С атомни подводници срещу Китай

Австралийските атомни подводници ще дадат изключително големи стратегически предимства заради своята безшумност и способността им да останат потопени в продължение на месеци.

С атомни подводници срещу Китай

Новото отбранително споразумение AUKUS ще размести световния геостратегически баланс за десетилетия напред и се опитва да предотврати война в Южна Азия

Момчил Милев
5706 прочитания

Австралийските атомни подводници ще дадат изключително големи стратегически предимства заради своята безшумност и способността им да останат потопени в продължение на месеци.

© Reuters


Макар да не си личи от пръв поглед, тристранното стратегическо партньорство AUKUS, което изненадващо бе обявено от Австралия, Великобритания и САЩ миналата сряда, е едно от онези ключови събития, които обикновено се оказват повратни точки в световната история. На 15 септември трите държави неочаквано анонсираха нова и неизвестна до момента отбранителна инициатива, която според висш представител на САЩ "отразява решимостта на администрацията на Байдън да изгради по-силни партньорства за поддържане на мира и стабилността в целия регион на Индийския и Тихия океан". Макар това да не беше казано в прав текст, основната идеята на AUKUS е да създаде нови стратегически възпиращи способности, които да парират апетитите на Китай за експанзия в региона и изкушението да направи това с военни средства. В частност става дума за териториалните спорове и свободата на корабоплаването в акваторията на Южнокитайско море (откъдето преминава голяма част от световния търговски трафик), както и нарастващите опасения, че в близко бъдеще режимът в Пекин може да реши да окупира със сила Тайван, приеман от него за отцепила се провинция. Ключовата роля да бъде на първа линия при евентуална военна ескалация явно се пада на Австралия, чието военно ръководство още преди няколко месеца неофициално започна да предупреждава, че има "голяма вероятност" от избухването на конфликт с китайско участие в обозримо бъдеще.

"Целта на тази нова архитектура всъщност е задълбочаване на сътрудничеството по линия на редица отбранителни способности, отговарящи на реалностите на XXI век", коментират висши представители на Белия дом в първия неофициален бекраунд брифинг по повод AUKUS. От друга страна обаче, споразумението показва желанието на САЩ да преориентират отбранителните си приоритети от Европа и Близкия изток към Азия, като инвестират във възпиращи военни възможности на ключовите си азиатски си партньори. Подобни намерения за префокусиране на политиката в сферата на сигурността към Далечния изток бе заявена още преди години от тогавашния американски президент Барак Обама. Въпросният стратегически завой от своя страна създава и потенциална възможност за възникване на стратегически вакуум в Европа, или казано по-просто - за постепенно "обезкръвяване" на НАТО, чиито европейски членове в момента не отделят достатъчно средства за модернизация на армиите си и основно разчитат на американските стратегически бойни способности, когато става дума за мащабни военни операции. Подписването на AUKUS също така показва, че администрацията на Байдън тихомълком е склонна да продължи да придава все по-голяма тежест на двустранните и тристранните отбранителни договори с ключови съюзници за сметка на многостранните формати, без обаче да хвърля бомбастични реплики в стил "НАТО е отживелица" по подобие на Доналд Тръмп.

Кой дебне в Южнокитайско море

За момента най-видимият ефект от сключването на AUKUS е, че Австралия ще получи безпрецедентен достъп до технологии за създаване и използване на най-малко осем атомни подводници. В случая става дума само за системите за задвижване на плавателните съдове, които ще са базирани на ядрени реактори, а не за разполагане на оръжия за масово поразяване на борда им. През следващите 18 месеца технически и военноморски екипи от трите съюзнически държави ще извършат проучване какъв ще бъде най-удачният формат за реализирането на въпросния проект. Възможно е също така Австралия да получи достъп до американски ядрени подводници клас Virginia, на които да се обучават нейните екипажи, докато се строят новите попълнения на нейната флотилия.

Тристранното споразумение обаче се оказа и неочакван и тежък удар по Франция, която загуби сключена през 2016 г. сделка с Австралия на стойност 66 млрд. долара за придобиване на 12 нови дизелово-електрически подводници клас Barracuda. Френският външен министър Жан-Ив льо Дриан определи тайното сключване на AUKUS като "нож в гърба" и обвини американския президент Байдън, че действа като предшественика си Тръмп. В резултат на подписването на споразумението френският президент Еманюел Макрон изтегли за неопределено време посланиците си в САЩ и Австралия - нещо, което не е се е случвало никога в историята на дипломатическите отношения с двете съюзнически държави. Китай пък обяви, че участниците в инициативата "трябва да се отърсят от манталитета си от времето на студената война и от идеологическите си предразсъдъци".

Всичко дотук може да звучи просто като лобиране за поредната голяма военна сделка в полза на САЩ, но всъщност е нещо много по-мащабно. Конструирането на австралийски атомни подводници и разполагането им в близост до потенциалния кризисен регион ще има ключова роля за ефективността на AUKUS. Те ще дадат изключително големи стратегически отбранителни предимства на Австралия заради своята безшумност и способността им да останат потопени в продължение на месеци, и то без пряко да нарушават договорите за неразпространение на ядреното оръжие. На практика тихоокеанската страна е на път да стане едва втората държава след Великобритания, която получава достъп до американски ядрени технологии за задвижване на подводници, както и седмата в света, която разполага с подобни военни способности.

Милитаризира ли се Австралия

В настоящата ситуация Австралия няма голям избор дали да загърби френската сделка и да премине към въоръжаване с атомни подводници, ако иска да разполага с инструментариум за възпиране на китайския експанзионизъм. В момента военноморските сили на страната разполагат с шест подводници клас Collins, които обаче са дизелово-електрически, могат да патрулират максимум 90 дни и са почти непригодни за изпълнение на стратегически задачи. За разлика от атомните, този тип плавателни съдове периодично трябва да излизат на повърхността или поне да пуснат своя шнорхел, за да включат генераторите си за презареждане на батериите, което веднага ги прави видими за потенциалния противник. С моделите Barracuda, предлагани по френската сделка, проблемът е още по-голям, тъй като те, макар и по-модерни, могат да патрулират само до 70 дни. Като се има предвид също така, че разстоянието между Австралия и Южнокитайско море е около 3500 мили и се изминава за около две седмици в двете посоки, периодът на бойната им ефективност спада с около 20%. При ядрените подводници от своя страна единственото ограничение за продължителността на мисията е количеството провизии на борда и психологическата издръжливост на екипажа да стои под водата за дълъг период от време. Стандартната продължителност на мисиите на този тип плавателни средства във военноморските сили на САЩ например е шест месеца. Така в близко бъдеще може да се окаже, че всеки път, когато планират операция в спорните води на Южнокитайско море или се замислят дали да не организират десант в Тайван, китайските военни стратези трябва да си зададат въпроса може ли наблизо да има скрита австралийска подводница. Ако тя е атомна, отговорът обикновено ще е "да".

По всичко личи също, че в контекста на AUKUS САЩ също сериозно се подготвят за евентуална своя намеса при ескалация на напрежението в индо-тихоокеанския регион. Така например през декември 2020 г. американското Министерство на отбраната обявява нова стратегия за морско възпиране, наречена Advantage at Sea. В нея се предвижда радикално реформиране на морската пехота. Идеята е тя да загърби последните близо три десетилетия, през които се занимава приоритетно със сухоземни операции, и да се върне към корените си на експедиционна сила към флота, предназначена да извършва операции в спорни крайбрежни територии (като островите в тихоокеанския регион). Идеята е морската пехота да стане по-лека, по-мобилна, способна да действа от най-разнообразни плавателни съдове и платформи, както и да интегрира повече роботизирани и безпилотни системи. Амбицията на САЩ е трансформацията на първите части да е факт до 2023 г., а цялостната реформа да приключи до 2030 г.

Начинът, по който тристранно споразумение AUKUS беше подготвяно в продължение на месеци и сключено при пълна секретност, обаче със сигурност ще има траен отпечатък върху международните отношения по принцип и върху доверието между западните съюзници. "Това е сериозна криза. Това е важно както за отношенията със САЩ, така и за отношенията в Индо-Пасифика. Френският гняв не е насочен само към договора. Договори се развалят по всяко време, но има начин това да се направи - например говориш с партньора и предоговаряте. Но сега бяхме изправени пред свършен факт", коментира за "Капитал" Фредерик Грар, анализатор от Европейския съвет за външна политика по проблемите на Азия. Според него французите по принцип не са против военните съюзи, но в случая се чувстват предадени. "Това повдига два въпроса. Каква визия имат САЩ за този регион? И какво значи да си съюзник на САЩ? Ако е просто "или си с нас и си наше прокси, или си против нас", Франция не е част от това", обобщава Фредерик Грар.

