Напрежението в Украйна: без намек за деескалация

И британският премиер Борис Джонсън предупреди, че има "голяма вероятност за инвазия тази седмица"

Официални представители от източноевропейските държави, граничещи с Украйна, обявиха, че са в процес на подготовка за евентуално приемане на стотици хиляди бежанци в случай на война
Официални представители от източноевропейските държави, граничещи с Украйна, обявиха, че са в процес на подготовка за евентуално приемане на стотици хиляди бежанци в случай на война
Официални представители от източноевропейските държави, граничещи с Украйна, обявиха, че са в процес на подготовка за евентуално приемане на стотици хиляди бежанци в случай на война    ©  Reuters
Официални представители от източноевропейските държави, граничещи с Украйна, обявиха, че са в процес на подготовка за евентуално приемане на стотици хиляди бежанци в случай на война    ©  Reuters
Бюлетин Войната в Украйна Войната в Украйна

Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.

Лошите новини от Украйна продължават да пристигат и днес, след като през уикенда висши официални представители на САЩ предупредиха, че Русия може да нахлуе във всеки момент и най-вероятно ще го направи преди края на зимните олимпийски игри в Китай на 20 февруари. "Не можем да предвидим точния ден, но, както казваме от известно време, намираме се в прозореца, през който това може да се случи", коментира американският президентски съветник по националната сигурност Джейк Съливан във връзка с неофициалната информация, че според информацията на специалните служби руското нахлуване се готви за сряда, 16 февруари.

От САЩ твърдят също, че ще продължат да огласяват свои разузнавателни данни с цел да предотвратят инсценирането на инцидент, който да оправдае последващо нахлуване в Украйна. "Не виждаме знаци Русия да се оттегля. Има над 130 хил. руски военнослужещи край границата на Украйна и сме изключително обезпокоени. Има голяма вероятност от инвазия тази седмица", коментира днес и говорител на британския министър-председател Борис Джонсън. Официални представители от източноевропейските държави, граничещи с Украйна, пък обявиха, че са в процес на подготовка за евентуално приемане на стотици хиляди бежанци в случай на война. Подобни приготовления вече се извършват в Полша, Румъния, Словакия, Унгария и трите прибалтийски републики.

Също така днес финансовите министри от държавите - членки на Г-7, обединяваща най-големите икономики в света, излязоха със съвместно изявление, че Русия ще понесе "огромни" икономически последствия, ако нахлуе в Украйна, и обещаха икономическа помощ за Киев в случай на война. Със сурови санкции е заплашил за пореден път и американският президент Джо Байдън по време на телефонния си разговор с руския си колега Владимир Путин в събота. Русия обаче като че ли не се впечатлява от перспективата да бъде обект на ново ембарго. "Извинявам се за езика, който използвам, но изобщо не ни пука за всичките им санкции", коментира руският посланик в Швеция Виктор Татаринцев пред местния вестник Aftonbladet в неделя. Депутати от долната камара на руския парламент пък предложиха днес резолюция, с която да се признае независимостта на двете сепаратистки "народни републики" в източната част на Украйна.

Днес също стана ясно, че руското правителство няма да изпрати свои представители на тазгодишната конференция по проблемите на сигурността в Мюнхен, която неформално е известна като "Давос в сферата на отбраната", както и че няма да участва в спешно свиканата среща на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), поискана от прибалтийските републики заради "необичайната военна активност" в Беларус, където Москва и Кремъл организираха мащабни учения с участието на 30 хил. военнослужещи. За сметка на това полският външен министър Збигнев Рау, който председателства ОССЕ на ротационен принцип, се очаква да пристигне в Москва тази вечер заради притесненията на Украйна, че Русия се готви да нахлуе в страната. По-късно през деня все пак бе обявено, че среща между руската и украинската делегация в ОССЕ може да се проведе във вторник във Виена.

Властите в Киев инициираха процедура по силата на Виенския документ на ОССЕ от 1990 г. и поискаха информация от Кремъл защо разполага войски край границата й. До момента не са получили отговор на своето питане. Следващата стъпка по процедурата е да се поиска официална среща с руските власти в рамките на 48 часа. Паралелно ОССЕ започна да изтегля своите екипи от наблюдатели, които трябва да следят за спазването на примирието по контактната линия между украинските войски и силите на сепаратистите в Доцека и Луганска област. Голяма част от комерсиалните авиокомпании пък започнаха да анулират своите полети към и от Украйна, опасявайки се, че техни въздухоплавателни средства може да бъдат свалени по погрешка.

Същевременно германският канцлер Олаф Шолц пристигна днес на официално посещение в Киев, ден преди да отлети за Москва за среща с руския президент Путин в последен опит да потърси дипломатическо решение на кризата и да предотврати по-нататъшна въоръжена ескалация. "Военна агресия срещу Украйна, която заплашва нейната териториална цялост и суверенитет, ще доведе до тежките санкции, които внимателно сме подготвили и които могат да бъдат наложени веднага", коментира канцлерът след срещите си в украинската столица.

