Между два свята: Какво се случва, когато излезеш от дом за деца
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Между два свята: Какво се случва, когато излезеш от дом за деца

TimeHeroes

Между два свята: Какво се случва, когато излезеш от дом за деца

Разказ за дом "Възможност" в Габрово и доброволческата акция за оборудването му

7837 прочитания

TimeHeroes

© Илиян Ружин


Материалът е подготвен от екип на платформата за доброволчество TimeHeroes.org

Днес потегляме към една къща в полите на Стара планина, на склона на хълма, там където боровата гора почти влиза през прозорците. Тя е наблюдавано жилище за младежи, които излизат от домовете за деца, и единствените координати, които имат значение, са че стои на границата между два свята. Или между два възможни живота.

Преди да срещнем там Андрей, Надето, Богомил и Мариян, които през ден забъркват грандиозни каши и паралелно с тях, без дори да се усетят, извършват невероятни малки подвизи, ще те помолим да си представиш един най-обикновен дом за деца, лишени от родителска грижа (отпреди да започне деинституционализацията в Центровете за настаняване от семеен тип – ЦНСТ). Няма нужда да си го представяш като смразяващ кошмар. Допусни, че е окей, чисто е, има сносно ядене, възпитателите не правят немислимо лоши неща с теб, имаш приятели верни до гроб. Вътре си, откакто се помниш. Сега чуй това

Х Л О П

Вратата се затваря и този път е завинаги, ти си на 18-20, оставаш от външната страна. Добре дошъл в обществото. Оправяй се.

В преобладаващия случай нямаш завършено средно образование, твърде възможно е да нямаш и основно, не е изключено да не можеш да четеш. Намери си сега работа. Покрив над главата ти вече няма. Хлябът оттук нататък ще е с пари. Ако съществуват твои роднини някъде в дълбоките гънки на историята, по-скоро не те чакат с широко отворени обятия. С широко отворени челюсти те чака единствено улицата със своите чародейни сводници, дилъри, трафиканти и други подземни животни. Ако не си сред щастливите изключения от статистиката – приятно отичане в канализацията на времето.

Ето тук в хода на историята се намесва къщата на склона, между двата свята. Тази, в която сега ще идем за една вечер, е в с. Поповци (практически квартал на Габрово) и е част от мрежа наблюдавани жилища в Русе, Бургас, София и Ботевград. На табелата пише

Д О М  В Ъ З М О Ж Н О С Т

"Дом Възможност" е двугодишна подкрепяща програма на "Фондация за социална промяна и включване", в която можеш да имаш топла къща и топла вечеря, здрави обувки, четка за зъби и интернет, с други думи – спокойствието да вдигнеш глава и да се огледаш. Зад теб застават половин дузина сърдечни и чудесни зрели хора, които те обичат такъв, какъвто си и ти помагат да поемеш твоя си път напред. Можеш да си сигурен, че ще вярват в теб до дупка, дори когато жестоко им чупиш нервите.

Фотограф: Илиян Ружин
Източник: TimeHeroes

Този екип от професионалисти, социални работници и доброволци са в ролята на ментори, целенасочено няма да ти стоят на главата 24/7, но ще са винаги на линия. Ще ти съдействат да си намериш работа, да си вземеш матурите, да се оправяш с личните си финанси. Няма да те предадат, дори когато дойдат мутри да си търсят мегаизгодния бърз кредит, в който си затънал преди да се опомниш. В "Дом Възможност" ще държат обаче да се грижиш сам за домакинството и за здравето си, да ходиш на работа, да вземаш самостоятелни решения и да поемаш отговорността за тях. Някои младежи излизат от програмата само след няколко месеца, защото са готови да си изкарват хляба сами и дори да създадат семейство. На други са им нужни малко повече от две години (и няма проблем да останат).

Всичко това на нас ни звучи супер, само че ако си израснал в дом, има голяма вероятност от двата абзаца по-горе да чуеш само "безплатно легло и храна" (a. k. a. да минеш метър). "Много е тежък преходът от състоянието на дома, когато нищо не са правили те, и изведнъж при нас трябва да правят всичко сами," казва Румен Попов, мениджър на "Дом Възможност" – Габрово. "В началото повечето неща ги правим ние и това е нормално. Първо го правиш ти, после го правиш заедно с човека, след това той го прави, ти го гледаш, и накрая вече знаеш, че ще го направи сам. Този процес отнема горе-долу 6 месеца."

Говорим за готвене, чистене, пране, пазаруване и всички онези незабележими, но неотменими житейски навици, които домовете, да кажем, нямат ресурс да възпитат. Говорим също за фундаменталния въпрос кой си ти, къде в координатната ти система са доброто и злото, къде са достойнството, себеуважението и почтеността. Говорим за деца (защото повечето от тях са деца, дори да са на 20), които никой не е гушкал, докато заспят, не им е правил палачинки в неделя, не е сядал да си поговорят по мъжки (или по женски) за любовта, живота и смъртта. И всичко онова, което го е нямало, е заграждало пропасти с коварни груби стени.

А Румен с слънце. Баща е на трима синове, в "Дом Възможност" си има още около шестима герои и поне два пъти по толкова, които вече са излезли, но това не означава, че ако му звъннат, няма да се грабне да помогне с каквото може. "Директно си казвам, нарушавам го аз този принцип на психологията, който на всяко обучение ни повтарят: "Тези младежи не са ваши, това е само работа". Нарушавам го и то с пълно съзнание. Съгласен съм, че някои неща ги приемаме твърде лично, но смятам, че иначе нямаше да имаме толкова добри и успешни примери". До края на този текст със сигурност неведнъж ще си кажеш, че този човек трябва да се спуква от работа, но истината, твърди той, е че просто умее да свързва правилните хора в правилните моменти. И да разчита на екипа си:

Фотограф: Илиян Ружин
Източник: TimeHeroes

Калина (социален работник) работи много да върне упованието на момчетата и момичетата в семейните ценности. Нейният съпруг Илиан (доброволец, бивш военен) е човек на реда и дисциплината и ги учи колко е важно да си точен, и разни други мъжки работи. Освен това и двамата са са страшни кулинари. Нели (социален работник) е мениджър в голяма служба по трудова медицина и силата й в сплотяването и мотивацията. Севко и Боби (доброволци) са излезли от "Дом Възможност" и сега помагат като част от екипа. "Справят се брилянтно! Като минеш веднъж процеса, много по-лесно можеш да разбереш младежите, знаеш от личен опит какво преживяват. И с тарикатлъците си запознат – о, да," смее се Румен. Той самият е инженер, има успешен бизнес с недвижими имоти и строително-ремонтни дейности. Да поеме габровския "Дом Възможност" го кани лично изпълнителният директор на "Фондация за социална промяна и включване" Теодора Колева, защото го познава като човек и приятел, и знае, че има сърце. Има и нерви.

А Н Д Р Е Й

На въпроса какво би го направило щастлив, ама истински щастлив, Андрей на един дъх изстрелва: "Предай нататък искам аз, на живо да се случи, за всекиго го искам. Как да ти кажа… Искам да направя добро дело за някого. Искам сега в Габрово да помогна на едно момче, което е вече на 13. Баща му почина, майка му е в лудницата. И събираха пари за учебници, за дрехи, да може да ходи на училище… Искам да му купим от каквото се нуждае." Андрей, също така, тази година решава да се пробва да организира той лично традиционните Водни войни за децата на Габрово. "Пиша едно писмо до кмета, занасям го, на следващия ден ме одобряват! Дават ми уредба за музиката, аз си намирам диджей и децата идват и си носят водни пистолети, шишета, кофи, балони… И се пръскат 2-3 часа и се радват. Аз не искам пари, целта е хората да се забавляват, само и само да са доволни. А аз седя отстрани и се радвам." Да добавим, че Андрей играе народни танци като жив дявол (любимата му песен, поздрав!), не пропуска централна емисия новини (и е супер в час, по принцип), не пропуска и Карнавала за празника на Габрово, дори предния ден да е бил с толкова висока температура, че не е имал сили да слезе един етаж по-долу да го прегледат. Бил е и гост-водещ по Дарик радио, и доброволец във Финландия за два месеца в център за възрастни хора с Алцхаймер. "Играхме с тях, извеждахме ги на разходка, приказвахме си, пяхме песни… Най-щастлив съм, че успях да помогна с каквото мога!" И така, Андрей би искал много да учи социална педагогика и да работи с деца "по морета, по лагери…"

Към момента проблемът е, че същият този човек (накратко казано) не се е явил на изпита по математика и няма завършено средно. "Малко е тарикат наш Андрей, малко го мързи… Що пари потрошихме за уроци, ходатайствах даже в училището, въпреки че най го мразя това… А никак не е глупав, никак! Обаче е от този тип младежи, при които е опасно да станат зависими от социалните услуги и започват да сменят услуга, след услуга, след услуга. Това ме притеснява мен… "

Андрей на практика сега даже е изключен от програмата, ама заради съвсем друг филм – сериал направо, в който той "саботира" всяка работа, която му намерят – барман, продавач на зеленчуци, помощник-готвач (сещаш се, не са баш неговото…) Въпреки това Андрей ще остане в "Дом Възможност", докато Румен и екипът намерят друг стабилен вариант, не се притеснявай за него. Чуй сега какво прави най-добрият му приятел – Мехмед, с когото са делили стая в ЦНСТ-то преди "Дом Възможност".

Мехмед от няколко месеца е на морето и по-точно там, където му е сърцето. Бачка здраво вече второ лято, сам си е намерил работа, сам се е доказал като сервитьор на блок маса в един хотел в Обзор и сега са го поканили пак, даже на по-хубава работа и даже на още една, нощна, като помощник-барман в дискотека. Още по-голямата новина обаче е, че Мехмед е вече и студент. Наесен постъпва в бакалавърската програма по "Хотелиерство и ресторантьорство" в Бургаския университет. И е гордостта на "Дом Възможност" – Габрово, и още как!

Д Е Н  С Л Е Д  Д Е Н

Как се случват тези хубави работи в "Дом Възможност" ще разберем сега, като се присъединим към Румен в неговото понеделнишко дежурство в жилището. Както всеки от екипа, около шест вечерта той обира с колата младежите, след като всички са свършили работа, минават през супермаркета, хващат промоциите и се прибират. В компанията се редуват кой да сготви и сядат на вечеря, всички заедно. "Това сме го взаимствали от L'Abri," обяснява Румен. "Ние сме семейство и сме заедно на трапезата. Дискутираме, смеем се, разговаряме, вадим теми, четем книги, анализираме филми, играем карти, шах."

Отделно си имат и "фотьойлчето" – любимото кресло в стаята на екипа, където стават важните разговори на четири очи. "Там говорят повече те, споделят всякакви неща. Аз предимно им задавам въпроси и се опитвам да ги насочвам, за да достигнат сами до решението. За мен е ценно да не им дам готов отговор."

Колективните четения също са идея на Румен – всеки чете по една страница от избраната книга, като свършат главата, обсъждат. "Мен изобщо не ме интересува какво е искал да каже авторът. Кажи ми на теб какви чувства ти подбужда, как го усещащ, какво ти раздвижва. Стремя се по този начин да хвана темите, които по програма имаме да обсъждаме. Вместо да им водя семинар за лични финанси, да речем, аз предпочитам да вмъкна основните принципи, докато четем и си дискутираме. Или, на Питър Даниелс например сме слушали мотивационните лекции, защото те все казват: "А, този е много умен, затова е успял!" Викам, "Чакайте сега, този не е бил много умен, дайте да видим…" Той е бил сирак, смятали са го за абсолютен глупак, защото е имал дислексия, човек отникъде, малко като тях. А сега е най-известният човек в Австралия, милиардер. И така."

Н А Д Я

Ето я и Надето със замечтаните очи и кротката усмивка, която обича да се разхожда по гората и хич не обича да й правят прическа на фризьор. Нея също никой не я е смятал за много умна, даже напротив. В "Дом Възможност" Надя е от една година и работи в "Обществен клуб – Фурна", чудна малка пекарна за квасен хляб от "Мрежа Хлебни къщи". Забърква съставките, внимава в пропорциите и грамажа, оформя хлябовете, бърше, чисти, подрежда. Няма да твърдим, че й лесно и леко, особено като трябва "по-живичко" да стават тия работи, но тя е съвестна и се старае. "Изпълнителна е много, като я помолиш за нещо, може да се разчита," добавя Румен. "А аз лично съм горд с нея как успява да пести, да влезе в месечния бюджет, защото повечето са голяма каша с парите…"

Една голяма мечта на Надя се е сбъднала преди броени дни – да лети със самолет (и то за фантастичен двуседмичен международен лагер в Англия, с Мехмед и Андрей). Следващата е да лети с делтапланер, ако може да види Париж и евентуално един ден да работи по-скоро като секретарка. И нищо чудно да стане така, защото в "Дом Възможност" търсят да открият къде е силата на всеки и какво наистина го влече, за да помагат в тази посока.

Фотограф: Илиян Ружин
Източник: TimeHeroes

"Сещам се веднага за Вилито – първото ни момиче в програмата," казва Румен. "Нея я изгониха почти веднага от шивашкия цех, където започна. Казаха й, че е мързелива и глупава, изобщо не й го спестиха. Трябваше да изкараме време с нея, за да й обясним, че не е. В крайна сметка, тя е такъв темперамент, по-бавен, по-флегматичен тип. И седнахме с екипа, направихме профил, всички мислим къде е нейната сфера. Тя иначе добричка, лъчезарна… И накрая стигнахме до варианта библиотека. Намерих контакт, назначиха я, повече от три години изкара там. И сега… ами, чака детенце."

Б О Г О М И Л  И  М А Р И Я Н

Мракът вече се е спуснал над планината. На прага на къщата с Румен седят Надя, Богомил и Мариян. Горе Андрей разговаря по скайп и едновремено си пише с незнайно колко от 1800-те си приятели във фейсбук. Надето си е имала неприятности във фурната и тази вечер е малко омърлушена. Мариян тъкмо си е спомнил колко яко било като откраднали цял кашон кроасани в един от домовете, където е живял. И колко гадно е да си кравар. "Сам с 200 крави, представяш ли си, и в почивките ме хващат да бъркам бетон."

Откакто е в "Дом Възможност", Мариян работи в цеховете на "Подем", прави телфери и кранове. Чест му прави, че не се скатава, защото мечтата му е съвсем друга – да кара ТИР-ове в чужбина. Само дето не е толкова лесно, колкото звучи, защото Мариян трябва някак първо да завърши осми клас, за да може да изкара шофьорски курс. Целта на брат му, Богомил, е да стане шеф. "На себе си, много ясно. Твърде дълго слушах хората, днес спрях, за да се чуя аз самия."

Двамата братя идват в "Дом Възможност" преди 4 месеца, общо взето от улицата, след една дълга софийска зима, в която са хващали тук-таме някоя работа – да нацепят дърва на бабите в Божурище, едно-друго, и са били май само на ябълки. "Един техен приятел, който мина през програмата и сега е в Холандия, ми писа за тях," спомня си Румен. "Вика, моля те, дай им шанс."

И двамата винаги са си пазили един на друг гърба, не са се давали никога да им смачкат достойнството и никому не са оставали длъжни. И двамата са били на ръба, неведнъж. Но както казва Богомил: "Винаги съм си повтарял, че аз мога и че зад ъгъла чака нещо хубаво. Затова продължавам да се боря." Бачкал е в Швеция, във Франция, в пицария в центъра на София. Първата му работа, когато влиза в "Дом Възможност", е да изкара шофьорски курс и книжката сега е в купчинката с най-скъпоценните му притежания – дипломите, документите и телефона. Друго ценно май никой от тук присъстващите не си спомня да е имал.

Продължават да се въртят истории за среднощни шофирания, казармени смешки от колекцията на Румен, проверяват на око дали не са ги излъгали с кубиците дърва за печката. Някъде в паузите Богомил ще изпусне дима от цигарката, ще го проследи с поглед, а там горе ще са само звездите, големите. И той тихичко ще каже финалната реплика на тази вечер в "Дом Възможност":

"Ей, като изгреят звездите и си спомням колко съм благодарен, че съм в тоя живот. Бог ми е дал толкова много в шепите, трябва само да го ценя и да не искам повече."

В тъмното – усмивката на Румен.

----------------

Ако си един от тези 917 герои на TimeHeroes, сто процента знаеш защо бяхме на гости в "Дом Възможност". И всъщност имаме да ти предаваме една кошница топли и сърдечни благодарности, на първо място от името на "Фондация за социална промяна и включване". Защото кампанията събра не просто всичко необходимо за младежите, които в момента са настанени в Габрово, София, Русе и Бургас. Събра всичко необходимо и за тези, които ще дойдат след тях и ще започнат от нулата.

Андрей, Надето, Богомил и Мариян биха искали да благодарят най-вече за плейстейшъна, лаптопа, мегаяката баскетболна топка, подложките за чаши и кафемашината. А, да, и за лаковете и гривните. От Бургас изпращат специален поздрав на дамата, която един ден звъннала съвсем набързо да се осведоми какво от списъка все още не е осигурено и два дни по-късно на вратата им доставили чисто ново поточно бойлерче и готварска печка. Благодарности на всички и за милите бележки. И за онзи стар кожен тефтер, изписан целия с рецепти.

Чест и почитания. 

Фотограф: Илиян Ружин
Източник: TimeHeroes
Фотограф: Илиян Ружин
Източник: TimeHeroes
Фотограф: Илиян Ружин
Източник: TimeHeroes
Фотограф: Илиян Ружин
Източник: TimeHeroes
Фотограф: Илиян Ружин
Източник: TimeHeroes
Фотограф: Илиян Ружин
Източник: TimeHeroes
Материалът е подготвен от екип на платформата за доброволчество TimeHeroes.org

Днес потегляме към една къща в полите на Стара планина, на склона на хълма, там където боровата гора почти влиза през прозорците. Тя е наблюдавано жилище за младежи, които излизат от домовете за деца, и единствените координати, които имат значение, са че стои на границата между два свята. Или между два възможни живота.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    vloti avatar :-?
    vloti

    Социалната система, както почти всичко в България не функционира. Не може да има никакво мъзпитание без дисциплина. Имаш подслон, имаш добри възпитатели, осигурени са ти дрехи , лекарства , получаваш покани за театър, спорти събития... на 20 нямаш средно образование , а често и основно. Резултат от липсата на дисциплина. Вместо да се дават милиони за домове , може да се дават по 1 000 лева на месец за приемни родитили. Разбира се така няма възможност за източване. Ако е дом за деца, трябва на едно място да живеят, учат , работят, да добиват професия и при строг контрол. Абсолютно не работи системата и се създават хора , които цял живот ще са и клиенти. Ромчетата трябва да се отглеждат при казармен ред и дисциплина , разбира се без бой и издевателства. Трябва на 19 години да имат професия , образование , навици и елементарно възпитание. Ако бягат и не ходят на училище, да се настаняват в институции с по-строг режим. От тази статия не разбрах дали тези младежи ще станат отговорни и работещи хора и какви са резултатите от дейността на дом "Надежда". 100% ли е сигурно , че възпитаниците няма да станат затворници , наркомани , проститутки?

  • 2
    n_zlatev avatar :-|
    n_zlatev

    Да, за съжаление статията не може да отговори на поставения въпрос. Като че ли на всички ни се иска някой да направи така, че да няма затворници, наркомани, проститутки и т.н. Реалността обаче е доста по-различна. Оказва се, че много често в споменатите категории попадат млади хора, които не са от социални институции, имат родители, възможности за добро образование и реализация.
    Дом „Възможност“ има малко по-различни цели, а именно – да даде шанс на младите хора, които нямат алтернатива, различна от улицата. Наясно сме, че някои ще се възползват от него, други не. Понякога се налага да си напомняме, че пътят към достоен и независим живот е много по-дълъг и труден, отколкото на нас ни се иска… Но все пак е възможен. Това го доказват тези, които вече са го извървяли или поне са минали най-стръмната му част.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK