Ядрена надпревара 2.0

Стратегическото съперничество между САЩ и Китай се пренася и в ниска околоземна орбита

На практика концепцията FOBS не е нова. Тя е разработена от СССР още в края на 60-те години на миналия век.
На практика концепцията FOBS не е нова. Тя е разработена от СССР още в края на 60-те години на миналия век.    ©  Shutterstock
На практика концепцията FOBS не е нова. Тя е разработена от СССР още в края на 60-те години на миналия век.
На практика концепцията FOBS не е нова. Тя е разработена от СССР още в края на 60-те години на миналия век.    ©  Shutterstock

Първият работен ден на новата година изненада света с рядко срещано събитие в сферата на геополитиката, където градусът на напрежението неизменно ескалира през последните месеци и години. Петте водещи ядрени държави, които са и постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, на пръв поглед неочаквано се договориха да положат повече усилия за неразпространението на технологии за разработка на атомно оръжие и да предотвратят евентуалното му използване във въоръжен конфликт. "Ядрена война не може да бъде спечелена и не трябва да бъде водена", се казва в съвместното изявление на САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция от понеделник, което е директна препратка към финалното комюнике от срещата на високо равнище в Женева от 1985 г. между американския президент Роналд Рейгън и съветския му колега Михаил Горбачов, посветена на същия проблем в пика на студената война. "Тъй като използването им би имало дълготрайни последствия, ние също така потвърждаваме, че ядрените оръжия, докато съществуват, трябва да служат само за отбранителни цели, за възпиране на агресия и за предотвратяване на война", се казва в изявлението на водещите "официални" ядрени държави.

Договарянето на подобен съвместен документ, посветен на фундаменталните проблеми на глобалната сигурност, е изключително събитие за последните години, наситени с нарастваща конфронтация между западните държави, от една страна, и Русия и Китай - от друга. В контекста на ескалиращата ситуация по източната граница на Украйна и заплахите на Пекин да присъедини Тайван с военна сила изявлението дава някакви, макар и крехки гаранции, че евентуална въоръжена конфронтация няма бързо да ескалира в глобална ядрена катастрофа. Според Ма Жаошу, зам.-министър на външните работи на Китай, страната му стриктно се придържа към политика, според която никога не би използвала атомно оръжие първа. Настоящият документ би могъл да помогне за увеличаването на взаимното доверие и да "замени съревнованието между водещите сили с координация и сътрудничество", обобщава китайският дипломат.

Атомното "дихание" на дракона

Не всички на Запад обаче приемат неагресивните заявки на Пекин за чиста монета. Всъщност именно военният възход на Китай е факторът, който в момента в най-голяма степен размества глобалния геостратегически пъзел по отношение на оръжията за масово поразяване. В началото на ноември военното министерство на САЩ рязко завиши прогнозите си за нарастването на китайския стратегически арсенал през следващите години. Според доклада на Пентагона броят на китайските ядрени бойни глави може да нарасне до 700 през 2027 г. и евентуално да надвиши 1000 през 2030 г. Въпреки че е неколкократно по-малко от арсенала на САЩ, това е сериозна промяна в сравнение с миналогодишната прогноза на щатските военни, според която Китай ще разполага с около 400 атомни заряда в края на настоящото десетилетие. И само за сравнение - в момента САЩ има запас от 3750 бойни глави, от които 1389 са в готовност за бойно използване, а Русия - около 6400, което е приблизително половината от стратегическия арсенал на целия свят.

По-притеснителното в момента обаче е, че Китай не просто увеличава броя на своите ядрени заряди, но и разработва нови, авангардни технологии, които ще направят изстрелването, засичането и прихващането им по-трудни. През лятото на миналата година режимът в Пекин е извършил успешен тест на нов тип хиперзвукова ракетна система, която може да носи на борда си стратегически оръжия и е способна да нанесе изненадващ удар по САЩ от южна посока, избягвайки по този начин голяма част от системите за ранно предупреждение на армията. Според публикация във Financial Times изпитанието е било абсолютна изненада за американското разузнаване, а главнокомандващият на въоръжените сили ген. Марк Мили го е определил като "близко до ситуацията със Спутник" - неочакваното изстрелване на първия съветски сателит през 1957 г., който е демонстрация на тогавашното превъзходство на СССР над САЩ в космическата област и потенциалното й използване за военни цели.

Наименованието на въпросната технология, изпробвана от Китай, е Fractional orbital bombardment system или FOBS. При нея ядреният заряд първоначално се изстрелва по балистична крива като традиционна междуконтинентална ракета, но след това за кратко попада в стабилна орбита и накрая навлиза обратно в атмосферата, без да е извършил пълна обиколка около Земята. За разлика от балистичните ракети, които следват предвидима параболична траектория над Северния полюс, системите от типа FOBS остават в орбита достатъчно дълго, така че да могат да маневрират и да достигнат целта си от най-различни и изненадващи направления - например обикаляйки планетата и минавайки над Южния полюс. И тъй като най-мощните американски радари със стратегическо предназначение са с фиксирана позиция и сканират в точно определена посока, въпросният тип ракети имат потенциал за нанасяне на изненадващ удар с атомно оръжие. Защото с колкото по-малко време разполага атакуваната държава, толкова по-малък е шансът нейните системи за противобалистична отбрана да сработят ефективно. Един от недостатъците на системата е, че има много по-малък полезен товар и съответно може да носи много по-малки ядрени заряди. Според някои военни специалисти също така изненадващият ефект от FOBS ефективно може да бъде постигнат и с помощта на ракети, изстрелвани от атомни подводници.

Добре забравено "старо"

На практика концепцията FOBS не е нова. Тя е разработена от СССР още в края на 60-те години на миналия век. През 1969 г. Москва разполага първите подобни "частично орбитални" ядрени ракети в отговор на американската противоракетна система Safeguard, одобрена от президента Ричард Никсън през същата година. По това време лидерите на САЩ са напълно наясно, че с разполагането на противоракетна отбрана (ПРО) рискуват да провокират ескалация на надпреварата във въоръжаването. По принцип стратегическото възпиране работи, когато и двете държави в потенциалния ядрен конфликт приемат, че нито една от двете страни не може да спечели и че взаимното унищожение е гарантирано. Разполагането на ПРО обаче е сигнал, че една от страните може би вярва, че има шанс да спечели и би рискувала да нанесе първи удар. При това положение обаче противникът е провокиран да започне разработката на по-добри нападателни оръжия, които могат да пробият балистичната защита и да са способни да извършат т.нар. втори ответен удар. Както изглежда, в момента като че ли ставаме свидетели на подобно развитие на ситуацията.

За да укротят надпреварата в ядреното въоръжаване, през 1972 г. Москва и Вашингтон сключват договор за ограничение на системите за противоракетна отбрана, а 1975 г. конгресът на САЩ гласува да деактивира Safeguard. Осем години по-късно, след подписването на стратегическия договор SALT 2, СССР сваля от въоръжение своите FOBS ракети. Две десетилетия по-късно, през 2002 г. президентът Джордж Буш-младши обаче като че ли забравя уроците на историята и едностранно изтегля САЩ от договора за забрана на ПРО. От тогава до сега Пентагонът инвестира стотици милиарди в разработката на все по-сложни противоракетни системи от типа на AEGIS. Поне на теория те могат да прихванат ниско и по-бавно летящи балистични ракети, стига да не бъдат изстреляни в големи количества. Това е достатъчно за възпиране на малки ядрени държави, но не и суперсили от калибъра на Русия или Китай. По принцип САЩ са разположили подобни системи в Аляска, Източна Европа и на борда на бойни кораби, за да осигурят защита срещу потенциални удари от страна на Иран или Северна Корея. На практика обаче същите ПРО инсталации, разположени на други места, на теория биха могли в някаква степен да намалят ефективността на руския и китайския ядрен арсенал като възпиращ фактор срещу действията на американските стратегически сили. И това провокира страховете на Русия, а в конкретния случай - и на Китай, които се хвърлят да разработват нови хиперзвукови системи за нанасяне на стратегически ответен удар. Предстои да видим дали съвместното изявление на официалните ядрени държави от началото на тази седмица е било просто формален акт на куртоазия или начало на истински преговори за преформулиране на договорите за стратегическо възпиране в нов, многостранен формат, отговарящ на реалностите на XXI век.

Още от Капитал