Какво иска Путин

Скоро ще стане ясно дали дрънкането на оръжие край Украйна е блъф или увертюра към нова руска военна авантюра

"Ако има търсене на уязвимости в системите за отбрана на Русия, ще има и търсене на уязвимости в НАТО. Това не е наш избор, но няма да има друг път, по който да тръгнем, ако не успеем да обърнем посоката на настоящото много опасно развитие на събитията", обяви руският зам.-министър на външните работи Александър Грушко след срещата в сряда.
"Ако има търсене на уязвимости в системите за отбрана на Русия, ще има и търсене на уязвимости в НАТО. Това не е наш избор, но няма да има друг път, по който да тръгнем, ако не успеем да обърнем посоката на настоящото много опасно развитие на събитията", обяви руският зам.-министър на външните работи Александър Грушко след срещата в сряда.    ©  Reuters
"Ако има търсене на уязвимости в системите за отбрана на Русия, ще има и търсене на уязвимости в НАТО. Това не е наш избор, но няма да има друг път, по който да тръгнем, ако не успеем да обърнем посоката на настоящото много опасно развитие на събитията", обяви руският зам.-министър на външните работи Александър Грушко след срещата в сряда.
"Ако има търсене на уязвимости в системите за отбрана на Русия, ще има и търсене на уязвимости в НАТО. Това не е наш избор, но няма да има друг път, по който да тръгнем, ако не успеем да обърнем посоката на настоящото много опасно развитие на събитията", обяви руският зам.-министър на външните работи Александър Грушко след срещата в сряда.    ©  Reuters

Рискът от нов мащабен военен конфликт в Европа не спира да е реален. Това е изводът след първите два дни от дипломатическите срещи на високо равнище, които се проведоха по повод ескалацията на напрежението по източната граница на Украйна. Тезата беше формулирана в прав текст от иначе крайно дипломатичния генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг в края на миналата седмица. После тя бе препотвърдена от него и в сряда след срещата на съвета "НАТО - Русия", който се събра официално за първи път от близо две години. И изглежда, че опасността от първата сериозна въоръжена ескалация на Стария континент от десетилетия насам продължава да стои на дневен ред.

В момента въоръжените сили на Руската федерация са струпали край Украйна поне 100 хил. свои военнослужещи и бойна техника, а анализаторите на Запад се опасяват, че това може да е подготовка за пълномащабна военна офанзива в края на януари или началото на февруари - обвинения, които Москва категорично отхвърля. Другата теза е, че руският президент Владимир Путин се опитва да блъфира в контекста на внезапно натрупалата се серия от застъпващи се глобални кризи, за да изтъргува със Запада изтегляне от неговата т.нар. близка чужбина - държавите от бившия СССР като минимум или и от бившите съветски сателити от Варшавския договор като програма максимум. След преговорите Столтенберг отново подчерта, че Украйна е само партньорска държава, но не и съюзник, попадащ под защитата на прословутия член 5, който гарантира взаимна защита на държавите в алианса. Така в случай на евентуална инвазия НАТО едва ли ще се намеси пряко, но ще предостави военно-техническа помощ на Киев и ще разположи допълнителни войски по източния си фланг, почти сигурно и в България.

В сряда около 3000 бойци от въпросните руски военни формирования организираха изненадващи учения с бойни стрелби, което още повече вдигна залозите и се прие като откровена провокация в навечерието на поредния кръг от преговорите по повод Украйна. Според зам. държавния секретар на САЩ Уенди Шърман, която ръководи американската дипломатическа делегация, е трудно да се приеме, че притежаващата ядрено оръжие Русия се чувства заплашена от много по-малък свой съсед и организира военни маневри край границата му. "За какво става въпрос? За нахлуване ли? За сплашване? За опити за подривна дейност? Не знам, но всичко това не благоприятства за постигането на дипломатически решения", коментира тя. В сряда Столтенберг още веднъж преповтори тезата на американския президент Джо Байдън, че ако Русия нахлуе в Украйна, Кремъл ще допусне огромна геостратегическа грешка, за която ще плати висока цена. "Русия трябва да реши дали се интересува от гарантиране на сигурността, или всичко до момента е било просто претекст. Може би те самите още не знаят", обобщи ситуацията Уенди Шърман.

Задава ли се нова мини-"Ялта"

"Настоящите разговори са вероятно най-важната дискусия за европейската сигурност, която виждаме от началото на 90-те години досега. Изходът от тях - независимо дали ще е обширно споразумение, каквото е желанието на Русия, бързо временно решение, както предлагат САЩ, или военна ескалация, най-вероятно ще оформи стратегическата среда в Европа за много години напред", коментира за "Капитал" Кадри Лийк, старши анализатор от мозъчния тръст "Европейски съвет за външна политика" (ЕСВП). Преди около месец, след като стана ясно, че струпва сили по границата с Украйна, политическото ръководство на Русия официално представи списък с искания към западните държави, под претекст че нейната сигурност е все по-застрашена.

