Часът на "въздушната пожарна"

Според специалисти от авиационния бранш вертолетите са по-добрия вариант за пожарогасене в планинска страна като България

Часът на "въздушната пожарна"

Климатичните аномалии форсират идеята за създаване на интегрирано авиоподразделие за действие при бедствени ситуации в България

Момчил Милев
7894 прочитания

Според специалисти от авиационния бранш вертолетите са по-добрия вариант за пожарогасене в планинска страна като България

© Reuters


Все по-тежките и продължителни летни топлинни вълни и унищожителните горски пожари вероятно ще се окажат "новото нормално", към което светът се е запътил и с което ще трябва да се научим да живеем и тук, в България. Това е един от основните изводи в тазгодишния изключително тревожен климатичен доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени към ООН (IPCC), според който последните шест години са най-горещите, откакто се правят официални измервания. Паралелно с това драматичните кадри от съседните ни Гърция, Турция и Северна Македония, където през последните дни огромни пожари изпепелиха горски масиви, села и дори предградия на Атина, а хората понякога трябваше да се спасяват с кораби по море, нагледно демонстрираха, че предупрежденията на учените не са просто свръхреакция на алармисти. И че е време за бързи действия по линия на климатичните рискове и последствията от тях.

За съжаление огнената стихия, провокирана от необичайно продължителната гореща вълна над Югоизточна Европа и Мала Азия, не подмина и България. Тя отново завари страната ни зле ресурсно подсигурена за бедствия от подобен тип и с такъв мащаб. В опит да загасят пожарите без необходимите знания и техника загинаха хора. Лошата новина е, че държавата посрещна тазгодишния "пожароопасен" сезон с... един вертолет, годен за гасене от въздуха. Потенциално добрата е, че политиците и властите очевидно вече узряват за идеята, че трябва да предложат някакво по-сериозно решение на проблема. И по него явно вече се работи поне на хартия.

Кой да гаси от въздуха

"Да, прав сте, в момента за съжаление имаме само един хеликоптер от Военновъздушните сили (ВВС). От вторник ще има още един и вероятно до 10-ина дни - трети. Такъв е капацитетът ни в момента." Това обяви служебният премиер Стефан Янев по време на блицконтрол в парламента миналия четвъртък, след като бе запитан от депутата Иво Мирчев смята ли служебното правителство да предприеме спешни мерки, така че следващите година настоящата ситуация да не се повтаря и да не изпадаме в толкова тежка криза по отношение на горските пожари. "Ако нещата се обърнат и станат по-тревожни, ще трябва да искаме помощ от друга държава с летателна техника по европейския механизъм, защото нашата е недостатъчна", обобщи министър-председателят.

Изказването му обаче не беше изпадане в традиционни режим на оправдаване. По думите на Янев държавата вече е предприела "първата полукрачка", така че да изгради специален капацитет за действие при бедствени ситуации. "В плана за възстановяване и устойчивост заложихме проект за медицински хеликоптери. Което е добре, възприема се положително и дай боже да стане бързо, защото такава необходимост имаме и тя е неотложна", обяви премиерът. Според него също така това ще е само първата стъпка от много по-мащабна инициатива за действие при кризи от въздуха. "В по-широкия кръг на темата за хеликоптерите и летателните средства: при дискутирането на този проект стигнахме до извода, че няма да е лошо да се направи цялостна държавна структура под формата на държавна агенция, в която да има не само медицински хеликоптери, но и вертолети за гасене на пожари, за извънредни ситуации и други летателни средства", обяви Янев пред депутатите. По думите му това ще е дълъг процес, който като времеви и политически хоризонт ще отиде в мандата на следващото правителство.

Идеята за създаване на обща структура от въздухоплавателни средства за действие при извънредни ситуации има подкрепата и на главен комисар Николай Николов, директор на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР. "Не е по силите на нито едно министерство да изгради и поддържа самостоятелно подобен капацитет", коментира той пред "Капитал". Според него моментът за сформиране на подобна междуведомствена структура е особено подходящ, тъй като страната ни може да получи за целта сума от порядъка на 100 млн. евро от ЕС по линия на Плана за възстановяване, както и финансиране по линия на плана rescEU. Според Николов не е толкова важно как ще изглежда въпросната структура - дали ще е агенция или държавно предприятие, както и под чия шапка ще е. Той е убеден, че е ключово тя да бъде учредена от Министерски съвет по най-бърз начин, както и да се назначи екип от около 10 човека, който веднага да започне проектната дейност за изграждането на въпросния въздушен капацитет.

Тъжната реалност е, че в момента пожарната не разполага със собствени хеликоптери за гасене, въпреки че е правила два неуспешни опита да придобие такива - през 2013 и 2019 г. МВР разполага с вертолети към "Гранична полиция", които обаче се използват само за наблюдение и не са пригодени за гасене. При нужда пожарната отправя молба към ВВС, които могат да я удовлетворят след разрешение от началника на отбраната. На теория бойната авиация разполага с 12 машини "Кугър" и пет Ми-17, които потенциално могат да се използват за целта. "Кугър"-ите могат да използват "Bambi Bucket"s капацитет 2 тона вода, Ми-17 - с около три. На практика обаче повечето от тези вертолети не са минали обслужване и/или капитално-възстановителен ремонт и не са сертифицирани да летят. При Ми-17 има проблем и с нальота на екипажите, много от които са с прекъсната подготовка поради недостатъчно часове във въздуха. Комисар Николов все пак е убеден, че може да се осигурят средства за възстановяване на техническата годност на част от нелетящите "Кугър"-и, които да се ползват за гасене от новата междуведомствена структура. Според него има идея да се преговаря и с италианската компания Leonardo, която да оборудва военно-транспортните ни самолети "Спартан" със специални кубове, които да позволят и те да се ползват за потушаване на горски пожари.

Каква е оптималната формула за страната ни

Според специалисти от авиационния бранш вертолетите са по-добрият вариант за пожарогасене за България. На първо време може да се започне с две машини, които да нараснат до 3-4 в зависимост от отпуснатия бюджет. По принцип самолетите също са опция, защото могат да носят двойно по-голямо количество вода, но са пригодени за по-равнинни или нискохълмисти местности. Там, където става дума за пресечен или силно планински терени, каквито са Рила, Пирин или Родопите, хеликоптерите имат безспорни предимства. Друг проблем, с който се сблъскват пожарните самолети, е, че се нуждаят от водоем с дължина от порядъка на километър и половина, за да се презареждат. В България с изключение на язовир "Искър" такива почти няма и при това положение водата трябва да се черпи от Черно море или река Дунав. "С хеликоптери сме презареждали от водоем с размери 10 на 10 метра, просто трябва да е по-дълбок, за да може системата тип "Bambi Bucket" да се напълни. По този начин се пести време, защото вертолетът може да гаси в рамките на 7-8 мин. Такъв беше случаят с пожарите на Бистришко бранище, когато вода се вземаше от язовир "Искър"", спомня си бивш военен пилот, участвал в операции по пожарогасене.

Колко време и средства ще отнеме изграждането на подобна структура зависи от това точно към какъв вариант се премине. Ако самолетите и вертолетите се водят държавни въздухоплавателни средства към МО, МВР или към Гранична полиция, процесът вероятно ще е много по-бърз, защото веднага ще могат да се включат военните пилоти, които не трябва тепърва да се бреветират (да минават изпити за правоспособност и да им се издават сертификати). Ако обаче става дума за търговско дружество, трябва да започне процес по бреветиране, който може отнеме около две години.

Има два или три варианта за придобиване на въздухоплавателни средства. Единият е да се тръгне да се правят търгове, но при това тепърва трябва да се закупуват вертолети - чисто нови или втора употреба. При него трябва да се заделят значителни средства и да се мине през цялата процедура по ЗОП с евентуални обжалвания на недоволни фирми. Друг вариант е вертолети да се вземат от Министерство на отбраната - в авиобаза "Крумово" има достатъчно приземени машини с малък нальот и някои от тях, поне два, могат да бъдат преоборудвани и прехвърлени в тази агенция или дружество. Ако става дума за руските Ми-17 - един капитално-възстановителен ремонт е около 5-6 млн. лв. на машина, продължава 5-6 месеца и може да се направи у нас - в пловдивския завод "Авионамс" или в "Терем - Летец" в София. Това е един от най-бързите варианти - страната ни разполага с подготвени пилоти, имаме и налични вертолети, но решение за това трябва се вземе на ниво Министерски съвет и ако Министерството на отбрана е съгласно. Има и опцията да се приложи схемата на "пожароопасни" държави като Гърция, Турция, Испания и Португалия, където тези функции се изпълняват от специализирани фирми, наемани от държавата.

"Проблемът с пилотите в Крумово е, че от тези, с които започнахме гасенето на пожарите 2010 г., вече са останали единици - един екипаж да има, два най-много", спомня си ветеран от военната ни авиация. Така че намирането на финансиране и въздухоплавателни средства са само част от проблем. По-сериозен може да се окаже въпросът ще има ли кой да ги управлява...

Все по-тежките и продължителни летни топлинни вълни и унищожителните горски пожари вероятно ще се окажат "новото нормално", към което светът се е запътил и с което ще трябва да се научим да живеем и тук, в България. Това е един от основните изводи в тазгодишния изключително тревожен климатичен доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени към ООН (IPCC), според който последните шест години са най-горещите, откакто се правят официални измервания. Паралелно с това драматичните кадри от съседните ни Гърция, Турция и Северна Македония, където през последните дни огромни пожари изпепелиха горски масиви, села и дори предградия на Атина, а хората понякога трябваше да се спасяват с кораби по море, нагледно демонстрираха, че предупрежденията на учените не са просто свръхреакция на алармисти. И че е време за бързи действия по линия на климатичните рискове и последствията от тях.

За съжаление огнената стихия, провокирана от необичайно продължителната гореща вълна над Югоизточна Европа и Мала Азия, не подмина и България. Тя отново завари страната ни зле ресурсно подсигурена за бедствия от подобен тип и с такъв мащаб. В опит да загасят пожарите без необходимите знания и техника загинаха хора. Лошата новина е, че държавата посрещна тазгодишния "пожароопасен" сезон с... един вертолет, годен за гасене от въздуха. Потенциално добрата е, че политиците и властите очевидно вече узряват за идеята, че трябва да предложат някакво по-сериозно решение на проблема. И по него явно вече се работи поне на хартия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


3 коментара
  • 1
    tst1412698429378683 avatar :-|
    Николай Теллалов

    пълен резил!
    все едно за първи път се случват горски пожари!
    все едно хеликоптерите са изобретени вчера вечерта!

    ПОЗОР

  • 2
    b_mitov avatar :-P
    b_mitov

    off topic:
    И един леководолаз висше от върха на бора... :)

  • 3
    chernomorski avatar :-|
    Chernomorski

    Интересна и важна публикация. Ясно е, че повече ни е нужна водогасителна авиация и за целта е най-добре да се ползва потенциала на военните и МВР гранична полиция. Създаването на нова държавна структура ще опорочи процеса, в това няма съмнение. Малко промени в съответното законодателство и добрите намерения могат да станат реалност още за следващата 22 година.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал