Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 13 мар 2020, 10:16, 2681 прочитания

Вносът на чужди работници: Трудна работа

Липсата на персонал е проблем №1 за фирмите, а процедурите за наемане на служители от други страни са дълги и тромави

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Липсата на персонал е проблем №1 за фирмите, а процедурите за внос на работници са дълги и тромави.
  • Държавата подготвя промени в Закона за чужденците, но очакваният от тях ефект е спорен.
  • Всичко това спъва развитието на бизнеса и дава предимство на други страни от Източна Европа.
Ако днес решите да попитате бизнеса в България какъв е най-големият му проблем, вероятно повечето компании ще посочат паниката от коронавируса. Но преди и след нея отговорът е липсата на квалифицирана работна ръка. Проблемът зрее от години и в последно време е особено осезаем.

Данните на националната статистика показват, че в последното тримесечие на 2019 г. безработицата е спаднала до рекордно ниското ниво от 4.1%. Половината от хората пък са с ниска или никаква квалификация, което буквално поставя бизнеса в безпрецедентната ситуация да наема не безработни, а служители на конкурентите си. Работодателите дори се шегуват, че за да се отвори една фабрика, друга трябва да затвори, тъй като няма кой да работи. Това се потвърждава и в последната годишна анкета на Българската стопанска камара (БСК), в която като основен проблем на фирмите се посочва липсата на достатъчно подготвени кадри.


Едно от възможните решения в тази ситуация е вносът на работници и по-специално на такива от страни извън ЕС заради по-ниския стандарт. За висококвалифицирани специалисти това става чрез т.нар. синя карта. Въпреки уверенията на управляващите обаче голяма част от предприемачите определят процедурите като тежки, а малките стъпки в опростяването им не решават големите проблеми. Тромаво е и издаването на единно разрешително за работа в България на хора от т.нар. трети страни.

(Не)решени проблеми

Заради тежките процедури през миналата година едрият бизнес, обединен в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОРБ), настоя за облекчаване на схемата по издаването на разрешителни за работници. Пред "Капитал" Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал коментира, че в България има незадоволителен ръст на инвестициите, които са близо до най-ниските си стойности за последните 10 години като процент от БВП. "Голямата слабост е в липсата на всички видове работна ръка. България е в челните места между държавите с най-големи затруднения при попълването на вакантните длъжности, като 62 % от мениджърите са срещнали трудности при намирането на подходящ персонал", заяви той.



Търси се квалифициран технически персонал, машинни оператори, инженери, IT специалисти, счетоводители, шофьори, заварчици, шлосери, електротехници, работници за туризма, продавачи и др. Сериозен проблем според АОРБ е, че в Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност се указва образователният ценз за допускане на работника в страната. Т.е. изискват се документи за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника - гражданин на трета държава, легализирани и придружени със заверен превод на български език и съответстващи на изискванията за заемане на длъжността.

Облекчение под въпрос

Първата стъпка за облекчаването на режима за работа на гражданите от трети държави, които вече са получили т.нар. право на достъп до пазара на труда, са публикуваните за обществено обсъждане промени в Закона за чужденците. Една от тях регламентира единна процедура по издаване на документа, а друга - заявлението за "виза" да може да бъде подадено и по електронен път, което значително облекчава процедурата.

В мотивите на проекта е записано, че така ще се намали административната тежест спрямо висококвалифицираните и сезонните работници. В момента за издаване на единно разрешение за пребиваване и работа е нужно да се подаде заявление и в Агенцията по заетостта, и в дирекция "Миграция" към МВР. За сравнение - в Полша украинците например могат да започнат работа само при регистрация в полицията, поради което там има над милион вносни работници. Затова, както препоръчва и ЕК, е нужно въвеждането на "единна процедура" по издаването на "единен документ за пребиваване и работа". Промените в Закона за чужденците предвиждат именно това - подаването на книжата да става само на едно място - в дирекция "Миграция" на вътрешното министерство.

"Дали тези опити за намаляване на бюрокрацията ще сработят предстои да се разбере, защото намеренията са едно, а практиката е друго", смята Елена Иванова от Съюза на собствениците в Слънчев бряг. Като цяло процедурата остава тромава и бавна, отбелязва тя. "Например имаме подадени документи за един работник от трета страна. Те бяха внесени в Агенцията по заетостта на 2 януари. До момента (10 март - бел. авт.) все още нямаме яснота какво се случва", посочи Иванова. Заради коронавируса обаче към момента хотелиерите все още не са направили своите разчети за това от какви хора ще се нуждаят. "Нямаме откази, но темпът на резервиране е много по-слаб", коментира тя.

За подобни проблеми говори и инж. Димитър Белелиев, който е собственик на "Централна енергоремонтна база" в София. "В България има осезаем недостиг на квалифициран и опитен персонал и затова се налага да прибягваме към привличането на кадри от други държави. Нормативната база, която регламентира процедурите за издаване на необходимите разрешителни, обаче е тромава и недостатъчно ефективна. Често са нужни месеци, за да се получат документи, позволяващи на чуждите работници да работят и пребивават в България, което е прекалено дълъг срок както за тях, така и за работодателя", споделя Белелиев и дава за пример това, че издаването на виза отнема около 2 месеца, през които работникът не може да се намира на територията на България, но в същото време не може и да си обезпечи друга работа, с която да се издържа. Получава се парадоксът, че след получаване на виза за пребиваване в България работникът продължава да няма право да започне работа, докато не получи Разрешение за пребиваване, за което следва ново подаване на документи и съответно изчакване от работника и работодателя за получаване на необходимите документи, въз основа на които най-накрая да възникне трудовото правоотношение.

Въпрос на образование

"За много работни места изискването за удостоверяване на образование става повод за отказ на разрешение за работа, като има такива случаи в строителството, туризма, машиностроенето и др. В другите източноевропейски страни работодателят определя необходимия образователен ценз, квалификация, производствен опит и стаж на работника в съответствие с потребността си", пише в писмото до институциите на АОРБ. На сходно мнение е и президентът на "Мусала софт" Елена Маринова. Пред "Капитал" тя коментира, че удостоверяването на изискваното образование за синя карта е тежък административен процес, който зависи от международни спогодби (не само от България). Паралелно с това има немалко ИТ специалисти с незавършено формално или изцяло с неформално образование, които обаче имат нужната квалификация и практически отговарят на духа на изискванията за синя карта, но не формално и законово.

"Би могло да се остави на компаниите решението дали определен специалист отговаря на търсената професионална квалификация, а достоверността да е гарантирана от репутацията на приемащата фирма, например чрез сертификат от професионалните организации, вече обединени в новата БРАИТ (Българска работодателска организация "Иновативни технологии")", изтъкна тя. Според Маринова сравнително бавно, но все пак стабилно се увеличават привлечените в България специалисти. "Стабилното идва от недостига, а бавното - от липсата на опит и от страна на компаниите, и от страна на държавната администрация", смята тя.

На този фон предстои масовото изтичане на четиригодишния период на първите издадени сини карти и има неясноти в нормативната уредба, които е добре предварително да бъдат проиграни, за да не се стига до инфарктни ситуации, смята Маринова. Голяма тема е и разнасянето на хартия и синхронизацията на институциите на фона на вялите опити за дигитализация на държавната администрация.
Данните на Агенцията по заетостта, предоставени на "Капитал", показват, че през м.г. достъп до българския пазар са получили 2812 работници от 61 трети държави. Най-много решения за достъп до пазара на труда са дадени на граждани от Украйна (559), Турция (403), Киргизстан (349), Узбекистан (177), Русия (158), Молдова (103), Северна Македония (96), САЩ (84) и др. Отделно през 2019 г. е регистрирана краткосрочна заетост на 11 932 чужденци от трети държави, като от тях 11 443 са сезонни работници за заетост до 90 дни в сектори хотелиерство и ресторантьорство и селско стопанство.

Капитал #10

Текстът е част от брой 10 на седмичния Капитал (13 - 19 март). В броя ще прочетете още:


Новият брой на"Капитал" можете да намерите в магазините на "Фантастико", "Билла", СВА, във веригите бензиностанции OMV, Eko, Shell, Lukoil, както и в обектите на Inmedio и в други магазини за хранителни стоки и бензиностанции.

Прочетете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Още 6.6 млн. безработни в САЩ за седмица Още 6.6 млн. безработни в САЩ за седмица

Безработицата в Испания също скача, във Великобритания се очакват масови съкращения

2 апр 2020, 838 прочитания

ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места 2 ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места

Държавите ще могат да получат изгодни заеми за спасение на нуждаещите се компании чрез нов фонд - SURE

2 апр 2020, 987 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Пазар на труда" Затваряне
Правителството предлага субсидии за заетост и ликвидна подкрепа през ББР

Плащането на данък печалба и годишното счетоводно приключване се изтеглят за средата на годината

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10