Държавните архиви влизат в класните стаи

Съвместен проект на агенцията и Samsung ще вкара исторически източници в училищата

От архива на Кимон Георгиев: офицерска клетва през Първата световна война. [1915 г.]
Снимки като тази скоро ще могат да се разглеждат в училищата по време на уроци по история.
От архива на Кимон Георгиев: офицерска клетва през Първата световна война. [1915 г.] Снимки като тази скоро ще могат да се разглеждат в училищата по време на уроци по история.    ©  ДА
От архива на Кимон Георгиев: офицерска клетва през Първата световна война. [1915 г.]
Снимки като тази скоро ще могат да се разглеждат в училищата по време на уроци по история.
От архива на Кимон Георгиев: офицерска клетва през Първата световна война. [1915 г.] Снимки като тази скоро ще могат да се разглеждат в училищата по време на уроци по история.    ©  ДА

"С този проект ще покажем колко по-сложна е историята и по колко по-красив начин може да бъде разказана тя". Така директорът на Държавна агенция "Архиви" доц. Михаил Груев обяви новата инициатива на доста активната в последно време агенция - този път за влизане на архивните документи в класните стаи. С помощта на българския клон на корейската компания Samsung, архивите ще помогнат в създаването на виртуална класна стая по история. Дигитализираните материали ще бъдат оформени като допълнение към уроците по история за 11-и клас и ще станат по-достъпни не само за учителите и учениците, но и за широката публика. Samsung е дарила техника за сканиране, копиране и принтиране на стойност 22 хил. лв., с които ще подпомогне дигитализацията на документите. 

Изпълнителният директор на Samsung в България Крис Чънг обясни, че онлайн уроците по история ще са само част от "умната" класна стая, която корейската компания иска да въведе в българските училища. До края на годината обучители на компанията ще покажат на поне 200 учители по история как да използват платформата.

Архивът на Кимон Георгиев

С нетипична за възрастта си активност (на 10 октомври, празникът на българските архивисти, ДАА става на 64 години), агенцията подписа и още едно споразумение. След 10 г. преговори българският политик Гиньо Ганев дари 6 линейни метра от частния архив на Кимон Георгиев. Ганев е бил женен за една от дъщерите на българския политик и офицер, известен с участието си в три от четирите преврата в новата българска история.

"Новата българска история няма да може да бъде писана без този архив", каза доц. Груев и добави, че един внимателен негов прочит би разбил много от митовете, битуващи около спорната личност на Кимон Георгиев. "Като мислим за архива на живота на Кимон Георгиев, трябва да мислим за реката на живота на държвата", каза Ганев. По думите му, за разлика от много свои съвременници, Кимон Георгиев не е пазел систематично своята кореспонденция и не е поддържал дневници: "пръснати по малкото бюро, на което работеше и по библиотечни рафтове бяха документи, писма и статии." Ганев сподели още, че не е предал архива до сега, защото се е притеснявал, че властващата политическа конюктура е щяла да определи в какви краски да се оцвети личността на неговия тъст.

Дареният от Гиньо Ганев архив става част от разширяващия се фонд на Архивите. Само през тази година към него бяха добавени личният фонд на първият български президент Желю Желев, на писателя Марко Семов и допълнителни материали, принадлежали на царското семейство, дарени от Сиемон Сакскобурготски.

Въпреки, че агенцията се грижи за все повече архивни материали, нейният бюджет е орязан с около 1 млн. лв през тази година, което прави изключително трудно съхраняването на около 8-9 линейни километра архивни материали, сподели Груев.

Още от Капитал