Виола по пътя на бежанците

През лятото лагерът в квартал "Военна рампа" в София бе изпълнен с глъчката на десетки деца, които играеха на футбол на двора пред бившето училище. Друга, не по-малка група деца, се бе събрала при доброволците от Проект "Бежанци" и срамежливо изчакваше да стане време за редовните им занимания по английски език. Но най-силно впечатление оставя млада руса жена, която, изглежда, се радва на вниманието на група пет-шест момичета, с които успяват да си говорят на език, който само те си разбират и тичат около нея. На въпрос дали и тя е от екипа на Проект "Бежанци", координаторката отговаря: "О, не тя е доброволец. Прибира се от остров Лесбос и минава от тук. Помоли ни да дойде с нас, защото се интересуваше какво се случва в българските лагери".

Не всеки, които преминава транзитно през България за няколко дни, би избрал бежанските лагери като първата си туристическа дестинация. Но и Виола Тернениова от Словакия трудно може да бъде описана като обикновен турист. Когато се запознаваме с нея в началото на август, тя се връща от първото си доброволческо пътуване до Гърция, където помага на пристигащите бежанци, първо в Атина, а после и на остров Лесбос. До следващата ни среща по пътя за бежанския лагер в Димитровград (Цариброд), Сърбия, през януари, са минали само четири месеца, но тя вече е обиколила почти всяка гореща точка от бежанската криза в Европа. От сръбско-унгарската граница, когато "Балканският маршрут" все още бе неутъпкан, през сърбо-хърватската граница и лагера край Славонски брод, когато Унгария спира достъпа до територията си през октомври, чак до виенската гара, когато започват да пристигат първите "влакове на надеждата" от Будапеща - Виола е била навсякъде. И е научила достатъчно важни уроци за бежанците и живота им на пътя, както и за хората и организациите, които им помагат.