Виола по пътя на бежанците
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Виола по пътя на бежанците

""Мога да кажа само, че тази криза е част от епохата, в която живеем. Преди пет години се чудих какво ли щях да правя, ако се бях родили няколко поколения по-рано - по време на Желязната завеса или на Втората световна война. Сега ми се е отдал случай да видя как бих реагирала в подобна ситуация", казва Виола

Виола по пътя на бежанците

Историята на един от хилядите доброволци, които помагат на новопристигналите мигранти в Европа

Мартин Димитров
4439 прочитания

""Мога да кажа само, че тази криза е част от епохата, в която живеем. Преди пет години се чудих какво ли щях да правя, ако се бях родили няколко поколения по-рано - по време на Желязната завеса или на Втората световна война. Сега ми се е отдал случай да видя как бих реагирала в подобна ситуация", казва Виола

© Цветелина Белутова


През лятото лагерът в квартал "Военна рампа" в София бе изпълнен с глъчката на десетки деца, които играеха на футбол на двора пред бившето училище. Друга, не по-малка група деца, се бе събрала при доброволците от Проект "Бежанци" и срамежливо изчакваше да стане време за редовните им занимания по английски език. Но най-силно впечатление оставя млада руса жена, която, изглежда, се радва на вниманието на група пет-шест момичета, с които успяват да си говорят на език, който само те си разбират и тичат около нея. На въпрос дали и тя е от екипа на Проект "Бежанци", координаторката отговаря: "О, не тя е доброволец. Прибира се от остров Лесбос и минава от тук. Помоли ни да дойде с нас, защото се интересуваше какво се случва в българските лагери".

Не всеки, които преминава транзитно през България за няколко дни, би избрал бежанските лагери като първата си туристическа дестинация. Но и Виола Тернениова от Словакия трудно може да бъде описана като обикновен турист. Когато се запознаваме с нея в началото на август, тя се връща от първото си доброволческо пътуване до Гърция, където помага на пристигащите бежанци, първо в Атина, а после и на остров Лесбос. До следващата ни среща по пътя за бежанския лагер в Димитровград (Цариброд), Сърбия, през януари, са минали само четири месеца, но тя вече е обиколила почти всяка гореща точка от бежанската криза в Европа. От сръбско-унгарската граница, когато "Балканският маршрут" все още бе неутъпкан, през сърбо-хърватската граница и лагера край Славонски брод, когато Унгария спира достъпа до територията си през октомври, чак до виенската гара, когато започват да пристигат първите "влакове на надеждата" от Будапеща - Виола е била навсякъде. И е научила достатъчно важни уроци за бежанците и живота им на пътя, както и за хората и организациите, които им помагат.

Анатомия на доброволчеството

Срещаме се отново преди тя да отиде да остави продоволствия в Димитровград. Носи със себе си дузина чифта обувки, чорапи и одеяла, които е купила от големите търговски вериги, както и няколко шапки от Женския пазар в София. "Хората не знаят за Димитровград, дори сред доброволците, които съм срещала никой не е чувал, че оттам минават мигранти", споделя тя. 

С децата от "Военна рампа" през Август
Фотограф: Цветелина Белутова

Виола е като ходещ справочник за случващото се по различните фронтове на бежанската криза. "В Сърбия има организиран транспорт към Белград, на словенската граница с Хърватия бежанците ги поема полицията и ги води към лагерите, а на македонската граница пускат само три националности - афганистанци, сирийци и иракчани", изборява младата доброволка. Разказва с подробности за случаите, за които е говорила с десетки бежанци, включително за огромната бюрокрация, като по Кафка, която хората трябва да изживеят по пътя си към Западна Европа. "На всеки граничен пункт се дава листче, като на следващият трябва да покажеш всичките, които си събрал до момента. Случва се на хора да се връщат до предишният пункт, за да вземат въпросната бележка", добавя тя.

Тя прекарва новогодишната нощ на Лесбос, където стои на пост на плажа, гледайки в далечината за наближаващи лодки, пълни с хора. Слава богу, никой не се решава да прекоси тънката, но опасна, морска нишка в студената нощ, когато термометърът е паднал под нулата. Но това не означва, че притокът на хора е спрял заради лошото време. "Всеки ден през декември са пристигали групи от поне 250 души", казва тя. Завръщането на Виола към Лесбос през декември всъщност е само последната глава на едно почти едногодишно пътуване.

През Атина към Лесбос

Тя е завършила магистърската си степен във Виена преди малко повече от година. Започва работа към "Лекари без граници" в австрийската столица, но след няколко месеца разбира, че иска да е по-близо до "фронта" на бежанската криза. Намира организация, за която да доброволства. Няколко седмици по-късно е в Атина, откъдето започва доброволческия ѝ поход из Европа. "За да помогне, някоѝ трябва да не се чувства щастлив с начина, по който светът работи", казва Виола относно мотивацията ѝ да се заеме с доброволчество. Позитивното ѝ отношение и разказите ѝ променят мнението на някои от познатите и. С нея дори се свърза приятел, с който не е контактувала от години, за да ѝ даде 300 евро, с които всъщност купува одеялата и обувките за Димитровград.

По време на престоя ѝ в Атина през пролетта на 2015 г. тя помага в кухня, която сервира на бежанци и прекарва голяма част от времето си с група младежи от Южен Судан, които живеят от осем години в гръцката столица и вече са загубили надежда, че ще я напуснат. В Атина продължават интересните срещи - със сирийски актьор, който играел представленията си в столичен парк, с Худа, дъщерята на бежанци, достигнали до Швеция преди години, която се премества в Атина за да отвори център за социална дейност, както и с анархистка група… която събира дарения за бежанците.

По думите ѝ мобилизацията на доброволците в Гърция е била на много високо ниво през пролетта, въпреки опасенията заради финансовата криза. Макар правителството на "Сириза" да заема доста прогресивни решения относно бежанците, проблемите от преди остават. Бавни бюрократични процедури, бежанци, изоставени на островите, липса на транспортни средства и кораби…След като чува за заформящата се криза на остров Лесбос, Виола решава да прекара последните седмици от престоя си Гърция на първата линия. Пълни сака си с бебешки вещи и се отправя на 9-часовия път с ферибот към Лесбос. Докато корабът се приближава към острова, пасажерите гледат към красивия турски бряг в далечината. Виола пък търси с погледа си лодките с бежанци.

На острова, от където започва пътя към Европа

На Лесбос я чака странна комбинация от хора и събития. От една страна са пристигащите бежанци. От друга - международните доброволци, които са дошли да им помагат. А от трета - местните, които изобщо не им се радват, защото на острова идват по-малко туристи заради кризата. "Кметът на най-големия град на острова е от "Златна Зора", разказва Виола. Разбира се, това, че бежанците не се харесват на местните, не означава, че част от местното население не се възползват от новодошлите. Виола показва видео, на което когато гръцки рибари се впускат към лодките с пристигащи мигранти, но не за да им помогнат. "Те отиваха и сваляха двигателя от лодките. После просто продаваха моторите на турските каналджии на другия бряг!", спомня си Виола. Още повече, че транспортните услуги на острова са поскъпнали многократно и много хора се възползват от отчаяната ситуация, в която са поставени бежанците и от от готовността им да платят колкото им бъде поискано.

След като се настанява в евтина къща и намира организацията, за която е решила да работи, тя започва своя първи ден като хуамнитарен работник на фронтовата линия на бежанската криза. Всеки ден става в шест часа., за да отиде на плажа и да гледа за пристигащи лодки. Помага на семействата, които слизат от тях, раздава храна и вода и дава съвети как да продължат по пътя си, как да не бъдат подлъгвани за цените на транспорта.

Хуамнитарни проблеми

Основен проблем на Лесбос, по думите ѝ, е концентрацията на организации и усилия там. "Всички са на Лесбос в момента!", възкликва Виола. Според нея концентрацията на медийно внимание към острова играе лоша шега на останалите, по-малки (и малко известни) острови, които поемат бежанската вълна, без да разполагат с ресурсите на Лесбос. Тя на живо изпитва един от най-големите куриози в хуманитарната практика - организации, за които отчитането пред донорите им е много по-важно от услугите, които предлагат. "Благотворителността е вертикална, солидарността е хоризонтална", казва Виола. "Хората мислят, че доброволчеството е някакъв нов вид инициатива на ЕС, при която ти плащат, за да помагаш. Учудват се, когато разберат че сама събирам средствата за пътуванията и за престоя си", казва Виола. Самата тя не харесва класичеката концепция за доброволчески труд: "Когато в Сирия падне бомба и хората отидат да търсят оцелели в отломките - те доброволци ли са? Или доброволчеството започва от границите на Европа?", пита риторично тя.

Виола има специално отношение към платените доброволци и професионалните хуманитарни организации. Разказва за шофьорите на Международния комитет за спасение, които са много по малко ангажирани от доброволците. "Гледат на дейността си като на работа - от 9 до 5", казва тя. За разлика от тях, хората, които не гледат на работата с бежанците като на задължение имат много по-различно отношение към тях. Виола разказва за британското семейство, което отдава двора си за склад на една от множеството доброволчески организации, опериращи на острова, както и гръцкия ресторант, който раздава сандвичи на преминаващите бежанци.

Многоцветните емоции на доброволеца

Виола е видяла и добрите, и лошите страни у отделните бежанци и затова мнението ѝ за хората е балансирано. "Сирийските паспорти се крадат масово, защото те дават по-голям шанс за статут", ракзазва доброволката. Кара се на хората, които се опитват да излъжат системата и да вземат повече одеяла или сандвичи, защото знае, че няма да останат достатъчно за другите. "Виждала съм много алчни хора сред бежанците, както и много благородни хора", разказва Виола. От разговорите с тях е стигнала до извода, че несигурността тласка хората да продължат напред пътя си възможно най-бързо, а страхът да не бъдат затворени границите ги отчайва. Бежанците също са помагали на Виола, когато е била болна в Атина, носи ли са ѝ храна и лекарства. Деца ѝ подаряват рисунки и други дребни подаръци, която тя пази и до сега. "Повечето от тези хора не искат да бъдат третирани като някой, който се нуждае от помощ", казва Виола.;

Една нощ, когато замръква с група бежанци край скалите между два бежански лагера на Лесбос, Виола преживява един от най-тежките си моменти. Тя гледа как майки с деца, бременни жени и мъжете им се свиват край скалите, без одеяла и без никоя организация, която да дойде и да им помогне. "Тази вечер, докато ги гледах как заспиват, разбрах, че не мога да направя нищо повече за тези хора", припомня си Виола. Разказва, че за доброволците от Лесбос, с които поддържа контакт, е изключително трудно да се върнат към нормалния си живот и работа. Същото изпитва и самата тя когато се връща от Сърбия през есента. "Не можех да си легна в удобното легло и да се правя, че нищо не е ставало", споделя Виола. Успява да се справи със стреса, като се среща с психолог, който се оказва "ветеран" от войната в Косово и е изпитвала същото чувство по време на предишната голяма бежанска криза.

Виола е само една от многото доброволци, които в последните месеци безвъзмездно отдават своето време, за да помогнат при посрещането на хилядите бежанци. Тя завършва разказа си с тези думи: "Мога да кажа само, че тази криза е част от епохата, в която живеем. Преди пет години се чудих какво ли щях да правя, ако се бях родили няколко поколения по-рано - по време на Желязната завеса или на Втората световна война. Сега ми се е отдал случай да видя как бих реагирала в подобна ситуация - дали да бъда мълчалив наблюдател, или да заема позиция? Всеки е свободен да преследва мерките, които смята за адекватни, но мисля, че е изключително важно повече хора да правят нещо и да не отвръщат поглед."

През лятото лагерът в квартал "Военна рампа" в София бе изпълнен с глъчката на десетки деца, които играеха на футбол на двора пред бившето училище. Друга, не по-малка група деца, се бе събрала при доброволците от Проект "Бежанци" и срамежливо изчакваше да стане време за редовните им занимания по английски език. Но най-силно впечатление оставя млада руса жена, която, изглежда, се радва на вниманието на група пет-шест момичета, с които успяват да си говорят на език, който само те си разбират и тичат около нея. На въпрос дали и тя е от екипа на Проект "Бежанци", координаторката отговаря: "О, не тя е доброволец. Прибира се от остров Лесбос и минава от тук. Помоли ни да дойде с нас, защото се интересуваше какво се случва в българските лагери".

Не всеки, които преминава транзитно през България за няколко дни, би избрал бежанските лагери като първата си туристическа дестинация. Но и Виола Тернениова от Словакия трудно може да бъде описана като обикновен турист. Когато се запознаваме с нея в началото на август, тя се връща от първото си доброволческо пътуване до Гърция, където помага на пристигащите бежанци, първо в Атина, а после и на остров Лесбос. До следващата ни среща по пътя за бежанския лагер в Димитровград (Цариброд), Сърбия, през януари, са минали само четири месеца, но тя вече е обиколила почти всяка гореща точка от бежанската криза в Европа. От сръбско-унгарската граница, когато "Балканският маршрут" все още бе неутъпкан, през сърбо-хърватската граница и лагера край Славонски брод, когато Унгария спира достъпа до територията си през октомври, чак до виенската гара, когато започват да пристигат първите "влакове на надеждата" от Будапеща - Виола е била навсякъде. И е научила достатъчно важни уроци за бежанците и живота им на пътя, както и за хората и организациите, които им помагат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Явно Виола твърде много се е подвизавала в Австрия, което и е попречило да чуе и да осмисли онези български поговорки, които си предаваме от баща на син, от урва на урва и от век на век. Сред тях са: "Направи добро, да изядеш лайно", "Не го ли сложнеш на ближнио, после он че го сложне на тебе", "За какво са ми парите, ако е трябвало да ги изкарам с работа?" и т.н.

  • 2
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Обаче, по-една, или друга причина, бежанците не отиват в Словакия, ако в родината и се бяха изсипали милион мюслита, можеше да има различен поглед в\у кризата. Въобще не разбирам хората, които смятат, че само обикаляйки света може да помагат, разбирам държавата им да е цъфнала, да няма нуждаещи се, ама обикновено не е. Първо се грижиш за собствения си дом, после може и за този на съседа.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK