Какво иска Путин

Рискът от нов мащабен военен конфликт в Европа не спира да е реален. Това е изводът след първите два дни от дипломатическите срещи на високо равнище, които се проведоха по повод ескалацията на напрежението по източната граница на Украйна. Тезата беше формулирана в прав текст от иначе крайно дипломатичния генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг в края на миналата седмица. После тя бе препотвърдена от него и в сряда след срещата на съвета "НАТО - Русия", който се събра официално за първи път от близо две години. И изглежда, че опасността от първата сериозна въоръжена ескалация на Стария континент от десетилетия насам продължава да стои на дневен ред.

В момента въоръжените сили на Руската федерация са струпали край Украйна поне 100 хил. свои военнослужещи и бойна техника, а анализаторите на Запад се опасяват, че това може да е подготовка за пълномащабна военна офанзива в края на януари или началото на февруари - обвинения, които Москва категорично отхвърля. Другата теза е, че руският президент Владимир Путин се опитва да блъфира в контекста на внезапно натрупалата се серия от застъпващи се глобални кризи, за да изтъргува със Запада изтегляне от неговата т.нар. близка чужбина - държавите от бившия СССР като минимум или и от бившите съветски сателити от Варшавския договор като програма максимум. След преговорите Столтенберг отново подчерта, че Украйна е само партньорска държава, но не и съюзник, попадащ под защитата на прословутия член 5, който гарантира взаимна защита на държавите в алианса. Така в случай на евентуална инвазия НАТО едва ли ще се намеси пряко, но ще предостави военно-техническа помощ на Киев и ще разположи допълнителни войски по източния си фланг, почти сигурно и в България.