Вносът на чужди работници: Трудна работа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вносът на чужди работници: Трудна работа

Вносът на работници би решил част от проблемите на трудовия пазар

Вносът на чужди работници: Трудна работа

Липсата на персонал е проблем №1 за фирмите, а процедурите за наемане на служители от други страни са дълги и тромави

Румяна Гочева
3796 прочитания

Вносът на работници би решил част от проблемите на трудовия пазар

© Цветелина Белутова


Темата накратко
  • Липсата на персонал е проблем №1 за фирмите, а процедурите за внос на работници са дълги и тромави.
  • Държавата подготвя промени в Закона за чужденците, но очакваният от тях ефект е спорен.
  • Всичко това спъва развитието на бизнеса и дава предимство на други страни от Източна Европа.

Автор: Капитал

Ако днес решите да попитате бизнеса в България какъв е най-големият му проблем, вероятно повечето компании ще посочат паниката от коронавируса. Но преди и след нея отговорът е липсата на квалифицирана работна ръка. Проблемът зрее от години и в последно време е особено осезаем.

Данните на националната статистика показват, че в последното тримесечие на 2019 г. безработицата е спаднала до рекордно ниското ниво от 4.1%. Половината от хората пък са с ниска или никаква квалификация, което буквално поставя бизнеса в безпрецедентната ситуация да наема не безработни, а служители на конкурентите си. Работодателите дори се шегуват, че за да се отвори една фабрика, друга трябва да затвори, тъй като няма кой да работи. Това се потвърждава и в последната годишна анкета на Българската стопанска камара (БСК), в която като основен проблем на фирмите се посочва липсата на достатъчно подготвени кадри.

Едно от възможните решения в тази ситуация е вносът на работници и по-специално на такива от страни извън ЕС заради по-ниския стандарт. За висококвалифицирани специалисти това става чрез т.нар. синя карта. Въпреки уверенията на управляващите обаче голяма част от предприемачите определят процедурите като тежки, а малките стъпки в опростяването им не решават големите проблеми. Тромаво е и издаването на единно разрешително за работа в България на хора от т.нар. трети страни.

(Не)решени проблеми

Заради тежките процедури през миналата година едрият бизнес, обединен в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОРБ), настоя за облекчаване на схемата по издаването на разрешителни за работници. Пред "Капитал" Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал коментира, че в България има незадоволителен ръст на инвестициите, които са близо до най-ниските си стойности за последните 10 години като процент от БВП. "Голямата слабост е в липсата на всички видове работна ръка. България е в челните места между държавите с най-големи затруднения при попълването на вакантните длъжности, като 62 % от мениджърите са срещнали трудности при намирането на подходящ персонал", заяви той.

Търси се квалифициран технически персонал, машинни оператори, инженери, IT специалисти, счетоводители, шофьори, заварчици, шлосери, електротехници, работници за туризма, продавачи и др. Сериозен проблем според АОРБ е, че в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност се указва образователният ценз за допускане на работника в страната. Т.е. изискват се документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника - гражданин на трета държава, легализирани и придружени със заверен превод на български език и съответстващи на изискванията за заемане на длъжността.

Облекчение под въпрос

Първата стъпка за облекчаването на режима за работа на гражданите от трети държави, които вече са получили т.нар. право на достъп до пазара на труда, са публикуваните за обществено обсъждане промени в Закона за чужденците. Една от тях регламентира единна процедура по издаване на документа, а друга - заявлението за "виза" да може да бъде подадено и по електронен път, което значително облекчава процедурата.

В мотивите на проекта е записано, че така ще се намали административната тежест спрямо висококвалифицираните и сезонните работници. В момента за издаване на единно разрешение за пребиваване и работа е нужно да се подаде заявление и в Агенцията по заетостта, и в дирекция "Миграция" към МВР. За сравнение - в Полша украинците например могат да започнат работа само при регистрация в полицията, поради което там има над милион вносни работници. Затова, както препоръчва и ЕК, е нужно въвеждането на "единна процедура" по издаването на "единен документ за пребиваване и работа". Промените в Закона за чужденците предвиждат именно това - подаването на книжата да става само на едно място - в дирекция "Миграция" на вътрешното министерство.

