Рисковете за България и Европа от кризата в Украйна

Блъфира ли Путин и какъв може да е отговорът на НАТО

Стратегическите последствия за Европа и света от евентуалното избухване на война ще са много големи

България декларира, че е готова да сформира своя национална батальонна бойна група за предно разполагане, към която да се "прикачат" допълнителни сили от други натовски държави, предоставящи бойни способности, с които не разполагаме
България декларира, че е готова да сформира своя национална батальонна бойна група за предно разполагане, към която да се "прикачат" допълнителни сили от други натовски държави, предоставящи бойни способности, с които не разполагаме
България декларира, че е готова да сформира своя национална батальонна бойна група за предно разполагане, към която да се "прикачат" допълнителни сили от други натовски държави, предоставящи бойни способности, с които не разполагаме    ©  Георги Кожухаров
България декларира, че е готова да сформира своя национална батальонна бойна група за предно разполагане, към която да се "прикачат" допълнителни сили от други натовски държави, предоставящи бойни способности, с които не разполагаме    ©  Георги Кожухаров
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Ключов момент за международните отношения оттук нататък, а и за България в частност, е какво ще предприемат западните държави и НАТО в случай на открита руска инвазия в Украйна. При всички положения алиансът няма да да се намеси пряко, рискувайки да бъде въвлечен в трета световна война с употреба на ядрено оръжие. Това обаче не пречи Украйна да получи военно-техническа подкрепа и обучение. Въпреки съпротивата на натовски държави като Германия (вероятно и Унгария) военни помощи за режима в Киев ще бъде отпускана по линия на двустранното сътрудничество с някои страни членки (САЩ, Великобритания, Канада и Прибалтийските републики вече го направиха), тъй като консенсус на ниво НАТО вероятно няма да бъде постигнат.

Със сигурност ще има превантивно разполагане на по-големи войскови подразделения на алианса по границите с Русия, Беларус и Украйна с цел възпиране на руския военен експанзионизъм. Със сигурност ще има също така милитаризация на Черно и Балтийско море, което ще създаде сериозни рискове за цивилното корабоплаване и гражданската авиация в тези райони, дори и съюзниците да не бъдат въвлечени в конфликта. При по-мащабна военна инвазия също така може да се очаква масирана бежанска вълна от поне 1 млн. души към съседните държави.

При по-нататъшна ескалация на кризата НАТО и най-вече САЩ ще бъдат принудени да изпращат все повече войски по източния фланг на алианса. Заявки за това вече недвусмислено бяха направени - Испания и Нидерландия обявиха, че ще изпратят изтребители на територията на България, Франция декларира готовност да разположи сухопътни сили в Румъния, а САЩ поставиха 8500 свои военнослужещи в режим на готовност за изпращане на Стария континент с опция броят им да нарасне до около 50 хил. при по-нататъшна ескалация на кризата. България вече направи заявка, че може да изпрати до 1000 военнослужещи за участие на извънредни военни маневри на НАТО по повод ескалиращата криза, а също така в средносрочен план да направи своя национална усилена батальонна бойна група във висока степен на бойна готовност. Що се отнася до България, проблемна може да се окаже и логистиката на силите, тъй като съюзническите подкрепления трябва да дойдат през Румъния по двата съществуващи моста над Дунав (които могат да се окажат задръстени с бежанци) или през Гърция или Албания/Македония, което би забавило придвижването им многократно.

Всичко това обаче неминуемо ще провокира политически проблеми в държавите, управлявани от по-пацифистки настроени партии или от сложни коалиции (като например България), в които участват формации с прикрита и не толкова прикрита проруска насоченост. За САЩ подобно развитие също може да бъде проблем, защото Пентагонът ще трябва да отклони военни ресурси към Европа и по този начин да оголи по-приоритетния си азиатския фронт, където Китай системно заплашва да извърши инвазия в Тайван. Така че ескалация в Украйна може да увеличи рисковете режимът в Пекин да се изкуши паралелно да извърши военна агресия в Южнокитайско море.

Ще ерозира ли НАТО

Кризата ефективно може да доведе и до фундаментални проблеми в НАТО, ако някои държави, поддържащи близки контакти с Русия, се опитат да саботират вземането на политически решения в алианса. Проблемът е, че всички важни решения в НАТО се одобряват с консенсус и една-единствена страна може да спре всяка инициатива, която не одобрява - по този начин например Германия блокира доставките за оръжие за Украйна чрез агенциите на НАТО, а преди време Турция блокира военното сътрудничество с неутралната Австрия заради политически търкания между Виена и Анкара.

Случаят с Германия е още по-деликатен, тъй като през тази година нейни военнослужещи участват както в дежурните натовски сили за бързо реагиране VJTF по линия на смесената френско-германска бригада, така и в т.нар. Initial Follow-On Forces Group (IFFG) - двете военни формирования, които трябва да бъдат изпратени на помощ веднага след евентуалното разполагане на VJTF (в случая това са турската 66-а механизирана пехотна бригада и германската 37-а танково-гренадирска бригада). Така, ако правителството в Берлин откаже да вдигне по тревога своите дежурни сили, това ще е тежък удар директно по фундамента на НАТО.

Програмата минимум на Русия ще е да покаже по този начин, че няма 100% гаранция, че дадена застрашена държава членка автоматично ще получи защита по чл. 5 на алианса. Програмата максимум на Путин ще е да демонстрира на практика как нападната натовска държава не получава такава колективна защита, което ефективно би довело до маргинализирането на Северноатлантическия алианс в средносрочен или дългосрочен план. Вторият вариант, при който Кремъл изпробва на практика ефективността на чл. 5 на НАТО, обаче би бил твърде хазартен ход, защото може да доведе до глобален военен конфликт, включително с употреба на ядрено оръжие и непредвидими последствия за целия свят.

Каквато и да е формата на военното нахлуване в Украйна, със сигурност то ще доведе най-малкото до нова студена война, както и срив в икономическите връзки с Русия и сателитните й държави (най-вече Беларус, но вероятно също така Куба и Венецуела, където Кремъл проучва опциите за разполагане на свои ракети, насочени срещу САЩ). Доста вероятно е резкият преход към този нов, доста по-милитаризиран вариант на XXI век да накара неутрални държави като Швеция, Финландия и евентуално дори Австрия да вземат страна в противопоставянето и да се присъединят към НАТО. От друга страна, подобна ескалация на напрежението вероятно ще провокира още по-голямо сближаване на Русия с други авторитарни държави като Китай, Иран и Северна Корея, които могат да формират нова антизападна военна коалиция и да се опитат да докажат, че недемократичните идеологии са по-ефективният вариант за управление на държавите в момента.