Седморката на Стейси от "Оксфорд"
Група студенти от британския университет, които работят като доброволци в бежанския лагер във "Военна рампа", за възможните решения на кризата с бежанците в Европа


Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Вторник, ранен следобед. В бежанския лагер "Военна рампа" в София кипи оживление. Превъзбудени деца подскачат около малка група младежи в опит да привлекат вниманието им. Някои опитват с викове "мис, мис!" - една от малкото думи на английски, които всички знаят. Други пък са се заели да правят плитки на седнала на стълбите студентка. Точно в три часа обаче всички тръгват да тичат към учебната стая и се нареждат в неспокойна и бъбрива, но подредена опашка. "Сутринта имахме три урока по готварство. Обикновено пускаме по 20 деца, за да можем да ги контролираме", разказва Мария. И допълва: "В последния клас трябваше да пуснем 35 и да преразпределим продуктите, които използваме. Всеки опита по малко от таратора, който направихме, но важното беше, че всички деца успяха да участват."
Мария Лазарова е студентка по компютърни науки в университета "Оксфорд" и е единствената българка в групата от седем души, които са дошли от елитния английски университет на лятна доброволческа и изследователска програма в центъра за временно настаняване на бежанци в предградията на столицата. Заедно с Шан, Никита, Дейвид, Анна, Клер и Саймън, тя е избрала да замени възможността за престижни стажове в банки, софтуерни компании или британската държавна администрация, за да даде своя принос за справянето с "най-голямата бежанска криза в нашата ера", по думите на Салил Шети, генерален директор на Amnesty International. Освен да преподават в класове по английски, природни науки, изкуство, музика и готварство, за шестте седмици, които доброволците ще прекарат в София, те имат задачата да приведат в действие собствен проект, с който да подобрят иначе скучната и застинала среда в лагера. Всичко това е организирано под формата на стажантска програма към британската доброволческа организация "Оксфордска помощ за Балканите" (ОХАВ), която е създадена по инициатива на друга активна българка.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
2 коментара
Интересно как повечето българи завършили в престижни западни университети се връщат в България или да помагат на нелегални имигранти ("бежанци"), или да се намърдат във властта по миленвелчевия метод, за да плячкосат каквото е останало от клетата ни държава.
А има безброй гладни пенсионери, болни и изоставени българи, за които няма нито държава, нито ентусиазирана агитка от Оксфорд.
Публикувано през m.capital.bg
Хубаво е, че има хора, които все още ги е грижа за човешкото. Които не поставят етикети на други, попаднали в нужда, макар и много разлини в ред отношения - религия, бит..
Обикновено хората, които не са положили и час доброволен труд в полза на обществото или дори веднъж не са дарили кръв, са най-големите съдници на хората, които са решили да помогнат. Защото видиш ли имало много по-бедни и нуждаещи се българи, все едно това е мерилото.
За мен изводът от статията е, че има надежда за всички, щом млади и образовани хора ги е грижа за нещо повече от нулите на заплатата.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.