Независимо коя от двете страни казва истината, рискът от директен сблъсък и евентуално въвличане на НАТО в ескалация е бил съвсем реалистичен и в близките дни ще продължи да е такъв. Зам.-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков заяви по повод инцидента, че според Кремъл Вашингтон и Лондон сеят раздор, като не приемат Крим за част от Русия. Според него страната му е готова да защитава границите си с всички средства, включително с военна сила.

Асиметричен отговор от Русия

При всички положение през следващите две седмици Западът и Кремъл влизат в опасна игра на нерви, която създава условия непредвидена и неочaквана ескалация. Особено в контекста на това, че в отговор Русия обяви намерението си за провеждане непланирани морски маневри в Източното Средиземноморие, където се намира британският самолетоносач HMS Elizabeth, част от чиято флотилия е разрушителят HMS Defender.

Още преди четири седмици, т.е. много преди настоящите събития край Крим, Русия също така анонсира пребазирането на три свои стратегически свръхзвукови бомбардировача Ту-22М3 Backfire в Сирия, откъдето те ще могат да се включат в обявеното непланирано учение заедно със свръхзвукови изтребители МиГ-31, въоръжени с хиперзвукови ракети "Кинжал". Разположени в авиобаза "Хмеймим", въпросните руски бойни самолети, способни да носят ядрено оръжие, имат огромен радиус на действие и могат да покрият целия Близък изток, Средиземноморието чак до Южна Италия, Югоизточна Европа и източната част на Северна Африка (включително Либия, където Москва има стратегически интереси).

В отговор на учението Sea Breeze Москва също така обяви днес проверка на бойната готовност на противовъздушната отбрана на Крим. В нея ще участват около 20 бойни самолети и вертолети, включително бомбардировачи Су-24М, както и зенитно-ракетни системи "Панцир" и С-400. Последните са с огромен радиус на действие и потенциално биха могли да обстрелват цели над териториалните води на Украйна и дори на съседна Румъния. "Черноморският флот провежда разнообразни мероприятия, за да следи действията на корабите от НАТО и други държави, които взимат участие в Sea Breeze '21", обобщава в официалното си изявление по темата руският Национален център за управление на отбраната, цитиран от агенция "Интерфакс".

Военноморски гамбит недалеч от бреговете ни

Морските маневри Sea Breeze '21 са рутинни, провеждат се всяка година от 1997 г. насам и трудно могат да се приемат за някаква голяма и неочаквана провокация по отношение на руската национална сигурност. Този път обаче те идват в по-специфичен момент. Мащабното учение се организира на фона на засилената руска активизация по отношение на Украйна през последните месеци и особено на неочакваното струпване на многочислени войски по границата й през пролетта с обяснението, че става дума за "проверка на бойната готовност".

Много западни анализатори в сферата на сигурността се опасяват, че скоро Кремъл може да продължи своята стратегия за икономическо "удушаване" на властта в Киев, като поетапно отрязва достъпа до украинските черноморски пристанища. Първата фаза от нея приключи в края на 2018 г. с прословутия инцидент в Керченския проток, при който руски граничари и специални сили превзеха три украински плавателни съда, след което ефективно блокираха неруското корабоплаване от и към Азовско море. Така половината от украинските пристанища се оказаха практически "отрязани" от международни води.

Притеснението в момента е, че Русия потенциално може да изпробва нещо подобно, налагайки морска блокада по отношение на портовете Одеса и особено на Миколаeв и Херсон, които се намират при устието на Днепър и също лесно могат да бъдат "отрязани". Редовното присъствие на натовски кораби в този район обаче намалява шансовете нещо подобно да се случи при перспективата от ескалация, която пряко да въвлече в конфликта и западните държави. Въпросната стратегия датира още от XIX век и е популярна под името "дипломация на канонерките".

Основната пречка за ефективното прилагане на тази стратегия е вече доста известната Конвенция от Монтрьо от 1936 г. Според нея военни кораби от държави, които нямат излаз на Черно море, могат да прекарат в него не повече от 21 дни в мирно време. Също така се разрешава едновременното присъствие на не повече от 9 подобни плавателни съда с обща водоизместимост до 30 хил. тона., като нито един от бойните кораби не може да е над 15 хил. тона.

За да се справи с този проблем, НАТО би трябвало да извършва ротационна охрана на Черно море, както и да развива бойния флот на страните членки, които имат излаз на него - нещо, което Турция и особено Румъния правят доста ефективно от няколко години, а България - не особено. Страната ни също така тихомълком осуетява плановете на алианса да сформира постоянна натовска военноморска група за региона - инициатива, лансирана още през 2016 г. от румънския президент Клаус Йоханис, но срещнала съпротива от страна на Бойко Борисов, с аргумента че иска да вижда край бреговете ни "платноходки и яхти, а не фрегати".

Искаш ли мир, готви се за война

Румъния за разлика от България се готви за евентуална руска експанзия все по-близо до границата си. Допълнителен стимул за реалистична оценка на рисковете е замразеният конфликт в съседна Молдова, където проруски сепаратисти де факто контролират Приднестровието, което се намира на по-малко от 200 км.

Затова през 2017 г. Румъния стартира амбициозна модернизация на армията си на стойност почти 12 млрд. долара. Дългосрочната програма включва придобиване на зенитни ракети Patriot, противокорабни ракети с наземно базиране NSM, строеж на четири многоцелеви корвети Gowind 2500, модернизация на две съществуващи корвети, закупуване на три подводници, както и на американски далекобойни системи за реактивна артилерия от типа HIMARS, които имат обсег 400 км. и на теория могат да обстрелват цели в Крим. Страната също така вече придоби и усвои използването на изтребители F-16 MLU, разреши разполагането на своя територия на бойни самолети от съюзнически държави за извършване на съвместен ер полисинг и поддържа ротация на американски морски пехотинци.

На фона на всичко това приносът на България в сигурността на Черноморския регион изглежда повече от скромен. Освен че не подпомага особено сформирането на натовска корабна бойна група за Черно море, страната ни е по-скоро пасивна по отношение на съвместния ер полисинг със съюзнически държави, най-вече защото военно-въздушните сили се опасяват това да не "приземи" перманентно застаряващите ни МиГ-29.

Превъоръжаването на флота също върви флегматично - договорът за придобиване на два модулни патрулни кораба бе подписан едва в края на мината година, а в Министерството на отбраната още върви разгорещен дебат с какви ракети да ги въоръжи. Отделно от това адмиралите предпочетоха да заложат на патрулни кораби, а не на по-малките леки корвети, които, оборудвани с правилните модерни боеприпаси, могат да осигурят много повече гъвкавост и по-големи бойни способности с по-малко разходи и по-малобройни екипажи. За подмяна на ракетите на старите ни белгийски фрегати и за закупуване на брегови батареи се говори предимно на теория, но финансиране така и няма отпуснато. Страната ни не разполага и с модерни трикоординатни радари, разузнавателни и ударни дронове, както и дори с разузнавателни "контейнери" за бъдещите F-16 блок 70.

Така на практика България се превръща в ахилесовата пета на югоизточния фланг на НАТО. А, както е известно, всеки потенциален агресор търси потенциалните уязвимости, за да нанесе първия си удар...