България избра да се сниши за Украйна
Вместо спешно да подсили отбраната със съюзнически части, страната ни реши да планира дългосрочни мерки за модернизация на армията
Войната в Украйна
Научавайте всичко най-важно. Обобщение на случващото се и последствията от него за хората, бизнеса, икономиката и политиката.
Ескалацията на напрежението по границите на Украйна се превърна в тема табу за българските политици през последните няколко дни. Те избраха стратегията да се снишат и да не заемат никаква категорична позиция по кризата. Едва след като руската Дума гласува предложение до президента Путин да признае независимостта на сепаратистките области Донецк и Луганс, българското външно министерство излезе с осъждаща позиция по въпроса. Предвид известното намаляване на напрежението с Русия тази седмица (въпреки че рисковете от военен конфликт остават) този не особено проактивен подход засега не носи кой знае какви негативи на България. Развитията тук през последните дни обаче показват, че в тази и следващата година разходите за отбрана ще се увеличат значително. Отношенията между Европа и Москва влизат в нова фаза на противопоставяне, а в момента България практически няма функционираща армия.
Въпреки че президентът Румен Радев спешно свика във вторник заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) с лидерите на парламентарно представените партии, въпросите остават повече от отговорите. След срещата при държавния глава водещите български политици запазиха странно мълчане по повод кризата и какви спешни мерки ще предприеме страната ни. Членовете на съвета предпочетоха мъглявите формулировки и обявиха как "ескалацията на напрежението в черноморския регион, нестихващите конфликти в Близкия изток и Азия, международният тероризъм и миграционните потоци изправят страната ни пред съществени предизвикателства". Имената на Украйна и Русия, както и каквато и да е конкретика, старателно бяха избягвани. Не бе казана и дума по повод екзотичната идея за натовска бойна група под българско командване, към която да бъдат прикачени съюзнически елементи. Заявеният от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг във вторник "предпазлив оптимизъм" за деескалация и обещанието на руския президент Путин от вторник, че ще изтегли силите си и ще продължи по пътя на дипломацията, като че ли дадоха алиби на политическия ни елит да продължи да не заема ясна позиция.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
8 коментара
Поредният безсмислен КСНС, без никаква позиция накрая. КСНС направен с единствената цел ПР на Радев и да оправдаят покупката на оръжия, военна техника до 2% от БВП за което ги натискат от САЩ :(
Види се на ни@КОЙ не му се воюва на източния фронт :)
Пародиите ни на президент и военен министър продължават да говорят за войските на НАТО като "чужди войски".
Ако това (БГ за Украина) е мълчание, какво ли е логорея тогава?
През зимата на 1940-1941 г. прохитлеристката БГ преса усилено плаши бабите и дядовците ни със заплаха от агресия от Турция. Единственото спасение тя вижда в присъединяване към Тристранния пакт и разполагане на хитлерови войски в страната - защита срещу турска агресия. Така и става на 31 март 1941 г.
По-късно историците не откриват каквото и да било потвърждение на заплахата откъм Турция. Просто ефектна пропагандна кампания, довела до желаното от един управленски кръг. Да, почти 4 г по-късно и в училище учат какво се е случило с този кръг.
Аналогията с днешния ден се налага от само себе си.
Фалцетиращите медийните призиви за разполагане на чужди войски у нас - също.
И не съм съгласен, че БГ просто стои на брега и чака.
Вчера Външно хиперактивно публикува декларация, в която осъжда "анексирането на Крим" и обявява, че признаванвето независимостта на ДЛНР е "нарушение на Минските споразумения".
И двете неща са доста налудни според скромното ми мнение.
Първо: присъединяването на Кримската Автономна република към РФ стана през далечната 2014 г. Чак сега ли Слави Трифоновата министърка го схвана?
Второ: Минските споразумения са също отдавна: от 2015 г , и оттогава не се изпълняват от Украина. Съвсем РЕАЛНО не се изпълняват цели 7 години! БГ Външно не знам да е реагирало на това, но пък пуска фалцета срещу ВЪЗМОЖНО нарушение, каквото според би представлявало признаването от Москва на обявената от Донецк и Луганс независимост от Киев.
И ровя в учебниците несъобразяването на реалностите, но пък рипането на възможностите болестно състояние ли е или естествено състояние на малките, комплексираните, зависимите олигархични държавици?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.