Какъв е рискът за нова руска инвазия в Украйна

Изявленията след днешния видеоразговор между Джо Байдън и Владимир Путин ще бъдат косвен индикатор дали Европа наистина трябва да се страхува от военен конфликт по източната й периферия

Президентът на Украйна Володимир Зеленски посети вчера фронтовата линия в Донецка област и връчи награди на военнослужещи, участващи бойни действия с проруските сепаратисти
Президентът на Украйна Володимир Зеленски посети вчера фронтовата линия в Донецка област и връчи награди на военнослужещи, участващи бойни действия с проруските сепаратисти
Президентът на Украйна Володимир Зеленски посети вчера фронтовата линия в Донецка област и връчи награди на военнослужещи, участващи бойни действия с проруските сепаратисти    ©  Reuters
Президентът на Украйна Володимир Зеленски посети вчера фронтовата линия в Донецка област и връчи награди на военнослужещи, участващи бойни действия с проруските сепаратисти    ©  Reuters

Извънреден видеоконферентен разговор между президентите на САЩ и Русия ще обсъди днес нарастващото напрежение по източната граница на Украйна, струпването на десетки хиляди руски военнослужещи в района и сериозните опасения на Запада, че това може да е прелюдия към пълномащабна военна операция. Виртуалната среща между Джо Байдън и Владимир Путин вероятно ще започне около 17.00 часа българско време и макар да не е фиксирана като времетраене, се очаква да продължи поне три часа. След края на разговорите американският президент най-вероятно ще брифира лидерите на Великобритания, Германия, Франция и Италия, с които евентуално ще обсъди евентуално налагане на тежки икономически санкции срещу режима в Кремъл, в случай че се стигне до руско нахлуване в Украйна. Щатският държавен глава проведе подобен конферентен разговор с европейските лидери в понеделник късно вечерта, след който те изразиха своята подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна и призоваха Русия към деескалация на напрежението.

Преди началото на днешната видеосреща американски официални лица уточниха, че Байдън ще предупреди Путин, че в случай на инвазия Русия и по-специално руските банки ще бъдат обект на най-суровите икономически санкции, до които се е стигало до момента. Възможно е да се стигне до забрана за легално конвертиране на рублите в долари и други водещи валути, както до изваждане на руската финансова система от международната платформа за междубанкови разплащания SWIFT. Също така се обсъждат нови таргетирани санкции срещу личности от вътрешния кръг на президента Путин.

Представителите на Кремъл от своя страна отричат да имат каквито и да е намерения за настъпателни операции и твърдят, че разполагането на войски по границата с Украйна е изцяло с отбранителна цел. "Търсим добри, предвидими отношения със САЩ. Русия няма намерение да атакува когото и да било, но ние имаме нашите притеснения и нашите червени линии", обяви Дмитрий Песков, който е говорител на руския президент, пред журналисти в понеделник. Според него по време на настоящите разговори между Байдън и Путин е малко вероятно да се постигне пробив и сближаване на позициите.

Почти сигурно е, че по време на разговорите руският президент ще поиска от щатския си колега правно обвързващи ангажименти, че НАТО няма да се разширява повече на изток и в частност, че няма да приема Украйна за свой член. Също така ще поиска гаранции, че Западът няма да въоръжава Киев и да разполага свои ракетни системи на украинска земя, тъй като биха представлявали директна заплаха за сигурността на Русия. САЩ от своя страна застъпват позицията, че нито една държава няма право на вето върху амбициите на Киев за членство в НАТО.

Струпване на войски

В същото време днес официални представители на Украйна обвиниха Русия, че е изпратила допълнителни танкове и снайперистки екипи на фронтовата линия в Донбас и Луганск, за да нанесат удари по украинската армия и да се опитат да я провокират да отвърне на огъня. През последните седмици войната на думи между Москва и Киев постепенно ескалира, като двете страни си разменят взаимни обвинения за струпване на войски и подготвяна офанзива. Според различни оценки на западни разузнавателни служби Русия действително е струпала по украинската граница между 94 и 175 хил. военнослужещи, които ще бъдат готови да извършат бойна операция в края на януари или началото на февруари. Снимки на необичайната военна активност могат да бъдат видяни и чрез открити онлайн източници благодарение на частната сателитна система Maxar. През последните дни разузнавателните данни бяха представени от САЩ пред лидерите на водещите европейски държави. Детайлен брифинг за началниците на отбраната на натовските армии е бил направен от страна на главнокомандващия на американската армия ген. Марк Мили. До пряко включване на натовските армии в евентуален военен конфликт обаче едва ли ще се стигне, освен ако части на алианса не бъдат директно атакувани, тъй като Украйна не е член на съюза и не попада под защитата на прословутия чл. 5 на Вашингтонския договор.

Според различни военни експерти, ако се стигне до реален сблъсък, целта на Путин ще бъде провеждането на кратка и победоносна бойна операция. Най-вероятната задача на руските сили ще бъде достигането до река Днепър, която разделя Украйна на две, както и осигуряването на сухопътен коридор между Русия и Кримския полуостров. Най-вероятно ще има и нахлуване от територията на Приднестровието, което е отцепил се проруски регион на Молдова в близост до ключовия украински пристанищен град Одеса. По черноморското крайбрежие на Украйна може да се очакват десантни операции на руски морски пехотинци.

Възможно е също така и активирането на беларуската армия, която има договор за военно сътрудничество и военна интеграция с Русия, както навлизане на руски части от беларуска земя. Заявка за евентуално подобно развитие на ситуацията беше направена в неделя, след като режимът в Минск обвини Украйна, че неин военен хеликоптер е нарушил въздушното пространство на страната. При по-мащабна ескалация на кризата може да се стигне и до ситуация, при която руската армия се разполага на територията на Беларус перманентно, което ще я изправи лице в лице с натовските контингенти в Полша, Латвия и Литва. Целта най-вероятно ще е разполагане в близост до т.нар. "Сувалски коридор" - близо 100-километровата граница между Полша и Литва, която отделя Беларус и руския ексклав Калининград и се смята за стратегическа зона при евентуален конфликт между Русия и НАТО.

Според военните специалисти, ако се стигне до военни действия в Украйна, целта на Москва ще е те да приключат в рамките на около месец, за да се избегне негативната вътрешнополитическа реакция в самата Русия заради риска от трайно затъване във военна криза. Това обаче няма да е толкова лесно да се осъществи на практика, тъй като украинската армия в момента е много по-калена в реални бойни действия в сравнение с 2014 г., когато Кремъл анексира Крим почти без бой и сравнително лесно завзе Донецк и Луганск. Освен това Киев получава сериозна военна помощ от САЩ, включително модерни противотанкови ракетни системи Javelin, които ще направят евентуална сухопътна операция доста по-кървава за Русия.