"Дали тези опити за намаляване на бюрокрацията ще сработят предстои да се разбере, защото намеренията са едно, а практиката е друго", смята Елена Иванова от Съюза на собствениците в Слънчев бряг. Като цяло процедурата остава тромава и бавна, отбелязва тя. "Например имаме подадени документи за един работник от трета страна. Те бяха внесени в Агенцията по заетостта на 2 януари. До момента (10 март - бел. авт.) все още нямаме яснота какво се случва", посочи Иванова. Заради коронавируса обаче към момента хотелиерите все още не са направили своите разчети за това от какви хора ще се нуждаят. "Нямаме откази, но темпът на резервиране е много по-слаб", коментира тя.

За подобни проблеми говори и инж. Димитър Белелиев, който е собственик на "Централна енергоремонтна база" в София. "В България има осезаем недостиг на квалифициран и опитен персонал и затова се налага да прибягваме към привличането на кадри от други държави. Нормативната база, която регламентира процедурите за издаване на необходимите разрешителни, обаче е тромава и недостатъчно ефективна. Често са нужни месеци, за да се получат документи, позволяващи на чуждите работници да работят и пребивават в България, което е прекалено дълъг срок както за тях, така и за работодателя", споделя Белелиев и дава за пример това, че издаването на виза отнема около 2 месеца, през които работникът не може да се намира на територията на България, но в същото време не може и да си обезпечи друга работа, с която да се издържа. Получава се парадоксът, че след получаване на виза за пребиваване в България работникът продължава да няма право да започне работа, докато не получи Разрешение за пребиваване, за което следва ново подаване на документи и съответно изчакване от работника и работодателя за получаване на необходимите документи, въз основа на които най-накрая да възникне трудовото правоотношение.

Въпрос на образование

"За много работни места изискването за удостоверяване на образование става повод за отказ на разрешение за работа, като има такива случаи в строителството, туризма, машиностроенето и др. В другите източноевропейски страни работодателят определя необходимия образователен ценз, квалификация, производствен опит и стаж на работника в съответствие с потребността си", пише в писмото до институциите на АОРБ. На сходно мнение е и президентът на "Мусала софт" Елена Маринова. Пред "Капитал" тя коментира, че удостоверяването на изискваното образование за синя карта е тежък административен процес, който зависи от международни спогодби (не само от България). Паралелно с това има немалко ИТ специалисти с незавършено формално или изцяло с неформално образование, които обаче имат нужната квалификация и практически отговарят на духа на изискванията за синя карта, но не формално и законово.

"Би могло да се остави на компаниите решението дали определен специалист отговаря на търсената професионална квалификация, а достоверността да е гарантирана от репутацията на приемащата фирма, например чрез сертификат от професионалните организации, вече обединени в новата БРАИТ (Българска работодателска организация "Иновативни технологии")", изтъкна тя. Според Маринова сравнително бавно, но все пак стабилно се увеличават привлечените в България специалисти. "Стабилното идва от недостига, а бавното - от липсата на опит и от страна на компаниите, и от страна на държавната администрация", смята тя.

На този фон предстои масовото изтичане на четиригодишния период на първите издадени сини карти и има неясноти в нормативната уредба, които е добре предварително да бъдат проиграни, за да не се стига до инфарктни ситуации, смята Маринова. Голяма тема е и разнасянето на хартия и синхронизацията на институциите на фона на вялите опити за дигитализация на държавната администрация.

Данните на Агенцията по заетостта, предоставени на "Капитал", показват, че през м.г. достъп до българския пазар са получили 2812 работници от 61 трети държави. Най-много решения за достъп до пазара на труда са дадени на граждани от Украйна (559), Турция (403), Киргизстан (349), Узбекистан (177), Русия (158), Молдова (103), Северна Македония (96), САЩ (84) и др. Отделно през 2019 г. е регистрирана краткосрочна заетост на 11 932 чужденци от трети държави, като от тях 11 443 са сезонни работници за заетост до 90 дни в сектори хотелиерство и ресторантьорство и селско стопанство.
Темата накратко
  • Липсата на персонал е проблем №1 за фирмите, а процедурите за внос на работници са дълги и тромави.
  • Държавата подготвя промени в Закона за чужденците, но очакваният от тях ефект е спорен.
  • Всичко това спъва развитието на бизнеса и дава предимство на други страни от Източна Европа.

Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Всичко може да се опросто маскимално ако се допуснат без ограничения граждани на съседни държави (Македония, Сърбия), както и на по-богати държави извън ЕС (САЩ, Канада, Япония и др. страни-членки на ОИСР). Парадоксалното е, че за да наемеш американец трябва да минеш през адски тежка процедура, която отнема месеци. А е пределно ясно, че няма никакъв риск от дъмпинг на пазара на труда от гражданите на тези страни понеже те са така или иначе доста по-богати от нас.

