Преосмисляне на болничните
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Преосмисляне на болничните

Reuters

Преосмисляне на болничните

Отношението към болестите на служителите е остаряло спрямо настоящето

The Economist
5269 прочитания

Reuters

© Reuters


Глобалното разпространение на COVID-19 доведе до призиви и мерки, които може да са инфектирани с новата болест, да се самоизолират вкъщи. Това ще се окаже заплаха за икономическата дейност. Но също така представлява огромна дилема за служителите, някои от които могат да се сблъскат с негативни финансови последици, ако не се появят на работа.

Въпросителните стават още повече, когато заразата е непозната, с често леки симптоми първоначално и прилича на обикновено неразположение. И ако, както една четвърт от всички американци, работещи в частния сектор, служителите не получават никакъв платен отпуск по болест, е по-вероятно те да поемат риска и да се появят на работното място. През 2009 г. епидемията от свински грип изправи служителите пред подобно решение. Тогава много американци решиха да отидат на работа без значение, че допълнително разпространиха инфекцията. Изследване от този период изчислява, че в резултат около 7 млн. колеги са се заразили.

Най-скорошното глобално проучване на заплащането на болничните, проведено от Международната трудова организация през 2010 г., показва, че 145 страни са осигурявали платен отпуск по болест по онова време. Повечето са изплащали около 50 - 75% от заплатите. Над 100 държави са позволявали на служителите да отсъстват за месец или повече.

Опасенията на работодателите и правителствата са, че щедрите социални плащания ще излязат скъпо и ще създадат условия за симулиране на болест от страна на работниците. Истина е, че в САЩ и Великобритания, в които тези плащания са оскъдни (ако изобщо ги има), почти няма отсъствие от работа средно на човек от населението. Но в повечето страни с щедри плащания се наблюдават по-малко от 10 дни отсъствия на година. На базата на данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2017 г. разликата между загубените дни заради болест годишно във Франция, където 50 - 100% от доходите се изплащат при болничен, и в САЩ е едва 4.4 дни.

Други доказателства не показват, че по-щедрите изплащания на болничните водят до злоупотреби. Законопроектът за платен отпуск по болест стана закон в Ню Йорк през 2014 г. Изследване на 352 работодатели преди четири години показва, че почти 85% не са имали увеличение на разходите и само 3% са почувствали повече от символично повишение. Кънектикът прие подобно законодателство през 2011 г. на фона на опозиция от бизнес лобитата. Проучване на компаниите през 2013 г. показва, че голяма част от тях отбелязват ползи като подобрен морал и по-малко заразявания на работното място.

Стриктни правила за служителите

Всъщност проблемът може да е, че правилата за изплащане на болничните са прекалено стриктни за служителите, а не прекалено щедри. Предвид нуждата да се плаща наем много нископлатени работници може да смятат, че трябва да работят, освен ако не са толкова болни, че физически са неспособни да напуснат къщата. Но нещата може би се променят. В САЩ демократите отдавна предлагат установен със закона отпуск по болест. Президентът Доналд Търмп сега говори за извънредни облекчения за болни работници.

Британската политика също се променя. Законовото плащане на болничния сега ще се извършва на първия ден от отсъствието вместо на четвъртия. В своя бюджет на 11 март правителството премахна изискването за минимален доход, което пречеше на много служители на непълен работен ден да могат да вземат платен отпуск по болест. Ще се позволи на работниците и да получават медицински документи онлайн, вместо да пътуват до болницата и да рискуват да заразят други пациенти. Но може да са необходими и още промени. Регулираните законово 123 долара на седмица са по-малко от 20% от средните доходи и може да накарат повече служители да се явят на работа, когато са болни.

На определен етап от своята кариера повечето хора ще отидат на работа, когато се чувстват неразположени, дали заради наближаващ краен срок или от опасение, че ще ядосат шефа. Здравето на околните - дали на работа или в обществения транспорт, обикновено се третира като съпътстваща щета.

В свят, в който глобалното пътуване е обичайно и лесно, а болестите могат да се разпространяват бързо, може да се наложи социалните норми да се променят. Това означава не само да си мием ръцете или дори да се въздържаме от ръкуването като поздрав. Може да е необходима и промяна на отношението спрямо работниците, които се явяват на работа болни и потенциално инфекциозни, от одобрение за тяхното усърдия до критика заради липсата им на съобразителност.

Справянето с пандемия изисква всякакъв вид обществени действия - от установяването на нови социални норми до разработването на ваксини, които властите ще трябва да доставят. Гарантирането, че работниците нямат финансовия стимул да разпространяват зараза, е друг пример. Затова е необходимо правителството да осигури сносен платен болничен и правила за отпуската по болест, които не наказват отговорните граждани.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Глобалното разпространение на COVID-19 доведе до призиви и мерки, които може да са инфектирани с новата болест, да се самоизолират вкъщи. Това ще се окаже заплаха за икономическата дейност. Но също така представлява огромна дилема за служителите, някои от които могат да се сблъскат с негативни финансови последици, ако не се появят на работа.

Въпросителните стават още повече, когато заразата е непозната, с често леки симптоми първоначално и прилича на обикновено неразположение. И ако, както една четвърт от всички американци, работещи в частния сектор, служителите не получават никакъв платен отпуск по болест, е по-вероятно те да поемат риска и да се появят на работното място. През 2009 г. епидемията от свински грип изправи служителите пред подобно решение. Тогава много американци решиха да отидат на работа без значение, че допълнително разпространиха инфекцията. Изследване от този период изчислява, че в резултат около 7 млн. колеги са се заразили.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK