Депутатите не улесниха референдумите

Референдумите ще продължат да се считат за валидни само, ако в тях са гласували най-малко толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори. Това решиха народните представители с окончателното гласуване на поправките в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление във вторник. Тъй като на избори за народни представители активността традиционно е висока, прагът е почти непостижим при допитване. Например на последните парламентарни избори гласуваха около 3.5 млн. души.

Предложението за по-ниския праг не мина

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Между първо и второ четене Анна Александрова и Свилен Иванов от ГЕРБ бяха внесли предложение този праг да се намали и допитването да се приеме, ако в него са участвали над 40% от имащите право на глас. А когато то се провежда заедно с други избори, това изискване да отпадне и предложението на референдума да се приема, ако повече от половината от действителните гласове във вота са "за". Въпреки, че правната комисия беше подкрепила това предложение, Александрова оттегли идеята в пленарната зала, без да представи мотиви. И макар депутатите да гласуваха редакцията на комисията, тя не беше подкрепена. За намаляване на праговете гласуваха едва 23 депутати, 65 бяха против, а 75 се въздържаха.

АБВ също бяха предложили праг от 40% от гласоподавателите, но техният текст беше отхвърлен още в комисия. 

Връщането назад беше изненадващо, особено на фона на това, че досега единствено ДПС бяха публично против по-лесни правила за провеждане на референдуми.



След гласуването на прага за валидност Янаки Стоилов от БСП заяви, че по-нататъшните дискусии и гласувания не са значими и особено смислени, съобщи "Дневник".

По-малко подписи

Преди това парламентът прие за иницииране на референдум да са необходими не 500 хил., а 400 хил. подписа на граждани. Тогава допитването ще е задължително и Народното събрание няма да има право да изменя въпроса. Предложенията на Реформаторския блок, АБВ и на Георги Кадиев (БСП) за още по-лесно свикване на референдум бяха отхвърлени.

Приетите промени предвиждат още българите в чужбина също да могат да участват в референдуми. Текстовете задължават президента да насрочва национални допитвания на една и съща дата с други избори, ако такива предстоят в едногодишен срок от решението на парламента за провеждане на референдума. Когато допитването е заедно с местни избори, какъвто вероятно ще е случаят този октомври, общинските избирателни комисии ще изпълняват функциите по организирането на референдума.

Предстои Народното събрание да гласува предложението на президента Росен Плевнелиев за провеждане на референдум по темите за изборното законодателство - мажоритарното избиране на депутати, задължителното и електронното гласуване. В началото на юли парламентарната комисия по правни въпроси одобри въпросите във вида, в който ги е записал президентът.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.