Един тип ракети за цялата армия?

За възможността за закупуването на ракетите тип "повърхност-повърхност" се заговори още миналата есен, като в Министерството на отбраната се е обсъждала опцията да се вземе един стандартизиран тип, с който да се въоръжат не само военноморските сили, но и бреговата охрана, авиацията и евентуално пехотата. В случая обаче германската корабостроителна компания Lurssen има потенциала да предреши този избор като инсталира определени тип ракети на двата нови плавателни съда - в случая RBS-15 Mk3, които се произвеждат от шведската фирма Saab Bofors Dynamics и немската Diehl Defence. Специфичният момент в случая е, че за разлика от корабните оръдия и торпедата, които са стандартизирани в НАТО, ракетите вървят ръка за ръка с точно определен тип пускови установки. Така че изборът, който скоро трябва да се направи при патрулните кораби, вероятно ще наклони везните за типа ракети, с който ще бъдат оборудвани и другите видове въоръжени сили в бъдеще. Защото няма логика да купуваш няколко различни вида, когато можеш да постигаш икономия от мащаба, поръчки на едро и по-ефективно логистично обслужване.

Затова през миналата есен предварителни совалки за евентуална доставка на ракети започнаха да провеждат и европейският отбранителен концерн MDBA с френските Exocet, както и норвежката Kongsberg с Naval Strike Missile (NSM). Настоящата активизация по темата идва в резултат на алтернативна оферта, направена именно от Kongsberg, които са успели да обърнат в своя полза подобен търг в съседна Румъния, влизайки в партньорство с голямата щатската отбранителна корпорация Raytheon Technologies. По време на разговори в нашето Министерство на отбраната представителите на компанията са предложили както нов вариант на NSM, така и по-стари боеприпаси от арсенала на норвежката армия, които имат 20 години остатъчен ресурс и могат да дойдат на по-конкурентна цена. Странното в случая с търга за патрулните кораби обаче е, че при подписването България де факто е делегирала избора на въоръжение на германската корабостроителница, която в случая е заложила на електроника и ракети RBS-15 Mk3 от Saab поради дългогодишното традиционно партньорство на шведската оръжейна фирма с германската Diehl Defence. По подобен начин Министерството на отбраната действаше и при проваления търг за бойните машини на сухопътни войски, където фирмите интегратори сами трябваше да изберат само един точно определен тип купол и бойни системи.

Флотът ще търси "друг подход" при боеприпасите

"Не сме си купили лодки за разходки. Ние се вместихме в определената сума от Народното събрание и по съществото си цената за придобиване на два модулни патрулни кораба, които по друга класификация са между голяма корвета и малка фрегата, е безпрецедентна при този тип сделки. За по-малко от 500 млн. евро с ДДС ние придобихме два наистина качествени военноморски съда", коментира началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов по повод сделката за патрулните кораби. Според него не може да се планира закупуването на боеприпасите, преди да е ясна конфигурацията на кораба, а фирмата-победител в търга, е спечелила "с определена конфигурация" на въоръжението. Той твърди, че доставката на боеприпаси няма да е еднократен процес и той може да върви паралелно до получаване на първия кораб през 2025 г.

Адмирал Ефтимов смята също така, че доставката на ракети може и да не става под формата на проект за инвестиционен разход, който да се одобрява от парламента, а като процес в рамките на бюджета на военното министерство. Той допуска, че одобрение на депутатите може да се даде само при първоначалното придобиване на ракетите. На аргумента, че всички сделки над 100 млн. лв. трябва да минават през парламента, началникът на отбраната отговори, че "има и друг подход", защото няма нужда първоначално да придобиваме няколко боекомплекта. "Ние ще се съобразим с финансовите възможности. Няма заложени параметри, които да казват, че на кораба трябва да има N броя ракети. Можем да си позволим да бъдем гъвкави, но да осигурим достатъчен отбранителен потенциал.", убеден е адмиралът.

"Трябва да се знае, че е приключила сделката за закупуването на корабите, но предстои задължително и сделка за закупуване на боеприпаси и тя е на сериозна цена", допълни по този повод министър Георги Панайотов. Според него не корабостроителницата, а страната ни в крайна сметка ще води преговорите и ще направи избора какви да са боеприпасите за новите патрулни плавателни съдове. "Корабът е с определена конфигурация и ще избираме боеприпасите на базата на конфигурацията. Да, Lurssen спечели с ракети RBS-15 Mk3", уточни след това адмирал Ефтимов. Според него сделката за корабите в момента действително е обект на голям интерес дали някои от оръжейните системи и сензорите могат да бъдат заменени. Ефтимов обаче се опасява, че възможните промени може да подложат на риск проекта като срокове и финансови параметри. "Фирмите, които сега предлагат, трябваше да бъдат активни, когато България поиска оферти за двата кораба от няколко компании. Работата на поддоставчиците беше да работят с корабопроизводителите", смята адмиралът. По неофициална информация има шанс Saab, които са доставчик на електрониката за корабите, да поискат много по-висока цена за интеграция, в случай че бъде избрана различна от тяхната ракета.

"Дали ще предпочетем други оръжейни системи - в компетенциите на военноморските сили е да кажат какво им е необходимо. Естествено, има и други елементи при взимането на това решение, но те ще бъдат преценени внимателно и спокойно. Няма да е само наше решение в Министерството на отбраната. Трябва да преценим на нас какво ни е нужно, какво ще бъде най-добре, кое ще е най-съвместимо и т.н.", обобщи военният министър.