С влизането в кабинета малкият посетител често е впечатлен от купищата забавни и цветни играчки. Добрият логопед, който е и психолог, постепенно го включва в играта, предлагат му нови забавни идеи и превръща упражненията във весело преживяване вместо мъчително и еднообразно занимание.
Визитка
Ина Симеонова работи като логопед и психолог в логопедичен кабинет "Светулките". Основното, с което се занимава там, е терапия на деца с различни нарушения и консултиране на техните семейства, логопедична и психологическа диагностика по проблемите на ранното детство и училищна възраст, изготвяне на етапни статуси, изготвяне на програми за терапия и стимулиране на детското развитие.Има бакалавърска степен по психология от СУ "Св. Климент Охридски" (2004 - 2008 г). Впоследствие става магистър "Клинична и консултативна психология", отново в Софийския университет (2008 - 2011 г.). Продължава обучението си и след това и придобива бакалавърска степен по логопедия.
Фокусът на професионалните й интереси е работа в сферата на диагностиката, терапията и превенцията на нарушенията в ранното детство. Насоченост на терапията по посока проблемите на храненето и захранването в кърмаческа и бебешка възраст, работа в прехода към обща храна. Възможност за изработване на схема на захранване и активна хранителна терапия в рамките на защитената терапевтична среда. Стимулиране и превенция на проблемите в езиково-речевите умения при децата в ранна и предучилищна възраст, работа с деца от аутистичния спектър, със сензорно-интегративни и психомоторни дисфункции, дисфункции на орално-моторните механизми, неврологични и генетични заболявания. Ина Симеонова има близо десет години опит като логопед. Постоянно учи и се развива и преминава през различни курсове, за да повиши компетентността си и да бъде полезна на пациентите си. Има сертификати от Института по позитивна психотерапия и е преминала обучителен модул "Приказна психотерапия", както и "Симптомите и диалогът с тях по методите на арт терапия" и много други. Повече за нея може да научите на сайта на логопедичен кабинет "Светулките".
Моята професия
Логопедията в повечето държави е част от медицинските професии, докато в България тя е част от педагогическите . Тя е пресечна точка на няколко сфери - медицинска, психологическа, педагогическа и социална. Логопедията се занимава с диагностика, превенция и терапия на:
- ранно детско развитие;
- нарушения на речта или артикулационни нарушения;
- нарушения на плавността на речта, когато човек има проблем с плавността на речевия поток (запъване,заекване);
- нарушения на прозодиката (заекване, запъване и др. - бел. ред.) на речта;
- езикови нарушения, свързани с неразбиране на смисъла и прагматиката на родния език;
- нарушения на процесите на четене и писане;
- социално-комуникативни нарушения, свързани с вербалната и невербалната комуникация;
- нарушения на орално-моторните механизми, свързани със звукопроизношение, хранене, пиене и преглъщане;
- когнитивно-комуникативни езикови и говорни нарушения като следствие от друго неврофизиологично заболяване; генетични синдроми;
- нарушения, свързани със сензорно-интегративната функция.
Всеки логопед може да работи по всички от изброените по-горе направления или може да специализира в една от областите според спецификата на интересите си. Работата на логопеда се състои в предоставянето на особен вид услуга - помощ, напътствия и подкрепа по посока развитие, подобряване и/или запазване способността за общуване и комуникация. Клиентите, които обхваща този вид услуга, варират от новородени до възрастни индивиди. За съжаление в глобален мащаб се наблюдава увеличаване на хората, нуждаещи се от логопедична подкрепа, и това прави нашата професия изключително ключова и важна, нареждаща се до другите медицински такива. Така че работа за логопеди има и ще има! За мен професията на логопеда е призвание, човек трябва да има заложена вътре в себе си мотивацията да помага, желанието да надскача и да се променя спрямо изискванията на случая и волята да не се отказва и да търси възможности.
Моето образование
По образование съм психолог, имам завършени бакалавърска и магистърска степен към СУ "Св. Климент Охридски". Логопедията ми е втора специалност, пак към същия университет, но тази професия ми пасна повече и като научна сфера, и като възможност за реализация. Към момента съм с научна степен бакалавър по логопедия, но тя ми е достатъчна, за да практикувам към някой център. Ако искам обаче да си отворя свой собствен кабинет, ще ми е нужна и магистърската степен. За сметка на това преминах и ще минавам през множество курсове и следдипломни квалификации, което според мен е изискване за нашата сфера. Трябва да си винаги "в час" и да си жаден за нови знания и информация, свързана с работата.
Източниците на информация са стандартните: книги, сайтове на различни организации, асоциации и центрове, сайтове, конференции и семинари, обучения и тренинги.
Пътят дотук
Първо учих психология и паралелно с нея логопедия. Поканиха ме да стажувам в един от големите детски терапевтични центрове в София като психолог, но там имах възможност да наблюдавам работата на логопедите и тя определено ме привлече повече. Все още не мога да определя кое надделя в полза на логопедията, може би това бяха по-точните правила на работа и по-активната роля на специалиста в терапевтичния процес. В този център прекарах няколко месеца, след което ме назначиха на постоянна работа като терапевт. Имах късмета да работя и да ме обучават едни от най-добрите специалисти и колеги и вече бях сигурна, че това е моята "Професия". Работата ми беше свързана изцяло с деца както в групов формат, така и в индивидуален. И така неусетно там изкарах седем години, след което смених, но не професията, а само местоработата. Имах колебания относно сферата, но предпочетох да остана в частната, макар и тя да е по-несигурна. И така от 2011 г. работя като логопед и терапевт.
