Когато различието е възможност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато различието е възможност

Цветелина вече учи в университет, работи регулярно и се справя с ежедневните предизвикателства

Когато различието е възможност

Младежи с аутизъм успешно работят в IT компании с помощта на експерти и хора от бизнеса

Люба Йорданова
9928 прочитания

Цветелина вече учи в университет, работи регулярно и се справя с ежедневните предизвикателства

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ


Всеки вторник Цветелина Георгиева напуска дома си и отива на работа. Качва се в градския транспорт и си проправя път сред тълпата на спирката. Когато влиза в офиса, поздравява колегите си и сяда на бюрото между тях. Отваря задачите си за деня и започва с първата.

За повечето хора тези стъпки са ежедневие. Цветелина обаче преживява всяка от тях като нещо ново, непознато, а често и страшно. Общуването с околните за нея е труден процес, през който минава с изключително големи усилия. Цветелина има разстройство от аутистичния спектър - то засяга развитието на мозъчните функции и води до затруднения при усвояването на речеви и социални умения, както и при взаимоотношенията с останалите хора. До преди година тя е определяна като "не високофункционална". Днес следва в университет, работи регулярно, много по-самостоятелна е, справя се с ежедневните предизвикателства. Освен на упоритата й майка, която не позволява Цветелина да попадне в инерцията на живота с увреждане, напредъкът й се дължи и на това, че с помощта на ментори от бизнеса вече познава работната среда и е активно включена в нея, а с това - и сред хората.

Цветелина работи в Европейския софтуерен институт - Център Източна Европа (ЕСИ ЦИЕ) като част от проекта "Технологии за включване на деца и младежи с аутизъм в живота на общността и трудовия пазар". Основната му цел е те да намерят възможности за самостоятелен живот, като с подкрепата на психолози разберат своите интереси и желание за работа. Институтът си партнира с "Асоциация Аутизъм", Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), фондация "Адапта" и Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Организациите са изработили цялостен механизъм за обучение и подкрепа на младежи с аутизъм, който да им помогне да се чувстват добре и да бъдат ефективни на работното си място. Методологията е от полза и на компаниите, които наемат хора с някакъв вид разтройство в поведението, като им дава насоки как да подхождат в различни ситуации. А опитът по проекта досега показва, че различието може да е много повече възможност, отколкото ограничение.  

Тук, но не сред нас

В България няма официална статистика колко са хората с различни видове увреждания, какви са нуждите им, какво образование получават и как се реализират. Според данни на неправителствени организации децата с аутизъм са около 20 хил., а общо засегнатите са 60 хил., като има и много недиагностицирани възрастни. В световен мащаб едно на всеки сто деца е с диагноза аутизъм. В България хората с увреждания са сред групите, които са най-уязвими на бедност и социално изключване. Образователната система не е достатъчно гъвкава, за да отговори на нуждите на всеки ученик, а предразсъдъците в обществото и сложните понякога бюрократични изисквания пречат на хората с увреждания да си намерят работа. Така те остават напълно зависими от грижите на близките си (в добрия случай), изоставени са в социални домове или просто на улицата. Това е не само техен и на семействата им проблем, но и на цялото общество, което изключва част от хората от активния живот и се лишава от потенциала им.

Преди около осем години екипът на Европейския софтуерен институт (ЕСИ) решава, че в силно наситения пазар на информационни технологии има място и за хора с някакъв вид проблеми. Първоначално идеята включва младежи с всякакви увреждания, но впоследствие се фокусира само върху аутисти. "Има много митове и легенди по отношение на аутизма и информационните технологии", разказва Ивайло Георгиев, който е ментор по проекта от ЕСИ. Той е забелязал, че когато искат, хората с проблеми от този спектър могат да учат много по-бързо от всеки друг и имат потенциал да се развиват. А трудностите в работата с тях идват не от ограничения в умствения капацитет, а от по-скоро поведенчески проблеми, които с времето могат до голяма степен да изчезнат.

Проектът започва през 2011 г. с 20 младежи на възраст между 12 и 34 години. Те минават през обучение по компютърна грамотност в "Асоциация Аутизъм", където освен технически умения развиват и такива като поемане на отговорност, организиране на времето и следване на план. След това младежите отиват на стаж в IT компании, като трима от тях, сред които и Цветелина, продължават все още да работят в тях. През пролетта на тази година започна вторият етап на проекта, в който екипът на ЕСИ е направил някои подобрения спрямо предишния си опит. "Схемата с обучението на младежите и търсене на подходящ стаж според техния профил имаше нужда от допълнителна фаза, защото те излизат от защитена среда, където общуват само с хора, които са също с разтройства от аутистичния спектър, с логопеди и психолози, и изведнъж влизат в работна среда, в която 90% от тях не са били, нямат представа каква е и как се общува в нея", обяснява Бранимира Христова от ЕСИ, която е и ментор на Цветелина. Затова екипът включва една междинна фаза на симулирана работна среда в офиса на института, където младежите работят по реални практически задачи на IT фирми и в зависимост от това как се справят и какво им е интересно се търси подходяща реализация. След симулираната офис среда младежите започват и реалните си стажове в компании.  

"Не искахме средата да е защитена, защото адаптирането й към реалната отнема доста време и усилия", коментира Павел Върбанов, ръководител на проекта в ЕСИ. Той допълва, че целта е в офиса на института младежите плавно да минат от домашната среда, в която социалният им кръгозор е доста ограничен, към работната, като научат кое поведение е приемливо и кое не. Ключова е и ролята на менторите, които улесняват връзката между човека и новата среда, подкрепят го и го поощряват.

Ползите са за всички

"Ходя с желание на работа. Харесва ми това, че колегите ми се отнасят добре с мен, работата също ми харесва и научавам нови неща", разказва за "Капитал" Цветелина Георгиева. В Европейския софтуерен институт тя попълва тестове и работи с текст за приложението Shareplus. Казва, че в началото й е било много трудно и менторът й Бранимира й е помагала със задачите, но вече се справя сама.

Георги, който започва да работи в компанията за разработка на софтуер Melon, като помага с проучвания и систематизиране на информация, вече се обучава за програмист. "Справя се добре и скоро ще можем да го включим в комерсиални проекти", разказва изпълнителният директор на Melon Крум Хаджигеоргиев. И добавя, че Георги се чувства все по-комфортно сред колегите, участва в събития на фирмата и много по-добре организира времето и задачите си. Кандидатствал е и в университет и има желание да продължи да се развива като професионалист. Екипът на Melon пък вече знае много повече за предизвикателствата на хората с аутизъм, както и че те са преодолими.

"Промени се самочувствието на самите младежи", забелязала е Ани Андонова от "Асоциация Аутизъм". Тя допълва, че уменията за комуникация са се подобрили значително, променило се е въобще ежедневието, с което са свикнали. След като завършат училище и навършат 18 години, животът на повечето хора с аутизъм в България сякаш удря спирачки. Университетите са непригодни за тях, а трудовият пазар ги отхвърля. Ани Андонова разказва за случай на младеж, който е подал документите си в бюрото по труда, но четири години вече не е бил потърсен за работа. На друг му е било отказано да се включи в организираните от бюрото курсове, защото има увреждане. Социалните услуги пък са насочени почти изцяло към децата с аутизъм, но не и към младежи и възрастни. "Деградацията е пълна когато вече си постигнал някакви умения у тези младежи, те са завършили училище и след това няма къде да се реализират", обобщава Андонова.       

"Изграждането на професионални умения и навици у младите хора е изключително важно, дори когато конкретният опит приключва само със стаж или се проваля", коментира психотерапевтът Цветелина Йосифова, която води семинари за родители на децата и младежите, които участват в проекта. Тя обяснява, че по този начин човекът бива включен в реалността на по-голямата общностна група и на обществото, за него вече се мисли и говори. Освен това включването на младежите с аутизъм има ефект и върху хората от бизнеса, с които те влизат в пряк досег. "Именно този контакт би могъл да е катализиращ социалната промяна в нагласите на групи извън обичайно съпътстващите живота на детето с аутизъм", допълва Йосифова (интервю с нея можете да прочетете в карето).

Положителните ефекти от включването на младежите в работната среда се усещат и в компаниите. Опитът е показал, че хората с аутистични разтройства могат да се впишат много добре в дейности, които на пръв поглед изглеждат рутинни и скучни за други служители - като набиране и форматиране на текст, въвеждане и обработване на данни, сканиране и тестване на различни програми. Така наемането на човека идва с полза за бизнеса - нещо, което е изключително важно за екипа на проекта, които държат компаниите да не разбират участието си като благотворителност, а да търсят добавената стойност за себе си.  

"В началото бяхме притеснени от това, че може да не успеем да помогнем или да не постъпим коректно в дадена ситуация", разказва Йоана Александрова от Software AG, която е ментор на друг младеж от проекта - Пресиян. Тя си спомня, че когато той е дошъл при тях преди три години, е общувал само с по една дума и не е смеел да отговаря на въпросите й. Йоана започва да търси различни подходи към Пресиян - кара го да й разказва какво е правил през деня, оставя му време да помисли над въпросите и се връща към тях. Прогресът е огромен - Пресиян свиква с присъствието на околните, научава се да комуникира спокойно и да изпълнява сам задачите си. Стажът му в компанията вече е към края си, но Йоана споделя, че търсят начин как да го задържат.

Според нея компаниите трябва да имат повече информация за това как се работи с хора с някакви разтройства в поведението, да знаят как да реагират в различни ситуации, да видят примери как интеграцията на работното място се случва успешно. Точно това е целта и на екипа на Европейския софтуерен институт. "Има нужда от ролеви модели - няколко фирми да покажат, че това е възможно, и другите да видят, че щом едни го могат, могат и те", казва Ивайло Георгиев. И допълва, че каузата не приключва с формалния край на проекта. Идеята е да се изработи подход, който да остане в организациите партньори като знание как се работи с хора с такива проблеми и как те могат успешно да са част от бизнеса.

"Най-голямото предизвикателство е неизвестността и единственият начин да я преодолееш е, когато имаш сред колегите си хора с тези проблеми", отговаря и Крум Хаджигеоргиев от Melon, когато го питаме с какво се сблъскват фирмите при наемането човек с аутизъм. Освен това са нужни време, усилие и постоянство, за да може начинът на комуникация и социалните умения на тези хора да се напаснат в работната среда. Някои компании се притесняват и от защитите, които законът дава на наети с договор хора с увреждания, но според екипа на ЕСИ това в повечето случаи се оказва по-скоро мит, отколкото реална практика.

"Основната нужда на фирмите не е държавата да ги стимулира финансово, а да ги стимулира с експертна подкрепа", категоричен е Павел Върбанов. Според него трябва да има много организации с опит с работата с хора с аутизъм, които да обучават и подкрепят фирмите. Ани Андонова от "Асоциация Аутизъм" също е на мнение, че е необходимо в България да започне да действа моделът на подкрепената заетост и да има ментор на работното място, който да бъде обучен да работи с хората с някакви специфични нужди. Така ползата ще е за всички страни - за човека с аутизъм и неговото семейство, който ще може да води истински живот, за бизнеса, който ще получава качествена добавена стойност, и за обществото, което ще спре да се прави, че част от хората не съществуват.

Цветелина Йосифова, психотерапевт:

Хората с аутизъм имат нужда да бъдат приети такива, каквито са



Какви са впечатленията ви от работата по проекта?

Вярвам в смисъла на идеята за въвеждане на промяна в нагласите по отношение на хората с аутизъм именно чрез утилизирането на уменията им в трудова заетост. Така се създават връзки между несвързани полета и групи у нас, каквито са бизнесът и тази специална група млади хора, и които биха могли да имат реална полза един от друг.

У нас много често поне един от родителите на деца и млади хора с аутизъм е принуден да напусне работа, за да полага грижи за детето си. Това отпадане е дългосрочно, понякога за цял живот. В тези случаи най-често родителят не е заплатен за труда си на родител и носи психологическия товар да трябва "да живее живота на някой друг" - живота на собственото си дете. В психичната реалност на родителя би могло да се случи пълно сливане с азовия образ на детето и неговите потребности. Обратният път на постигане на самостоятелност и отделяне на детето и родителя би могъл да се окаже труден и за двамата и да наложи нуждата от професионална подкрепа. По отношение на пазара на труда в случаите на аутизъм имаме поне двама пряко засегнати – младият човек, който не се предвижда да бъде включен, и поне един възрастен, който е изключен от пазара на труда. Към групата на изключените индиректно често попада и другият родител.

С този опит се дава шанс на проблема на детето с аутизъм - да няма самостоятелен живот, да се търси решение извън семейната среда. Включването на младите хора от аутистичния спектър в трудова заетост актуализира за отпадналите от пазара на труда родители преживявания и проблематика, сходни на онези, с които се сблъскват техните деца. С родителите е нужно да се работи отделно, за подкрепа на отделянето и осмисляне на нуждите им. Изграждането на професионални умения и навици у младите хора е изключително важно дори когато конкретният опит приключва само със стаж или се проваля. Това е така, защото се случва свързване извън обичайните връзки, ние мислим и говорим за младия човек. Така той се субективизира и бива включен в реалността на по-голямата общностна група и на обществото. Включването на младите хора с аутизъм произвежда ефект и върху хората от бизнеса, с които те влизат в пряк досег. Именно този контакт би могъл да е катализиращ социалната промяна в нагласите на групи извън обичайно съпътстващите живота на детето с аутизъм.

Защо е важно хората с аутизъм да бъдат активно включени в обществения живот?

Отвъд класификациите, диагнозите, собствените ни предразсъдъци и тези на обществото ни аутизмът – труден за преживяване и справяне заради нарцистичната травма, която ни нанася като родители - е част от човешката природа и особеност като други човешки особености. Той трябва да бъде мислен и разбиран по такъв начин. Всеки човек има в ума си психологически "джобове", в които би могъл да попадне и да се изолира. Важно е да си даваме сметка за тази страна на човешката природа, както и за факта, че да страдаш от аутизъм не е личен избор.

Тези хора често имат специални умения и са надарени повече от други в определена област. Този техен талант трябва да бъде забелязан, признат и оползотворен. Модерният пазар на труда има нужда от подобни умения и трябва да предлага такива възможности.

От какво имат нужда хората с аутизъм, за да бъдат пълноценно включени в обществения живот и на пазара на труда?

Хората, страдащи от аутизъм, имат нужда от онова, от което всеки човек се нуждае - да бъдат приети такива, каквито са, с тяхната уникалност, особености и нужди. Те имат нужда да бъдат забелязани и субективизирани в ума на нашето общество.

А от какво имат нужда техните родители и близки?

Родителите и близките на младите хора с аутизъм имат нужда най-вече от зачитане на правото им на собствен живот, от подкрепа по отношение на ежедневието на децата си, както и във всички важни стъпки, които предприемат за развитието им и постигането на независимост и самостоятелен живот.

Как се преодоляват обществените стереотипи по отношение на хората с аутизъм?

Стереотипите се преодоляват трудно. Нашето съвременно общество ежедневно доказва, че не е готово да преодолява собствените си стереотипи. Важно е да не престава да опитва да го прави обаче.

Всеки вторник Цветелина Георгиева напуска дома си и отива на работа. Качва се в градския транспорт и си проправя път сред тълпата на спирката. Когато влиза в офиса, поздравява колегите си и сяда на бюрото между тях. Отваря задачите си за деня и започва с първата.

За повечето хора тези стъпки са ежедневие. Цветелина обаче преживява всяка от тях като нещо ново, непознато, а често и страшно. Общуването с околните за нея е труден процес, през който минава с изключително големи усилия. Цветелина има разстройство от аутистичния спектър - то засяга развитието на мозъчните функции и води до затруднения при усвояването на речеви и социални умения, както и при взаимоотношенията с останалите хора. До преди година тя е определяна като "не високофункционална". Днес следва в университет, работи регулярно, много по-самостоятелна е, справя се с ежедневните предизвикателства. Освен на упоритата й майка, която не позволява Цветелина да попадне в инерцията на живота с увреждане, напредъкът й се дължи и на това, че с помощта на ментори от бизнеса вече познава работната среда и е активно включена в нея, а с това - и сред хората.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    titina avatar :-|
    titina

    Работя в една от най-големите химически компании в света. Имам колеги аутисти. Едно от момчетата работи в моя департмънт, на всичко отгоре прави и одит на работата на др колеги. Толкова методично и задълбочено, с толкова обръщане внимание на детайлите не съм видяла "нормален" човек да работи. И върши страхотна работа.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK