На вятъра ли отиват милионите за отбрана

Баснословни суми се отделят за нови оръжейни системи, които не(винаги) отговарят на реалните рискове за страната ни

Представете си хипотетична ситуация, при която военноморските сили на Русия наистина откриват огън по британския разрушител HMS Defender, преминал в непосредствена близост до бреговете на окупирания полуостров Крим. Или пък че, не дай си боже, наистина го потопяват. При това положение държавите - членки на НАТО, най-вероятно щяха да активират прословутия член 5 от Вашингтонския договори, според който въоръженото нападение срещу един съюзник се приема за атака срещу всички. В този случай многонационалните морски маневри See Breeze, което се провеждат край Одеса в момента, автоматично щяха да станат реална военна мисия.

България участва в това учение с произведената преди 36 години малка съветска противолотъчна корвета "Бодри". Тя е скромно въоръжена - със 76-милиметрово оръдие, две пускови установки за торпеда и портативни противовъздушни системи "Игла", които са руския еквивалент на преносимите зенитни ракети Stinger. За разлика от единствената ни ракетна корвета "Мълния" (подлежаща на скорошно бракуване) въпросният плавателен съд не притежава оръжейни системи, способни да поразяват цели отвъд визуалния обхват. И това свежда неговия принос в евентуални съвременни бойни действия почти до нулата.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се