Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
1 3 юли 2015, 13:39, 7647 прочитания

Когато различието е възможност

Младежи с аутизъм успешно работят в IT компании с помощта на експерти и хора от бизнеса

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Мнения Daily - Кой да се грижи за бедните

И още: И пак стана както иска ДПС; Когато наричаме "реформи" това, което не се случва; Основният въпрос си стои

29 юли 2015

Къща от картон

Децата в училище са изложени на насилие, но институциите често не разпознават проблема и реагират неадекватно

17 окт 2014

Новите талантливи и леко странни колеги

Германската софтуерна фирма SAP ще назначи аутисти като софтуерни инженери и програмисти

22 май 2013

Странна случка с къща през деня

Алтернативен метод предлага лечение на аутизма. Надявайте се, но предпазливо

5 фев 2010


Всеки вторник Цветелина Георгиева напуска дома си и отива на работа. Качва се в градския транспорт и си проправя път сред тълпата на спирката. Когато влиза в офиса, поздравява колегите си и сяда на бюрото между тях. Отваря задачите си за деня и започва с първата.

За повечето хора тези стъпки са ежедневие. Цветелина обаче преживява всяка от тях като нещо ново, непознато, а често и страшно. Общуването с околните за нея е труден процес, през който минава с изключително големи усилия. Цветелина има разстройство от аутистичния спектър - то засяга развитието на мозъчните функции и води до затруднения при усвояването на речеви и социални умения, както и при взаимоотношенията с останалите хора. До преди година тя е определяна като "не високофункционална". Днес следва в университет, работи регулярно, много по-самостоятелна е, справя се с ежедневните предизвикателства. Освен на упоритата й майка, която не позволява Цветелина да попадне в инерцията на живота с увреждане, напредъкът й се дължи и на това, че с помощта на ментори от бизнеса вече познава работната среда и е активно включена в нея, а с това - и сред хората.

Цветелина работи в Европейския софтуерен институт - Център Източна Европа (ЕСИ ЦИЕ) като част от проекта "Технологии за включване на деца и младежи с аутизъм в живота на общността и трудовия пазар". Основната му цел е те да намерят възможности за самостоятелен живот, като с подкрепата на психолози разберат своите интереси и желание за работа. Институтът си партнира с "Асоциация Аутизъм", Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), фондация "Адапта" и Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Организациите са изработили цялостен механизъм за обучение и подкрепа на младежи с аутизъм, който да им помогне да се чувстват добре и да бъдат ефективни на работното си място. Методологията е от полза и на компаниите, които наемат хора с някакъв вид разтройство в поведението, като им дава насоки как да подхождат в различни ситуации. А опитът по проекта досега показва, че различието може да е много повече възможност, отколкото ограничение.  

Тук, но не сред нас

В България няма официална статистика колко са хората с различни видове увреждания, какви са нуждите им, какво образование получават и как се реализират. Според данни на неправителствени организации децата с аутизъм са около 20 хил., а общо засегнатите са 60 хил., като има и много недиагностицирани възрастни. В световен мащаб едно на всеки сто деца е с диагноза аутизъм. В България хората с увреждания са сред групите, които са най-уязвими на бедност и социално изключване. Образователната система не е достатъчно гъвкава, за да отговори на нуждите на всеки ученик, а предразсъдъците в обществото и сложните понякога бюрократични изисквания пречат на хората с увреждания да си намерят работа. Така те остават напълно зависими от грижите на близките си (в добрия случай), изоставени са в социални домове или просто на улицата. Това е не само техен и на семействата им проблем, но и на цялото общество, което изключва част от хората от активния живот и се лишава от потенциала им.



Преди около осем години екипът на Европейския софтуерен институт (ЕСИ) решава, че в силно наситения пазар на информационни технологии има място и за хора с някакъв вид проблеми. Първоначално идеята включва младежи с всякакви увреждания, но впоследствие се фокусира само върху аутисти. "Има много митове и легенди по отношение на аутизма и информационните технологии", разказва Ивайло Георгиев, който е ментор по проекта от ЕСИ. Той е забелязал, че когато искат, хората с проблеми от този спектър могат да учат много по-бързо от всеки друг и имат потенциал да се развиват. А трудностите в работата с тях идват не от ограничения в умствения капацитет, а от по-скоро поведенчески проблеми, които с времето могат до голяма степен да изчезнат.

Проектът започва през 2011 г. с 20 младежи на възраст между 12 и 34 години. Те минават през обучение по компютърна грамотност в "Асоциация Аутизъм", където освен технически умения развиват и такива като поемане на отговорност, организиране на времето и следване на план. След това младежите отиват на стаж в IT компании, като трима от тях, сред които и Цветелина, продължават все още да работят в тях. През пролетта на тази година започна вторият етап на проекта, в който екипът на ЕСИ е направил някои подобрения спрямо предишния си опит. "Схемата с обучението на младежите и търсене на подходящ стаж според техния профил имаше нужда от допълнителна фаза, защото те излизат от защитена среда, където общуват само с хора, които са също с разтройства от аутистичния спектър, с логопеди и психолози, и изведнъж влизат в работна среда, в която 90% от тях не са били, нямат представа каква е и как се общува в нея", обяснява Бранимира Христова от ЕСИ, която е и ментор на Цветелина. Затова екипът включва една междинна фаза на симулирана работна среда в офиса на института, където младежите работят по реални практически задачи на IT фирми и в зависимост от това как се справят и какво им е интересно се търси подходяща реализация. След симулираната офис среда младежите започват и реалните си стажове в компании.  

"Не искахме средата да е защитена, защото адаптирането й към реалната отнема доста време и усилия", коментира Павел Върбанов, ръководител на проекта в ЕСИ. Той допълва, че целта е в офиса на института младежите плавно да минат от домашната среда, в която социалният им кръгозор е доста ограничен, към работната, като научат кое поведение е приемливо и кое не. Ключова е и ролята на менторите, които улесняват връзката между човека и новата среда, подкрепят го и го поощряват.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 януари 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/ governmentevent

Дванадесета годишна среща на бизнеса с правителството



Акценти в програмата:
Загубата на човешки капитал през последните години - колко голям е проблемът, какви са ефектите за икономиката и какви държавни политики могат да го решат
Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал
Докога ще расте европейската икономика и кои политики могат да повлияят на българския пазар на труда
Ще постигне ли България устойчив ръст, докато губи човешки капитал
Как българската икономика да стане атрактивна за работещите в чужбина


Прочетете и това

СЕМ излезе със закъсняла позиция за "гражданските арести" 2 СЕМ излезе със закъсняла позиция за "гражданските арести"

Законът задължава телевизиите да не показват съдържание, което оневинява жестокост и да следят за спазване правата на децата

20 апр 2016, 20927 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Всичко за правата ни" Затваряне
Шест години за три джойнта…

…или как съдът може да отсъжда злоба

Даниела Русо: Трудно ще открием материал, който да измести пластмасата във всичко

Съоснователят и изпълнителен директор на Think Beyond Plastic пред "Капитал"

Какво да направим с общинските болници

Те са силно задлъжнели, изпълняват предимно социална функция и нямат ресурс да се издържат, решението е в изграждане на добра спешна помощ и връзки с областните болници

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Портрет на художника като номад

Борис Праматаров за това как различните градове променят артиста

Кино: Формата на водата

Реалността е красив и страшен сън във "Формата на водата" на Гийермо дел Торо

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 20.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Данъчната оценка на Гара Пионер е едва 1.5 млн. лв., началната - тайна

Емисия

DAILY @7AM // 24.01.2018 Прочетете