С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 ное 2015, 15:16, 4684 прочитания

Защо защитата от домашно насилие в България е счупена

Законодателството в областта на домашното насилие страда от сериозни недостатъци, а България все още отказва да приеме Конвенцията на Съвета на Европа в областта

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Между 500 и 600 молби по закона за защита от домашното насилие постъпват само в Софийския районен съд(СРС) годишно. В същото време законът страда от множество недостатъци, които възпрепятстват работата на съдилищата и защитата на жертвите на домашно насилие. Такъв извод направи съдия Албена Ботева по време на конференция за насилието над жени, организирана от Асоциацията на жените адвокати в София.

Да платиш глобата на насилника си

"Има случаи, в които жертвата по дело, в което насилникът е бил осъден, идва и сама плаща глобата му", казва съдия Ботева, опирайки се на реални случаи от практиката й в СРС. Това е един от най-фрапиращите примери за слабостите на законодателството за защита от домашно насилие. Причината за горния парадокс е проста: законодателят небрежно е решил делата по закона да завършват с налагане на глоба, но често насилникът и жертвата живеят в едно домакинство или дори все още са в брак. Съответно финансовата санкция засяга и пострадалия. Сериозни проблеми създава и член 10 , който гласи, че жертвата трябва да подаде молба в Районния съд до месец след извършването на насилието, което от практическа гледна точка е странно и ненужно ограничение предвид психическото и емоционално състояние на жертвите в такива обстоятелства. На такова мнение е и Европейския съд по правата на човека, според който ограничението е необосновано.

Друг проблем създават случаите, когато сигнал за насилието е бил подаден до служби като полицията или Агенция за закрила на детето – по Гражданско-процесуалния кодекс те не попадат в обхвата на институции, до които може да се подаде молба и тя да бъде препратена към компетентната институция (Районният съд), без да се изпусне и без това краткият едномесечен срок. Друг противоречив момент в закона е дали е задължително заедно с молбата да се подава декларация за извършеното насилие и доколко подробни трябва да са декларираните обстоятелства. Освен законовите проблеми съдия Ботева посочи като сериозен проблем при случаите на домашно насилие и факта, че лицата са в близки отношения и освен това рядко има свидетели на деянието.


Игнорираната конвенция

Не само съдия Албена Ботева, но и останалите участниците на конференцията се обединиха около извода, че при тези липси е ключово България да подпише и ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (известна още като Истанбулската конвенция), която е предложена за вписване още през 2011 и влиза в сила на 1 август 2014.

Текстът на конвенцията би могъл да стане основа за приемане на нови законодателни актове и разширяване на защитата, която се осигурява на жертвите в България. За момента няма информация подобен ход да се планира от правителството (за момента Истанбулската конвенция е подписана от 33 страни, 19 от които са я ратифицирали). Това поставя България в неласкавия списък на държави, сериозно изоставащи в грижата за човешки права, що се отнася до домашното насилие и насилието над жени.



Председателят на Асоциацията на жените адвокати Елка Пороминска коментира, че целта на конференцията тази седмица е именно да се изготви обща декларация, с която да се призоват българските институции да работят заедно, но по нейно мнение това може да се случи само с необходимата европейска рамка – Истанбулската конвенция. Това далеч не е първата гражданска инициатива, която се опитва да мотивира управляващите да подпишат и ратифицират Конвенцията и усилията на неправителствения сектор в тази посока продължават от години.

На конференцията на Асоциацията присъстваха съдии, адвокати, членове на неправителствени организации, националният омбудсман Мая Манолова, заместник-председателя на Световната федерация на жените с правни професии Ноеми Ландау, юристи от Италия и Турция, представители на медиите и МВР, и дори Българската православна църква в лицето на западно- и средноевропейски митрополит Антоний. Днес форумът продължава с кръгла маса и ще завърши със съвместна декларация - пореден опит да се насочи вниманието на властите към темата с домашното насилие.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

26 март 2019
Sofia Event Center

capital.bg/smartcities

SMART CITIES AND MOBILITY FORUM


Запазете своето място сега


На 26 март форумът ще събере експерти от бизнеса и общините от Великобритания, Финландия, Германия, Чехия, Холандия, Австрия, които ще говорят за бъдещето на:


  • управлението на умните градове
  • зелената, електрическа, автономна мобилност
  • интелигентните комунални услуги
  • умните, устойчиви сгради и домове

Краен срок за регистрация до 24 март

Прочетете и това

СЕМ излезе със закъсняла позиция за "гражданските арести" 2 СЕМ излезе със закъсняла позиция за "гражданските арести"

Законът задължава телевизиите да не показват съдържание, което оневинява жестокост и да следят за спазване правата на децата

20 апр 2016, 21560 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Всичко за правата ни" Затваряне
Когато войната почука на портата на Европа

Дипломати и политически анализатори потърсиха общ европейски отговор на мигрантската криза и сирийския конфликт

Лошото момче на Европа иска да даде пример

Предизвикателното поведение на унгарския премиер Виктор Орбан показва началото нов етап от конфронтацията му с Брюксел

Цигареният пазар достигна 3 млрд. лв.

Продажбите се увеличават с 4% заради по-високи акцизи и намаляла контрабанда

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Не е истина

Как да разпознаваме невярната информация: няколко лесни за ползване програми и онлайн инструменти за проверка на фактите

Кино: "Къщата, която Джак построи"

Ларс фон Триер задава неудобни въпроси с безупречно кино

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 11

Капитал

Брой 11 // 16.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Нов "Апартаментгейт" при ГЕРБ, Борисов "спаси" пенсиите

Емисия

DAILY @7PM // 19.03.2019 Прочетете