Министерството на отбраната обмисля нова схема за плащане на бъдещите бойни кораби
Договорът с германската фирма Lurssen за близо 1 млрд. лв. вероятно ще бъде сключен в началото на ноември
Министерството на отбраната е на крачка от финализиране на преговорите по втория мегапроект за превъоръжаване на българската армия по натовски стандарти - този за придобиване на два нови модулни патрулни кораба за нуждите на бойния флот. Стойността на модернизационната програма е 984 млн. лв. с ДДС, които според одобрения от парламента проект за инвестиционни разходи трябва да бъдат изплатени в рамките на девет години.
През изминалата седмица министърът на отбраната Красимир Каракачанов обяви, че договорът с потенциалната фирма изпълнител ще бъде подписан "до дни". По информация на "Капитал" контрактът с германската корабостроителна компания Fr.Lurssen Werft GmbH & Co.KG, която бе касирана на първо място в наддаването, трябва да бъде сключен през първата седмица на ноември.
Източник, близък до преговорите, твърди също така, че най-вероятно ще се стигне до нова схема за разсрочено плащане на двата бойни кораба. Идеята е била по-голяма част от сумата да бъде преведена предварително, така че да не се налага Lurssen да тегли банков заем, което допълнително би оскъпило себестойността на плавателните съдове. За тази година Министерството на отбраната имаше отделени 171 млн. лв. за първата вноска за патрулните кораби, които обаче неочаквано се оказаха прехвърлени от Министерство на финансите в бюджета за догодина. Каракачанов привидя в това действие дългата ръка на "определени среди, които се опитват да попречат на сделката". Най-вероятно военният министър има предвид опита на италианската корабостроителница Fincantieri, която бе класирана втора, да обжалва процедурата пред Върховния административен съд (ВАС). По делото италианците наеха за адвокат Четин Казак, който освен юрист е и член на Централното оперативно бюро на ДПС.
Според източника ни от Министерството на отбраната (МО) идеята за по-голямото първоначално плащане в началото на модернизационния проект е също така да намали политическия риск за него и да направи евентуалното му прекратяване по-трудно при смяна на властовата конфигурация след парламентарните избори. Той твърди, че разногласията с финансово министерство вече са били изчистени и след подписването с германците през ноември вероятно ще бъде направена малка първа вноска за корабите. В момента няма особени пречки това да бъде направено - бюджетът все още трупа излишък, а освен това държавата пласира нов заем на стойност 5 млрд. лв.
Предстои да видим също дали въпросният мегапроект на стойност близо 1 млрд. лв. ще трябва да мине през повторно одобрение в парламента. Според МО това няма да е необходимо, тъй като става друга за договор с фирма, а не за междудържавно споразумение, което подлежи на ратификация от Народното събрание. Досегашната практика обаче е, че договорите на стойност до 50 млн. лв. да могат да се сключват самостоятелно от министрите, до 100 млн. лв. да се одобряват от Министерския съвет, а над тази сума - да се гласуват от депутатите в парламента.
Интересно е също така какво ще бъде индустриалното сътрудничество, което ще бъде договорено с германската корабостроителна компания, така че поне част от въпросния близо милиард лева да бъдат реинвестирани в българската икономика. По информация на "Капитал" Lurssen са на път да придобият част от варненската частна корабостроителница "Делфин", където да се сглоби корпусът на новите бойните съдове и да извършва по-неспециализираната част от интеграцията на оборудването. Идеята на германците също така била джойнт венчърът да обслужва и бъдещи поръчки за по-ценово ориентирани пазари. За момента обаче по-вероятно изглежда първият от двата патрулни кораба да бъде интегриран в Германия, а вторият - у нас, когато "Делфин" придобие съответното ноу-хау от Lurssen.
