С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 окт 2015, 8:00, 4764 прочитания

Да промениш държавата с един клик

Онлайн петициите са все по-популярно средство за разпространение на идеи и каузи. Ефективни ли са обаче

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Никога не е имало и никога няма да има какъвто и да било план на правителството на Танзания да изсели племето масаи от земите на техните предци." С този туит преди година танзанийският президент Киквете се отказа от идеята населяваните от едно от най-старите африкански племена територии да бъдат превърнати в ловен терен за богати туристи. Борбата обаче не беше лесна и в нея се включиха хора от целия свят - за две години 2.3 милиона души подписаха онлайн петиция срещу предложението, а само в седмицата преди решението на Киквете 18 хил. души изпратиха писма до посолствата на Танзания, в които споделят притесненията си.

"Заедно с масаи" е една от популярните петиции на Avaaz - онлайн активистка мрежа от 2007 г., чиято мисия според представянето на сайта й е да помогне на гражданите на всички държави да затворят дупката между света, който имаме, и този, който повечето хора искат. Акцентът на Avaaz са онлайн петициите, но освен тях мрежата организира и събиране на финансиране за медийни кампании, изпращане на искания по имейл, лобиране пред правителства и дори офлайн протести - с екип на шест континента, хиляди доброволци и каузи на 15 различни езика. 


През последните години онлайн петициите набраха скорост и в България. Платформата peticiq.com например всекидневно регистрира нови инициативи. Петиция има по почти всяко обществено събитие и скандал – от влизането на Гриша Ганчев в ЦСКА до наказания за шофьорите убийци. Тази седмица за по-малко от ден над 4 хил. души се подписаха за запазване на "Къщата с ягодите", след като се разбра, че собственикът й Валентин Златев е получил одобрение от културното министерство за събаряне и преизграждане. Особено популярна напоследък е и подписката за сваляне на имунитета на лидера на "Атака" Волен Сидеров и депутата от партията Десислав Чуколов заради хулиганските им прояви. Друга пък призовава компанията "Планета Пайнер" да предлага продуктите си в платформи като Spotify и iTunes. В сайта на Uber съществуваше подписка срещу спирането на услугата в София, а 63 хил. души са се подписали в двегодишна петиция за обявяването на ДПС за противоконституционна партия.

Онлайн петициите намират лесно своето място, защото са най-удобният и бърз начин за групи хора да изразят недоволството си или просто да съберат подкрепа за идеята си, била тя и виртуална. Това важи особено в ситуация на недоверие към властите и към традиционните форми на участие на гражданите в управлението, какъвто е случаят в България. Според принципите на демокрацията всеки гражданин би трябвало да може да участва в управлението на страната си и да насочва вниманието на институциите към проблемите, които го засягат. Тук обаче гласът на гражданските инициативи рядко се чува, дори когато хиляди излязат на протести по улиците. Приемните на народните представители съществуват само проформа, а повечето хора не вярват, че недоволството им би предизвикало някаква промяна. Виртуалното включване към дадена кауза е един вид отдушник - успокоение, че все пак си изразил гражданската си позиция, и то по лесен начин. А все по-често онлайн петициите стигат и до медиите и държавните органи. 

Онлайн vs. офлайн недоволство



В България гражданите имат няколко начина, по които могат да участват в управлението на държавата или общината - петиция (гражданска инициатива), референдум и гласуване на избори (както и общото събрание за малки населени места). За всички тези форми на участие е предвидена определена процедура – за да се направи гражданска инициатива например, трябва да се учреди събрание от поне 50 души с избирателни права, те да се съгласуват как да формулират искането си и да организират събирането на подписи, след което да започне подписката, което е трудно и изисква да се намерят или доброволци, или финансиране за наемане на хора. Освен това има срок за продължителността на петицията – три месеца за национална инициатива и два за местна. Желаещите да се включат трябва да оставят трите си имена, ЕГН, постоянния или настоящия си адрес и да се подпишат. Всичко това е несравнимо по-трудно в сравнение с онлайн петицията, при която не се изисква никакво потвърждение на идентичността и всеки може да се включи колкото пъти иска с различни имейл адреси и с каквито имена реши, дори да няма избирателни права (като непълнолетните например). Никой не може да провери доколко зад числата от броячите в сайтовете стоят истински хора.

Много от организаторите на онлайн подписки правят следваща стъпка - разпечатват ги и ги внасят в съответния орган или органи, които смятат за отговорни по казуса. За да бъде обаче държавната институция задължена по закон да върне отговор на гражданските искания, подписите трябва да се събрани по определената процедура и най-вече да са на хартия, а не "електронни". Тогава каква е тежестта на онлайн инициативите?

Предимствата на клика срещу химикалката

Въпреки всичко онлайн петициите имат няколко безспорни предимства - подписват се бързо и лесно и предизвикват вниманието на много хора. Колко често кликваме на линк, споделен в интернет, в сравнение с това колко пъти се спираме пред маса за събиране на подписи? Д-р Бояна Петкова, създател на инициативата "Макове за Мери", която се пребори за това родителите да погребват мъртвородените си деца, сподели пред "Капитал", че според нея онлайн подписките са й помогнали да информира обществото за проблема и да се постигне по-широк обществен отзвук. Тя отбеляза, че за малка организация е почти невъзможно да събере много подписи на хартия поради липса на хора и средства. Д-р Петкова е на мнение, че ако не беше задвижила кампанията чрез личната си, пряко свързана с каузата история, инициативата й "Макове за Мери" би била обречена на провал. Една подобна кампания би могла или да потъне в дебрите на интернет пространството или да набере инерция лавинообразно, докато от онлайн страница се превърне във водеща тема за всички медии. Формула за успех няма, макар че от една от световните платформи за петиции - change.org, дават някои съвети на потребителите си - да формулират ясни и конкретни искания, които могат да бъдат изпълнени, и то с определени стъпки, тоест да предлагат решения, а не само да изреждат общи и абстрактни проблеми.

Друг инициатор на подписка - проф. Евелина Келбечева, преподавател по история в Американския университет, също е на мнение, че онлайн подписката е спомогнала за обръщане на общественото и най-вече медийното внимание към каузата й - престъпленията на комунизма да се изучават в училище. Тя разказва, че интернет петицията е накарала и други медии като телевизия, радио и вестници да отразят кампанията и така идеята е стигнала и до публика, която не се информира от мрежата. Според проф. Келбечева съчетаването на различни средства за популяризиране е ключово за успеха на една инициатива.

Теоретиците на пряката демокрация (участие на гражданите в управлението) причисляват онлайн петициите към т.нар. демокрация на участието, която се основава не толкова на правно регламентирани способи, колкото на ценности като съпричастност към проблемите на обществото и развито гражданско чувство. Олицетворението на тези идеи е "активният гражданин". Според политолога и специалист по сравнително конституционно право Даниел Смилов онлайн подписките безспорно улесняват гражданите и "свалят цената" на координацията между отделни групи в обществото, но все пак ефектът не бива да се надценява – по негово мнение те имат консултативна роля и са мека форма на контрол. Смилов отбелязва, че най-срещаната критика срещу онлайн петициите е, че от тях се възползват само отделни групи от по-образованите, градските, столичните среди. Той обаче допълва, че ако една инициатива е успешна и властта й обърне внимание, това е, защото е получила голям обществен резонанс. За него предимството на използването на интернет е, че се включват нови групи – най-вече младите и диаспората.

"Когато нещо е твърде лесно, ефектът е по-малък", така коментира онлайн подписките проф. Ивайло Дичев, преподавател в Софийския университет. Въпреки това той е автор на инициативата за пенсионирането на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров, която дори беше внесена в Министерския съвет с подписите на над 2500 души. Проф. Дичев допълва, че когато в края на 80-те години са се организирали първите подписки, е било по-сериозно, "защото се рискуваше".

Недостатък е и че често сред онлайн петициите попадат и такива, които пропагандират омраза на верска, национална или друга основа и неспазване на човешките права. От Българския хелзинкски комитет, който е известен с използването на онлайн петиции за популяризиране на кампаниите си, коментират, че се отказали да използват услугите на peticiq.com именно по тази причина. Информация за собствениците на платформата не е достъпна и не успяхме да се свържем с тях, за да ги попитаме за ефикасността на инициативите им и контрола върху съдържанието.

Световният пример

Екипът на платформата change.org споделя на сайта си, че за тях онлайн петицията е същото като това всички недоволни да затрупат определена компания или държавна структура със стотици или хиляди мейли (както между другото функционират онлайн подписките на много правозащитни организации, вкл. на Българския хелзинкски комитет). Само че вместо всеки поотделно да изразява позицията си, това се прави колективно под формата на списък с общи искания. Change.org и Avaaz.org (която не се ограничава само до подписки) са поместили на страниците си примери за успешни свои кампании (виж каретата). Освен тази в подкрепа на племето масаи Avaaz твърдят например, че 20 000 руснаци са се подписали за това правителството им да подкрепи резолюция на ООН и помощи от организацията да стигнат до Сирия. Change.org пък изпращат информация за петицията по мейл на институцията (или компанията), до която е насочена, и продължават да я "държат в течение" оттам нататък. На сайта на платформата присъстват и много български инициативи.

"Онлайн петициите допълват представителната демокрация, правят я по-чувствителна към мнението на гражданите", категоричен е Даниел Смилов. Според него те не са в пряка конкуренция с форми на пряка демокрация, като референдум например. А с масовизирането на електронното гласуване един ден онлайн петициите ще могат да се обвържат и с иницииране на референдум, поставяне на въпроси на избирателя и други, дава пример политологът, но отбелязва, че все още сме далеч от този момент - може би десетилетие.

ТОП 10 петиции на peticiq.com

1. Не на връщането на цигарения дим в заведенията
2. Петиция за разпускане на ДПС като незаконно регистрирана партия
3. Петиция за създаване на зоополиция към областните дирекции на МВР
4. За сваляне на имунитета на Волен Сидеров (от 2013)
5. Максимална ефективна присъда за Е. Ковачева и реформи в АГ сектор
6. В подкрепа на правителството на Бойко Борисов (от 2013)
7. Петиция срещу гигантска ферма за норки край Стара Загора
8. Петиция за възрастов праг за получаване на помощи при бременност
9. Ние искаме оставката на членовете на управителния съвет на БФВ
10. Искаме справедливо наказание за убиеца на Петьо от Панагюрище


ТОП 10 на активни кампании на международната платформа change.org

1. Г-н Чен Ву, губернатор на Юлин: Моля, закрийте фестивала "Юлин" за кучешко месо в Гуанси, Китай
2. Справедливост за Сесил, следеният с нашийник лъв, убит от ловец на трофеи
3. Подкрепете #Малала за образование на момичетата
4. Американската агенция по храните и лекарствата да даде ускорено одобрение на GM604 (лекарство за амиотрофична латерална склероза - бел. ред.)
5. Президент #jokowi, затворете зоологическата градина "Сурабайа" (в Индонезия - бел. ред.)
6. Да кажем на Южноафриканските авиолинии да спрат да товарят трофеи от убити диви животни
7. Извинете се на всички 49 хил. мъже, които подобно на Алън Тюринг са били осъдени за връзки с лица от същия пол по британския закон за "проява на груба неморалност"
8. Да защитим жените по целия свят
9. До университета в Уисконсин: спрете неетичното измъчване и убиване на бебета маймуни!
10. Искаме номерът 911 да се набира лесно от вътрешни телефонни централи; помогнете да се наложи законът на Кари


Най-големи кампании на change.org за всички времена

1. За осъждане на Джордж Цимерман за убийството на Трейвън Мартин. Трейвън Мартин е на 17 и е невъоръжен, когато е убит. Родителите му събират 2 млн. подписа за осъждането на Джордж Цимерман, член на квартален патрул. Цимерман е съден за убийство, но впоследствие оправдан
2. Не екзекутирайте Мериам Йехиа Ибрахим за това, че е християнка – властите в Судан задържат и осъждат на смърт мюсюлманката, защото се е омъжила за християнин и е приела християнството. След като онлайн подписката събира над милион подписа, Мериам Ибрахим е освободена и напуска Судан
3. Пуснете Grant Theft Auto за PC (настолен компютър). Не всяка петиция на платформата е по тежка тема. Подписката за Grant Theft Auto събира над 700 хил. подписа и постига резултата си – "Рокстар геймс" пуска версия за PC

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

СЕМ излезе със закъсняла позиция за "гражданските арести" 2 СЕМ излезе със закъсняла позиция за "гражданските арести"

Законът задължава телевизиите да не показват съдържание, което оневинява жестокост и да следят за спазване правата на децата

20 апр 2016, 21706 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Всичко за правата ни" Затваряне
Карта на местната власт

Какво е разпределението на силите във всички общини два дни преди то да се промени

Още от Капитал
Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10