Нашите телени мрежи

Когато Боряна Телбис и Фелия Барух отиват в трите български села, прочули се в новините с "лошотията" си към бежанците - Телиш, Розово и Калище, намират симпатични и гостоприемни хора. Когато посещават лагера за бежанци в Харманли, срещат усмихнати лица, греещи от оптимизъм. За двете млади жени - журналистка и фотографка, животът не е черно-бял и винаги си струва да се вгледаш в човека зад сюжета. Те се връщат на местата от новините година по-късно, за да изследват случилото се и да започнат задочен диалог между бежанци и българи, озовали се едни срещу други не по собствена воля. Събират тези свои срещи в проекта "Непознатият друг" - техния прочит на темата за неразбирането и другостта отвъд медийните етикети.  "Непознатият друг" е за това колко опасни могат да бъдат обобщенията. "Не смятам, че ще променим света, нито пък някакви нагласи", казва Боряна Телбис над чашата си с горещ шоколад, "но правим опит за нормалност по темата. Защото тя липсва."

Разстоянието от Телиш до Средец е 350 километра и точно две години. През есента на 2013 жителите на Телиш организираха 40-дневна блокада на пътя в знак на протест, че вместо инвеститори в изоставените поделения на селото ще се настанят бежанци. В Телиш научиха какво означава думата ксенофоб чак когато чуха в медиите да ги наричат с нея. През есента на 2015 жителите на Средец организират подписка в подкрепа на местен граничар, вероятно отговорен за смъртта на млад мъж от Афганистан. Още преди да са ясни фактите и обстоятелствата около инцидента, при който загина 19-годишният Зияулах Вафа, в медиите и социалните мрежи вече са очертани разделителните линии, по които той може да бъде тълкуван. Граничарят Вълкан Хамбарлиев е или кръвожаден убиец, или страстен родолюбец, който трябва да получи медал за действията си.