Според претенциите на Кремъл НАТО трябва да прекрати по-нататъшното си разширяване на изток в държави като Украйна и Грузия, а също така да спре своите активности на територията на страните от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към алианса след 1997 г. По този начин Кремъл на практика иска да върне европейските процеси в сферата на сигурността с около четвърт век назад и да възстанови сферите на влияние от времето на СССР, договорени по линия на прословутото Ялтенско споразумение след края на Втората световна война. САЩ и НАТО от своя страна твърдо заявиха, че в по-голямата си част въпросните руските искания са неизпълними, и като алтернатива предложиха нови договори за ядрените ракети със среден обсег и конвенционалните сили в Европа. Според Кадри Лийк на базата на първоначалната среща в Женева не може да се изгради категорична представа накъде ще се насочат преговорите: позициите на двете страни изглеждат несъвместими, напредъкът е частичен, но ръководителите и на двете делегации все пак твърдят, че продължават да са обнадеждени.

"Няма ангажимент за деескалация. Също така обаче нямаше и изявление, че такава няма да бъде направена", коментира Уенди Шърман след края на разговорите в сряда. Още в понеделник тя се срещна в Женева с екип на руското външно министерство, ръководен от зам.-министъра Сергей Рябков, но по време на разговорите двете страни не успяха да сближат своите позиции. "За нас е абсолютно задължително да бъдем сигурни, че Украйна никога, никога, никога няма да стане член на НАТО", обяви след дискусиите Рябков. Парадоксално обаче руските претенции за неразширяване на Северноатлантическия алианс може да постигнат точно обратен ефект - през седмицата започнаха да се чуват все по-силни гласове, че в скоро време неутралните Швеция и Финландия може да поискат да влязат в НАТО, тъй като се чувстват застрашени от по-агресивната експанзионистична политика на Кремъл.

Един за всички, всички за един

В сряда тежките преговори продължиха в щабквартирата на НАТО в Брюксел, където руска делегация, ръководена от зам.-министрите на външните работи и на отбраната Александър Грушко и ген. Александър Фомин, се срещна със Столтенберг и висши дипломати от всичките 30 държави - членки на алианса. Представителите на Северноатлантическия пакт поне официално демонстрираха единство и обявиха, че няма да позволят на Москва да определя договорите в сферата на сигурността, сключвани от други държави, и да изгражда "сфери на влияние".

За сметка на това НАТО ще остане открит за бъдещи преговори по линия на контрола на конвенционалните и ядрените оръжия, както и за разполагането на балистични ракети в Европа. Подобни инициативи бяха лансирани и от САЩ по време на женевските преговори в понеделник. "Русия не беше в позиция да се съгласи с това предложение. Също така обаче тя и не го отхвърли. Представителите на Русия ясно дадоха да се разбере, че се нуждаят от известно време, за да се върнат в НАТО с отговор", коментира по този повод Столтенберг. "Трудно е да се каже дали това ще задоволи Москва и къде точно може да бъде намерен компромисът", посочва Кадри Лийк от ЕСВП. Според нея основната цел на Русия е да предефинира целия европейски ред в сферата на сигурността, след което на базата на него да установи контрол над въоръженията, а не да приеме разоръжаването като заместител на въпросния "нов ред".

Според Петро Бурковский, старши анализатор от тинк-танка Democratic Initiatives Foundation, Русия иска да постигне няколко неща по време на преговорите. Основните са да "подкопае доверието в САЩ от страна на европейските държави", както и да демонстрира "пренебрежение към каквито и да е бъдещи санкции", коментира той. В стремежа си да всее раздор сред съюзниците Кремъл "иска да демонстрира, че ако бъдат наложени санкции, ответният удар ще бъде селективен по отношение на европейските страни чрез намаляване или прекъсване на газовите доставки само към някои от тях", смята Бурковский. Според него най-голямата цел на Русия е да обезкуражи САЩ да въоръжават централно- и източноевропейските държави, които вече са в НАТО. "Това послание беше отправено много ясно", обобщава анализаторът.

Затова и основното нещо, на което наблегнаха западните лидери веднага след срещата в НАТО в сряда, беше демонстрацията на пълна атлантическа солидарност в настоящата криза. "Съюзниците препотвърдиха политиката на "отворени врати" от страна на НАТО. И правото на всяка нация да избира сама с кого да се договаря по линия на сигурността. Съюзниците дадоха ясно да се разбере, че те няма да се откажат от възможността да се защитават и отбраняват едни други. Включително и чрез присъствие на войски в източната част на алианса", обяви Столтенберг след разговорите. "Няма да позволим на когото и да било "да затръшне" политиката на отворени врати, която НАТО води... САЩ няма да взимат решения за Украйна без участието на Украйна, за Европа без Европа и за НАТО без НАТО", обобщи от своя страна Уенди Шърман.

Остава да видим дали наглед конструктивният тон, поддържан до момента от пратениците на Путин по време на преговорите, действително пресъздава истинската гледна точка на Кремъл. Или просто е димна завеса, целяща да маскира бъдещата военна интервенция в Украйна.