Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 апр 2020, 15:40, 4568 прочитания

Едва 8% от бизнеса биха се възползвали от мярката 60/40

АИКБ предлага страната ни да въведе германския модел за запазване на заетостта

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Основната мярка на правителството за подкрепа на бизнеса и запазване на работниците чрез компенсиране на 60% от брутните им заплати не среща одобрение от страна на фирмите. Нещо повече - част от работодателите настояват за промени на схемата, а други изобщо не биха се възползвали от нея, за да спасят бизнеса си.

Броят на подадените заявления по схемата 60/40 до момента е 59. До края на седмицата се очаква България да получи одобрение за мярката от ЕК и разплащанията да започнат. "Това не пречи заявленията да бъдат подавани", заяви социалният министър Деница Сачева. По думите й е трудно да се прогнозира каква част от фирмите ще се възползват от помощта, тъй като заявления за подпомагането 60/40 се подават от два дни.


Донякъде отговор на въпроса дали ще има интерес към мярката дава експресна анкета на Българската стопанска камара (БСК), проведена сред почти 800 компании в периода 31 март - 1 април. Тя показва, че едва 8% от работодателите (44% от които са с персонал до 10 души) биха се възползвали от мярката 60/40. Най-общо тя предвижда държавата да изплаща на работодателя компенсации в размер на 60% от осигурителния доход за януари на всеки работник, чиято дейност е спряна, срещу ангажимент работодателят да му изплати и оставащите 40% до пълната брутна заплата, да плати и осигуровките за него за своя сметка и да не го уволнява.

Според допитването на БСК явно някои фирми не смятат мярката за достатъчно ефективна. Това личи от факта, че работодателите, които няма да се възползват от държавната подкрепа, планират други мерки по отношение на персонала, като най-голям процент то тях (42%) предвиждат частични съкращения.

Почти всяка втора фирма ще пусне част или целия персонал в платен или неплатен отпуск, а 12% планират да намалят трудовите възнаграждения. До цялостно съкращаване на персонала, както и до забавяне на изплащането на заплати ще прибягнат до 7% от работодателите.



Защо не работи

Недоволни от мярката 60/40 са и от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), откъдето смятат, че България може с лекота да въведе немския модел за държавна подкрепа на засегнатия от кризата бизнес и в рамките на същия заделен ресурс от 1 млрд. лв. този механизъм да бъде наистина ефективен.

Проблемът според АИКБ е, че механизмът, определян от управляващите като 60/40, всъщност е 23/77 заради необходимостта работодателя да плати пълните осигуровки. Точно затова според асоциацията от него ще могат да се възползват само най-стабилните компании, докато останалите просто няма да имат ресурс да плащат на работници, които не работят и произвеждат.

"Последицата е, че тогава работникът ще бъде съкратен и схемата става "60/0", се казва в послание на АИКБ от днес, като се визира, че държавата така или иначе плаща на регистрираните безработни 60% от осигурителния им доход за предходен период като обезщетение за безработица. В резултат - държавата ще изхарчи същите пари, без да е запазила заетостта.

В същото време в Германия държавата плаща 60% от нетната заплата на работника, работодателят е освободен дори от плащане на осигуровки в периода на корона кризата, т.е. той няма никакви разходи. При българската схема разходите на "подпомогнатия" работодател са 77% от нетната заплата на работника, се сочи в изчисленията на АИКБ, откъдето дават и конкретни примери.

Как е в Германия

При брутна заплата от 2000 евро разходите на предприятието за работника са 2473.70 евро (т.е. 473.70 евро са допълнителните разходи на предприятието за осигуровки и други бюджетни плащания). Нетната заплата е 1400 евро (с редица условности предвид по-комплексната система за изчисляване на данъците в Германия).

В режим на намалена заетост (Kurzarbeit) сметките са следните. Нетната заплата е 60%, т.е. 840 евро (= 60% х 1400). Това се поема от Агенция по заетостта. Разходи за предприятието са 80% от осигуровките върху цялата брутна заплата, като предприятието трябва да поеме и дела от осигуровките, дължим от работника. Върху 2000 евро предприятието нормално дължи 397.50 евро осигуровки, а работникът 402.50 евро, т.е. общо осигуровките са 800 евро. От тях предприятието плаща 640 евро (= 80% х 800). Това всъщност е разходът на работодателя за цял месец, в който работникът не ходи на работа. Като процент от нормалните разходи за този работник се получава 26% (= 640 / 2473.80).

Важно е да се отбележи, че като допълнителна мярка заради корона кризата на предприятието в момента се възстановяват платените осигурителни вноски, т.е. в периода на кризата неговите разходи за работника са 0% спрямо нормалните, пишат от АИКБ.

Държавата плаща цялата компенсация, равна на 60% от нетната заплата на работника. Което означава схема "60/0".

Как е в България при схемата 60/40

От АИКБ дават разчети и как се отразява мярката у нас. При заплата 1000 лв. бруто разходите на предприятието са 1194.20 лв. Нетна заплата: 775.98 лв.

В режим на схемата 60/40 сметките са следните. Нетната заплата остава същата, т.е. 775.98 лв. (Компенсацията е 100%, което не се прави никъде.) Разходите на предприятието са 594.20 лв. (= 40% х 1000 + 194.20 лв. осигуровки) за цял месец, в който работникът не ходи на работа. Като процент от нормалните разходи за този работник се получава 50% (= 594.20 / 1194.20).

А като процент от нетната заплата на работника предприятието плаща 77% (= 594.20 / 775.98). Т.е., сравнено с германското "60/0", българското е "23/77".
ЕДНО КЪМ ЕДНО

След като за цялата минала седмица (23-27 март) бяха регистрирани 12.6 хил. безработни, само за вчерашния ден бройката е близо 5000. Данните за 1 април бяха обявени от социалния министър Деница Сачева и ясно показват, че ефектът от спрелите предприятия тепърва започва да се усеща. Заедно с това расте и броят на хората, поставени "под домашен арест" заради коронавируса. Издадените в тази връзка болнични са 2072, като общо под карантина са 5282 в страната. Болничните листа от 13 март насам са общо 176 086. Въпреки растящия брой безработни министърът смята, че към момента натискът не застрашава социалната система, защото "вина" за това има и приключилият по-рано зимен туристически сезон. За периода от началото на карантината в бюрата по труда са се регистрирали над 31 600 души. Само вчера новите безработни са 4777, като над 3000 от тях са съобщили, че са останали без работа заради кризата.

Следете в реално време ситуацията с Covid-19
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Професия: Дигитален маркетинг мениджър Професия: Дигитален маркетинг мениджър

За професията разказва Мартин Войнов, дигитален маркетинг мениджър в "Загорка"

25 май 2020, 3927 прочитания

Растеж с едно наум Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

22 май 2020, 2941 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Covid 19"

Всеки ден научавайте най-важното и актуалното по темата, без излишна емоция, с данни, факти и проверена информация.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Пазар на труда" Затваряне
ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места

Държавите ще могат да получат изгодни заеми за спасение на нуждаещите се компании чрез нов фонд - SURE

Още от Капитал
Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

20 въпроса: Бистра Андреева - Пешева

Най-новата книга в неин превод е романът "Американа" на Чимаманда Нгози Адачи

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10