Известен риск за доставката обаче крие заплахата на беларуския президент Александър Лукашенко от четвъртък, че може да затвори границата на страната покрай продължаващите протести, защото можело да се стигне до "избухване на война". Смята се, че по този повод Лукашенко е разположил армейски подразделения по границите с Латвия, Литва, Полша и Украйна.

До сделката за ремонт на българските щурмови самолети се стигна след серия перипетии и неочаквани обрати. По принцип армията ни има на въоръжение 14 броя Су-25, от които само 5 бяха в оперативна готовност. По принцип те трябва да продължат да изпълняват мисиите по непосредствената поддръжка на сухопътните войски и след идването на новите F-16 Block 70, които първоначално ще бъдат въоръжени почти изцяло за охрана на въздушното пространство. Първоначалните заявки на Каракачанов бяха, че има намерение да ремонтира и модернизира всички налични машини. За целта той поиска 49.2 млн. с ДДС с опцията за увеличаване на сумата до 99 млн. лв. "при необходимост" и с изрично решение на МС. Впоследствие се оказа, че по беларуското ценообразуване дори максималният бюджет ще е достатъчен за модернизацията на 8, а не за 14 щурмови самолета.

След като в крайна сметка договорът бе подписан и одобрен от правителството, сделката се сблъска с нова съпротива от страна на тогавашния икономически министър Емил Караниколов. Той се опита да упражни натиск щурмовиците да бъдат ремонтирани в пловдивското предприятие "Авионамс", което допреди няколко години беше под контрола на избягалия бивш собственик на КТБ Цветан Василев, а в последствие след фалита на банката беше обратно национализирано. Каракачанов от своя страна опонира, че "Авионамс" е загубило способностите си да обслужва Су-25 още по времето, когато се е казвало "ТЕРЕМ - Г. Бенковски" и е било част държавния военноремонтен холдинг. Според военния министър за възстановяването на този капацитет са нужни сериозни инвестиции и 2-3 години, през които щурмовата ни авиация ще се окаже принудително приземена.

На следващата фаза от интригата Караниколов се опита да блокира изпълнението на сделката, като отказа да подпише разрешението за временен износ на самолетите в Беларус. Формалният му аргумент беше, че срещу страната има действащи оръжейни санкции на ЕС. По темата дори е свикана междуведомствена среща в Министерство на външните работи, след като в страната ни пристига запитване от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Накрая финализирането на контракта и началото на ремонтните дейности стават възможно едва след като икономическият министър е "изваден от уравнението" със специална законова поправка, която премахва нуждата от неговото съгласие при ремонт и обслужване на вече закупена военна техника.