Модернизирането на ВВС може да зацикли

Доставката на осемте нови F-16 за армията ни вероятно ще закъснее (поне) с година заради ковид-19

Преди осемте изтребителя за България, Lockheed Martin трябва да произведе 16 броя за Бахрейн и 14 за Словакия.
Преди осемте изтребителя за България, Lockheed Martin трябва да произведе 16 броя за Бахрейн и 14 за Словакия.    ©  Цветелина Белутова
Преди осемте изтребителя за България, Lockheed Martin трябва да произведе 16 броя за Бахрейн и 14 за Словакия.
Преди осемте изтребителя за България, Lockheed Martin трябва да произведе 16 броя за Бахрейн и 14 за Словакия.    ©  Цветелина Белутова

"Много важен приоритет за следващото правителство трябва да бъде да се осигури пълна готовност за приемането на закупените и вече заплатени бойни самолети F-16 и постигането на пълна оперативна способност много бързо, след като те дойдат - да кажем, към 2024-2025 г. Но тя трябва да бъде постигната в хоризонта на следващото правителство." Това обяви в петък по време на политическите консултации на тема "Национална сигурност" бившият служебен министър на отбраната Тодор Тагарев, който в момента е експерт по военните въпроси на водещата парламентарна партия "Продължаваме промяната". Бързото постигане на тази цел е ключово, тъй като новите натовски изтребители ще бъдат платформата, върху която трябва да стъпи реформирането и модернизацията на военновъздушните ни сили (ВВС) като цяло. С тях е пряко свързано и придобиването на нови трикоординатни натовски радари и евентуално в близко бъдеще - подмяната на зенитно-ракетните комплекси на армията, които са съветско производство и трудно ще могат да работят в синхрон с натовски изтребители.

Какви са рисковете за ВВС в момента?

Пълната оперативна готовност обаче едва ли наистина ще се случи в периода 2024-2025 г., както би желал ексминистър Тагарев. Причината е, че сглобяването на изтребителите се бави заради пандемията и заради проблеми с външни подизпълнители по логистичната верига, както признава Грег Улмър, вицепрезидент на американската корпорация Lockheed Martin, която произвежда F-16 в Грийнвил, Южна Каролина, пред изданията Aviation Week и Breaking Defense. Досегашната цел на компанията беше да предаде първата машина от новия модел Block 70 за нуждите на ВВС на Бахрейн в края 2022 г. Според изказване на вицемаршала на бахрейнската авиация шейх Хамад бин Абдула ал Халифа по време на авиошоуто в Дубай обаче доставките на първите изтребители за страната му ще се забавят до 2024 г. "В момента сме назад с графика с около 12 месеца", потвърждава и Грег Улмър от Lockheed Martin. От корпорацията не съобщават точно кой задграничен подизпълнител бави производството на изтребителите. Знае се обаче, че компоненти за фюзелажа на F-16 Block 70 трябва да се правят от индийския индустриален гигант Tata, а крилата - от израелската държавна отбранителна корпорация IAI.

"Продължаваме да взимаме проактивни мерки съвместно с програмния офис на F-16, нашите доставчици и международните ни партньори, за да смекчим въздействието и да увеличим ефективността на производството, включително като наемем повече от 300 служители в нашия завод в Грийнвил, Южна Каролина", коментираха за "Капитал" от Lockheed Martin, без да дават повече подробности за забавянето и евентуалните нови срокове за доставка. От компанията допълват само, че вече са добавили за нуждите на програмата още доставчици на компоненти, като например фабриката на концерна в Джонстаун, Пенсилвания, и PZL Mielec в Полша.

От българското Министерство на отбраната неофициално коментираха за "Капитал", че до момента не са получавали нотификация от САЩ, че може да се стигне до забавяне на доставките за България и че се надяват американската корпорация да успее да навакса графика с вътрешно преразпределение на ресурсите. Това обаче няма да е лесно, тъй като преди българските осем машини Lockheed Martin трябва да произведе 16 броя за Бахрейн и 14 за Словакия. По договора ни със САЩ бойните самолети трябваше да бъдат предадени на българската страна 48 месеца след сключването на споразумението, което бе ратифицирано в края на юли 2019 г. В контекста на актуалните развития около пандемията изглежда обаче доставката физически няма как да стане през 2023 г. По план страната ни трябваше да получи две готови машини през есента на 2023 г., четири - през пролетта на 2024 г., и последните две - през лятото на същата година. За това говори наскоро и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

Също така в случая има един тънък момент - "предаване на българската страна" не значи моментално приемане на въоръжение, камо ли пък преминаване към пълни оперативни способности. Преди това да се случи, изтребителите F-16 трябва да преминат от няколко седмици до няколко месеца тестове в реални условия в САЩ и облитане от страна на българските пилоти, които в момента се обучават за използването им в академията на американските ВВС.

Евентуални политически последствия

Евентуалното забавяне в производствените срокове на българските F-16 може да повлече след себе си и още политически последствия на българска земя. Причината е, че служебното правителство вече задвижи процедурата по евентуалното закупуване на втората партида от осем изтребителя, които страната ни по принцип се е ангажирала да придобие. В края на лятото служебният военен министър Георги Панайотов изпрати до Вашингтон т.нар. Letter of Request for Letter of Offer and Acceptance (LoR for LOA) - писмо-заявка за подготовка на проектодоговор, в което има "прецизна разбивка на стойностите по компоненти, системи, услуги и т.н.". По информация на "Капитал" отговорът от американската страна се чака някъде в края на февруари или началото на март.

Важно е да се отбележи, че параметрите на въпросната щатска обвързваща оферта ще важат само за определен срок от порядъка на 3-4 месеца, в които правителството и българският парламент ще трябва да преценят дали да сключат нов междудържавен договор със САЩ или не. В края на управлението на Борисов от Lockheed Martin обявиха, че ако страната ни бързо поръча и втората осмица F-16, евентуално ще ги получи накуп с първата поръчка. Но ако офанзивата за нов договор за поръчка на още изтребители съвпадне с признания от американска страна, че има затруднения с навременната доставка на първата партида, този факт вероятно ще даде повече и по-убедителни аргументи на противниците на последващата сделката. Още повече прокарването на каквито и да е мащабни военни проекти в условията на предизвиканата от пандемията икономическа и социална криза ще е изключително сложно и политически "трудно продаваемо" на българските данъкоплатци. Особено когато страната ни е предплатила 2.2 млрд. лв. за изтребители, които не е сигурно точно кога ще получи.

И още спънки

Постигането на пълната оперативна способност на новите F-16 ще е проблематично и заради забавянията около ремонта и модернизацията на инфраструктурата в авиобаза "Граф Игнатиево". Според разкрития на служебния военен министър Панайотов предишното правителство е раздало и предплатило огромни суми на "свои любими фирми" (от порядъка на поне 184 млн. лв.), които обаче протакат или дори не изпълняват ангажиментите си. По негови думи това в най-добрия случай ще забави приключването на проекта и сертифицирането на авиобазата с 6-8 месеца, което от своя страна може да попречи новите натовски изтребители да бъдат навреме приети от българските ВВС.

Превъоръжаването с F-16 най-вероятно също ще повлече след себе си и реформа в зенитно-ракетните войски. За нещо подобно намекна по време на политическите консултации за новото правителство Велизар Шаламанов - бивш служебен министър на отбраната и настоящ експерт по национална сигурност на "Демократична България". "Нужна е незабавна смяна на зенитните комплекси, защото няма как F-16 да лети в българското въздушно пространство, ако работи с комплекси от типа, които имаме. През 1999 г. НАТО ни помоли да ги изключим всички, за да прелитат техните F-16", каза той по време на разговорите.

По принцип военното министерство е разработило технически спецификации за евентуална поръчка на нова противовъздушна отбрана, но подобен проект нито е обсъждан в парламента, нито е вкарван в групата на най-приоритетните за финансиране модернизационни програми на армията. Закупуването на нови зенитно-ракетни комплекси би струвало между няколкостотин милиона и няколко милиарда в зависимост от типа системи, техния радиус на действие и количествата, които сме готови да придобием. Възможно е страната ни първоначално да се ориентира към по-лоукост вариант, като използва системи за наземно изстрелване на далекобойните противовъздушни ракети AMRAAM, които по принцип и без това сме поръчали за въоръжаването на новите F-16. Подобни системи обаче ще са само базово решение, тъй като са предназначени само за близки и средни дистанции, т.е. имат по-скоро оперативно-тактическо, отколкото стратегическо значение за отбрана на източния фланг на НАТО.

Още от Капитал