Новият брой:
Какво се случва в държавата

Седморката на Стейси от "Оксфорд"

Група студенти от британския университет, които работят като доброволци в бежанския лагер във "Военна рампа", за възможните решения на кризата с бежанците в Европа

Седмината студенти са избрани след конкурс и подготвят проектите, по които работят повече от девет месеца
Седмината студенти са избрани след конкурс и подготвят проектите, по които работят повече от девет месеца
Седмината студенти са избрани след конкурс и подготвят проектите, по които работят повече от девет месеца    ©  Цветелина Белутова
Седмината студенти са избрани след конкурс и подготвят проектите, по които работят повече от девет месеца    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Вторник, ранен следобед. В бежанския лагер "Военна рампа" в София кипи оживление. Превъзбудени деца подскачат около малка група младежи в опит да привлекат вниманието им. Някои опитват с викове "мис, мис!" - една от малкото думи на английски, които всички знаят. Други пък са се заели да правят плитки на седнала на стълбите студентка. Точно в три часа обаче всички тръгват да тичат към учебната стая и се нареждат в неспокойна и бъбрива, но подредена опашка. "Сутринта имахме три урока по готварство. Обикновено пускаме по 20 деца, за да можем да ги контролираме", разказва Мария. И допълва: "В последния клас трябваше да пуснем 35 и да преразпределим продуктите, които използваме. Всеки опита по малко от таратора, който направихме, но важното беше, че всички деца успяха да участват."

Мария Лазарова е студентка по компютърни науки в университета "Оксфорд" и е единствената българка в групата от седем души, които са дошли от елитния английски университет на лятна доброволческа и изследователска програма в центъра за временно настаняване на бежанци в предградията на столицата. Заедно с Шан, Никита, Дейвид, Анна, Клер и Саймън, тя е избрала да замени възможността за престижни стажове в банки, софтуерни компании или британската държавна администрация, за да даде своя принос за справянето с "най-голямата бежанска криза в нашата ера", по думите на Салил Шети, генерален директор на Amnesty International. Освен да преподават в класове по английски, природни науки, изкуство, музика и готварство, за шестте седмици, които доброволците ще прекарат в София, те имат задачата да приведат в действие собствен проект, с който да подобрят иначе скучната и застинала среда в лагера. Всичко това е организирано под формата на стажантска програма към британската доброволческа организация "Оксфордска помощ за Балканите" (ОХАВ), която е създадена по инициатива на друга активна българка.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата

Всички абонаменти планове

* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    karen_walker avatar :-|
    karen_walker
    • - 32
    • + 10

    Интересно как повечето българи завършили в престижни западни университети се връщат в България или да помагат на нелегални имигранти ("бежанци"), или да се намърдат във властта по миленвелчевия метод, за да плячкосат каквото е останало от клетата ни държава.
    А има безброй гладни пенсионери, болни и изоставени българи, за които няма нито държава, нито ентусиазирана агитка от Оксфорд.

    Публикувано през m.capital.bg

    Нередност?
  • 2
    monique avatar :-?
    monique
    • - 4
    • + 31

    Хубаво е, че има хора, които все още ги е грижа за човешкото. Които не поставят етикети на други, попаднали в нужда, макар и много разлини в ред отношения - религия, бит..
    Обикновено хората, които не са положили и час доброволен труд в полза на обществото или дори веднъж не са дарили кръв, са най-големите съдници на хората, които са решили да помогнат. Защото видиш ли имало много по-бедни и нуждаещи се българи, все едно това е мерилото.
    За мен изводът от статията е, че има надежда за всички, щом млади и образовани хора ги е грижа за нещо повече от нулите на заплатата.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал