на кмета Цонко Цонев, са само едната страна на монетата. Другата започва още през 1989 г. когато една голяма част от ромите в квартала, които са професионални строители, тръгват да търсят работа в чужбина. Първоначално го правят незаконно, но това се променя по време на предприсъединителния период на членството на България в ЕС, когато българските граждани имат право да работят по три месеца в държави-членки на съюза. Някои от тях стават строители и амбулантни търговци в Полша, където си "предават" работата - три месеца работи мъжът, след него отива жена му, брат му, братовчед… Спестяванията им се връщат в квартала, но това, което прави модела наистина устойчив, е инициативността на общината и политическата воля на кмета.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове