На вятъра ли отиват милионите за отбрана

На вятъра ли отиват милионите за отбрана

Баснословни суми се отделят за нови оръжейни системи, които не(винаги) отговарят на реалните рискове за страната ни

Момчил Милев
10885 прочитания

© Надежда Чипева


Представете си хипотетична ситуация, при която военноморските сили на Русия наистина откриват огън по британския разрушител HMS Defender, преминал в непосредствена близост до бреговете на окупирания полуостров Крим. Или пък че, не дай си боже, наистина го потопяват. При това положение държавите - членки на НАТО, най-вероятно щяха да активират прословутия член 5 от Вашингтонския договори, според който въоръженото нападение срещу един съюзник се приема за атака срещу всички. В този случай многонационалните морски маневри See Breeze, което се провеждат край Одеса в момента, автоматично щяха да станат реална военна мисия.

България участва в това учение с произведената преди 36 години малка съветска противолотъчна корвета "Бодри". Тя е скромно въоръжена - със 76-милиметрово оръдие, две пускови установки за торпеда и портативни противовъздушни системи "Игла", които са руския еквивалент на преносимите зенитни ракети Stinger. За разлика от единствената ни ракетна корвета "Мълния" (подлежаща на скорошно бракуване) въпросният плавателен съд не притежава оръжейни системи, способни да поразяват цели отвъд визуалния обхват. И това свежда неговия принос в евентуални съвременни бойни действия почти до нулата.

Подобна е ситуацията с "цвета" на бойния ни флот, разположен в база "Атия" - двете белгийски фрегати клас Е-71 "Уилинген" (третата е оставена за резервни части). Обществена тайна е, че те носят противокорабни ракети Exocet и зенитни Sea Sparrow с отдавна изтекъл срок на годност. За подмяна на въпросните високотехнологични боеприпаси се говори само пожелателно и по принцип, така че фрегатите едва ли биха могли да се притекат на помощ на "Бодри", ако ситуацията в Черно море наистина се нажежи. Корабите ни няма да получат и защита от въздуха от българските МиГ-29 или пък от наскоро ремонтираните в Беларус щурмовици Су-25 - самолетите все още нямат натовска система "свой-чужд" и ще излизат на натовските радари като противникови цели. На помощ няма да дойде и някой от двата ни флотски хеликоптера Panther, въпреки че са "западно" производство, тъй като военните си спестиха инсталирането на системи за борба с подводници и пускова установка за торпеда...

Армията изяжда парите за армията

Това е само най-пресният, но показателен пример, как през последните години превъоръжаването на българската армия върви безидейно и без каквато и да е стратегическа визия. На практика няма ефективно изразходване на скромния ни военен бюджет, така че той да генерира най-адекватните бойни способности въз основа на потенциалните рискове. През последните няколко години модернизацията се провежда не само с фатално закъснение, но и "на парче", така че различните видове въоръжени сили и водещи съюзнически държави да не се почувстват пренебрегнати (поне на теория). Така мегапоръчката за новите изтребители бе даден на американската отбранителна корпорация Lockheed Martin, проектът за модернизацията на бойния флот - на германската корабостроителница Fr. Lürssen Werft GmbH, а модернизацията на Сухопътните войски отиде в... девета глуха, защото в общи линии свършиха, както парите за отбрана, така и политическата воля за отбранителни инвестиции в навечерието на новата икономическа и здравна криза.

"Основният проблем през годините е, че нямаме програмно управление на модернизацията. През 90-те имахме основни насоки за превъоръжаване срещу огромната сума от около 20 млрд. долара при бюджет под 200 млн. лв., което е напълно нереалистично. После програмите бяха сведени до около 3 млрд. лв., но дълги години никой не гледаше сериозно на тях. След идването на Борисов и някои сключените договори бяха орязани, започнаха да се правят неща на парче и не се решават никакви дългосрочни проблеми" , коментира за "Капитал" бившия служебен министър на отбраната Тодор Тагарев.

Прави впечатление също, че някакъв обществен дебат има само по темата какви да са новите военни платформи, но не и за оръжейните им системи, които тихомълком биват избирани почти еднолично от генералитета. А всъщност именно това има значение за реалния им принос към евентуалната отбрана на страната. И понеже военните проекти обикновено се оказват доста по-скъпи от първоначално анонсираното, първата жертва са именно въоръжението и боеприпасите с идеята, че в момента не се готвим за война, че няма смисъл да се презапасяваме и че ще мислим по темата чак при евентуална ескалация.

Също така често се залага на по-евтини оръжия, а не на най-модерните, които са дългосрочна инвестиция и биха се използвали по-дълго време. Така след около три години първите модерни изтребители F-16 Block 70 ще бъдат доставени с минимално количество ракети за въздушен бой, без "умни" боеприпаси за наземни цели и само с няколко бомби без опция за корекция на траекторията. Двата модулни патрулни кораба пък са поръчани без снаряди, торпеда и ракети, като за последните ще бъдат инсталирани само пусковите установки, които ще предопределят типа на използваните боеприпаси за години напред.

Какво да се модернизира най-напред

Таймингът на проектите, които са вкарани във военната модернизацията, е сбъркан, както от гледна точка на досегашните стратегически концепции на западните държави, така и в контекста на рисковете от настоящето и бъдещето. Преди 20 години визията на НАТО беше, че армиите трябва да се готвят за експедиционни мисии, асиметрични бойни действия срещу не особено тежко въоръжен враг и за антитерористични операции. Проектът за превъоръжаване на Сухопътни войски със съвременни бронирани бойни машини, който отговаря на тази концепция, обаче не успява да стане топ приоритет и до момента. Вместо това последното правителство изведнъж реши да модернизира малкото останали съветски танкове Т-72, най-вече за да подкрепи (уж патриотично) българското военно-ремонтно предприятие "Терем", като реалната работа всъщност ще бъде извършена от израелската военна фирма "Елбит". Развитието на Силите за специални операции, които са сърцевината на борбата срещу тероризма, пък получи тласък едва през последната около една година с проекта за придобиване на лекобронирани бойни машини, най-вероятно заради организационните способности на пробивния им командир ген. Явор Матеев.

Ако погледнем превъоръжаването на армията през призмата на рисковете от настоящото и близкото бъдеще, страната ни пак не е особено адекватна. След анексирането на полуостров Крим от страна на Русия през 2014 г. стратегическата обстановка коренно се промени, а Черно море се превърна в една от невралгичните точки на съприкосновение между Запада и Кремъл. Ситуацията до голяма степен започна да прилича на умалено противопоставяне от времето на Студената война.

През изминалите от тогава до сега седем години страната ни имаше възможност да заложи първо не на изтребителната авиация, а например на модерните и доста по-евтини 3D-радари, които да дават ранна ситуационна осведоменост какво точно се случва в акваторията и въздушното пространство между България и Русия. Инсталирането на модерна и мощна сензорна мрежа по крайбрежието ни би позволило на НАТО да следи всеки ход на руските въоръжени сили и дори бързо да изпрати изтребители от съседни съюзни държави, в случай че българските МиГ-29 не успеят да реагират поради една или друга причина. Преди да започне да купува кораби за военноморските сили, армията ни можеше да инвестира в брегови ракетни батареи и/или натовска противовъздушна отбрана от типа на Patriot. За разлика от поръчаните в момента модулни патрулни кораби, първият от които ще дойде най-рано през 2025 г., въпросните системи могат да заработят в рамките на месеци, а също така отбранителният им характер не може да бъде подложен на съмнение. И всичко това щеше да излезе по-евтино.

По-малки и по-гъвкави бойни системи

Ако пък флотът ни толкова държи да инвестира първо в бойни плавателни съдове, армията можеше да поръча първо от по-леки ракетни корвети. За разлика от модулите патрулни кораби, те щяха да бъдат построени по-бързо, по-лесно и по-евтино заради по-малките си размери. Въпреки че се управляват от много по-малък екипаж, ракетните корвети могат да постигнат същия отбранителен ефект, ако бъдат оборудвани с по-нови (но от друга страна и по-скъпи) оръжейни системи. По подобен начин постъпи съседна Румъния. Военноморските сили обаче предпочитат да залагат на по-тежки кораби, управлявани от повече хора, защото това означава и поддържането на по-голям щат от висши офицери.

Затова сред адмиралите битува и визията за възстановяване на подводния ни флот, като за целта евентуално ще бъде придобита подводница втора ръка от Норвегия или Италия. Подобен проект обаче също би глътнал огромни средства, съизмерими с парите за изтребители и за патрулни кораби. Вместо това страната ни можеше вече да е инвестирала целево в отбранителни системи за борба с подводници, тъй като Черноморският флот на Русия поддържа в бойна готовност поне седем от тях. България би могла да закупи още хеликоптери Panther или аналогични, които наистина да са оборудвани с торпеда и системи за откриване на цели под морската повърхност. Страната ни също така можеше да изгради инфраструктура за ползване на F-16 първо в авиобазата с предно разполагане "Безмер" край Ямбол, от където операциите за ер полисинг в черноморската акватория биха били доста по-ефективни, включително с кацания за презареждане от страна на румънски, турски и гръцки изтребители, както и за временно базиране на ескадрили от други съюзнически държави. Страната ни би мога да работи по-активно със САЩ за изграждане на военноморски компонент на т.нар. съвместни българско-американски съвместни съоръжения - по неофициална информация от Вашингтон от години проявяват интерес към разположената край Черноморец база "Атиа".

Вместо да направи всичко това обаче, България предпочете да се забави, а след това да заложи на най-скъпия проект, избирайки възможно най-скъпите предложени изтребители. И заложи в него стотици милиони скрити разходи, които ще блокират години напред други стратегически прецизирани и по-осъществими инициативи за модернизация. "Нужна е дългосрочна програма за превъоръжаване с ясен ангажимент за финансово осигуряване", обобщава ситуацията ексминистър Тагарев.

Представете си хипотетична ситуация, при която военноморските сили на Русия наистина откриват огън по британския разрушител HMS Defender, преминал в непосредствена близост до бреговете на окупирания полуостров Крим. Или пък че, не дай си боже, наистина го потопяват. При това положение държавите - членки на НАТО, най-вероятно щяха да активират прословутия член 5 от Вашингтонския договори, според който въоръженото нападение срещу един съюзник се приема за атака срещу всички. В този случай многонационалните морски маневри See Breeze, което се провеждат край Одеса в момента, автоматично щяха да станат реална военна мисия.

България участва в това учение с произведената преди 36 години малка съветска противолотъчна корвета "Бодри". Тя е скромно въоръжена - със 76-милиметрово оръдие, две пускови установки за торпеда и портативни противовъздушни системи "Игла", които са руския еквивалент на преносимите зенитни ракети Stinger. За разлика от единствената ни ракетна корвета "Мълния" (подлежаща на скорошно бракуване) въпросният плавателен съд не притежава оръжейни системи, способни да поразяват цели отвъд визуалния обхват. И това свежда неговия принос в евентуални съвременни бойни действия почти до нулата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


6 коментара
  • 1
    rashisan avatar :-|
    rashisan

    От написаното до тук прекрасно се вижда, че България е идеален плацдарм за едната или другата страна. Въпросът е кой ще е първи.

  • Iordan Kolev

    Не мога да разбера защо авторът непрекъснато цитира бившето тт. Единственото вярно в статията е, че всичко се прави на парче заради рушвета. Можехме да поръчаме съвременни оръжия с план 10-15 години и да дадем на еврейчетата от "Елбит" да оборудват старата съветска техника с достатъчен ресурс - сухопътна, морска и въздушна с НАТО-ски системи за опознаване и контрол като поляците, например... Вместо да я режем за скрап, както повели Биг брадър. И все още щяхме да имаме някаква армия. Сега нямаме никаква!

  • 3
    bira avatar :-|
    Bira

    видимо е, че не може да се получи смислена статия на базата на мисли на тт.
    срамота.
    материята е повече от благодатна.

  • 4
    nns avatar :-P
    nns

    Както на финала се досеща автора , всичко е вятър и мъгла с цел добруването на офицерският състав. Броя и структурата на ръководния състав на бойният флот отговаря на флот с 60-70 бойни плавателни съда , а то няма и 6-7 - средна възраст 40+ . Адмирали , комодори , тути-фрути, 3000 тумбака заплати получават всеки месец/ само в Атия/ - 2 фрегати/ без въоръжение стана ясно/ и 2-3 миночистача - колко точно капитана, адмирала и комодора им трябват ?! 1992-3 съм служил на летище Равнец - тогава беше авио полк - 22 МИГ 29 бяха там + 20 МИГ 21 в Добрич - наборни и службаши / вкл. с техн. подръжка , оръжейни складове и обслужване на латищата / едва ли бяхме повече от 4-500 човека - на над 40 бойни машини.Сега заплати да вървят мила моя майнольо , офицерски балове и комодори ръйшли.

  • 5
    parallelepiped avatar :-|
    parallelepiped

    Няма съвременна армия, която без модерни изтребители да има какъвто и да е шанс срещу когото и да било. В това отношение, изразеното мнение в статията е напълно аматьорско. Изтребителите имат ултамодерни радари, които спокойно могат временно да заместят цитираните 3D радарни системи докато се намерят пари същите да бъдат закупени. Още повече, че в района има достатъчно АУАКСИ, които контролират небето...
    Отделно, закупуването на муниции - ракети, умни бомби и т.н. винаги може да бъде направено при необходимост, стига да имаш платформата (в случая модерния изтребител), на които да ги инсталираш.
    В това отношение статията малко прилича на такава, само да се плюе...

  • 6
    weiss avatar :-|
    weiss

    Вярно е ,че се купува въоръжение на парче, и в интерес на казионните интереси на командния състав и корупционерите по веригата. Но кучето е заровено още по-дълбоко: за да придобиеш адекватното въоръжение, трябва да знаеш с кого и в какви обстоятелства може да се наложи да воюваш. Ако очакваш масирани руски десанти по Черноморието, ти трябва едно; ако пък танкови клинове от юг-друго. Ако ще водиш чужди войни заради фантомните болки на бившата повелителница на океаните край чужди брегове-трето. В това отношение отбранителната ни доктрина е пожелателна и политизирана, и разбира се, пак на парче.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал