Руско-турската прокси война* може да ескалира

Ердогам ефенди май влезе в капана. Да видим сега откъде ще търси подкрепа.

Некакъв апокалиптичен амок се стеле у Капитал!

След като не можаха да убедят короната да се излее извън Китай и да спретне една пандемийка, сега на ред е стискането на палци за руско-турското начало на Третата...

Удивително несериозна трактовка. При това, въпреки че Ердоган е световен политик и невероятен тактик, е резонно грамотните журналисти да не дават ухо на неговите изказвания пред партийни форуми и митинги в Диарбакър да не ги вземат за хептен чиста монета.
Освен ако Капитал не смята нивото на своите читатели за идентично с това на азиатските избиратели на Реджеп, де.

Интересите на Турция в Сирия са османски, неоосмански.
Днешните сирийски провинции Алепо, Хама и Идлиб са на
териториите на двата някогашни османски пашалъка Халеп и Шам. Днес там, освен арабите и кюрдите, живее и компактна маса тюркски племена. Тия тюрки са въоръжаваните, обучаваните, финансираните и т.н от МИТ протурски въоръжени отряди още от началото на гражданската война в Сирия. Да, те са антиправителствени, защото целта на Турция в Сирия е да откъсне тези области и да ги "залепи" към неоосманска Турция.

Това е и една от причините в Сочи през 2018 г. Ердоган да се "натисне" да вземе именно "змиярника" Идлиб, в който са евакуирани предалите се джихадисти от цяла Сирия, като зона за деескалация под турски надзор.

Идеята на руската, турската и иранската зони за деескалация беше да се разоръжат компактни струпвания на джихадисти в три сирийски района.
Руската и иранската страни свършиха своята работа за половин година. Турция използва Сочи като мотив да вкара войска в Сирия, но за две години не направи Н И Щ И Ч К О!
Трябваше да раздели "умерените" от "крайните" джагали. Тцъ.
Трябваше да разоръжи "умерените" и да отнеме тежкото въоръжение от "крайните". Тцъ.
Трябваше да експулсира "крайните". Тцъ.

И защо да го прави, когато това са турските проксита, които трябва да й поднесат на тепсия старите пашалъци?!

"Неуспехът" на онзиденшните преговори в Истанбул и Москва всъщност е, че Русия не се съгласи на турското предложение за установяване на "демаркационна" линия между турските и сирийските войски. Това е в абсурдно противоречие с договореностите от Сочи за деескалация в Идлиб и за неделимост на Сирия.

Преди няколко часа сирийската армия и руската авиация отбиха джагалска атака, подкрепяна от турска артилерия срещу гр. Найраб на шосе М-4.

А близалката с чл. 5 от Вашингтонския оставям на съвестта на автора.
Там много ясно пише две много съществени неща:
1." ... въоръжено нападение срещу една или повече от тях ... ще се разглежда като нападение срещу всички тях..."
Това би било приложимо, ако сирийската армия шетеше из Турция, а е обратното;
и 2. : " ...всяка страна ... ще окаже помощ на нападнатата страна ..., предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими..."

Демек - пак Виктория ще чете по новините строга Нато-декларация...

Уважаеми читатели,
Ако заради параноята с коронавируса в Капитал сте инвестирали в кашони антивирусни препарати и маски, моля, сега се въздръжте да трупате консерви в мазетата и да си обръщате спестяванията в злато...

Войната, дето ще затрие света, няма да тръгне тия дни от Сирия.

Пак прочетох Милев.

Хайде да вземем да мислим.
Със своите си глави.
Не с грантовите.

Сбучващото се в Идлиб между Турция и Русия навява на определени шахматни аналогии. В шаха често едната страна, губейки стратегически сражението, се опитва да протака края с не задължително коректни, но неочаквани ходове, които да отклонят противника от своята печеливша стратегия и да затъне в противопоставяне на някакви заплахи, проваляйки победата си. Т.е. с тактически прийоми да се пречупи загубена стратегия.
Ситуацията в Идлиб дълго се формираше от сделката между РФ и Турция в Сочи през 2018 г., когато Москва и Техеран по същество признаха правото на Турция да контролира ситуацията в Идлиб до формирането на Конституционен комитет. Турция имаше година и половина, за да свърши три нещо:
1. за раздели джагалите на умерени и неумерени;
2. да разблокира магистрали М-4 и М-5;
3. да „деескалира“ Идлиб
Нищо от това не се случи – дали Турция не е искала или не е могла – важен е резултатът.
Когато Москва остави ал Асад челно да си върне Идлиб от Ердоган, Турция започна да усеща загубата на козове за въздействие за следвоенното устройство на Сирия и започна да се оплаква на Москва, че ал Асад нарушава договореното в Сочи. Руснаците естествено натвърдиха, че за година и половина Турция нищо не направи по сделката в Сочи.
Тогава Реджеп по мегдани и стъгди обяви, че ал Асад с подкрепата на Русия и Иран му е откраднал преговорен коз (Идлиб) и е изменил баланса на преговорите за бъдещато на Сирия, защото колкото по-малко територия контролира ал Асад, толкова по-склонен на компромиси ще бъде.
В брая на януари стратегическата загуба на Турция стана видима: съпротивата на джагалите рухна, десетки села и градове бяха освободени. Сирийската армия би оставила в тила си турските наблюдателни постове и би излязла на турската граница, затваляйки пътищата за нелегално снабдяване на джагалите.
Затова и започна турската тактика на заплахи, на снабдяване на джагалите с преносими зенитни и противотанкови комплекси, заигравката с Вашингтон за купуване на „патриоти“, и „небостъргачите от руски черепи“ в медиите, за да принудят Русия да се откаже от стратегическото прочистване на „змиярника“ Идлиб.
За момента Москва игнорира турските заплахи и казва, че Турция сърба това, което се и надробила.
Политиката на Ердоган в Идлиб е в задънена улица, затова Анкара повишава градуса на напрежението медийно с идиотското: „Ние проблем с Русия нямаме, само с Асад“, макар прекрасно да знаят, че зад Асад е Русия, пък и Иран.

П.П. Срамота е тия, дето се упражняват по темата в Капитал, да не схващат дори част от това.

Всеки които е против диктатора Асад не може да бъде сметан за терорис.А проблема е Асад за целата воина с Иран които го подкрепят 9 години вече.Без помошта на Иран Асад отдавна да е емигрант.