Посрещането на Шолц в Киев не беше твърде радушно, тъй като властите в страната приемат обиколния германско-руски газопровод "Северен поток 2" за една от основните причини, довели до настоящата военнополитическа криза. Освен това правителството в Берлин отказва да оторизира оръжейни доставки за Украйна, а освен това системно блокира изпращането на военна помощ и чрез международните агенции на НАТО. Днес също така Германия започна да изпраща подкрепления от нови военнослужещи за подсилване на натовския контингент в Литва, която граничи с Русия. САЩ пък дислоцираха днес още осем свой тежки бойни самолети F-15 в Германия, след като преместиха неуточнен брой изтребители F-16 от Германия в база за предно разполагане в Румъния. Освен това военноморската група на самолетоносача "Хари Труман" в момента е акостирала в хърватския пристанищен град Сплит, откъдето нейните около 90 изтребителя могат да достигнат югоизточния фланг на НАТО за около час.

Днес също така украинският посланик във Великобритания Вадим Пристайко за момент вкара допълнителна интрига в кризата с изненадващо изявление, че пред лицето на руската военна заплаха Киев може да бъде "гъвкав" по отношение на своята цел да се присъедини към НАТО. Впоследствие дипломатът се коригира, като уточни, че стремежът за членство в Северноатлантическия алианс е изрично вписан в украинската конституция. От Кремъл коментираха по повод изказването, че не го разглеждат като промяна в официалната позиция на Киев по темата за НАТО, но и че подобен ход в голяма степен би отговорил на руските притеснения по линия на сигурността. По-късно украинският президент Володимир Зеленски изрично уточни, че страната му ще продължи да се стреми към членство в НАТО въпреки съпротивата на Русия и скептицизма на някои западни лидери.

Същевременно руският външен министър Сергей Лавров е предложил на президента Путин страната да продължи диалога и да следва пътя на дипломацията, за да получи от Запада гаранции в сферата на сигурността. Москва настоява да получи юридически обвързващи ангажименти от САЩ и НАТО, че Украйна никога няма да стане член и че алианса ще прекрати всички военни активности на територията на източноевропейските страни, приети в него след 1997 г., включително и в България. Въпросните руски искания обаче се приемат от Запада за неподлежащи на дискусия, тъй като нарушават суверенитета на отделните държави и възстановяват сферите на влияние от времето на СССР и студената война. Днес президентът Путин принципно е одобрил отговорите на своето външно министерство във връзка с кореспонденцията с ЕС, НАТО и САЩ по повод кризата в Украйна. Според Сергей Лавров САЩ са направили конкретни предложения за намаляване на военните рискове, но реакцията от страна на ЕС и НАТО не е била удовлетворителна.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-P
    D-r D
    • - 5
    • + 4

    Крайно време е Западът вместо да плаши Русия със санкции "ако нападне Украина", да въведе санкции за това, че не напада Украина вече толкова време!

    Защото това с датите и часовете на "руската агресия", с които се залива публиката, е хипер налудно!
    Като се е почнало от края на ноември, та и до днес през ден-два някой фактор на Запад се изцъка с прогноза. Сега и Борис се е пробвал с тотото...

    И защото е потоп от карти и апоколиптика, вече никой не помни имената на лъжливите пророци. Запомнящото е, че са или американски старци, или английски пияници. Сакси, сър...

    Та - спасението е санкции до дупка!
    Като не иска доброволно (да нападне), може и насила.

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 4
    • + 2

    Сега сериозно.

    След налудната американска истерия: "Руснаците нападат утре. Т.е. в други ден Не - другата сряда. Опс, Си е помолил да чакат свършването на Олимпиадата..." и т.н. до безкрай, Москва взема нещата в ръце.

    В Дуржавната Дума днес е внесен законопроект за признаване от РФ на независимостта на Донецката и Луганските народни република.

    Може би защото:

    а) са компактно населени с етнически руснаци и около милион от тях са граждани на РФ;
    б) вече 7 г. няма сила, която да накара нациКиев да и изпълни ангажиментите по двете Мински споразумения от 2014 и 2015 г, под които стои и подписа на президента Порошенко, като даде на двете области автономия в рамките на Украина;
    в) неизпълнението от Киев на Минските споразумения поддържа гражданската война в Изт. Украина;
    г) приеманото от Радата законодателство е явно дискриминиращо неукраинското население, което е около половината от всичкото.

    Признаят ли руските законодатели независимостта на ДЛНР, нещата придобиват изключително асиметричен ракурс. Рпубликите могат да поискат помощ от Москва, както Севернокипърската турска република винаги може да разчита Анкара като булдозер да й разчиства и мачка.

    Нищо ново под слънцето - на досаждащото повтаряне три месеца на едно и също, Кремъл отваря нов казус.

    Брилянтен и отново неочакван за хегемона...

    А бе, не ви ли е обидно тия гладки мозъци да ви се смятат за хегемон?

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал