Докато дойде този момент обаче, задачата не е лесна. За покриване на всички разходи по ремонт и оборудване на сградата на чайната, както и за пълно обезпечаване на дейностите през първата година, Мая и Стояна са сметнали, че са нужни 80 хил. долара. В момента тече кампания за набиране на средства от типа crowdfunding, а те преговарят с донорски организации и частни партньори. Проектът беше и сред петте финалиста в конкурса "Промяната" на "Нова телевизия" и фондация Reach for change, който търси смислени идеи за по-добър живота на децата, и получи подкрепа от 7 хил. лв. След осеммесечни бюрократични процедури община Варна предостави безвъзмездно срещу ремонт и поддръжка за период от 5 години сграда за каузата - в центъра на града и паметник на културата. Планът е чайната да отвори врати в края на годината със 17 младежи в менторската програма, а с всяка следващата година да се включват по още десет.

След дома накъде

Каузата на Мая и Стояна се опитва да попълни една от многото големи дупки в българската социална система - подкрепата за младежи, които излизат от домове за деца, лишени от родителска грижа. Те на практика са оставени да се оправят сами, след като в повечето случаи са прекарали целия си живот в институция, която не им осигурява необходимата грижа и образование. Навършили 18 години, тези младежи се озовават в свят, за който не са подготвени, и опасността да не успеят да се справят в него е огромна. В България няма статистика за това какво се случва с напускащите домове за деца, но според наблюденията на неправителствени организации тези младежи често се озовават на улицата и стигат до проституция или кражби. Ако успеят да си намерят някаква работа, тя рядко е нещо повече от сервитьорка или общ работник. 

Младежите, които излизат от домовете, се сблъскват със същите неща, с които и децата от семействата – само че в много по-тежка форма, и си задават въпроса а сега накъде", казва Стояна. И допълва: "Един млад човек на 18-годишна възраст има безкрайно много възможности пред себе си, но за да може да прави избори и да предприема стъпки, се нуждае от подкрепа, съвети, напътствия, споделяне" - все неща, които децата, израснали в домове, нямат. Така те често избират бързия или лесния начин, който обаче не е непременно безопасен.

От опита им като доброволци Мая и Стояна са забелязали, че на децата в институциите им липсват не само основни комуникационни умения, но и чисто човешки качества като емпатия, търпение и доверие. А некачественото образование и липсата на кариерно ориентиране още повече затрудняват пътя им към реализация на пазара на труда. Стояна си спомня за млада жена от Варна, която още като дете е продавала цветя по заведенията. "Правеше същото като тийнейджър и днес прави същото", казва Стояна и допълва, че я поразява и друго - изражението на жената, което не се променя през годините. "Никога съм я виждала усмихната", споделя Стояна. "Това с усмивките има значение – усмихват те хората, преживяванията, нещата, които правиш." Затова в доброволческите си инициативи "Розови очила" залагат на обикновени, но лични преживявания - като например месенето на тесто и печене на сладки. "Объркващо е да осъзнаеш, че на много от тези деца им липсват толкова малки и обикновени неща", допълва Стояна.

"Искахме да погледнем децата и младежите от домове преди всичко като хора и след това като "хора с проблеми", разказва и Мая. Тя е сигурна, че те нямат нужда от това да им се носят шоколади и играчки, а от внимание, време, подкрепа, споделяне и чисто човешко отношение. Според нея липсата на хора, с които децата от домовете да преживеят най-обикновени моменти от всекидневието, в дългосрочен план ги кара да се дистанцират от обществото. "Най-смислените неща, които сме правили, са точно тези – да отидем на палатки заедно, да се разхождаме, да печем сладки", спомня си Мая.

"Децата от институциите нямат нужда от подаяния, те имат нужда от перспектива", коментира и мениджърът на Reach for change в България Юрий Вълковски. Според него обществото трябва да вижда добри примери за интеграция на тези деца и младежи и социалната чайна, заедно с програмата за първа работа и менторска подкрепа, е точно такъв. "Мая и Стояна ни спечелиха с огромната си енергия и със своята настойчивост в най-добрия смисъл на тази дума. Те просто не се отказват", допълва Вълковски.

И наистина, плановете за чайната вече са направени с години напред. Следващият етап е към нея да се създаде и поддържа билкова градина за тези младежи, които имат интерес към градинарската работа. След третата година Мая и Стояна имат амбицията да отворят чайна и в София. Според тях методологията на менторската програма е гъвкава и може да се адаптира за други уязвими групи, като бежанци например. Стояна си представя бъдещето на чайната като познато за много хора място, което постоянно се променя и където хората се срещат, за да измислят нови неща и да си помагат. И "в което всеки да си е открил своето нещо".