Нашите телени мрежи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нашите телени мрежи

Гордостта, че България е кръстопът на цивилизации, ще остане само в учебниците по история, ако не се възползваме от възможността да предложим решения на кризата с бежанците

Нашите телени мрежи

Полярните мнения престъпник или герой е граничният полицай от Средец са отказ от осмисляне на промяната, в която живеем през последните две години

Зорница Стоилова
5050 прочитания

Гордостта, че България е кръстопът на цивилизации, ще остане само в учебниците по история, ако не се възползваме от възможността да предложим решения на кризата с бежанците

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ


Когато Боряна Телбис и Фелия Барух отиват в трите български села, прочули се в новините с "лошотията" си към бежанците - Телиш, Розово и Калище, намират симпатични и гостоприемни хора. Когато посещават лагера за бежанци в Харманли, срещат усмихнати лица, греещи от оптимизъм. За двете млади жени - журналистка и фотографка, животът не е черно-бял и винаги си струва да се вгледаш в човека зад сюжета. Те се връщат на местата от новините година по-късно, за да изследват случилото се и да започнат задочен диалог между бежанци и българи, озовали се едни срещу други не по собствена воля. Събират тези свои срещи в проекта "Непознатият друг" - техния прочит на темата за неразбирането и другостта отвъд медийните етикети.  "Непознатият друг" е за това колко опасни могат да бъдат обобщенията. "Не смятам, че ще променим света, нито пък някакви нагласи", казва Боряна Телбис над чашата си с горещ шоколад, "но правим опит за нормалност по темата. Защото тя липсва."

Разстоянието от Телиш до Средец е 350 километра и точно две години. През есента на 2013 жителите на Телиш организираха 40-дневна блокада на пътя в знак на протест, че вместо инвеститори в изоставените поделения на селото ще се настанят бежанци. В Телиш научиха какво означава думата ксенофоб чак когато чуха в медиите да ги наричат с нея. През есента на 2015 жителите на Средец организират подписка в подкрепа на местен граничар, вероятно отговорен за смъртта на млад мъж от Афганистан. Още преди да са ясни фактите и обстоятелствата около инцидента, при който загина 19-годишният Зияулах Вафа, в медиите и социалните мрежи вече са очертани разделителните линии, по които той може да бъде тълкуван. Граничарят Вълкан Хамбарлиев е или кръвожаден убиец, или страстен родолюбец, който трябва да получи медал за действията си.

Тези две истории показват, че две години по-късно поляризацията спрямо бежанците само се е увеличила. Крайностите са обсебили публичното говорене и са отворили пропаст, която, вместо да запълним със знание, опит и разбиране, сме населили със страх, лозунги и дезинформация. И проблемът не е в наличието на противоположни мнения по темата, а че безразборното люшкане между телените мрежи на нашите крайности е отказ от осмисляне на случващото се. Стотици хиляди хора по-късно, все още гледаме на миграционната криза като на бедствие, което може да ни отмине, ако затворим плътно границите си. Вместо да грабнем възможността за лидерство, която ни отрежда кръстопътното ни положение, и да играем нова роля в Европа - на страна, която може да произвежда решения, не само да проси пари.

Защо крайностите доминират

За д-р Румен Петров, психиатър и преподавател в Нов български университет, посветен на темата за груповите отношения, България има богата традиция на поляризации далеч преди бежанците. Например по отношение на тоталитарното ни минало или на ромите и българските турци. "Колективната ни идентичност е много уязвима към това да толерира различни гледни точки и това е социален проблем", казва д-р Петров. Според него появата на бежанците е криза, която ни предизвиква с нерешените задачи на собственото ни обществено развитие.

В крайните нагласи към мигрантите доц. Антоний Гълъбов, политолог и преподавател в Нов български университет, също вижда разделителни линии от времето на т.нар. възродителен процес. Онзи комунистически национализъм, формиран и отстояван от Живковия режим, се възражда през предишните си и нови говорители. "Аз разпознавам поне няколко души, които по същия начин громяха българските турци като врагове на държавата. Опасен резонанс е когато започнат да работят едни и същи пропагандни тези", коментира доц. Гълъбов. 

В същото време той смята, че и либералният и хуманен начин на говорене към бежанците остава встрани от същината на проблема и не търси възможност да разшири гражданската си подкрепа. В либералната позиция политологът наблюдава много повече критична поза към държавата, отколкото търсене на смислени решения за изход от кризата. "Либералното насърчава свободата на индивида, но и изисква всеки да носи отговорност за живота си. Не чувам втората част на изречението в публичното говорене и това ме притеснява", обяснява доц. Гълъбов.

Поляризацията в мненията се храни и от нагласата, че сме безпомощни пред промяната, защото тя винаги ни поставя в неизгодна ситуация. "Идеята, че това е социално предизвикателство, което изисква обществото да се промени и да се развие, отсъства. Все още гледаме на чужденците като на нещастие, което може да ни подмине. Като вода, която може да ни заобиколи, вместо да се научим да живеем при по-високи нива на водите", казва д-р Румен Петров.

Това разбиране се възпроизвежда безотговорно от политическия елит, който, както отбелязва доц. Гълъбов, дори няма смелостта да каже простите думи "няма да ни се размине" и с това да постави началото на търсене на устойчиво решение тук и сега. Вместо това политиката към бежанците е да няма политика. А стратегията на протакане, избягване на ръбовете и взимането на позиция само засилва консервативните и крайни тенденции в обществото. "Имаме чувство за безпомощност на много нива, което се насърчава, защото властта и решенията се изместват извън нас, прехвърлят се към центъра и към по-силните държави. Има една такава обща нагласа, че понеже сме малки и бедни, сме зависими и от нас не могат да произтичат нови идеи и решения", разсъждава д-р Румен Петров. По този начин, обяснява той, ние сме само пасивни консуматори на европейска цивилизация, а не се държим като съкооператор, който има възглед за това как да се живее в кооперацията. А гордостта, че България е кръстопът на цивилизации, ще остане само в учебниците по история, ако не се възползваме от възможността да участваме във важните разговори. Посещението на Бойко Борисов в Турция беше може би първата по-ясна заявка за българско участие в търсенето на наднационални решения на миграционната криза. Това би трябвало да се насърчи, смята доц. Антоний Гълъбов, но ако върви еднакво активно както навън, така и навътре към българското общество.

Ако България не се разглежда като фактор, от който произлизат решения, твърде много хора в обществото започват да се чувстват като жертви на тези промени. Казусът "Телиш" е красноречив пример. Въстанието на местните хора тогава не беше просто защото хората не искат бежанци на своя територия. Протестът им беше срещу централната власт, която не се сети първо да ги попита. Новината, че бившите казарми ще бъдат превърнати в лагер, идва в навечерието на празника на селото, когато хората виждат водоноските и камионите с химически тоалетни да се отправят към поделението. Кметицата не само не е предупредена за това решение, но и не е допусната да разговаря с централната власт за случващото се. Пред Боряна Телбис един от жителите на Телиш, Йото Йотов, си спомня, че не страхът от непознатите ги е движил тогава, а притеснението, че посрещането им не е било организирано, както трябва: "Не можеш да докараш 3000 човека с 50 автобуса и да ги оставиш насред площада. Какво ще правят тия хора? Никой не искаше да дава това обяснение."

Сигурност на границата или сигурност с чуждото

"Не сме свикнали да мислим, че гражданите могат да бъдат сътрудници на институциите в този процес по приемане, посрещане и изпращане на бежанци", отбелязва д-р Румен Петров и това е една от причините обществото да продължава да гледа на него с разширените очи на страха и враждебността. Сигурността на границата не е нещата да останат пред портите ни, добавя той, а и бежанците, и българите да имат сигурност в процеса на общуването си. Отделянето на търсещите убежище в лагери, изолирани от нашия живот, не допринася за по-спокойното им възприемане. Според него контактите на мигрантите с местните общности би следвало да се насърчават, а не да се ограничават. А местните хора да бъдат търсени и питани за възможни решения. Едва ли някога ще има достатъчно полиция, армия и бодлива тел на света, която да ни предпази от страха ни от чуждото, ако не се научим да живеем с него и да се адаптираме към промените.

А понякога най-естествените реакции към кризите идват от най-неочакваните места. Като пограничното село Тракийци, в което са останали всичко пет къщи с пет живи души в тях. Един от тях е 83-годишният превит като върба дядо Стойчо. Един ден по тъмно в двора му влезли петима млади мигранти. Той се уплашил много, но разбрал по знаците им, че са просто гладни. Нахранил ги с каквото има - хляб, орехи и круши, и ги изпратил. Те оставили на входната му порта чифт чорапи. Знак за следващите по пътя, че в този дом е безопасно.

Когато Боряна Телбис и Фелия Барух отиват в трите български села, прочули се в новините с "лошотията" си към бежанците - Телиш, Розово и Калище, намират симпатични и гостоприемни хора. Когато посещават лагера за бежанци в Харманли, срещат усмихнати лица, греещи от оптимизъм. За двете млади жени - журналистка и фотографка, животът не е черно-бял и винаги си струва да се вгледаш в човека зад сюжета. Те се връщат на местата от новините година по-късно, за да изследват случилото се и да започнат задочен диалог между бежанци и българи, озовали се едни срещу други не по собствена воля. Събират тези свои срещи в проекта "Непознатият друг" - техния прочит на темата за неразбирането и другостта отвъд медийните етикети.  "Непознатият друг" е за това колко опасни могат да бъдат обобщенията. "Не смятам, че ще променим света, нито пък някакви нагласи", казва Боряна Телбис над чашата си с горещ шоколад, "но правим опит за нормалност по темата. Защото тя липсва."

Разстоянието от Телиш до Средец е 350 километра и точно две години. През есента на 2013 жителите на Телиш организираха 40-дневна блокада на пътя в знак на протест, че вместо инвеститори в изоставените поделения на селото ще се настанят бежанци. В Телиш научиха какво означава думата ксенофоб чак когато чуха в медиите да ги наричат с нея. През есента на 2015 жителите на Средец организират подписка в подкрепа на местен граничар, вероятно отговорен за смъртта на млад мъж от Афганистан. Още преди да са ясни фактите и обстоятелствата около инцидента, при който загина 19-годишният Зияулах Вафа, в медиите и социалните мрежи вече са очертани разделителните линии, по които той може да бъде тълкуван. Граничарят Вълкан Хамбарлиев е или кръвожаден убиец, или страстен родолюбец, който трябва да получи медал за действията си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK