Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Турският президент Ердоган заплаши сирийските правителствени сили с пълномащабна офанзива, ако до края на февруари не се изтеглят на договорената през 2018 г. линия за деескалация
Турският президент Ердоган заплаши сирийските правителствени сили с пълномащабна офанзива, ако до края на февруари не се изтеглят на договорената през 2018 г. линия за деескалация
Турският президент Ердоган заплаши сирийските правителствени сили с пълномащабна офанзива, ако до края на февруари не се изтеглят на договорената през 2018 г. линия за деескалация    ©  Reuters
Турският президент Ердоган заплаши сирийските правителствени сили с пълномащабна офанзива, ако до края на февруари не се изтеглят на договорената през 2018 г. линия за деескалация    ©  Reuters
Евентуален военен отговор на Ердоган може да доведе до сблъсък и с руските сили в Сирия, което да вкара конфликта в спиралата на ескалацията.

Размяната на смъртоносни удари между турските експедиционни сили в сирийската провинция Идлиб и подкрепяните от Русия бойни формирования на режима в Дамаск в последните две седмици рязко повиши напрежението в раздираната от деветгодишна гражданска война близкоизточна държава. Ситуацията в Сирия като като че ли е на път да навлезе в неконтролируема спирала, след като спешно проведените в началото на седмицата дипломатически разговори в Москва не доведоха до задоволителен резултат. През последния около половин месец редовната турска армия, изпратена да установи "зона за сигурност" в последния контролиран от сирийската опозиция регион, даде 13 жертви и президентът Реджеп Ердоган явно не е готов да остави всичко това без последствия.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ourson avatar :-|
    ourson
    • + 2

    Ердогам ефенди май влезе в капана. Да видим сега откъде ще търси подкрепа.

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 3

    Некакъв апокалиптичен амок се стеле у Капитал!

    След като не можаха да убедят короната да се излее извън Китай и да спретне една пандемийка, сега на ред е стискането на палци за руско-турското начало на Третата...

    Удивително несериозна трактовка. При това, въпреки че Ердоган е световен политик и невероятен тактик, е резонно грамотните журналисти да не дават ухо на неговите изказвания пред партийни форуми и митинги в Диарбакър да не ги вземат за хептен чиста монета.
    Освен ако Капитал не смята нивото на своите читатели за идентично с това на азиатските избиратели на Реджеп, де.

    Интересите на Турция в Сирия са османски, неоосмански.
    Днешните сирийски провинции Алепо, Хама и Идлиб са на
    териториите на двата някогашни османски пашалъка Халеп и Шам. Днес там, освен арабите и кюрдите, живее и компактна маса тюркски племена. Тия тюрки са въоръжаваните, обучаваните, финансираните и т.н от МИТ протурски въоръжени отряди още от началото на гражданската война в Сирия. Да, те са антиправителствени, защото целта на Турция в Сирия е да откъсне тези области и да ги "залепи" към неоосманска Турция.

    Това е и една от причините в Сочи през 2018 г. Ердоган да се "натисне" да вземе именно "змиярника" Идлиб, в който са евакуирани предалите се джихадисти от цяла Сирия, като зона за деескалация под турски надзор.

    Идеята на руската, турската и иранската зони за деескалация беше да се разоръжат компактни струпвания на джихадисти в три сирийски района.
    Руската и иранската страни свършиха своята работа за половин година. Турция използва Сочи като мотив да вкара войска в Сирия, но за две години не направи Н И Щ И Ч К О!
    Трябваше да раздели "умерените" от "крайните" джагали. Тцъ.
    Трябваше да разоръжи "умерените" и да отнеме тежкото въоръжение от "крайните". Тцъ.
    Трябваше да експулсира "крайните". Тцъ.

    И защо да го прави, когато това са турските проксита, които трябва да й поднесат на тепсия старите пашалъци?!

    "Неуспехът" на онзиденшните преговори в Истанбул и Москва всъщност е, че Русия не се съгласи на турското предложение за установяване на "демаркационна" линия между турските и сирийските войски. Това е в абсурдно противоречие с договореностите от Сочи за деескалация в Идлиб и за неделимост на Сирия.

    Преди няколко часа сирийската армия и руската авиация отбиха джагалска атака, подкрепяна от турска артилерия срещу гр. Найраб на шосе М-4.

    А близалката с чл. 5 от Вашингтонския оставям на съвестта на автора.
    Там много ясно пише две много съществени неща:
    1." ... въоръжено нападение срещу една или повече от тях ... ще се разглежда като нападение срещу всички тях..."
    Това би било приложимо, ако сирийската армия шетеше из Турция, а е обратното;
    и 2. : " ...всяка страна ... ще окаже помощ на нападнатата страна ..., предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими..."

    Демек - пак Виктория ще чете по новините строга Нато-декларация...

    Уважаеми читатели,
    Ако заради параноята с коронавируса в Капитал сте инвестирали в кашони антивирусни препарати и маски, моля, сега се въздръжте да трупате консерви в мазетата и да си обръщате спестяванията в злато...

    Войната, дето ще затрие света, няма да тръгне тия дни от Сирия.




    Нередност?
  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 2

    Пак прочетох Милев.

    Хайде да вземем да мислим.
    Със своите си глави.
    Не с грантовите.

    Сбучващото се в Идлиб между Турция и Русия навява на определени шахматни аналогии. В шаха често едната страна, губейки стратегически сражението, се опитва да протака края с не задължително коректни, но неочаквани ходове, които да отклонят противника от своята печеливша стратегия и да затъне в противопоставяне на някакви заплахи, проваляйки победата си. Т.е. с тактически прийоми да се пречупи загубена стратегия.
    Ситуацията в Идлиб дълго се формираше от сделката между РФ и Турция в Сочи през 2018 г., когато Москва и Техеран по същество признаха правото на Турция да контролира ситуацията в Идлиб до формирането на Конституционен комитет. Турция имаше година и половина, за да свърши три нещо:
    1. за раздели джагалите на умерени и неумерени;
    2. да разблокира магистрали М-4 и М-5;
    3. да „деескалира“ Идлиб
    Нищо от това не се случи – дали Турция не е искала или не е могла – важен е резултатът.
    Когато Москва остави ал Асад челно да си върне Идлиб от Ердоган, Турция започна да усеща загубата на козове за въздействие за следвоенното устройство на Сирия и започна да се оплаква на Москва, че ал Асад нарушава договореното в Сочи. Руснаците естествено натвърдиха, че за година и половина Турция нищо не направи по сделката в Сочи.
    Тогава Реджеп по мегдани и стъгди обяви, че ал Асад с подкрепата на Русия и Иран му е откраднал преговорен коз (Идлиб) и е изменил баланса на преговорите за бъдещато на Сирия, защото колкото по-малко територия контролира ал Асад, толкова по-склонен на компромиси ще бъде.
    В брая на януари стратегическата загуба на Турция стана видима: съпротивата на джагалите рухна, десетки села и градове бяха освободени. Сирийската армия би оставила в тила си турските наблюдателни постове и би излязла на турската граница, затваляйки пътищата за нелегално снабдяване на джагалите.
    Затова и започна турската тактика на заплахи, на снабдяване на джагалите с преносими зенитни и противотанкови комплекси, заигравката с Вашингтон за купуване на „патриоти“, и „небостъргачите от руски черепи“ в медиите, за да принудят Русия да се откаже от стратегическото прочистване на „змиярника“ Идлиб.
    За момента Москва игнорира турските заплахи и казва, че Турция сърба това, което се и надробила.
    Политиката на Ердоган в Идлиб е в задънена улица, затова Анкара повишава градуса на напрежението медийно с идиотското: „Ние проблем с Русия нямаме, само с Асад“, макар прекрасно да знаят, че зад Асад е Русия, пък и Иран.

    П.П. Срамота е тия, дето се упражняват по темата в Капитал, да не схващат дори част от това.

    Нередност?
  • 4
    coj23604087 avatar :-|
    Harry Krup
    • - 2

    Всеки които е против диктатора Асад не може да бъде сметан за терорис.А проблема е Асад за целата воина с Иран които го подкрепят 9 години вече.Без помошта на Иран Асад отдавна да е емигрант.

    Нередност?
Нов коментар