Професионални задачи и отговорности
Интересите и отговорностите ми в ежедневната ми дейност са свързани с диагностиката, терапията и превенцията на нарушенията в ранното детство; терапията по посока проблемите на храненето и захранването в кърмаческа и бебешка възраст, работа в прехода към обща храна; изработване на схема на захранване и активна хранителна терапия в рамките на защитената терапевтична среда; стимулиране и превенция на проблемите в езиково-речевите умения при децата в ранна и предучилищна възраст; работа с деца от аутистичния спектър, със сензорно-интегративни и психомоторни дисфункции, дисфункции на орално-моторните механизми, неврологични и генетични заболявания.
Нужните умения
Според мен е необходим опит под супервизия за минимум от една до две години в зависимост от сферата на практикуване. Логопедите, които смятат да се занимават с по-леките случаи (например артикулационните нарушения), биха могли да се справят с придобитите от университета умения и знания и стажа, който се включва в програмата. Колегите обаче, които смятат да се занимават с по-тежки деца и случаи, е добре да работят в партньорство и под супервизията на опитни колеги. За себе си и към момента не мога да кажа, че бих искала да работя без супервизия. Тук говорим за предлагане на компетентна специализирана помощ, така че който не може да помогне - поне да не пречи. ☺
Предизвикателствата в работата
Предизвикателствата са много и всеки ден, особено в частния сектор. Първо трябва да си конкурентоспособен, да си вършиш добре работата, защото никой няма да седи, ако няма резултати. Първа стъпка е да успееш да мотивираш клиента (който в повечето случаи е някой малчуган) да надскочи себе си и да се справи със съответните задачи, които са му адски трудни. Което може да се сравни с това да се опиташ да си обуеш дънки, с три номера по-малки (невъзможно е), ама няма как, ще се обуват. Втора стъпка е да държиш родителите на малчугана в една "нормална" среда на информираност, в която те да са наясно с актуалните проблеми за деня (че няма как да стане днес да се обуят дънките, които са стри номера по-малки), но да им се предостави и стратегия за справяне със ситуацията. Трета стъпка - да започваш да мислиш как да се обуят тези дънки за възможно най-кратък срок.
Моето удовлетворение
Най-голямото удовлетворение за мен е постигната цел, успешното справяне с определената проблемна ситуация, усвоените знания и умения от детето, с които то да може само да се справя с ежедневните и учебни ситуации.
Заплащането
В началото заплащането разбира се е ниско. Но добрата новина е, че дори по време на обучението си в университета е възможно да ви вземат на работа. Към момента логопеди се търсят както в държавния, така и в частния сектор. Определено трябва да се има предвид, че понякога се налага да вложиш повече, отколкото си изработил. Материалите и обученията са едно голямо перо, което трябва да се отчете. За съжаление професията не бих казала, че се нарежда към високоплатените, а по-скоро към добре платените.
Планове за развитие
Посещението на семинари, курсове и обучения в нашата професия е не само препоръчително, но и, бих казала, задължително. Всеки специалист трябва да поддържа нужното ниво на информираност и компетентност, като това с голяма сила важи за частно практикуващите професията. В нашата сфера непрекъснато се актуализират и ревизират информацията, методиките и критериите за диагностика и терапия.
Търсени умения
- всеотдайност- силна вътрешна мотивация да помагаш
- упоритост
- адаптивност
- търпение и обич към децата
С влизането в кабинета малкият посетител често е впечатлен от купищата забавни и цветни играчки. Добрият логопед, който е и психолог, постепенно го включва в играта, предлагат му нови забавни идеи и превръща упражненията във весело преживяване вместо мъчително и еднообразно занимание.
Визитка
Ина Симеонова работи като логопед и психолог в логопедичен кабинет "Светулките". Основното, с което се занимава там, е терапия на деца с различни нарушения и консултиране на техните семейства, логопедична и психологическа диагностика по проблемите на ранното детство и училищна възраст, изготвяне на етапни статуси, изготвяне на програми за терапия и стимулиране на детското развитие.Има бакалавърска степен по психология от СУ "Св. Климент Охридски" (2004 - 2008 г). Впоследствие става магистър "Клинична и консултативна психология", отново в Софийския университет (2008 - 2011 г.). Продължава обучението си и след това и придобива бакалавърска степен по логопедия.
Фокусът на професионалните й интереси е работа в сферата на диагностиката, терапията и превенцията на нарушенията в ранното детство. Насоченост на терапията по посока проблемите на храненето и захранването в кърмаческа и бебешка възраст, работа в прехода към обща храна. Възможност за изработване на схема на захранване и активна хранителна терапия в рамките на защитената терапевтична среда. Стимулиране и превенция на проблемите в езиково-речевите умения при децата в ранна и предучилищна възраст, работа с деца от аутистичния спектър, със сензорно-интегративни и психомоторни дисфункции, дисфункции на орално-моторните механизми, неврологични и генетични заболявания. Ина Симеонова има близо десет години опит като логопед. Постоянно учи и се развива и преминава през различни курсове, за да повиши компетентността си и да бъде полезна на пациентите си. Има сертификати от Института по позитивна психотерапия и е преминала обучителен модул "Приказна психотерапия", както и "Симптомите и диалогът с тях по методите на арт терапия" и много други. Повече за нея може да научите на сайта на логопедичен кабинет "Светулките".
2 коментара
Българските управленци, идващи от провинцията, задължително си записват час при логопед с цел отстраняване на мекия говор. Шопско-циганският жаргон, който е лингва франка на жълтите павета, ги принуджава да произнасят ясно и гладко лафове като "Бате к*ре, идзмицлИхме ли къфф чеп ч' им дзабучиме ън 7 милиона пе'еруги?". Ако не могат да кажат нещо такова, когато си издърпват стола, за да седнат ма масата с колеги, другите може и да не го погледнат - смятат го за чуждо тяло.
До коментар [#1] от "cinik":
"Мекият говор" не е обект на логопеда.