Тъмната страна на журналистиката
За пореден път медиите погазиха етичните стандарти като разпитаха в ефир дете, свидетел на престъпление
Малко момиче на около 12 години се е свило на тротоара и безпомощно се е притиснало в дървения стълб пред дома му. Личи си, че е в шок и не иска да говори. Преди ден е била свидетел как пиян шофьор без книжка блъска и убива тригодишната й сестра. До детето се приближава репортерка с микрофон и му задава стряскащи въпроси. "Къде видя тялото на сестричката си след удара? Кажи ми какво видя? Ти си била буквално до нея...", настоятелна е кореспондентката на bTV в Сливен Дани Атанасова. Излъчването е на живо в сутрешния блок на телевизията "Тази сутрин" на 5 октомври. Междувременно водещият в ефир обявява темата: "Сливен настръхна срещу джигитите на пътя, след като пиян шофьор без книжка отне живота на малко дете".
Подобни репортажи не са рядкост в ефира на българските телевизии. Стряскащи и безпощадни са и много от вестниците и сайтовете когато отразяват катастрофи, престъпления, бедствия и други инциденти, включително срещу или с участието на деца. В стремежа си към по-сензационно за публиката отразяване, медиите често загърбват журналистическите правила и стандарти. Като това да не засилват болката на близките и да пазят правото на личен живот на децата.
Реакцииите
Първи на излъченото включване от сливенския квартал "Речица" реагираха от предаването "Господари на ефира" и призоваха: "Колеги, работата си е работа, но болката на тези хора е истинска. Ако смятате, че един сензационен репортаж е по-важен от психиката на дете, вероятно сте сбъркали професията."
"Национална мрежа за децата", в която влизат 130 граждански организации в България, публикува на сайта си и изпрати до отговорните институции отворено писмо, озаглавено "Медийният рейтинг не трябва да струва детски съдби". "За пореден път категорично се противопоставяме децата, жертви или свидетели на престъпления, да бъдат показвани и разпитвани в българските медии", се казва в него. От организацията дават пример от преди година, когато журналисти на TV7 разпитаха пред камерите дете, преживяло сексуално насилие. "Показването на децата по телевизията и задаването на въпроси, когато те са в уязвима ситуация и травма от случилото се, води до чувства на срам, на вина, на гняв и промяна в поведението на детето. Нещо повече, самият разпит на децата ги кара да преживяват отново и отново травмата", обръщат внимание от Националната мрежа за децата.
Неправителствената организация припомня, че медийният закон задължава доставчиците на медийни услуги да спазват правата на децата, уредени в Закона за закрила на детето и други нормативни актове. Те не трябва да допускат участие на деца в предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/ или социалното развитие на децата. Сред критериите, които медиите трябва да изпълняват, са спазването на правото на личен живот на детето, неразгласяването на сведения и данни за него без писменото съгласие на неговите родители, предоставянето по достъпен и разбираем за детето начин информация за съдържанието и правилата за поведение по време на участие в предаването, информирането и консултирането по подходящ начин на родителите за съдържанието на предаването, в което участва детето, както и осигуряване на здравословна и безопасна среда. В писмото си от "Национална мрежа за децата" изразяват съмнение, че тези критерии са били спазени по време на репортажа на "Тази сутрин".
От bTV коментираха случая така: "Телевизията изразява дълбоките си съболезнования към близките на загиналата Даниела от сливенския квартал "Речица" и поднася извинение за вмешателството в мъката на нейната сестричка." Екипът на медията обаче отхвърля внушенията за целенасочено нарушаване на цитираните от "Национална мрежа за децата" нормативни и секторни актове с цел постигане на висок зрителски рейтинг. "Единствената крайна цел на репортера е да накара обществото да осъзнае мащабите на проблема и да не допуска да се стига до отнемане на невинни човешки животи заради нарушения по пътищата, като изправи зрителите очи в очи с мъчителните и тежки последици, до които води безотговорното поведение на пътя", коментират от телевизията.
Къде са регулаторите
По отношение на спазването на етични норми в медиите някои правила и закони изглеждат като врата в полето. Например, като част от Закона за радиото и телевизията медиите, Съветът за електронни медии (СЕМ) и Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) сключват ежегодно споразумение за защита на децата от съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност. Споразумението по закон се публикува на страниците на ДАЗД и СЕМ. Последното обаче е от 2013 г.
Пред "Капитал" от СЕМ изразиха безпокойство, че случаите с непремереното участие на деца в телевизиите зачестяват. "Защитата на децата от неблагоприятно или опасно за тях медийно съдържание е един от постоянните ни приоритети", казаха от регулатора. Практиката обаче показва, че по темата е изписано много, натрупани са много доклади и изследвания, но те не носят полза.
От 2012 година, когато влязоха в сила критериите за оценяване на медийното съдържание с оглед закрила на децата, са съставени общо 39 акта на електронни медии. Издадени са 14 наказателни постановления с глоба от по 15 хил. лв. Има и прецедент с налагане на максималната санкция от 30 хил. лв. за повторност на нарушението на "Нова Броудкастинг Груп".
Отвъд закона още през 2004 година българските медии приеха свой Етичен кодекс, който ясно регламентира стандартите в професията. В кодекса например медиите поемат ангажимент да не се възползват от неопитността и доверчивостта на децата, както и да уважават "желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си".
В случаи като този в сливенския квартал "Речица" спазването на Етичния кодекс и законите е критерият за професионализъм в професията, която е натоварена с отговорност към гражданите. Гарант не само за обективност и безпристрастност, но и за зачитане на чувствата на хората, на които по дефиниция журналистиката трябва да служи. Вкусът към детайлите и хищността на повечето медии в България обаче отдавна са се превърнали в стандарт. "Етично" отдавна е изгубило значението си.