Големите военни разходи няма да подминат и новата власт

Стратегията на Запада за военно възпиране на Русия неминуемо ще доведе до нови милиардни инвестииции за страната ни

На първо място основен приоритет най-вероятно ще се окаже проектът за закупуване на втора "полуескадрила" от още 8 изтребителя F-16 Block 70.
На първо място основен приоритет най-вероятно ще се окаже проектът за закупуване на втора "полуескадрила" от още 8 изтребителя F-16 Block 70.    ©  Цветелина Белутова
На първо място основен приоритет най-вероятно ще се окаже проектът за закупуване на втора "полуескадрила" от още 8 изтребителя F-16 Block 70.
На първо място основен приоритет най-вероятно ще се окаже проектът за закупуване на втора "полуескадрила" от още 8 изтребителя F-16 Block 70.    ©  Цветелина Белутова

Държавите - членки на НАТО, трябва да се подготвят за отбрана при евентуална руска агресия на няколко фронта, най-вероятно в районите на Балтийско и Черно море. Тя може да е не само конвенционална, но и да включва използването на ядрено оръжие, удари от Космоса, атаки срещу комуникационната инфраструктура и в кибеространството. Това беше ключовото послание от последната срещата на военните министри от страните - членки на отбранителния съюз, която се проведе преди около две седмици в Брюксел.

Въпреки че изрично подчертават, че рискът от въоръжен конфликт с Кремъл не е непосредствен, висшите представители на НАТО се обединиха около гледната точка, че алиансът трябва да модернизира военните си планове и своята стратегия за възпиране, както и да изгради достатъчно сериозен отбранителен потенциал в най-рисковите региони. Единият от тях за жалост е именно източната морска граница на България. Това автоматично означава, че българската армия ще е неразделна част от тази нова стратегия на алианса и ще трябва да поддържа адекватни модерни бойни способности, които ще изискват спешни и милиардни инвестиции през следващите няколко години.

Фрегати срещу "лодки за разходки"

Индиректните и преките сигнали, че Черно море се очертава като може би най-взривоопасната зона на съприкосновение между Запада и Русия, продължиха да идват и през дните след срещата на военните министри. "Сигурността и стабилността на Черно море са в интерес на националната сигурност на САЩ и критични за отбраната на източния фланг на НАТО. Няма нужда да казвам, че регионът е уязвим в случай на руска агресия", обяви американският военен министър Лойд Остин по време на своя обиколка в Румъния, Украйна и Грузия. По същото време въоръжените сили на Русия организираха мащабно учение в Крим, при което 40 военни кораба симулираха десант на крайбрежната ивица, а около 20 бойни самолета тренираха унищожаване на условен противник, който се опитва да акостира край анексирания полуостров. В същия ден руски изтребители Су-30 извършиха прехващане на двойка американски стратегически бомбардировачи B-1B над неутралните води на Черно море. Паралелно с визитата на Остин в региона руският външен министър Сергей Лавров неприкрито започна да намеква, че САЩ най-вероятно се готвят за изграждане на военноморски бази на територията на Румъния и/или България.

Американският генерал от резерва Бен Ходжис, ръководил сухопътните сили на САЩ в Европа, също застъпва тезата, че новият стратегически план на НАТО би трябвало да доведе до по-голяма кохерентност на съюзническата колективна отбрана, което означава повече ресурси именно в района на Черно море. "За мен това е регионът, където е по-вероятно да пламне конфликт, отколкото в Прибалтика", коментира бившият военачалник. Индикациите, че ген. Ходжис може би има право, продължиха да идват и през тази седмица: във вторник черноморският флот на Русия отново организира голямо учение по унищожаване на вражески морски цели в отговор на това, че в региона пристигнаха два щатски военни кораба - флагманът на Шести американски флот USS Mount Whitney и ракетния разрушител USS Porter. По този повод руският президент Владимир Путин многозначително коментира, че руските моряци са можели да наблюдават американците "с биноклите си или през мерниците на своите отбранители системи".

Колко ще ни струва новата "студена война"

Дрънкането на оръжие край акваторията на страната ни почти сигурно ще даде тласък на няколко отдавна забавяни проекта за модернизацията на българската армия. Първите индикации, че това ще се случи дори в близките месеци след като бъдат сформирани нов парламент и правителство, дойдоха още по времето на управлението на служебното правителство. На първо място това безспорно е проектът за закупуване на втора "полуескадрила" от още 8 изтребителя F-16 Block 70. В края на лятото служебният военен министър Георги Панайотов изпрати до Вашингтон т.нар. Letter of Request for Letter of Offer and Acceptance (LoR for LOA) - писмо-заявка за подготовка на проектодоговор, в което има "прецизна разбивка на стойностите по компоненти, системи, услуги и т.н.", тоест колко точно би струвало придобиването на следващата партида бойни самолети.

Според ръководителя на военното ведомство отговорът на САЩ трябва да дойде в рамките на 6-8 месеца, тоест бъдещите управляващи ще бъдат "зарадвани" с американска обвързваща оферта за още изтребители през пролетта на следващата година. Така че който и да дойде на власт, изненадващо ще получи проформа-фактура от Пентагона за поне 2.2 млрд. лв. (толкова струваха първите 8 бойни самолета), а най-вероятно и повече, тъй като по времето на кабинета "Борисов 3" щатските изтребители бяха поръчани с минимални боекомплекти, предназначени предимно за охрана на въздушното пространство. Добрата новина е, че САЩ обещават плащането да може да стане поне на две вноски.

В контекста на нарастващото напрежение с Русия сега авиацията ни ще трябва да се подсигури и с боеприпаси за поразяване на наземни и най-вече надводни цели. В този контекст допълнителни разходи може да се очакват по линия на интеграцията на модерни противокорабни ракети към F-16 Block 70, каквато за момента още няма.

"Очите и ушите" на армията

Неразривно свързан с приемането на въоръжение на новите ни натовски изтребители е и проектът за превъоръжаване с нови 3D радари. Обществена тайна е, че радиолокационното покритие на страната ни в момента е лошо, което е крайно неприемливо в контекста на плановете за възпиране на Русия в Черноморския регион. То се извършва с допотопна техника, която вероятно е придобивана, когато бъдещите пилоти на F-16 са ходили в детската градина или дори още не са били родени. В началото на октомври служебният военен министър Панайотов обяви, че се готви да внесе в Министерския съвет проекта за инвестиционен разход за придобиване на въпросните радари с ориентировъчна стойност 390 млн. лв. Срещу тази сума страната ни иска да придобие седем триизмерни локационни станции - 5 стационарни и 2 мобилни. Според специализираното военно издание "Аеро" запитвания за необвързващи оферти са изпратени до няколко компании: Lockheed Martin, Leonardo, Thales, Raytheon, Saab, Indra, Elta Systems, Bae Systems и Hensoldt.

Началото на предизборната кампания обаче явно пресече порива на Панайотов да лансира военния проект. Почти сигурно е все пак, че инвестиционната програма за 3D радарите ще бъде задвижена по най-бързия начин, след като гласуването за нови президент и за депутати премине. В крайна сметка обаче инвестиционният разход на стойност 390 млн. лв. не може да бъде приведен в действие без изричната подкрепа на бъдещото Народно събрание.

Бъдещото правителство също така ще трябва да задвижи проекта за придобиване на боеприпаси за бъдещите модулни патрулни кораби, които, както се оказа, са били поръчани без боекомплекти, за да може проектът да не надскочи горната граница от 984 млн. лв. с ДДС. Според признанията на служебния военен министър цената на снарядите, ракетите и торпедата ще варира "между 400 - 500 млн. и 1 млрд. лв.". Началникът на отбраната адм. Емил Ефтимов побърза да се застрахова, че няма да е нужно веднага да се придобиват пълните боекомплекти, но повишаването на бойната готовност в черноморската акватория със сигурност няма да позволи безкрайното отлагане на този разход.

Ракетна надпревара

По неофициална информация бойният ни флот до последно е държал модулните бойни кораби, които ще бъдат произведени от немската Fr. Lürssen Werft GmbH, да се въоръжат точно с прокивокорабните ракети RBS-15 MK3 на компаниите Diehl Defence и Saab. В крайна сметка било решено на тежките корвети да бъдат монтирани пускови установки именно за въпросните шведско-германски "умни" боеприпаси, въпреки че конкурентната норвежка военна фирма Kongsberg се опита агресивно да лансира своите противокорабни ракети с оптично насочване NSM. По неофициална информация на "Капитал" обаче битката между двете фирми все пак е довела до сваляне на цените на ракетите, които шведите и германците са предложили на военноморските сили.

Докато течеше въпросният задкулисен спор, стана ясно, че армията явно мисли и в посока придобиване на брегови противокорабни батареи. Докато се опитваше да защити първоначалния избор на RBS-15, адмирал Ефтимов обяви как е "най-добре е да има комбинация от два вида ракети, един - на корабите, и друг - на брега". Това се изтълкува като опит от страна на началника на отбраната да спре атаката от страна на Kongsberg, за да не се стигне до затлачване на строежа на патрулните кораби, като умилостиви норвежката компания с алтернативна военна поръчка. Такъв инвестиционен проект за момента не е бил обсъждан нито в комисията по отбрана на парламента, нито дори на експертно ниво в министерство, така че не е ясно каква ще е ориентировъчната му стойност. Ескалацията на напрежението в Черно море обаче почти сигурно ще го направи много по-приоритетен. Подобен проект за брегова охрана с ракети NSM се осъществява от американския отбранителен гигант Raytheon Technologies в съседна Румъния, като договорът беше подписан в края на май т.г.

Накратко - на следващата власт вероятно ще й се наложи да планира във времето разходи за няколко военни проекта. А общата сметка е за поне 5 млрд. лв.

Още от Капитал