Какво ще направи НАТО, ако Русия нахлуе в Украйна
Алиансът едва ли директно би се намесил в конфликта, но почти сигурно ще разположи още сили по източния си фланг. Включително и в България
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
"Идеята, че САЩ едностранно ще използват сила, за да се противопоставят при нахлуване на Русия в Украйна, в момента не е на дневен ред... Имаме морален и юридически ангажимент към нашите съюзници в НАТО по силата на Член 5. Това е свещен ангажимент. Но той не се отнася за Украйна." С тези думи американският президент Джо Байдън коментира преди около две седмици опасността от евентуална ескалация на напрежението по източната граница на Украйна, където армията на Русия е струпала десетки хиляди военнослужещи и военна техника, приведени в максимална степен на бойна готовност. Според оперативните данни на западните разузнавания има голяма вероятност Москва да се готви официално да вкара свои войски в контролираните от сепаратисти Донецка и Луганска област на Украйна в края на януари или началото на февруари.
Изказването на американския президент обаче не значи, че Западът ще стои със скръстени ръце и ще гледа безучастно, ако Кремъл иска да разреши със сила дългогодишната си конфронтация с прозападно ориентираната власт в Киев. Дори напротив. Освен "невижданите икономически санкции", за които Байдън предупреди своя руски колега Путин, със сигурност ще последват и конкретни действия във военната сфера. Те ще бъдат свързани както с военни доставки за украинската армия, така и с повишаване на бойната готовност и пребазиране на войскови формирования по целия източен фланг на НАТО.
Още войски по югоизточния фланг
По всяка вероятност без много шум алиансът вече привежда в действие своите планове за действие при опасност от ескалация на военна криза. Според информация на авторитетното германско издание Spiegel от събота върховният главнокомандващ на НАТО ген. Тод Уолтърс директно е предложил установяване на допълнително военно присъствие на територията на България и Румъния по време на секретен видеобрифинг с началниците на отбраната на партньорските държави, посветен на кризата в Украйна.
По принцип алиансът и в момента поддържа по една многонационална батальонна бойна група на територията на Латвия, Литва, Естония и Полша по линия на т.нар. "Усилено предно присъствие" на НАТО. Става дума за подразделения с размер около 1000 души, подсилени с военновъздушни и военноморски елементи, специални сили и разузнаване. Отделно от това на територията на Полша е разположена и една американска механизирана бригада. Идеята на тези части е да имат възпиращ ефект в случай на евентуално нахлуване, защото нападението срещу тях автоматично ще значи обявяване на война срещу всички държави, които участват в интернационалния батальон. При възникване на военен конфликт те се подсилват от частите за бързо реагиране VJTF (Very High Readiness Joint Task Force), a при продължаваща ескалация - от допълнителни подразделения от т.нар. "Сили на НАТО за отговор" (NАТО Response Force, NRF). По принцип всяка от 30-те членки на алианса трябва да има готовност да изпрати поне една своя бригада за нуждите на NRF - за България това е 61-ва Стрямска бригада.
В момента НАТО очевидно иска да предприеме подобно засилени мерки и за югоизточния фланг на алианса на територията на Румъния и България. Съюзническата отбрана за тези две страни идва по линия на т.нар. "Адаптирано предно присъствие", чиято идея беше да е да бъде по-дискретно и непровокативно спрямо Русия, която е особено чувствителна към Черноморския регион. В неговата основа е многонационална бригада, разположена в Румъния, към която България има афилииран един батальон. Той е базиран в североизточната част на страната ни и е готов да се присъедини към основните сили в случай на ескалация. По всичко личи, че сега ген. Уолтърс има желание да подсили тези части, по неофициална информация на Spiegel с по около 1000 военнослужещи, разположени на ротационен принцип или за постоянно в двете държави. Така усиленото и адаптираното предно присъствие на НАТО ще станат сравнително равностойни, а югоизточният фланг ще престане да е ахилесовата пета на алианса в случай на военна криза.
Американските бази може да бъдат подсилени
По принцип в България бързо и без много формалности могат да бъдат разположени на ротационен принцип американски военнослужещи по линия на междудържавното споразумение със САЩ във военната сфера, на базата на което у нас бяха изградени три съвместни военни съоръжения. Договорът позволява у нас да бъдат разположени до 2500 американски военнослужещи, като броят им може да нарасне до 5000 за три месеца, ако има застъпване в мандата на два контингента, с изрично разрешение на българската страна. За перманентно базиране на чужди войски у нас обаче ще е нужно ново решение на Народното събрание. Важно е да се отбележи, че първото задгранично пътуване на новия български премиер Кирил Петков беше именно за среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в Брюксел. След разговора между двамата обаче въпросът за евентуалното разполагане на съюзнически сили у нас не бе коментиран. "Какво публикуват различните медии е един вариант, който след съответното обсъждане може да се случи или да не се случи. Прекалено рано е на този етап да се говори категорично какво би се случило по определен сценарий", коментира днес по темата военният министър Стефан Янев.
Покрай първата криза в Украйна през 2014 г. НАТО създаде също така осем малки щабни елемента във всички свои източноевропейски членки, включително и в България. Задачата на тези структури, наречени NFIU (NATO Force Integration Unit), е да следят нивото на риска и при ескалация на заплахите, както да подават разузнавателна информация, така и да подготвят логистиката за приемане на силите за бързо реагиране на алианса VJTF. Въпросните натовски спецчасти са с размер около 5000 души плюс въздушна, морска и разузнавателна поддръжка. Според доктрината на алианса първите им елементи трябва да могат да достигнат оперативната зона в рамките на 48 часа. За цялостно разполагане на батальонната група обаче е нужно повече време, по неофициални оценки на натовските стратези от порядъка на 2 до 12 дни. Специфичният момент обаче е, че върховният главнокомандващ на НАТО - в случая ген. Уолтърс, има право да приведе силите в максимална бойна готовност, още преди да има политическо решение на цивилното ръководство на алианса за изпращането им. Ако съдим по острата реторика във връзка с кризата по руско-украинската граница, силите би трябвало вече да са вдигнати по тревога и при нужда да могат да потеглят.
По принцип различните държави в алианса използват най-елитните си подразделения за нуждите на VJTF и дават 12-месечно дежурство. В момента изтича мандатът на Турция, която е определила своята 66-а механизирана пехотна бригада като част за бързо реагиране. Така че, ако се стигне до нахлуване в Украйна по празниците, турските сухопътни войски спешно ще бъдат базирани по източния фланг на НАТО - най-вероятно или на румънско-украинската граница в близост до Одеса, или в близост до т.нар. "Сувалски коридор" - близо 100-километровата зона между Полша и Литва, която отделя Беларус и руския ексклав Калининград и се смята за стратегическа територия при евентуален конфликт с Русия.
А ако напрежението продължи да ескалира?
След Нова година дежурство по VJTF трябва да застъпи съвместната Френско-германска бригада, а през 2023 г. - германската 37-а танково-гренадирска бригада. Според доктрината на НАТО ранното определяне на тези части е важно, тъй като те също трябва да поддържат по-високо ниво на бойна готовност по линия на т.нар. Initial Follow-On Forces Group (IFFG). Това са две военни формирования, които трябва да бъдат изпратени на помощ веднага след евентуалното разполагане на VJTF - в рамките на 30 до 45 дни след началото на военната криза. Става дума за бригадата, която вече е сдала дежурството по линия на натовските сили за бързо реагиране предишната година, и за тази, която ще поеме ротацията през следващата. По този начин, ако Русия нахлуе в Украйна след Нова година, на първа линия ще бъдат разположени Френско-германската бригада плюс частите на Турция и Германия. Ако обаче инвазията избърза, германската 37-а танково-гренадирска бригада ще бъде заменена от полската 21-ва мотострелкова бригада. Може да се очаква, че въпросните бойни части също са започнали да повишават своята степен на бойна готовност.
При всички положения също така ще има и едностранни военни мерки и от страна на САЩ. Към източния фланг на НАТО най-вероятно веднага ще бъдат насочени силите за незабавен отговор на американската армия - в случая 82-ра въздушнопреносима бригада, която трябва да може да бъде разположена в която и да е точка на земното кълбо в рамките на 18 часа. САЩ също така най-вероятно ще приложат новата оперативна концепция, наречена Agile Combat Employment (ACE), и ще преместят бойни самолети от гръцката база в Лариса на летища в Румъния и България. Въпросната концепция беше изпробвана у нас през есента по време на учението Castle Forge, като в страната ни бяха разположени тежки бойни самолети F-15 Strike Eagle. Може да се очаква и постоянна ротация на натовските военноморски групи в Черно море, включително на четирите щатски ракетни разрушителя клас Arleigh Bruke, базирани в Рота, Испания.
Така, ако приемем, че Русия не блъфира и наистина подготвя военна операция на територията на Украйна след месец до месец и половина, НАТО ще има готовност да изпрати поне 20-25 хил. военнослужещи в близост до кризисния регион. Идеята им, разбира се, няма да е да влязат в сражение с превъзхождащата ги по численост поне 100-хилядната руска армия, а да гарантират, че дестабилизацията няма спонтанно "да прелее" на територията на натовските държави. И че Кремъл няма да се изкуши да изпробва ефективността на прословутия Член 5 и солидарността за взаимна защита на съюзниците.