    Втора група страни са тези от които има риск от дъмпинг като Украина, Молдова, Грузия, Армения и др. Там също може да се стигне да много просто решение - те да могат да работят без каквито и да е ограничения на заплата, която е поне 50% над средната (т.е. около 2000 лв в момента). Така дъмпинг също няма да има.

    С тези две решения може да се избегне 90% от бумащината като:

    - хем се осигури голям поток от квалифицирани кадри
    - хем се избягва дъмпинг на пазара на труда

  • 2
    ivangabrovo avatar :-|
    ivangabrovo

    Няма никакъв шанс да бъдат наети квалифицирани работници от Украина, Молдова, Грузия и Армения и лицето Васил Велев /подотчетен на Маджо и компания/ много добре знае това. Най-малкото покрай опита си да прави комбинации с хора от тези страни за ХЕС Ямбол. Предлаганите заплати в България са далеч от това, което прадлагат съвсем легално в Централна Европа.
    Група тарикати от няколко месеца зарибяват основно големи компании, в това число и с чуждестранни собственици, за внос на квалифицирани работници от Киргизстан, Узбекистан и Таджикистан. Само че при тестовете на място в тези страни се оказва, че понятието "квалифицирани" е силно пожелателно за събраните желаещи за гурбет в България. Тарикатите все още изкарват по някоя пара, обещавайки повишане на квалификацията на място /фирмата от България плаща кандидатите да се доквалифицират до минималното изисквано в България ниво в своята страна за период от минимум месец/. Жалка история.

  • 3
    ivangabrovo avatar :-|
    ivangabrovo

    И нещо не до там свързано с темата - илюстративната снимка не отразява проблема в статията - снимката е от "Идеал Стандарт Видима" и там, определено, нямат желание да пригласят на лицето Васил Велев. Не че в борда им няма кухи лейки /една нереализирана учителка по английски, например/, но, все още доброто наследство от Васил Кънев и Красимир Копчев ги предпазва от глупости.
    Капитал, ако бях на мястото на шефовете на "Идеал Стандарт Видима" щях да ви съдя за уронване на престижа на фирмата заради публикуването на тази снимка с тази статия.

  • 4
    owen avatar :-|
    owen

    да разбирам ли че бизнеса няма никакво намерение да направим една очевидна мярка - вдигането на заплащането в българия? това теоретично ще задържи хората тук, а току-виж накарало и някои от изтеклия квалифициран персонал да се върнат. но иначе устата на целокупното население срещу миграцията и затриващата се нация е голяма. да не говорим за една още по-дългосрочна политика, която иска усилие от всички страни - образованието. но не. ние ще си внасяме евтини работници, сакън да не се повдигне стандарта на хората или да не си напрягаме мозъка. толкоз му е акъла на горкия бгълагарски бизнес

  • 5
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#2] от "ivangabrovo":

    Чуждите кадри вече са у нас. В ФБ има група "Чужденци в София", която има над 25 хил члена. Половината са българи, но другата половина не са.

    В София през цялото време се чува чужда реч. Сред работещите има и много руско-говорящи. Съседката ни в София е такава, както и приятелят и. Инструкторката по йога на моята приятелка е също руско-говоряща. В частната ясла на сина ни една от "лелките" също говори с руски акцент. В Софийската ИКЕА също съм виждал служители с руски акцент. По морето има маса руско-говорящи служители (повечето са от Украина или Молдова).

    А по кол центровете е пълно с всякакви други чужденци - основно източно-европейци, но вече и доста южно-европейци (испанци, италианци),

  • 6
    ime17642090 avatar :-|
    ime17642090

    В страните от ЕС има достатъчно работници - да ги наемат. Ако не могат да им плащат подобаващо за да ги привлекат, то значи проблемът е в самите тях - некадърност, неправилен бизнес модел, нежелание за развитие, иновации, роботизация и пр.
    Наемането на евтина работна ръка от още по-бедни страни не решава проблемите на икономиката и конкурентоспособността ѝ, само ги замита под килима.

  • 7
    ivangabrovo avatar :-|
    ivangabrovo

    До коментар [#5] от "Николов":

    Написаното от мене се отнася за квалифицирани работници за индустриално производство.
    И нещо встрани от темата, но с повод Вашия коментар - децата ни ги раждат съпругите ни. Приятелите /мъже и жени/ са в друга категория.

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#7] от "ivangabrovo":

    Е думата сигурно би била "партньор" но в днешно време това звучи многозначително.

    Иначе сигурно сте наясно, че бракът не е задължително условие една двойка да има деца.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK