Механизираната пехота се завръща

Инвазията в Украйна недвусмислено напомни, че и през XXI век нито една война няма да бъде спечелена без модерни сухопътни войски

Темата накратко
  • Агресията на Путин върна военното дело в първата половина на миналия век
  • Вместо да се готвим за "войни от пето поколение", отново ще броим танкове, щикове и оръдейни дула
  • Купуването на нови бронирани машини е само началото в трансформацията на пехотата ни

Ако се вслушаме в прогнозите на футуристите, конфликтите на XXI век би трябвало да са от принципно ново естество, да са т.нар. войни от пето поколение. Те би трябвало да се водят най-вече чрез некинетични бойни способи - например дезинформация, кибератаки, социално инжeнерство, а също така с помощта на авангардни технологии като изкуствен интелект и автономни оръжейни системи. Затова също така ги наричат и войни на "информацията и възприятието".


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Агресията на Путин върна военното дело в първата половина на миналия век
  • Вместо да се готвим за "войни от пето поколение", отново ще броим танкове, щикове и оръдейни дула
  • Купуването на нови бронирани машини е само началото в трансформацията на пехотата ни

Ако се вслушаме в прогнозите на футуристите, конфликтите на XXI век би трябвало да са от принципно ново естество, да са т.нар. войни от пето поколение. Те би трябвало да се водят най-вече чрез некинетични бойни способи - например дезинформация, кибератаки, социално инжeнерство, а също така с помощта на авангардни технологии като изкуствен интелект и автономни оръжейни системи. Затова също така ги наричат и войни на "информацията и възприятието".

Руската агресия в Украйна обаче върна времето назад, въпреки че дори ген. Валери Герасимов - дългогодишният началник на генералния щаб на Владимир Путин, се изявяваше като мислител в сферата на т.нар. хибридни операции, уж размиващи границите между войната и мира. Инвазията смачка и изпрати в коша всички тези модерни концепции, опитващи се да загладят ръбовете на бруталната сила в междудържавните отношения. Тя рязко върна военното дело в първата половина на миналия век. Тогава, когато изходът от сраженията се е решавал от броя щикове, от далекобойността на артилерията, от количеството танкове и бронирани машини, както и от способността им да се придвижват бързо, така че да прекъсват логистичните вериги за снабдяване на противника с гориво, боеприпаси и свежи подкрепления.

Втората фаза от офанзивата в Украйна нагледно показа, че воденето на битки от безопасно разстояние и с алтернативни способи все още е химера дори за световните ядрени суперсили. И че дори в XXI век нито едно сражение няма да бъде спечелено без достатъчно пехотинци, които да рискуват живота си на фронта. Въпросът е как да се направи така, че този риск да се минимализира.

Прераждането на войната с висока интензивност

Инвазията на Путин е живо доказателство, че България, а до голяма степен и повечето нейни западни съюзници са се движили в грешна посока при модернизацията на своите армии през последните десетилетия след края на студената война. Опитвайки се да имитира въоръжените сили на САЩ и другите водещи държави в НАТО, които разполагат с по-големи военни бюджети и по-напреднали отбранителни индустрии, страната ни първо се хвърли да инвестира в изтребителна авиация и боен флот. Въпросните високотехнологични и скъпи видове въоръжени сили системно обаче поглъщаха почти всички средства за превъоръжаване.

Така сухопътните войски винаги оставаха на опашката по отношение на модернизацията. Също така те бяха подценявани, тъй като в епохата на асиметричните бойни действия и антитероризма много по-важни изглеждаха леките, компактни експедиционни части и силите за специални операции. Путин обаче напомни на света, че никога не е късно войната да се върне към корените си и да се води по традиционен начин.

През следващите месеци новите или по-скоро възродените стари реалности на военното строителство вероятно най-накрая ще поставят българските сухопътни войски в центъра на армейската модернизация. Подобен анонс направи както предишният военен министър Стефан Янев, преди почти целенасочено да провокира своето уволнение, така и неговият наследник Драгомир Заков, който постави проекта за придобиване на нов тип бойни машини за пехотата на първо място в своя списък с приоритети.

Става дума за станалата вече пословична модернизационна програма за придобиване на 150 броя тежковъоръжени бронирани превозни средства, които да послужат да преоборудване на една механизирана бригада изцяло по стандартите на НАТО. За целта българският парламент до момента е отпуснал сумата 1.46 млрд. лв. с ДДС. За съжаление тези немалко средства в крайна сметка се оказаха твърде недостатъчни за задвижването на проекта във вида и с техническите параметри, първоначално зададени от пехотата и военното министерство.

Трънливият път на сухопътни войски към НАТО

Съдбата на тази модернизационна програма през последните години е крайно нерадостна и свързана с постоянни перипетии. За да успее да се вмести дори в горните финансови параметри, командването на пехотата поетапно намаляваше броя на исканите бойните машини от 238, през 200 и накрая на 150 (от които 60 ще са поддържащи и с по-скромни параметри). "Чувал съм, че ние сме гръбнакът на българската армия. Но кога се грижим за него? Когато стане късно. Сухопътни войски сме първи по проведени учения, по участници в тях, първи сме по участие в мисии, първи сме при оказване помощ на населението. В другите области, особено свързани с финансирането, често не може да се класираме дори в челната тройка", саркастично отбеляза по този повод командващият на българската пехота ген.-майор Михаил Попов още през есента на 2019 г.

По това време генералът вероятно едва ли е предполагал, че нито една от четирите фирми кандидатки в шортлистата на военното министерство - германската ARTEC GmbH, финландската Patria, френската NEXTER Group и американско-швейцарската General Dynamics European Land Systems (GDELS) / MOWAG, няма да успее да се впише в параметрите на тръжната процедура. На финала в наддаването останаха само Patria и GDELS, след като кандидатите на Франция и Германия внезапно поискаха да вземат проекта не като се състезават в търг, а на принципа на прякото междудържавно договаряне.

Но когато в крайна сметка се стигна до отваряне на тръжните оферти, и двете фирми финалистки бяха превишили отпуснатия бюджет от близо 1.5 млрд. лв., и то с огромни суми - по неофициална информация с минимум половин милиард лева. Причината за това най-вероятно са максималистичните и вероятно не особено реалистични изисквания, заложени в техническото задание, а също така и някои странни хрумвания в параметрите, като например инсталиране на много и скъпо комуникационно-информационно оборудване, достигащо по непотвърдена информация до 25-30% от стойността на програмата.

Изправени пред перспективата за провал и евентуален рестарт на проекта, Patria и GDELS демонстрираха склонност към отстъпки и обявиха, че са готови да започнат предоговаряне на техническите параметри и да подобрят офертите си с цел евентуално да се вместят в бюджета. Неофициално се спрягаха варианти за промени в комуникационно-информационното оборудване и включените боекомплекти за машините, най-вече по линия на първоначално закупените противотанкови ракети.

Може ли българската военна индустрия да въоръжи пехотата

Вместо това тогавашният министър на отбраната Красимир Каракачанов изненадващо реши да премине към екзотична алтернативна процедура - директно да възложи програмата на държавния военноремонтен холдинг "Терем". Въпреки че има нулев самостоятелен опит в проекти с подобен мащаб, той трябваше да играе ролята на системен интегратор и да проучи възможностите за включване на българската оръжейна индустрия в модернизацията на сухопътните войски. Не се стигна дори до подготвяните по-рано полеви изпитания, при които бойните машини на Patria и GDELS трябваше да демонстрират в реални условия дали действително отговарят на декларираните "на хартия" технически и бойни параметри.

На практика Каракачанов се опита да задвижи мътна схема, подобна на тази със строежа на автомагистрала "Хемус". При нея огромен бюджет се делегира на държавно предприятие, което след това по чисто субективни критерии да прехвърля дейностите към подизпълнители - без търг и дори без елементарна прозрачност какво и защо се прави. В крайна сметка "Терем" успя само да произведе неясен доклад, който беше засекретен и не се разбра дали и доколко поръчката на 150 бойни машини може да се изпълни с помощта на българската военна индустрия, дали чуждите кандидати биха се включили под някаква форма като подизпълнители и дали така проектът може да се вмести в отпусналия бюджет от 1.46 млрд. лв. с ДДС. През пролетта на 2021 г. последното правителство на ГЕРБ падна от власт, страната влезе в дълъг изборен маратон, което закономерно за пореден постави на трупчета модернизацията на пехотата.

Сега обаче бушуващата само на няколкостотин километра от границата ни мащабна война от съвсем конвенционален тип отново насочи прожекторите на общественото внимание към боеспособността на сухопътните войски. Перипетиите около опитите за сформиране на изцяло българска батальонна бойна група към НАТО нагледно демонстрираха, че армията ни едва ли ще може да бъде ефективен гарант за сигурността ни със старото си съветско въоръжение, което отгоре на всичко вече няма как да се ремонтира в Русия, Украйна или Беларус, както и да получава резервни части от тези страни. Не би могла да бъде и достатъчно интегрална част от съюзническите сили, които ще ни се притекат на помощ в случай на евентуална агресия.

Бронираните машини са само началото

Войната в Украйна също така показа, че в реални условия бъдещата ни натовска тежка механизирана бригада трябва бъде оборудвана не само с натовски бронирани бойни машини, но и с допълнителни бойни способности. Затова сред приоритетите на настоящия военен министър вече фигурират още няколко по-малки, но ключови проекта за ново въоръжение: за придобиване на нови системи за артилерийска поддръжка, за противовъздушна отбрана за обектово и зоново покритие, за закупуване на бойни дронове и за противокорабни ракетни комплекси.

Възможностите на последните видяхме нагледно само преди около два месеца, когато украинските брегови батареи "Нептун" потопиха струващия стотици милиони долари крайцер "Москва" и принудиха целия руски черноморски флот да се оттегли на безопасно разстояние. Към пакета от способности трябва да се добави и вече реализиращият се проект за модернизация на танковете Т-72, който се изпълнява в държавното военно предприятие ТЕРЕМ, но доставчик на решението и реален интегратор всъщност е израелската отбранителна фирма Elbit Systems.

Въпреки че няма окончателно решение по въпроса, в средите на българския генералитет битува схващането, че всички гореописани бойни способности могат да бъдат събрани в общ мегапроект за изграждане на натовска тежка механизирана бригада. Също така по върховете на армията все по-често се чуват гласове, че проектът трябва да се реализира не като обществена поръчка със състезателна процедура, а на базата на директен междудържавен договор.

При всички положения обаче подобен ход ще изисква драстично увеличаване на бюджета и ново решение на Народното събрание по въпроса. По груби неофициални оценки в този случай разходите за модернизацията на пехотата вече могат да скочат до 3-4 млрд. лв., а проектът ще е много по-сложен за управление. Което в контекста на верижната реакция от икономически кризи, предизвикани от ковид пандемията, поскъпването на енергоносителите и санкциите заради войната, може да се окаже трудно защитимо пред българските данъкоплатци.

От друга страна, руската инвазия в Украйна нагледно показа и на най-големите пацифисти, че свободата не е безплатна. И че алтернативата на отказа от отбрана може да е крайно болезнена и разрушителна за българското общество.

Все още няма коментари
Нов коментар