Макар да не си личи от пръв поглед, тристранното стратегическо партньорство AUKUS, което изненадващо бе обявено от Австралия, Великобритания и САЩ миналата сряда, е едно от онези ключови събития, които обикновено се оказват повратни точки в световната история. На 15 септември трите държави неочаквано анонсираха нова и неизвестна до момента отбранителна инициатива, която според висш представител на САЩ "отразява решимостта на администрацията на Байдън да изгради по-силни партньорства за поддържане на мира и стабилността в целия регион на Индийския и Тихия океан". Макар това да не беше казано в прав текст, основната идеята на AUKUS е да създаде нови стратегически възпиращи способности, които да парират апетитите на Китай за експанзия в региона и изкушението да направи това с военни средства. В частност става дума за териториалните спорове и свободата на корабоплаването в акваторията на Южнокитайско море (откъдето преминава голяма част от световния търговски трафик), както и нарастващите опасения, че в близко бъдеще режимът в Пекин може да реши да окупира със сила Тайван, приеман от него за отцепила се провинция. Ключовата роля да бъде на първа линия при евентуална военна ескалация явно се пада на Австралия, чието военно ръководство още преди няколко месеца неофициално започна да предупреждава, че има "голяма вероятност" от избухването на конфликт с китайско участие в обозримо бъдеще.

"Целта на тази нова архитектура всъщност е задълбочаване на сътрудничеството по линия на редица отбранителни способности, отговарящи на реалностите на XXI век", коментират висши представители на Белия дом в първия неофициален бекраунд брифинг по повод AUKUS. От друга страна обаче, споразумението показва желанието на САЩ да преориентират отбранителните си приоритети от Европа и Близкия изток към Азия, като инвестират във възпиращи военни възможности на ключовите си азиатски си партньори. Подобни намерения за префокусиране на политиката в сферата на сигурността към Далечния изток бе заявена още преди години от тогавашния американски президент Барак Обама. Въпросният стратегически завой от своя страна създава и потенциална възможност за възникване на стратегически вакуум в Европа, или казано по-просто - за постепенно "обезкръвяване" на НАТО, чиито европейски членове в момента не отделят достатъчно средства за модернизация на армиите си и основно разчитат на американските стратегически бойни способности, когато става дума за мащабни военни операции. Подписването на AUKUS също така показва, че администрацията на Байдън тихомълком е склонна да продължи да придава все по-голяма тежест на двустранните и тристранните отбранителни договори с ключови съюзници за сметка на многостранните формати, без обаче да хвърля бомбастични реплики в стил "НАТО е отживелица" по подобие на Доналд Тръмп.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


4 коментара
  • 2
    antipa avatar :-P
    D-r D

    По-абсурдно заглавие би било единствено "С атомни подводници начело в борбата за мир", което е смисъла на газещият напреко през фактите пропаганден текст.

    Като се започне от 1951 г насам САЩ не са престанали да творят военни блокове в Азиатско-Тихоокеанския район: ANZUS (Австралия, Н.Зеландия, САЩ), ANZUK (Австралия, Н.Зеландия, Британия, Сингапур, Малайзия), CENTO.
    Отделно са двустранни военни договори на САЩ с Япония, Ю.Корея, Индонезия, Филипините, Н.Зеландия, Австралия, чиито продукт са стотиците американски бази в района.
    Китай няма нито една военна база в АТР. Нито една.

    В същото време САЩ не участва в нито един многостранен икономически съюз в АТР.
    В нито един икономически ги няма, но на всичко военни са основатели.
    Китай пък има търговски договори с всички от изброените страни и ако не е най-големия инвеститор в някоя от тях, е на второ място.

    Казано с две думи сегашната военна активност на САЩ в Азиатско-Тихоокеанския район нито е нещо ново, нито е предизвикана от актуалното противопоставяне с Китай.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Образец за аналитично писане по темата за значението на поредния американски военен проект за Европа: Янис Варуфакис в Project Syndicate от 23.9:
    https://www.project-syndicate.org/commentary/european-leaders-to-blame-for-subordination-to-america-by-yanis-varoufakis-2021-09

  • 4
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Поредните бомби за "мир".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал