Място за чай и похапване, за разходка в билковата градина, за културни събития, семинари, разговори, за обмяна на идеи. Място за младежи, артисти, хора с различни професии. Място, което изгражда общност с кауза. Така ще изглежда "Чайната" - социалното предприятие на Мая Донева и Стояна Стоева във Варна, което си е поставило за цел да даде опора на младежи от домовете за деца, лишени от родителска грижа, и да ги подготви да водят независим живот. Както и да привлече активните граждани на морската столица, които искат да направят промяна - за хора в нужда, но и за града, в който живеят.
Начало с розови очила
Всичко започва от доброволческата група "Розови очила", в която вече четири години Мая и Стояна работят с младежи и деца от домове. Всяка седмица организират "следобедни ателиета" – за гледане на филми, игра на футбол, правене на оригами, месене на хляб и още един кош общи занимания. "Тези следобеди все още се случват с десетина доброволци и са нещо, което смятаме, че носи внимание и време, но не дава дългосрочна и задълбочена промяна", разказва Мая, обучител и консултант в сферата на младежките политики. Двете със Стояна, която е консултант и преводач, започват да мислят как реално могат да променят средата на децата в домовете така, че да има по-видим ефект и по-сериозна промяна. Така се появява идеята за чайната като място за учене, споделяне на времето и подкрепа. Или както казва Мая, "място с две значения на думата социално" - от една страна, включване на децата, израснали без родители, а от друга - споделено пространство за работа и събития за хората във Варна.
В чайната младежи на възраст между 15 и 18 години ще минават през менторска програма, в която развиват умения за поемане на отговорност, граждански права и задължения, управление на време и пари, работа в екип, норми на поведение, здравословен начин на живот - иначе казано, да наваксат това, което липсата на родители отнема. Методологията, по която ще се преценяват индивидуалните нужди на младежите и ще се развиват силните им страни, е по модела на фондация "Де Пасарел Холандия", която доставя социални услуги на уязвими групи хора. След това те ще преминават в обучителен център за професионални умения, а тези, които искат да започнат веднага работа, ще могат да останат в екипа на чайната. Организирането на различни културни събития и дискусии ще среща младежите с хора с опит и ще дава сцена за изява на артисти. Амбицията на Мая и Стояна е чайната да се превърне в истинско социално предприятие, което само осигурява 30% от издръжката си.
Докато дойде този момент обаче, задачата не е лесна. За покриване на всички разходи по ремонт и оборудване на сградата на чайната, както и за пълно обезпечаване на дейностите през първата година, Мая и Стояна са сметнали, че са нужни 80 хил. долара. В момента тече кампания за набиране на средства от типа crowdfunding, а те преговарят с донорски организации и частни партньори. Проектът беше и сред петте финалиста в конкурса "Промяната" на "Нова телевизия" и фондация Reach for change, който търси смислени идеи за по-добър живота на децата, и получи подкрепа от 7 хил. лв. След осеммесечни бюрократични процедури община Варна предостави безвъзмездно срещу ремонт и поддръжка за период от 5 години сграда за каузата - в центъра на града и паметник на културата. Планът е чайната да отвори врати в края на годината със 17 младежи в менторската програма, а с всяка следващата година да се включват по още десет.
След дома накъде
Каузата на Мая и Стояна се опитва да попълни една от многото големи дупки в българската социална система - подкрепата за младежи, които излизат от домове за деца, лишени от родителска грижа. Те на практика са оставени да се оправят сами, след като в повечето случаи са прекарали целия си живот в институция, която не им осигурява необходимата грижа и образование. Навършили 18 години, тези младежи се озовават в свят, за който не са подготвени, и опасността да не успеят да се справят в него е огромна. В България няма статистика за това какво се случва с напускащите домове за деца, но според наблюденията на неправителствени организации тези младежи често се озовават на улицата и стигат до проституция или кражби. Ако успеят да си намерят някаква работа, тя рядко е нещо повече от сервитьорка или общ работник.
Младежите, които излизат от домовете, се сблъскват със същите неща, с които и децата от семействата – само че в много по-тежка форма, и си задават въпроса а сега накъде", казва Стояна. И допълва: "Един млад човек на 18-годишна възраст има безкрайно много възможности пред себе си, но за да може да прави избори и да предприема стъпки, се нуждае от подкрепа, съвети, напътствия, споделяне" - все неща, които децата, израснали в домове, нямат. Така те често избират бързия или лесния начин, който обаче не е непременно безопасен.
От опита им като доброволци Мая и Стояна са забелязали, че на децата в институциите им липсват не само основни комуникационни умения, но и чисто човешки качества като емпатия, търпение и доверие. А некачественото образование и липсата на кариерно ориентиране още повече затрудняват пътя им към реализация на пазара на труда. Стояна си спомня за млада жена от Варна, която още като дете е продавала цветя по заведенията. "Правеше същото като тийнейджър и днес прави същото", казва Стояна и допълва, че я поразява и друго - изражението на жената, което не се променя през годините. "Никога съм я виждала усмихната", споделя Стояна. "Това с усмивките има значение – усмихват те хората, преживяванията, нещата, които правиш." Затова в доброволческите си инициативи "Розови очила" залагат на обикновени, но лични преживявания - като например месенето на тесто и печене на сладки. "Объркващо е да осъзнаеш, че на много от тези деца им липсват толкова малки и обикновени неща", допълва Стояна.
"Искахме да погледнем децата и младежите от домове преди всичко като хора и след това като "хора с проблеми", разказва и Мая. Тя е сигурна, че те нямат нужда от това да им се носят шоколади и играчки, а от внимание, време, подкрепа, споделяне и чисто човешко отношение. Според нея липсата на хора, с които децата от домовете да преживеят най-обикновени моменти от всекидневието, в дългосрочен план ги кара да се дистанцират от обществото. "Най-смислените неща, които сме правили, са точно тези – да отидем на палатки заедно, да се разхождаме, да печем сладки", спомня си Мая.
"Децата от институциите нямат нужда от подаяния, те имат нужда от перспектива", коментира и мениджърът на Reach for change в България Юрий Вълковски. Според него обществото трябва да вижда добри примери за интеграция на тези деца и младежи и социалната чайна, заедно с програмата за първа работа и менторска подкрепа, е точно такъв. "Мая и Стояна ни спечелиха с огромната си енергия и със своята настойчивост в най-добрия смисъл на тази дума. Те просто не се отказват", допълва Вълковски.
И наистина, плановете за чайната вече са направени с години напред. Следващият етап е към нея да се създаде и поддържа билкова градина за тези младежи, които имат интерес към градинарската работа. След третата година Мая и Стояна имат амбицията да отворят чайна и в София. Според тях методологията на менторската програма е гъвкава и може да се адаптира за други уязвими групи, като бежанци например. Стояна си представя бъдещето на чайната като познато за много хора място, което постоянно се променя и където хората се срещат, за да измислят нови неща и да си помагат. И "в което всеки да си е открил своето нещо".
2 коментара
Радвам се, когато чета подобни статии. Успех на момичетата - ще им е нужен!
Добра идея. Дано потръгне и се развие.
Успех!