С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 9 окт 2015, 16:14, 7347 прочитания

Децата, които изчезват по пътя

Хиляди деца бежанци пътуват без родителите си към Европа. Детството в бягство е опасен феномен, който ги излага на канали за трафик и принудителен труд

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Две момчета, които не се страхуват от нищо. Саид е на 18, Самир* на 17. Бягат от армията на сирийския диктатор Башар Асад, която отвлича младежи, за да попълва редиците си. Зад гърба си оставят училището, футбола, родителите, по-малките си братя и сестри. Двама братя, които никога не се разделят. Саид и Самир са метнали якетата си върху дългите си слаби крака и търпеливо чакат реда си в съдебната зала в София. Решението на съда ще определи дали и кога ще могат да се съберат със семейството си, което вече е в Германия. Две момчета, които нямат мечти. Единственото, което искат от бъдещето, е да видят отново майка си и баща си.

Саид и Самир са сред хилядите младежи, които поемат опасния път към Европа сами. Преждевременно порасналите деца на конфликтите в Близкия изток. Цяло поколение, което съзрява по браздите без очаквания, без надежди, без страхове. Само с крайна дестинация. Най-често тръгват сами, защото родителите им не успяват да платят накуп за пътуването на цялото семейство. Пращат първо по-големите момчета, за които вярват, че могат да се справят сами. Според международното бежанско право непридружените деца бежанци са една от най-уязвимите групи търсещи убежище.


За българските институции това са децата, които изчезват. Въпреки че от началото на годината до края на август около 869 непридружени деца са подали молба за закрила в България, от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) признават, че много малко от тях са все още в страната. На възраст предимно между 16 и 18 години, най-често от Афганистан, Сирия и Ирак (виж графиката), те престояват ден, два, по-рядко месеци в лагерите, след което продължават все така сами пътя си към по-добрата Европа. Агенцията за бежанците ги обявява за общодържавно издирване, но реално никой не проследява дали, как и на каква цена тези деца стигат до крайната си цел. И ако в България реакцията е на обичайното вдигане на рамене "те просто не искат да остават тук", при тази група опасността от въвличане в принудителен труд и трафик на хора е огромна.

Защо изчезват

Саид и Самир са изключение от правилото. Двете сирийски момчета са в страната от десет месеца и обжалват решението на българската държава да не им предостави хуманитарен или бежански статут. Аргументът за отказа е, че баща им е пребивавал в Ирак по времето, когато двамата братя минават през интервюто си в Държавната агенция за бежанците. Според ДАБ Ирак е "трета сигурна държава" и затова момчетата следва да бъдат пратени там. Въпреки че те самите никога не са били в Ирак, въпреки че в момента те нямат близки и роднини там, а цялото им семейство се намира в Германия, и въпреки че институциите въобще не изследват въпроса може ли и как въобще да се кандидатства за бежански статут там. Причината Саид и Самир още да не са избягали от страната ни, както те сами признават, е, че ако бъдат арестувани от полицията в Сърбия, фактът, че все още имат дело в България, ще им попречи да се съберат с родителите си.

Илюстрация


Стотици други деца обаче заминават въпреки рисковете и опасностите.



Кристина Гологанова, изпълнителна директорка на Reach Out - организация, която работи с непридружени младежи, търсещи закрила, наблюдава, че сирийските момчета и момичета обикновено изчакват да получат статут, преди да предприемат мерки да напуснат България, докато афганистанските младежи изчезват почти мигновено. Едно от обясненията е, че те са наясно, че няма да получат убежище и рискуват връщане, тъй като в Афганистан конфликтът се счита за отшумял. В същото време това е страната на произход, от която всяка година идват най-голям брой непридружени деца не само в България, но и в цяла Европа. И ако сирийските младежи, които не пътуват с родителите си, обикновено са придружени от друг близък възрастен - по-голям брат, чичо, леля, баба, то непълнолетните от Афганистан най-често са съвсем сами. От една страна, мотивите на семействата им да ги изпратят към Европа са икономически - да ги спасят от мизерията и нищетата. От друга обаче, държавата в Афганистан все още е слаба или въобще не функционира, за да защитава гражданите си от ислямистки групировки, самоубийствени атентати или междуфамилни конфликти с тежки последици. "Да, там не падат бомби всеки ден, но страната не е сигурна", казва Кристина Гологанова от Reach Out и допълва, че тези момчета често се оказват таргет на различни групировки, които ги привличат въпреки волята им.
Актьорът и посланик на добра воля в Unicef Орландо Блум посети бежански лагери в Сърбия и Македония, за да си поговори с деца и младежи, които бягат от конфликтите в Близкия изток

Фотограф: reuters

Българските институции наричат непридружените деца "най-подвижната и динамична група" търсещи закрила и обясняват, че младежите са не по-малко мотивирани от възрастните да достигнат целта си, която обикновено е Германия. "Както и при възрастните, България е транзитна държава за тях, не желана крайна дестинация", обяснява Бистра Зографова, експерт в Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД). Добавя, че има случаи, когато дори ако има законов път да се съберат с роднините си в Европа, те не изчакват процедурата по събиране със семейството, а пак бягат - дали защото не им е обяснено правилно или от страх.

И макар и самите власти да подчертават опасността, на която са изложени тези младежи, когато бъдат въвлечени в каналджийство, нагласата им сякаш е, че няма как да се преборят с това явление. "Често се случва да ги докарат в бежанските центрове, защото са заловени по време на каналджийство. Каналджията ги чака отвън, но ние нищо не можем да направим, режимът е свободен", обяснява Анна Андреева, директорка на дирекция "Социална дейност и адаптация" в Държавната агенция за бежанците.

Правозащитните организации са силно притеснени, че оставянето на непридружените деца в ръцете на каналджиите ги излага на сериозен риск да попаднат в канали за трафик на хора, експлоатация и принудителен труд. "Когато нямат пари, за да ги прекара някой нелегално, те плащат цена за това", предупреждава Валерия Иларева, основателка и главна адвокатка във Фондация за достъп до права - ФАР. "Не трябва да пускаме тези деца просто ей така, защото те са много уязвими. Органите са отговорни те да не бъдат най-подвижната категория", добавя тя.

Питаме Анна Андреева от Държавната агенция от бежанците кой носи отговорност, ако например избягало дете стане жертва на инцидент по пътя.  "Да чукам на дърво, досега не ни се е случвало, казва тя. Ако инцидентът е в България, ние ще го приберем обратно. Ако е зад граница, някой носи отговорност за това, но досега не ни е търсена отговорност. Това е нашият страх, но нищо не можем да направим", признава тя. Андреева подчертава, че изчезването на непридружените деца бежанци не е феномен, с който се сблъсква само България, и той се обсъжда непрекъснато на общоевропейски срещи. Според доклад на италианското социално министерство за 2014 г. например от общо 12 хиляди непридружени деца, регистрирани в южната страна, около една трета са в неизвестност.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

СЕМ излезе със закъсняла позиция за "гражданските арести" 2 СЕМ излезе със закъсняла позиция за "гражданските арести"

Законът задължава телевизиите да не показват съдържание, което оневинява жестокост и да следят за спазване правата на децата

20 апр 2016, 21650 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Всичко за правата ни" Затваряне
Стана ли София отворена община

Не, но пак обещава

Q&A: Проектът Libra

Най-важното, което трябва да се знае за новата криптовалута на Facebook

Зелената вълна в Германия

Партията на Зелените натрупа точки на европейските избори, а въпросът сега е дали може да задържи преднината си и на парламентарни избори

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Човекът и мракът

Palacio de Velazquez в Мадрид показва първата голяма ретроспектива на японския художник Тецуя Ишида извън родината му

Ние, писателите

Сборникът "Интервюта" ни дава възможност да надникнем по-дълбоко в личността и философията на Йордан Радичков